Решение № 152 от 17.12.2018, Районен съд - Своге

Р Е Ш Е Н И Е гр. Своге, 17.12.2018г.

В И М

Е Т О Н А

Н А Р

О Д А

Свогенският районен съд, първи състав, в публичното съдебно заседание на шестнадесети ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав :

Председател

:

Румен Стойнов при секретаря Мария Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Стойнов гражданско дело № 565/2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл. 346 и сл. от ГПК - втора фаза на делбата.

По настоящото дело е допусната да бъде извършена съдебна делба между съделителите Т.С., Б.Ц. и В.Т. на следния притежаван от тях недвижим имот : УПИ I

– 622 в кв. 39 по ПУП на с. И., общ. С., с площ от 859 кв.м., заедно с построената в него през 1970г. масивна двуетажна жилищна сграда, върху мазе, със застроена площ на сградата от 86 кв.м., с права 4/6 идеални части за С., 1/6 идеална част за Ц. и 1/6 идеална част за Т..

В първото съдебно заседание след допускането на делбата съдът е :

1) допуснал и приел за разглеждане искането направено от Т.С. за възлагане на делбения имот – на основание чл. 349, ал. 2 от ГПК ;

2) допуснал и приел за разглеждане исканията от страна на Т.С. за сметки по реда на чл. 346 от ГПК срещу В.Т., а именно да бъде осъдена да й заплати сумата от 2 000 лева, представляваща 1/6 част от паричната равностойност на направени в имота подобрения, изразяващи се в цялостна подмяна на покрива на сградата – дървена конструкция, хидроизолация и покритие. Претендираните подобрения са подробно описани в молбата на л. 154 от делото ;

3) допуснал и приел за разглеждане исканията от страна на В.Т. за сметки по реда на чл. 346 от ГПК срещу Т.С. и Б.Ц. – за заплащане на обезщетение за ползата, от която е лишена за собствените й 1/6 идеална част от делбения имот : триетажна къща с дворно място, в размер на по 90 лева от всяка от съделителите (общо 180 лева) месечно, считано от 26.04.2017г. до настъпване на причина за прекратяването, платимо в срок до 5-то число на всеки текущ месец, заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

Свогенският районен съд, първи състав, приема за установено следното от фактическа страна :

От приетите по делото съдебно-технически експертизи, които съдът кредитира и не са оспорени от страните, се установява следното :

1) общата пазарна стойност на допуснатия до делба недвижим имот е в размер на 59032,20 лева. По допуснатите квоти (идеални части) : за Т. С. – 39354,80 лева ; за Б. Ц.

– 9838,70 лева и за В. Т. – 9838,70 лева ;

2) евентуално би могло да се оформят два отделни имота от УПИ I –

622, но съделителите са трима, като между тях липсва съгласие за получаване на част от имота в общ дял, а що се отнася до построената масивна двуетажна жилищна сграда, върху мазе, със застроена площ на сградата от 86 кв.м., стойността на необходимите преустройства за да се оформят два самостоятелни жилищни обекта е в размер на 28413 лева, но и за сградата липсва съгласие за получаване на част от нея в общ дял ;

3) приблизителната стойност на претендираните подобрения към момента на извършването им е в ориентировъчен размер от 5502,90 лева, като не са уточнени основни характеристики на твърдяния ремонт на покрива ;

4) Пазарната наемна цена на имота за един месец е в размер на 330,16 лева.

В показанията си разпитаните по делото свидетели установяват, че С. и нейният съпруг са използвали имота като вила и са живеели постоянно в него през по-топлите месеци, когато не е имало нужда от отопление, а през останалата част от годината са го посещавали периодично. Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като те са безпротиворечиви и не се разколебават от никое приобщено по делото доказателство.

Приетите по делото писмените доказателства напълно кореспондират със свидетелските показания и заключенията на вещото лице.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното :

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че имотът се е ползвал от С. и нейния съпруг като вила (жилищна сграда за сезонно обитаване). Т.е. самото предназначение на имота не предполага постоянно живеене в него, тъй като такъв тип имоти се ползват в почивните дни и през отпуските, както и след пенсиониране на собствениците – главно през летните месеци. Също така, от приложените към делото писмени доказателства, както и от показанията на свидетелите, е видно, че Т.С. преди седемдесет години е напуснала родното си село и не е живяла там постоянно, нито пък нейният съпруг – починал през месец … на …г. От друга страна обаче, също безспорно се установява от свидетелските показания, че съпрузите са ползвали имота по предназначението му, определено от самите тях, като вилен имот, включително в годините преди смъртта на съпруга, както и към момента на смъртта му, те трайно са пребивавали в имота през летните месеци и са го посещавали и през другите месеци от годината. В тази насока е и извлечението от „ЧЕЗ България” ЕАД относно ползваната електроенергия в имота, включително през месец .. на …г. е начислена ползвана електроенергия. С оглед на изложеното и като се вземе предвид предназначението на имота, според съда може да се приеме, че е налице трайно фактическо състояние - продължително във времево отношение, установяване и пребиваване в делбения недвижим имот с цел използуването му по предназначение.

Предназначението на имота може да се изведе от следните обстоятелства : имотът е продаден на С. от баща й през 1960г., като незастроен, а през 1970г. тя е започнала строеж на жилищна сграда. Към посочените дати, както тя, така и съпругът й, не са живели в с. И., но въпреки това са започнали строеж на жилищна сграда там, от което може логично да се заключи, че още към този момент предвижданото предназначение на сградата е било да се ползва като вилен имот и като такова е останало и до днес. Следователно, според съда, при откриване на наследството С. е живяла в имота, както и нейният съпруг, което в конкретния случай означава, че те са го ползвали по предназначението му.

Имотът е жилище по смисъла на чл. 40 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) и е неподеляем на три дяла – в този смисъл са заключенията на вещото лице. В открито съдебно заседание проведено на 16.11.2018г. съдът е оставил без уважение искане за изпълнение на процедурата по чл. 201 и чл. 203 от ЗУТ, тъй като евентуално би могло да се оформят два отделни имота, но съделителите са трима, като между тях липсва съгласие за получаване на част от имота в общ дял, а що се отнася до построената масивна двуетажна жилищна сграда, върху мазе, със застроена площ на сградата от 86 кв.м., стойността на необходимите преустройства е по-голяма от ½ от пазарната цена на сградата, следователно не би могло да се твърди, че се касае за незначителни преустройства и за обикновени неудобства или за по-малки.

Делбеният имот е служил за жилище на наследодателя, както и на С. – според предназначението, което те двамата са му придали - на вилен имот, но представляващ жилищна сграда и находящ се в жилищна зона, по смисъла на ЗУТ, а не вилна сграда по смисъла на същия закон, находяща се във вилна зона.

По делото не се събраха данни С. да притежава друго жилище.

Когато вещта е била в режим на съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на единия съпруг, не възниква смесена съсобственост, тъй като преживелият съпруг е и наследник по закон на общия наследодател.

Следователно, тъй като са налице всички законови изисквания, възлагателната претенция следва да се уважи. Когато други съделители не са предявили претенция за възлагане е неоправдано неподеляемият жилищен имот да бъде изнесен на публична продан.

За уравняване на дяловете на останалите съделители и на основание чл. 349, ал. 5 от ГПК ищецът следва да бъде осъдена да заплати сумата от 9838,70 лева – на всяка от дъщерите си, съобразно приетата и неоспорена експертиза, в шестмесечен срок от влизане в сила на съдебното решение, заедно със законната лихва.

Относно претендираните подобрения

:

Вещото лице е установило, че е направена цялостна подмяна на покривната конструкция и покритие, но по делото не се събраха никакви доказателства кога, от кого, как и за чия сметка са извършени тези подобрения. Нито има свидетелски показания, нито документи, които да установят извършени разходи. Не се събраха и никакви доказателства относно следните обстоятелства :

С. лично ли е извършила тези подобрения, или е заплатила на другиго да ги направи, съответно дали са платени/извършени от трето лице, но в нейна полза. При липса на доказване съдът следва да отхвърли претенцията.

За възникване на правото на обезщетение по чл.

31, ал. 2 от Закона за собствеността е необходимо наличието на следните предпоставки : съсобственост между страните, личното ползване на съответната вещ от единия от съсобствениците и отправянето на писмена покана от невладеещия собственик. Всички посочени условия са изпълнени по настоящото дело, с оглед на което претенцията е основателна – за периода от поканата

(дата на връчване – 26.04.2017г.) до датата на предявяване на иска – 11.05.2018г.

За периода след последната дата би могло да се предяви нов иск, в отделно производство. Месечният наем е определен от вещото лице – 330,16 лева на месец, като

1/6 от сумата е 55,03 лева, а за исковия период от дванадесет месеца и половина сумата е 687,88 лева, изчислена от съда на основание чл. 162 от

ГПК. Задължението е платимо еднократно – след влизане на решението в сила, а не се дължи ежемесечно, поради което искането за постановяване изискуемостта му да настъпва на

5-то число на месеца, за който се дължи, не е съобразено с характера на претенцията.

Съделителите трябва да бъдат осъдени да заплатят държавна такса върху стойността на дяловете си, както и държавна такса върху уважената част на присъединените искове. По последните ще следва да се приложат правилата на чл. 78 от ГПК. Претенцията за възлагане не е самостоятелен иск и по нея разноски не се дължат.

Искът за подобрения е отхвърлен, а за обезщетение е уважен частично. Разноските за съдебни експертизи относно извършване на делбата са заплатени съгласно разпоредбата на чл. 355 от ГПК, а по присъединените искове от страните, които са ги предявили. По делото няма доказателства В. Т. да е заплатила на адв. М. З. адвокатско възнаграждение. С оглед на изложеното С. и Ц. дължат само разноските за вещо лице – според уважената част от претенцията за обезщетение, но само по първата експертиза, в която е определен наема, т.е.

30,57 % от 140 лева. При отхвърляне на иска също се дължат разноски, но от страна на пълномощника на С. не е посочено каква част от заплатената сума в размер на 1000 лева е за защита по иска предявен от Т., както и дали изобщо има такава част. Също така заплатеното от нея възнаграждение на вещо лице не е във връзка с този предявен срещу нея иск. С оглед на изложеното съдът счита, че не следва да й присъжда разноски за отхвърлената част от иска - предявен срещу нея от Т., тъй като също не е доказано такива да са направени.

Така мотивиран, съдът

Р Е

Ш И :

Възлага на основание чл.

349, ал. 2 от ГПК в дял и изключителна собственост на Т.А.С. ***, ЕГН **********, допуснатия до делба УПИ I – 622 в кв. 39 по ПУП на с. И., общ.

С., с площ от 859 кв.м., заедно с построената в него през 1970г. масивна двуетажна жилищна сграда, върху мазе, със застроена площ на сградата от 86 кв.м., с пазарна цена от 59032,20 лева.

Осъжда Т.А.С., ЕГН **********, да заплати за уравнение на дяловете от възложения й имот, в шестмесечен срок от влизане в сила на настоящото решение, следните суми на останалите съделители : на Б.Г. ***, ЕГН **********, сумата от 9838,70 лева, ведно със законната лихва от влизане на решението в сила, и на В.Г. ***, ЕГН **********, сумата от 9838,70 лева, ведно със законната лихва от влизане на решението в сила.

Отхвърля иска предявен от Т.А.С. ***, ЕГН **********, срещу В.Г. ***, ЕГН **********, за заплащане на сумата от 2000 лева, представляваща 1/6 част от паричната равностойност на направени в имота подобрения, изразяващи се в цялостна подмяна на покрива на сградата – дървена конструкция, хидроизолация и покритие на масивна двуетажна жилищна сграда, върху мазе, със застроена площ на сградата от 86 кв.м., построена през 1970г. и находяща се в УПИ I – 622 в кв. 39 по ПУП на с. И., общ. С., с площ от 859 кв.м.