Определение № 5244 от 20.11.2025, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5244 гр. Варна, 20.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело № 20253100502362 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба на Д. Т. Т. и А.

С. К. чрез адвокат П. Г. и адвокат Е. Е. срещу решение № 2465 от 30.06.2025 г., постановено по гр.д.№ 20243110111616 по описа на Районен съд – Варна, четиридесет и втори състав, с което е обявен за нищожен договор, сключен с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 143, том ІІ, рег.№ 4213 от 26.03.2024 г., дело № 320/2024 г. на нотариус Даниела Върлева, вписан в Службата по вписванията - Варна с вх.рег.№ 8943, акт 31, том ХХII, дело 511 с който ответникът Д. Т. Т. е прехвърлил безвъзмездно на А. С. К. следният свой имот, а именно 3 кв.м идеални части от поземлен имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със заповед № РД - 18 -92 от 14.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение, засягащо имота от 08.03.2016 г., находящ се в град - ж.к. „Бриз„ местност „Свети Никола„ целият с площ по скица 546 кв.м, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: за ниско застрояване до 10 метра, номер по предходен план 1460 в квартал 36, парцел XIV-1324, при съседи: имоти с кадастрални идентификатори №№ ***; ***;

***; *** и ***, като привиден, прикриващ договор за покупко - продажба, по който Д. Т. Т. е прехвърлил възмездно на А. С. К. следния свой имот: 3 кв.м идеални части от поземлен 1 имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със заповед № РД - 18 -92 от 14.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение, засягащо имота от 08.03.2016 г., находящ се в град - ж.к. „Бриз„ местност „Свети Никола„ целият с площ по скица 546 кв.м, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: за ниско застрояване до 10 метра, номер по предходен план 1460 в квартал 36, парцел XIV-1324, при съседи: имоти с кадастрални идентификатори №№ ***; ***; ***; *** и

***, срещу цена от 444,44 лева, на основание член 26, алинея 2, предложение пето във връзка с член 17, алинея 1 от ЗЗД; обявен е за действителен сключеният между Д. Т. Т. в качеството на продавач и А. С. К. в качество на купувач договор за покупко - продажба от 26.03.2024 г. на следния недвижим имот: 3 кв.м идеални части от поземлен имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със заповед № РД - 18 -92 от 14.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение, засягащо имота от 08.03.2016 г., находящ се в град - ж.к. „Бриз„ местност „Свети Никола„ целият с площ по скица 546 кв.м, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: за ниско застрояване до 10 метра, номер по предходен план 1460 в квартал 36, парцел XIV-1324, при съседи: имоти с кадастрални идентификатори №№ ***; ***;

***; *** и ***, срещу цена от 444,44 лева, на основание член 17, алинея 1 от ЗЗД; допуснато е В. Д. Х. да изкупи на цена 40 444,44 лева продадените от съсобственика Д. Т. Т. на А. С. К. общо 273 кв.м идеални части или ½ идеална част от ПИ с идентификатор *** по КККР, одобрени със заповед № РД - 18 -92 от 14.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение, засягащо имота от 08.03.2016 г., находящ се в град - ж.к. „Бриз„ местност „Свети Никола„ целият с площ по скица 546 кв.м, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: за ниско застрояване до 10 метра, номер по предходен план 1460 в квартал 36, парцел XIV-1324, при съседи: имоти с кадастрални идентификатори №№ ***; ***;

***; *** и ***, от които 3 кв.м идеални части, придобити от А. С. К. по прикрития договор за продажба, сключен с нотариален акт № 143 том II, рег.№ 4213 от 26.03.2024 г. на нотариус Даниела Върлева, на цена 444,44 лева и 270 кв.м идеални части по договора за 2 продажба, сключен с нотариален акт № 144, том II, рег.№ 4219 от 26.03.2024 г. на нотариус Даниела Върлева за цена 40 000 лева, на основание член 33, алинея 2 от ЗС; обявено е на страните, че съгласно член 33, алинея 3 от ЗС, ако съсобственикът не плати дължимата се поради изкупуването сума в месечен срок от влизане в сила на решението, то решение ще се счита обезсилено по право; осъден е Д. Т. Т. да заплати на В. Д. Х. сумата от общо 4 606,50 лева, представляваща половината от сторените от ищцата съдебно-деловодни разноски пред първата инстанция за заплатени държавни такси и адвокатски хонорар, на основание член 78, алинея 1 от ГПК; осъден е А. С. К. да заплати на В. Д. Х. сумата от общо 4 606,50 лева, представляваща половината от сторените от ищцата съдебно-деловодни разноски пред първата инстанция за заплатени държавни такси и адвокатски хонорар, на основание член 78, алинея 1 от ГПК.

Във въззивната жалба се излага, че решението е недопустимо, необосновано, както и неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон и постановено при съществени нарушения на процесуалните норми. Твърди се, че съдът е изместил фокуса на разсъжденията си върху това дали от събраните доказателства се подкрепя защитната теза на ответницата вместо да изследва дали ищцата е доказала при условията на пълно и главно доказване привидността на договора за дарение, прикриващ от своя страна покупко-продажбата, както и условията, при които последната е сключена. Счита се, че доказателствената тежест е изцяло на ищцата, която не е разкрила по категоричен начин твърдяната относителна симулация. В ЗС няма забрана съсобственикът да се разпорежда със своята част, както намери за добре, тоест извършването на сделка, различна от продажба, не е в противоречие с принципите на справедливостта, добросъвестността и морала и по никакъв начин не засяга правата на останалите съсобственици. От доказателствата по делото не се установява, че атакуваният договор за дарение е бил възмезден, респективно, че е била налице прикрита уговорка за получаване на продажна цена за прехвърленото право на собственост върху процесните 3 кв.м идеални части от правото на собственост върху имота и, че такава е получена от дарителя Д. Т..

Разпитаният пред първата инстанция свидетел на ищцата не е бил свидетел на договорките между страните по договора за дарение и не е възприел тяхната воля. Не са налице и доказателства, че Д. Т. е получил каквато и да е цена по 3 договора за дарение. Също така се излага, че неправилно съдът се е произнесъл с нарочен диспозитив по член 17, алинея 1 от ЗЗД, без да има формулиран такъв петитум в исковата молба, поради което и се намира, че в тази част решението е недопустимо. Сочи се, че неправилно съдът е стигнал до извод, че цената на процесните 3 кв.м идеални части е 444,44 лева, без да са налице каквито и да е било доказателства в тази насока. Иска се решението в частта, с която районният съд се е произнесъл по непредявен иск по член 17, алинея 1 от ЗЗД да бъде обезсилено като недопустимо, а в останалата част – да се отмени като незаконосъобразно и неправилно.

В срока по член 263, алинея 1 от ГПК отговор по така подадената жалба е депозиран от В. Д. Х. чрез адвокат П. С., с който същата се оспорва. Излага се, че доводите за отсъствие на предявен иск за разкриване на прикрития с дарението от 26.03.2024 г. договор за продажба са неоснователни, тъй като формулираният в исковата молба петитум включва изрично искане за обявяване на договора за дарение на 3 кв.м идеални части от имота за нищожен като относително симулативен и прикриващ договор за покупкопродажба, на основание член 26, алинея 2, предложение пето във връзка с член 17, алинея 1 от ЗЗД. Набляга се, че в тълкувателно решение № 5 от 28.11.2012 г., постановено по тълк.д.№ 5/2012 г. на ВКС – ОСГК, като основание за осъществяване на правото по член 33, алинея 2 от ЗС заинтересованите лица могат с нарочен установителен иск, съединен с иска за изкупуване, да сочат различни основания за нищожност на договора за дарение, включително, че дарението е привидно и прикрива продажба, като в тази хипотеза ще се приложат правилата на прикритата сделка за продажба, ако са налице основанията за нейната действителност. Счита се, че оплакването за разместване на доказателстгвената тежест е неоснователно, защото с доклада по делото, обявен в определение № 903 от 22.01.2025 г. и приет за окончателен в съдебно заседание на 21.02.2025 г., съдът е възложил на ищцата тежестта да установи при условията на пълно и главно доказване, че дарението на 3 кв.м идеални части е привидно и прикрива покупкопродажба, както и условията, при които тя е изповядана. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът е направил извод за привидността на дарението, което прикрива продажба, а не защото ответниците не са доказали дарственото намерение на Т.. Подробно е направен анализ на събраните по делото доказателства, от който се стига до заключение за основателност на 4 предявените искове. Желае се потвърждаване на решението.

Постъпила е и частна жалба о т Д. Т. Т. и А. С. К. чрез адвокат П. Г. срещу определение

№ 1 1 0 6 9 от 15.08.2025 г., постановено по първоинстанционното дело, с което е оставена без уважение молба вх.№ 66888 от 29.07.2025 г. от Д. Т. Т. и А. С. К. с инкорпорирано в нея искане за изменение на постановеното по делото решение № 2465 от 30.06.2025 г. в частта за разноските, на които са осъдени ответниците, като бъде постановено от съда същите изобщо да не се дължат такива или да бъдат редуцирани до определен от съда справедлив размер, с оглед правната и фактическата сложност на делото, на основание член 248 от ГПК.

В частната жалба се излага, че съдът е бил длъжен сам да провери дали изначално е представено доказателство за извършване на разноски от страната, която ги претендира, като се твърди, че не е доказано по делото тези разноски да са заплатени. Също така се сочи, че така, както е постановен диспозитива в частта за разноските, разделяйки го изрично на две за всеки от ответниците, се създава впечатление, че съдът придава значение на броя на ответниците като аргумент при определянето и/или завишаването на адвокатското възнаграждение. Развиват се съображения за прекомерност на заплатеното възнаграждение за един адвокат. Иска се отменя на атакуваното определение и отхвърляне на искането, а в условията на евентуалност разноските да бъдат намалени до размер на 1 946,10 лева.

Въззиваемата страна в срока по член 276, алинея 1 от ГПК е депозирала отговор по частната жалба чрез адвокат П. С., с който същата се оспорва, като подробно се излага, че определението е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

На основание член 267, алинея 1 от ГПК при извършената служебна проверка съдът констатира, че въззивната и частната жалба са допустими – депозирани са от активно легитимирани страни по делото, имащи правен интерес от обжалването, в законовоопределените срокове, отговарят на изискванията за редовност по член 260 и член 261 от ГПК.

Не са направени искания за събиране на доказателства.

Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

5

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 19.01.2026 г. от 10,00 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.

НАПЪТВА на основание член 273 във връзка с член 140, алинея 3 от ГПК страните към медиация или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание член 78, алинея 9 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________