Решение № 239 от 12.05.2023, Районен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 239 гр. Габрово, 12.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Боян Хр. Косев при участието на секретаря Валентина М. Илиева като разгледа докладваното от Боян Хр. Косев Гражданско дело № 20224210100953 по описа за 2022 година

Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.

Образувано е по молба на „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 260, предявена срещу К. Н. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. „********" 113, ет. 3. ап. 9 и Т. Н. К., EГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. „********" 113, ет. 3, ап. 9 за солидарното им осъждане да заплатят следните суми: 14814,23 лв. - главница по договор за кредит за покупка на недвижим имот HL34550 от 14.03.2008 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, сумата 1992,32 лв. - възнаградителна лихва за периода oт 21.04.2021 г. до 16.03.2022 г., сумата 929,69 лв. - мораторна лихва за периода от 21.04.2021 г. до 17.05.2022 г., сумата 212 лв. - такси по договора за периода от 21.04.2021 г. до 17.05.2022 г., сумата 23,06 лв. - имуществени застраховки за периода от 07.04.2021 г. до 17.05.2022 г.: сумата 132 лв. - нотариални разноски за периода от 02.03.2022 г. до 17.05.2022 г..

Ищецът твърди, че по силата на договор за кредит за покупка на недвижим имот HL34550 от 14.03.2008 г., предоставил на кредитополучателите К. Н. К. и Т. Н. К. парична сума в размер 22200 лева, при задължение за връщането ѝ, заедно с дължимата върху нея възнаградителна лихва по чл. 3, ал. 1 от договора, на месечни анюитетни вноски в срок от 240 месеца, съгласно чл. 5, ал. 1 от договора. Съгласно уговореното в договора кредитополучателите дължали солидарно на банката и неизплатени такси по договора за кредит и премии по имуществени застраховки. Поради неизпълнението на задълженията на ответниците по кредита, банката обявила същия за предсрочно изискуем на 16.03.2022 г. с изпратени покани до кредитополучателите, връчени при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Счита, че кредитополучателите следва да се считат за уведомени за настъпилата предсрочна изискуемост и с връчване на препис на исковата 1 молба. Във връзка с обявяването на предсрочната изискуемост на вземането по процесния договор за кредит банката заплатила нотариални такси в размер на 132 лв., които следвало да бъдат възстановени от кредитополучателите. На основание чл. 3. ал.

3 от процесния договор за кредит, кредитополучателите дължали и съответното обезщетение за забава.

В срока по чл. 131 ГПК от ответниците, чрез назначения им особен представител, е постъпил отговор на исковата молба, в който оспорват исковете като неоснователни и недоказани с доводи за недължимост на посочените суми, поради липсата на възникнало облигационно правоотношение между страните. Считат, че ищецът не изпълнил задължението по чл. 58, ал. 1 ЗКИ и чл. 431 ТЗ, като не е предоставил на кредитополучателите безплатно и в писмена форма условията по кредита, което влечало нищожност на договора поради липса на съгласие и поради накърняване на добрите нрави. Също така общите условия, приложими по договора не били посочени като негова неразделна част, което също обуславяло нищожност на договора поради липса на съгласие и липса на предписана от закона форма. Оспорват да е била надлежно обявена предсрочна изискуемост на кредита. Отделно от горното считат, че ищецът е изпаднал в забава, тъй като несвоевременно е упражнил правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем. В тази връзка считат, че не дължат претендираната наказателна лихва за забава.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:

От представения договор за кредит за покупка на недвижим имот HL34550 от 14.03.2008 г., се установява, че между ищеца, в качеството му на банка и К. Н. К. и Т.

Н. К., в качеството им на кредитополучатели, е постигнато съгласие на последните да бъде предоставена парична сума в размер 22200 лева при задължение за връщането на месечни анюитетни вноски в срок от 240 месеца, съгласно чл. 5, ал. 1 от договора.

На основание чл. 3, ал. 1 от договора за кредит, кредитополучателите дължали на банката годишна (възнаградителна) лихва в размер на сбора от базовия лихвен процент на „Юробанк И Еф Джи България“ АД (сега „Юробанк България“ АД) за жилищни кредити в лева, валиден за съответния период на начисляване на лихвата, плюс договорна надбавка от 3,95 % пункта. При забава в плащането на главницата, кредитополучателите дължали лихва за забава в размер на сбора от лихвата за редовната главница, плюс наказателна надбавка от 10 пункта, което по същността си съставлява мораторна неустойка. На основание чл. 4 от договора била дължима и такса за управление на кредита в размер на 0,5 % годишно върху размера на непогасената главница към същата дата. Съгласно чл. 15, ал. 3 от договора, „Юробанк България“ АД приела да застрахова от името и за сметка на кредитополучателите предоставения като обезпечение недвижим имот.

С уведомления, адресирани до ответниците, за обявяване на предсрочна изискуемост на вземане, рег. № 370/25.01.2022 г. и № 371/25.01.2022 г. на ЧСИ Весела Цонева, поради забавено изпълнение на задълженията по сключения договор, „Юробанк България“ АД отправила изявление за обявяване предсрочната изискуемост на задълженията по процесния договор като ги е уведомила, че ще предприеме действия за събиране на цялото кредитно задължение, съгласно предвидения от закона 2 ред.

Възраженията на ответниците за нередовно връчване на уведомленията, са неоснователни. Връчването на уведомленията, изпратени до ответниците, е осъществено по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, като връчителят е констатирал, че при три посещения на адреса (27.01.2022 г., 19.02.2022 г., 01.03.2022 г.), адресатът не е открит и не е намерено лице, което да получи съобщението, затова на входната врата е залепено уведомление за получаване на книжата от кантората на ЧСИ в 2-седмичен срок. Страните не спорят и от извършената справка по Наредба № 14, се установява, че адресът, на който е търсен всеки от двамата ответници от служителя на ЧСИ Цонева, е регистрираният им постоянен адрес, който е посочен от страните като адрес за кореспонденция в сключения договор (чл. 27). В случая нито се твърди, нито се установява някой от двамата ответници да е уведомил кредитора за промяна на адреса.

Смисълът на залепване на уведомлението и пускането му в пощенската кутия е адресатът да се яви на указаното в уведомлението място в двуседмичен срок, за да получи съответните книжа. Когато лицето не се яви в срока да получи книжата, с неговото изтичане се счита, че книжата са връчени съгласно чл. 47, ал. 5 ГПК.

Разпоредбата на чл. 47, ал. 1 ГПК не поставя изискване ответникът да е напуснал адреса, а е достатъчно същият да не може да бъде намерен на адреса и да не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението. Разпоредбата на чл. 47 ГПК не изисква посещенията да са извършени в рамките на точно един календарен месец, а ответникът да не може да бъде намерен на посочения адрес в продължение на един месец.

Следователно, уведомленията са редовно връчени на К. Н. К. и Т. Н. К. на 16.03.2022 г. – с изтичане на двуседмичния срок от залепване на уведомлението.

В производството е прието неоспорено заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което съдът няма основание да не кредитира и въз основа на което приема, че общо усвоените средства по процесния договор за кредит възлизат на 22200 лева, преведени по разкритата в „Юробанк България“ АД банкова сметка на К. К. на 21.03.2008 г., като непогасената главница възлиза на 14814,23 лв. (разлика между усвоена главница и погасена такава). Общо падежиралата и непогасена договорна лихва за периода 21.04.2021 г. – 16.03.2022 г. възлиза на сума в общ размер от 1992,32 лева. Общо падежиралата и непогасена наказателна лихва (мораторна неустойка) за периода от 21.04.2021 г. до 17.05.2022 г. е в размер на 929,69 лева. Общо падежиралите и неплатени такси по договора за кредит за периода 21.04.2021 г. – 17.05.2022 г. са в размер на 212 лева. Съгласно заключението размерът на дължимите от ответниците застраховки по договора за кредит се равнява на сумата 23,06 лв., а на дължимите нотариални разноски – на 132,00 лв., като след датата на подаване на исковата молба няма данни за постъпили и осчетоводени плащания по процесния договор за кредит.

Други доказателства от значение за спора не са ангажирани.

По отношение на обективно, кумулативно и пасивно субективно съединените осъдителни искове, с правна квалификация чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, чл. 92 ЗЗД и чл. 79 ЗЗД.

Основателността на предявените осъдителни искове, се обуславя от осъществен фактически състав, пораждащ съдебно предявените субективни материални права, 3 чиято защита търси ищеца, включващ елементите: съществуване на правоотношение с процесуално легитимираните ответници, възникнало от сключен на 14.03.2008 г. договор за банков кредит, елемент от съдържанието на което да са задълженията за връщане на предоставена за ползване парична сума, заедно с възнаградителната лихва, уговорена в договора, изпълнение на задължението на ищеца да предостави за временно и възмездно ползване паричната сума и настъпила изискуемост на задълженията на ответниците, които се твърди да са неизпълнени, което неизпълнение е довело и до пораждане на задължение за заплащане на мораторна неустойка и извършване на разходи от кредитора във връзка с неизпълнението.

Неизпълнението на задълженията на кредитополучателите по договора е по своето естество отрицателен факт от действителността, поради което същият не стои в доказателствена тежест на ищеца. За установяването му е достатъчно твърдение на последния, а задължените лица следва да установят положителния факт, който го опровергава, а именно - точно изпълнение на задълженията си, за което доказателства в производството не са ангажирани, нито се твърди такова да е осъществено.

Въз основа на обсъдените доказателства съдът приема, че между ищеца „Юробанк България“ АД и кредитополучателите К. Н. К. и Т. Н. К., е сключен договор за банков кредит, със съдържание, съответно на уредения в чл. 430 ТЗ такъв, включващо задължението на банката да предостави за временно и възмездно ползване на кредитополучателя сумата, предмет на договора и задължението на последните да я върнат със съответната възнаградителна лихва. Тази сделка е юридическият факт, породил търговско правоотношение между страните - К. Н. К. и Т. Н. К. са обективирали воля да получат сумата срещу насрещно задължение да я върнат при условията на договора, като факта на изпълнение на задължението на банката за предоставяне на паричната сума не е спорен и се установява от кредитираното заключение на съдебно-счетоводната експертиза.

Ищецът е основал претенцията си на конкретно посочени клаузи от договор за кредит № HL34550 от 14.03.2008 г., надлежно подписан от представител на ищеца и от двамата ответници. В случая ищецът не извежда претенции основани на клаузи от евентуално приложими към правоотношението общи условия на „Юробанк България“ АД, ето защо възражениията на особения представител на ответниците за нищожност на договора за кредит поради липса на съгласие и накърняване на добрите нрави във връзка с такива общи условия не съответстват на фактите, релевантни за конкретния правен спор и поради това тези възражения са изцяло неоснователни.

Съгласно сключения договор, кредитополучателите са поели задължението да върнат предоставената им парична сума в размер 22200 лева на 240 месечни вноски с падеж всяко 21-во число на месеца, които вноски включват съответната част от главницата и дължимата възнаградителна лихва. Неизпълнението на задължението за престиране на падежирали погасителни вноски, е породило правото на банкатакредитор с едностранно волеизявление да уведоми задължените по договора лица, че губят преимуществото на срока и дължат изпълнение на цялото задължение.

Разпечатката съдържа 27 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8fde4002-6772-43ed-93c1-c7334872fbea