Решение № 45 от 28.04.2025, Окръжен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 45 гр. Ловеч, 28.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА

Членове:

ИВАН ИВАНОВ

ВАСИЛ АНАСТАСОВ при участието на секретаря Ц.А БАЕВА като разгледа докладваното от ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА Въззивно наказателно дело от частен характер № 20244300600185 по описа за 2024 година и за да се произнесе, съобрази:

С присъда № 7/29.02.2024 г., постановена по НЧХД № 164/2023 г. Тският районен съд – трети състав е признал С. П. Н., ЕГН ********** за невиновен в това да е на 26.06.2022 г. около 19.30 часа на центъра на гр. Т в близост до кафе – сладкарница „Г“, находяща се на улица „*****“ № 3причинил леки телесни повреди на повече от едно лице – на Г. В. Й. от гр. Т – „локално насиняване и оток около лявата скула и над лявото око“ и „насинявания в областта на дясната предмишница „ и на П. В. Й. „локален оток на десния булб и челото“ довели до причиняване на болка и страдание и на двете, без разстройство на здравето, поради което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по предявеното им обвинение по чл. 131 ал. 1 т. 4 пр. 3 във връзка с чл. 130 ал. 2 от НК.

Недоволни от така постановения съдебен акт останали Г. Й. със съгласието на майка си Н. Й. и Н. Й. като майка и законен представител на П.

В. Й., поради което чрез адвокат Г. – ЛАК я обжалват в законоустановения срок, по реда на възивното производство. Считат, че същия е необоснован, незаконосъобразен и постановен при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Изтъква, че първоинстанционния съд е прочел , дадените от някой от свидетелите показания на фазата на предварителната проверка по реда на чл. 281 ал. 4 във връзка с ал. 1 т. 1 и т. 2 от НПК , като по този начин ги е приобщил като доказателствени средства по делото. Сочи, че е предявил сведенията на В.М., като й е задал въпроса дали ги поддържа. Счита, че по този начин тези сведения са повлияли на вътрешното убеждение на съда 1 при вземане на неговото решение и е бил нарушен основен принцип в наказателния процес , посочен в чл. 14 от НПК. Излага, че съдът е прочел показанията на свидетели дадени на досъдебното производство /протокол от с. заседание от 26.10.2023 г. / на основание чл. 281 ал. 4 във връзка с ал. 1 т. 1 и т.

2 от НПК без да е поискал съгласието на частния тъжител, респективно на неговия повереник. Счита ,че по този начин съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалинте правила – правото на защита. Освен изложеното сочи, че е налице липса на мотиви по смисъла на чл. 348 ал. 3, т. 2 от НПК, изразяващи се в това, че при наличие на противоречия в показанията на свидетелите съдът не посочил кои от тях кредитира и защо и кои не и защо.

Изтъква ,че мотиви в този смисъл са изложени само по отношение на показанията на свидетелката П Д.а. Изтъква ,че е налице и липса на мотиви по отношение на установеното от вещото лице д-р Д увреждане на Г. В. Й. – кръвонасядане на дясната предмишница относно неговия механизъм . Освен това изтъква, че е следвало да бъде прегледано съдържанието на приложените към делото флашпамет и компакт диск.

Счита, че е налице и необоснованост и незаконосъобразност на постановения съдебен акт.

Същите произтичат от това, че първоинстанционния съд е кредитирал обясненията на подсъдимия Н., като е посочил, че те се подкрепят от болшинството от показанията на разпитаните свидетели и от приобщените им такива, дадени на досъдебното производство, без да ги конкретизира. Сочи, че съдът след като е приел, че намерението на Н. е било да задържи двете сестри , то счита, че е следвало да прекрати съдебното производство на основание чл. 287 ал. 7 от НПК и да изпрати делото на прокурора, тъй като с тези си действия Н. ги е лишил противозаконно от свобода. Изтъква ,че първоинстанционния съд е приел, че свидетеля С.Д. е непредубеден , като е дал вяра на част от неговите показания, без да анализира заявеното от него в съдебно заседание „Възприех удара между двете глави на момичетата …На Г. веднага след удара й се поду окото….както и дадените от него на досъдебното производство. Счита, че показанията на свидетелката А.А. напълно кореспондират с показанията на свидетеля С.Д. и на свидетелката Д. И, като решаващия съд необосновано е дискредитирал същите. Излага, че първоинстанционния съд в мотивите си не е анализирал показанията на свидетелката Д. И и които нейни показания кредитира и кои не.

При изложените съображения моли настоящата инстанция да отмени постановения от първата инстанция съдебен акт и да признае подсъдимия Н. за виновен в извършване на престъпление, за което му е предявено обвинение и да му наложи предвиденото в закона наказание, като уважи и предявените граждански искове. Алтернативно прави искане, ако съдът приеме, че са налице доказателства за престъпление от общ характер да прекрати производството пред настоящата инстанция и го изпрати на прокуратурата, или ако приеме че са налице допуснати процесуални нарушения да отмени постановения съдебен акт и върне делото за разглеждане от друг състав на съда.

В съдебно заседание адвокат Г. – ЛАК , процесуален представител на 2 въззивниците поддържа жалбата по съображенията изложени с нея и моли да бъде уважена. Изтъква, че в показанията си пред тази инстанция свидетел М.

М. е заявил с категоричност ,че е видял подсъдимият как е хванал отзад за вратовете двете момичета и е ударил техните глави една в друга. Счита, за ирелевантни показанията на свидетеля П. относно работното време на заведението, тъй като действителното и фактическото такова са две различни неща. В тази връзка излага по отношение на възпроизведения запис, че в съдебно заседание Н. е заявил „Аз не го оспорвам“, като оспорва механизма на получаването на уврежданията „Не са местата, където се докосват , когато ги чукам“. Приема, че по този начин той не отрича факта на блъскане глава в глава на двете момичета. Изтъква ,че няма никакви доказателства в подкрепа на посоченото от Н., че е задържал двете момичета докато дойде полицията.

Излага, че е неуспешен опитът да се прехвърли отговорността на съпругата и по-голямата дъщеря на Н., които са скубали и удряли шамари на двете момичета, но не са ги удряли с твърди, тъпи предмети, като в тази връзка е и заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза. Изтъква, че от изгледания видеозапис безспорно е видно, как подсъдимият блъска главите на двете момичета една в друга. Счита, че е без значение кога е работило заведението на свидетеля М. . При горните съображения моли настоящата инстанция да отмени постановения от първата инстанция съдебен акт и да постанови друг, с който да признае Н. за виновен и при условията на чл. 78а от НК да го освободи от наказателна отговорност и да му наложи наказание „глоба“, като бъдат присъдени и разноските пред тази инстанция.

В съдебно заседание Н. Й. изразява становище, че подържа казаното от процесуалния си представител.

В съдебно заседание адвокат А., защитник на въззиваемия Н. счита, че делото е било образувано, за да се оправдаят действията, които са извършени по- рано. По отношение на възпроизведения запис посочва, че колкото и вещото лице да твърди, че върху файла няма манипулации, счита, че се вижда как постоянно се сменят екраните по него и излизат най-различни работи.

Счита, че този файл и видеозапис не е събран по реда на НПК, първоизточникът му е неизвестен, устройството на което е записан е неизвестно, датата, която е посочена в самия файл е системна дата , като не може да се приеме, че е дата на видеозаписа. С оглед на това счита ,че не следва да се кредитира. Сочи, че в първоинстанционното производство нито един свидетел не е заявил, че С. Н. е държал двете момичета, за да ги бие, а всеки е заявявал, че са очаквали полицията. Изтъква ,че свидетелите заявяват, че в нито един момент Н. не ги стискал за ръцете ,за да им причини увреждане и телесна повреда, като никога не е имало умисъл за причиняване на такава. В тази връзка посочва и факта, че от възпроизведения файл е видно, че Г. е била от лявата страна на Н., а П. от дясната страна и двете ръце на момичетата към момента на твърдения удар са били горе към врата, гърдите и шията на същия. Излага, че се е установило, че той е имал увреждания и надирания вероятно от нокти по врата и шията. Сочи, че е невярно твърдението, че скубането и дърпането са били единствените действия на съпругата и дъщерята на Н.. Счита ,че стискането е осъществено от Н., но 3 следва да се изследва какъв е бил умисъл на същия – да се увредят момичетата или да се задържат същите. Приема за недостоверни показанията на свидетеля Л., като следва да се кредитират показанията на свидетеля П. П., тъй като същият в съдебно заседание заявява, че когато е започнал да стопанисва кафето, стопанисвано преди това от Л., все още на вратата е стояла табелата с работното време. По изложените съображения моли настоящата инстанция да потвърди постановения от първата инстанция съдебен акт, алтернативно тя да бъде изменена , като са налице условията за налагане на административно наказание по смисъла на чл. 78а от НК.

Въззиваемият Н. в съдебно заседание сочи, че потвърждава това, което се вижда на записа, като намеренията му са били единствено да ги задържи.

Моли да бъде оправдан.

Настоящата инстанция като съобрази становището на страните пред тази инстанция, събраните доказателства – показанията на свидетелите М. Л., П.

П., Г. Г., Б. М. , Д. Б., заключението на вещото лице К. Точнчева по назначената съдебно-техническа експертиза и след като сам извърши проверка на постановени съдебен акт, приема за установено следното:

Подадена е тъжба от Г. Й., ЕГН **********, със съгласието на нейната майка Н. Ф. Й., ЕГН ********** и Н. Ф. Й. в качеството на законен представител на малолетната си дъщеря П. В. Й., ЕГН ********** против С.

П.о Н. за престъпление по чл. 131 ал. 1 т. 4 във връзкас чл. 130 ал. 2 от НК, затова че на 26.06.2022 г. около 19.30 часа центъра на града, в близост до кафесладкарница „Градина“, в гр. Т е причинил леки телесни повреди на повече от едно лице – на Г. В. Й. от гр. Т – „локално насиняване и оток около лявата скула и над лявото око“, насинявания в областта на дясната предмишница“ и на П В. Й. – „локален оток на десния булб и челото“ довели до причиняване на страдание и на двете ,без разстройство на здравето.

Съдът приема, че са налице отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348 ал.3, т. 2 от НПК, изразяващо се в липса на мотиви. Последните са вътрешно противоречиви и от тях не може да се установи какво приема съда, относно предмета на делото, с оглед на повдигнатото на въззваемия Н. обвинение. От изготвените мотиви на първо място не се установява каква фактическа обстановка приема за безспорно установена решаващия съд. На стр. 163 от делото относно относимите за установяване факти, предмет на тъжбата съдът е посочил „ Според него/въззиваемия Н./ Г. се държала „супер нагло“ , блъснала го в гърдите и го одрала. Двете сестри се дърпали, за да се освободят от ръцете му и докато се опитвали да се отскубнат, той ги придърпал една към друга и те се ударили главите“. На гърба на същата страница „Според свидетелката А.К.А., приятелка на сестрите Й.и…..“. В тази връзка следва да се посочи, че съдът е описал по-подобно събитията, които според него са довели до последващите действия на въззиваемия Н. отколкото фактите , предмет на обвинението. На страница 164 съдът приема за безспорно установено, че „.. намерението му/ на въззиваемия Н./ било да ги задържи/ сестрите Й.и/ на място и да сигнализира полицейските служители.. … като те се дърпали да се отскубнат ,след което ги е хванал за вратовете, те продължили да се дърпат, при което главите им се 4 ударили една в друга“. Въпреки това в следващия абзац съдът е посочил, че един от спорните въпроси е дали въззиваемия умишлено е ударил главите на сестрите, целейки да им причини установените увреждания или това се е случило случайно при опита му да ги задържи. От последващите мотиви на съда е видно, че същият е дал вяра на обясненията на въззиваемия, че при продължилото дърпане от страна на двете сестри, те си ударили главите, потвърждавайки неговата тези с показанията на болшинството от разпитаните свидетели очевидци, чието показанията са били приобщени по реда на чл. 281 от НПК без да ги конкретизира.