Решение № 88 от 10.06.2024, Районен съд - Своге

РЕШЕНИЕ

№ 88 гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 10.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ при участието на секретаря Ирена Люб. Никифорова като разгледа докладваното от АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ Гражданско дело № 20221880100178 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото дело е образувано по искова молба, подадена от Б. Б. Г., ЕГН ********** и В. К. Г., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, чрез пълномощник, против А. Е. Г., ЕГН **********, с адрес: ****. Предявените искове са с правно основание по чл. 109 от Закона за собствеността (ЗС).

Ищците твърдят, че заедно с трето за делото лице – Е. Б. Г., ЕГН **********, са съсобственици на УПИ I-277, с площ 1010 кв.м., находящ се в кв. 3 по ПУП на с. Владо Тричков, общ. Своге, както и че ищците са собственици на построената в имота двуетажна жилищна сграда (югозападен близнак) с кадастрален № 636 и застроена площ от 58,65 кв.м., а по силата на писмена декларация от 25.05.1988 г. е отстъпено правото на строеж за построяване в съшия имот на жилищна сграда (североизточен близнак) с кадастрален № 635 и застроена площ от 59,21 кв.м., която към настоящия момент е собственост на ответницата. Твърди се, че с Решение № 60 от 19.06.2017 г. по гр.д. № 575/2016 г. по описа на Свогенски районен съд, потвърдено с Решение № 384 от 23.11.2017 г. по гр.д. № 473/2017 г. по описа на Софийски окръжен съд, е било разпределено по реда на чл. 32 от ЗС правото на ползване върху УПИ, като за ответницата по настоящото дело, в качеството й на суперфициарен собственик, това било правото на преминаване през имота до собствената й сграда, около която правото на собственост било разпределено на ищците.

Твърди се още, че с Решение № 260011 от 22.02.2021 г. по гр.д. № 167/2020 г. по описа на Свогенски районен съд била определена по реда на чл. 64 от ЗС прилежащата площ, необходима за използване според предназначението й на построената жилищна сграда, собственост на ответницата, както и че ищците били осъдени да премахнат, попадаща в тази прилежаща площ и поставена от тях телена мрежа, което те и сторили. Твърди се, че понастоящем ответницата 1 извършвала самоволни действия, неследващи се от качеството й на суперфициарен собственик – изградила нова ограда около къщата си, която препятствала достъпа на ищците до част от урегулирания поземлен имот с площ около 104 кв.м., разпределена им за ползване с решението по гр.д. № 575/2016 г. на Районен съд Своге, като в ограденото пространство ответницата засадила зеленчукова градина, изграждала бетонови площадки и разполагала свои вещи. Освен това, преди години изградила в имота септична яма, която ползвала и към момента. Твърди се, че ямата не разполагала със строителни книжа, не отговаряла на санитарно-хигиенните изисквания и строителните нормативи, събиращите се в нея отходни води се просмуквали в почвата, стичали се в имота в непосредствена близост до къщата, която обитават ищците, и по улицата пред него, което създавало предпоставки за разпространението на болести, като от ямата се носела непрестанна миризма.

Твърди се, че ямата била изградена, без да има за това отстъпено право на строеж, извън определеното от застроителния план и издадените книжа за къщата строително петно и при нарушение на необходимото отстояние от границата на имота, като освен това се намалявала без тяхно съгласие свободната площ от дворното място, което имали право да ползват, а за сметка на това се увеличавала неправомерно площта по чл. 64 от ЗС, която ползвал суперфициарният собственик. Въз основа на така изложените фактически твърдения е поискано от съда да осъди ответницата да премахне, поставената от нея ограда в границите на УПИ I-277, с площ 1010 кв.м., находящ се в кв. 3 по ПУП на с. Владо Тричков, общ. Своге, обл. София, ограждаща площ от около 104 кв.м. до нейната жилищна сграда, която площ е разпределена за ползване от ищците по реда на чл. 32, ал. 2 от ЗС, да премахне насажденията, които е направила в посочената площ и да премахне построената от нея септична яма в източния край на имота (до улицата).

От страна на ответницата, чрез пълномощник, е подаден писмен отговор. Застъпва се становище за недопустимост на искането за осъждането на ответницата да премахне съществуващата септична яма в източния край на имота, поради липса на пасивна процесуална легитимация, тъй като се твърди, че ямата е изгребна, а не септична и е изградена не от ответницата, а от Е. Б. Г. преди повече от 30 г., когато е строена и къщата. В условия на евентуалност оспорва изцяло този предявен иск, а и останалите – като неоснователни. Твърди, че изградената яма е водоплътна, с бетонови пръстени и не пропуска вода, като оспорва твърдението на ищците в обратен смисъл, както и твърденията, че ямата е изградена в техен имот, без да има отстъпено право на строеж и че е незаконна. Сочи, че с. Владо Тричков до момента няма изградена канализационна мрежа и основно в селището домакинствата използват септични ями, като без ямата, къщата би била неизползваема. Оспорва твърденията да е засадила зеленчукова градинка и да е изграждала бетонни площадки. Оспорва ищците доброволно да са премахнали изградената от тях ограда. Твърди, че ищците са отказали да се съобразят със съдебното решение, с което са били осъдени да я премахнат, което я е мотивирало на 03.06.2021 г. да извика специалист, който по скицата на вещото лице да направи замерване и да постави колчета, които да обозначават до къде точно се простира прилежащата на сградата й площ, за което й е бил издаден и протокол за трасиране, извършено с дървени колове, 2 при което двамата ищци, повикали полиция, като след запознаване от страна на полицаите със съдебното решение, скицата и изпълнителния лист, ищците били предупредени, че са в нарушение и не изпълняват влязло в сила съдебно решение, за което им бил съставен предупредителен протокол. Твърди се, че едва след това ищците преместили част от оградата, но не дотам, докъдето са били поставени колчетата на вещото лице, съгласно скицата към съдебното решение, като и до момента те все още отнемат напълно част от определената прилежаща към къщата на ответницата площ. Твърди се още, че ищците започнали да премахват колчетата, поставени от вещото лице, което е мотивирало ищцата да постави малка прозрачна телена мрежа (около 8090см.) зад къщата, по колчета от измерването, докато все още ищците не са премахнали маркерите и там, като до пространството зад тази мрежа до поставената от ищците друга ограда никой друг, освен тях, нямал достъп и не преминавал през нея. По тези съображения се иска от съда да отхвърли предявените искове, като неоснователни.

С Определение 02.03.2023 г. е допуснато оттегляне на иска за осъждане на ответницата да премахне насажденията в имота и производството по делото е прекратено в тази част, на основание чл. 232 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

В проведеното на 28.03.2023 г. открито съдебно заседание по делото, от страна на пълномощника на ищците са уточнени предявените по делото искове, като е заявено, че се иска премахване на ямата (септична, изгребна или попивна), която е изградена в североизточния край на имота откъм улицата в ъгъла, обозначена като попивна яма на Комбинираната скица, представляваща Приложение № 1 към съдебно-техническата експертиза на вещото лице Г., както и оградата, разположена по точките П-Р-90 от същата скица.

В представени писмени защити пълномощниците на страните подробно аргументират тезите си.

В хода на производството са събрани писмени доказателства, разпитани са четирима свидетел, изслушани са и приети съдебно-техническа и повторна съдебно-техническа експертизи.

Свогенският районен съд, втори състав, като взе предвид становищата и доводите на страните и съобразявайки приетите по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

От представените с исковата молба и с писмения отговор документи за собственост е видно, че Б. Г. и Е. Г. са собственици, всеки от тях, на по 1/6 идеална част от имота: УПИ I-277, с площ от 1010 кв.м., находящ се в кв. 3 по ПУП на с. Владо Тричков, общ. Своге, Софийска област. Отделно ищците по настоящото дело – Б. Г. и съпругата му В. Г., са собственици на останалите 4/6 идеални части от имота, в режим на съпружеска имуществена общност.

Ищците са собственици в режим на СИО и на построената в имота двуетажна жилищна сграда (югозападен близнак) с кадастрален № 636 и застроена площ от 58,65 кв.м. Ответницата – А. Г. е индивидуален собственик на построената в имота двуетажна жилищна сграда (североизточен близнак) с кадастрален номер № 635 и застроена площ от 59,21 кв.м., заедно със съответното право на строеж върху имота.

3

По силата на Решение № 60 от 19.06.2017 г., постановено по гр.д. № 575/2016 г. по описа на Районен съд Своге, влязло в сила на 23.11.2017 г. е разпределено ползването на имота, но само между собствениците на земята, като на ответницата е гарантирано право на преминаване до собствената й сграда.

С Решение № 260011 от 22.02.2021 г., постановено по гр.д. № 167/2020 г. по описа на Районен съд Своге, влязло в сила на 27.05.2021 г., на основание чл. 64 от ЗС, по иск, предявен от А. Г. срещу Б. Г., В. Г. и Е. Г., е определена прилежащата част от имота, необходима за използване според предназначението на построената в него масивна жилищната сграда (североизточен близнак), съгласно скицата на вещото лице, приподписана от председателя на съдебния състав и съставляваща неразделна част от съдебното решение, като със същото решение Б. и В. Г.и са осъдени да премахнат или преместят поставена от тях телена мрежа.

От Служебна бележка, Изх. № 107/26.05.2022 г., издадена от Кметството с. Владо Тричков се установява, че в с. Владо Тричков, общ.

Своге до момента няма изградена канализационна мрежа.

От Служебна бележка, изх.№ 108/26.05.2022 г., издадена от Кметството с. Владо Тричков се установява, че в построената в имота жилищна сграда (североизточен близнак) с кадастрален номер № 635 живеят три домакинства, като първото се състои от ответницата, а другите две – от по три лица или в същата живеят общо 7 човека.

Вещите лица по приетите по делото заключения на съдебнотехническата и повторната съдебно-техническа експертизи са се съобразили с постановените съдебни решения от 19.06.2017 г. и от 22.02.2021 г., посочени по-горе, като са изготвили съответните скици, на които са обозначили дяловете на съсобствениците във връзка с разпределеното ползването на имота, определената прилежаща част от имота, необходима за използване според предназначението на построената в него масивна жилищната сграда (североизточен близнак), изградената в североизточната част на имота с бетонови пръстени от водоплътен бетон изгребна яма, както и изградената от ответницата ограда в имота, разположена по точките П-Р-90 от Комбинираната скица, представляваща Приложение № 1 към заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвено от вещото лице Г..

Относно вида на ямата – съдът кредитира заключението на вещото лице М., който подробно и аргументирано в съдебно заседание защити изводите си, че се касае за изгребна яма, изградена с бетонови пръстени от водоплътен бетон, а не за попивна яма, доколкото бетоновите пръстени не са с множество големи дупки, а с по четири малки отвора, предназначени за повдигане на пръстените, които с времето се затлачват и не пропускат. Поради това неоснователно се твърди от ищците, че отходни води се просмуквали в почвата. Същевременно, процесната ограда е онагледена по много прецизен начин в Комбинираната скица, представляваща Приложение № 1 към заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвено от вещото лице Г., поради което съдът ще използва същото при постановяване на решението си.

От приетите по делото писмени доказателства, от показанията на 4 разпитаните по делото свидетели, както и от заключенията на двете вещи лица се установява, че ямата е изградена преди повече от 20 години от Е. Г..

Вещото лице Г. Г. стига до извода за времето на изграждане на ямата с оглед материалите, от които тя е изградена, който извод се подкрепя от показанията на свидетелите С. Г. и Л. А.-Р., както и от заявеното лично от ищеца Б. Г. в о.с.з., проведено на 08.05.2024 г., че ямата е била изградена още преди да почине баща му преди 10 години. В тази връзка съдът не дава вяра на показанията на свидетеля Л. Г. (..), в частта им, в която заявява, че ямата е изградена преди около 6-8 години, доколкото същите са в противоречие с останалите доказателства по делото.