Решение № 1649 от 07.12.2020, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1649 гр. Варна , 07.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на десети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Юлия Р. Бажлекова

Даниела С. Христова

Светлана К. Цанкова

Елка Н. Иванова като разгледа докладваното от Светлана К. Цанкова Въззивно гражданско дело № 20203100502310 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба депозирана от Военно формирование 32140-Варна срещу Решение № 2793/2.07.2020 г. по гр. д. № 13171/2015 г. по описа на Районен съд – Варна,с което се :

ОСЪЖДА ВОЕННО ФОРМИРОВАНИЕ 32140 – Варна, с адрес в град Варна, 9000, п.к.194, като част от структурата на МИНИСТЕРСТВО НА ОТБРАНАТА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ град София, ДА ЗАПЛАТИ на М.Х.А. с ЕГН ********** сумата в размер на

22 078 ле в а , представляваща сбора на сумите за дължимо, неизплатено възнаграждение за извънреден труд, положен в условия на удължено служебно време, което се изчислява като извънреден труд - фактически отработеното служебно време над месечната продължителност на служебното време по чл. 194, ал.1 от ЗОВСРБ /нов/ и по чл. 152, ал.6, от ПКВС /отм./ за периода от 01.02.2005 год. до 31.08.2015 год. за 127 месеца, равняващи се на 707 дни, равняващи се на 5656 часа вследствие на полагащите му се и неизползвани почивки след изпълнявано дежурство по график, дежурен по кораб, бойни дежурства, дежурен по КПП и други, в ответното военно формирование на ВМС към Министерство на отбраната па Република България, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба по пощата 22.10.2015 г. до окончателното изплащане на сумата и обезщетение за забава върху главницата в размер на 17457.76 лева за периода от падежа /всяко първо число на месеца 1 следващ месеца за който е дължимо обезщетението, считано от 01.02.2005 г. до подаване на молбата – 22.10.2015 г., на осн. чл. 203, ал.3 ЗОВСРБ (отм.), чл. 194, ал.3 вр. ал.1 ЗОВСРБ ДВ.бр.35/2009 г. и чл. 86, ал.1 ЗЗД.

ОСЪЖДА Военно формирование 32140 – Варна, като част от структурата на Министерство на отбраната на Република България, град София, 1000, да заплати на М.Х.А. с ЕГН ********** от гр.Варна, разноски за производството в размер на 2442.10 лева, на осн.чл.78 ГПК.

ОСЪЖДА ВОЕННО ФОРМИРОВАНИЕ 32140 – Ва р н а като част от структурата на Министерство на отбраната на Република България, град София, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Варна държавна такса за производството в размер на 1581.43 лева, възнаграждение на вещо лице, изплатено от бюджета в размер на 2697.97 лева и допълнителен депозит за ССЕ в размер на 2498 лева съгласно протоколно определение от 02.6.2020 г., на осн.чл.78, ал.6, вр.чл.77 ГПК.

Твърди се, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, постановено е при съществени процесуални нарушения и при неправилно прилагане на материалния закон, поради което го обжалват изцяло в частите, в които се уважава иска, предявен от ищеца М. Х. А., както и в частите за съответно присъдени лихви, разноски и възнаграждения. Обжалва се решението и в частта, в която военно формирование 32140Варна е осъдено да заплати изцяло, без да се приспада съответната отхвърлена част от иска, възнаграждението на вещото лице, в т.ч. сумата от 2697,97 лв. -изплатени от бюджета на съда, сумата от 2498,00 лв., възложена с определение в последното по делото с.з., както и първоначално заплатените разноски за вещото лице в размер на 200 лв Считат за неправилен, несъобразен със закона и преобладаващата съдебна практика, както и необоснован извода на съда относно неприложимостта на възражението за давност за периода от 01.10.2001 г. до 31.08.2015 г. год. Твърдят, че съдът не е съобразил, че в хода на военната служба, при носене на дежурство, за военнослужещия възниква потестативно право служителя да извърши компенсацията, което възниква с изтичането на крайния срок, в който работодателят е длъжен да я извърши, което потестативно право се погасява с тригодишна давност и правото на обезщетение за некомпенсирано дежурство, което обаче възниква едва след прекратяване на служебното правоотношение.Съдът не е съобразил всички приети доказателства. Счита се, че присъдената сума, съответно и акцесорната лихва, е неправилно определена и е в завишен размер.

В условие на евентуалност, дори ако не се приложи давността се налага извода, че общо часовете некомпенсирано служебно време са 5 520 ч., а сумата за плащане 4 358,10 лв. и лихва върху тази сума - 6186, 15 лв. за целия процесен

2

Молят да се постанови решение, с което да се отмени решение № 2793/2.07.2020 г. по гр. д. № 13171/2015 г. по описа на Варненски районен съд в частите, в които се уважава иска, предявен от ищецът М. Х. А. и осъжда военно формирование 32140-Варна да заплати сума в размер на 22078,11 лв.- неизплатено възнаграждение за извънреден труд, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба по пощата - 22.10.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, сума в размер на 2442,10 лв. разноски за производството, държавна такса за производството в размер на 1581.43 лв., възнаграждение на вещо лице, изплатено от бюджета в размер на 2697.97 лв. и допълнителен депозит за ССЕ в размер на 2498 лв., както и в частите за съответно присъдени лихви, такси и разноски и възнаграждения и да се постанови ново, с което да се отхвърли като неоснователна и недоказана в обжалваните части исковата молба.

При условие на евентуалност, в случай че се прецени, че давностното възражение не следва да се зачете, да се отмени решението в частта за присъждане на обезщетение за сумата над 4 358,10 лв. главница и лихвата върху тази сума - в размера над 6186, 15 лв.Претендират присъждане на разноски, съобразно присъдената част, както и юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

Въззиваемата страна е депозирала писмен отговор,в който изразява становище за неоснователност на депозираната въззивна жалба

Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити, не страда от пороци, поради което съдът я намира за допустима.

Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка, намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Обжалваното решение подлежи на проверка за правилност по наведените в жалбата оплаквания, поради което и за да се произнесе съдът взе предвид следното:

Предявени са осъдителни искове от М. Х. А. с ЕГН ********** против Военно формирование 32140 – Варна с адрес град Варна, п.к 9000 като част от структурата на МИНИСТЕРСТВО НА ОТБРАНАТА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ град София, за заплащане на сумата в размер на 22078.11 лв - главница, представляваща сбора на сумите за дължимо, неизплатено възнаграждение за извънреден труд, положен труд в условия на удължено служебно време, което се изчислява като извънреден труд, т.е. фактически отработеното служебно време над месечната продължителност на служебното време по чл. 194, ал.1 от ЗОВСРБ /нов/ и по чл. 152, ал.6, от ПКВС /отм./ за периода от 01.02.2005 год. до 31.08.2015 год. за 127 месеца, равняващи се на 707 дни, равняващи се на 5656 часа вследствие на полагащите му се и неизползвани почивки след изпълнявано 3 дежурство по график, дежурен по кораб, бойни дежурства, дежурен по КПП и други във военни формирования на ВМС към Министерство на отбраната на Република България, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба по пощата – 22.10.2015 г. до окончателното изплащане на сумата и сумата в размер на 17457.76 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от падежа /всяко първо число на месеца следващ месеца за който е дължимо обезщетението, считано от 01.02.2005 г. до подаване на молбата – 22.10.2015 г., на осн.чл.86 ЗЗД. Претендират се и разноски за производството

Ищецът твърди, че през м.септември 1997 г. е назначен на длъжност „оператор в РЛС” в поделение на ВМС към МНО със заповед на Командира в поделение 46660-Варна, което е в състава и на пряко подчинение на поделение 38010-Варна, местност „Родни Балкани” със звание „младши сержант”. От 01.10.2001 г. е преназначен със заповед на командира в поделение/военно формирование 38920 Е-Варна, което е на пряко подчинение на ответното поделение 32140, на длъжност „командир на отделение хидроакустици и корвета 14”. Със заповед № ЛС-01-28/06.07.2015 г. на Командира на поделението е освободен от длъжност и военна служба и е зачислен в запаса на основание чл.146, т.3 и чл.161, т.3 и чл.162, т.3 от ЗОВСРБ поради заболяване и определена негодност за военна служба, считано от 01.09.2015 г. . Ответникът му дължи възнаграждение за извънреден труд за периода. Конкретизирана по месеци исковата претенция на ищеца е в размер на 70.88 лева за всеки месен от процесния период от 01.02.2005 година до 31.08.2015 година или общо за 127 месеца.

Ответникът е представил отговор в срока по чл.131 ГПК с който оспорва предявените искове по основание и по размер. Прави възражение по чл.111, б.”а” ЗЗД за погасяване по давност на вземането по всички предявени искове вкл. и по евентуалния иск за периода от 01.10.2001 г. до 21.10.2012 г. Счита, че ищецът има право да претендира възнаграждение за извънреден труд за периода от 22.10.2012 г. до 31.08.2015 г.. Оспорва твърденията, че ищецът е ощетен с размера на основното му месечно възнаграждение на стойност 23 лева месечно или общо за периода 1000.50 лева ведно с мораторната лихва до подаване на молбата в размер на 100 лева.

Счита, че предявеният иск за заплащане на дължимо месечно възнаграждение в размер на 23 лева или общо за периода 1000.50 лева ведно с мораторната лихва до подаване на молбата в размер на 100 лева е недопустим. Същият подлежи на разглеждане по реда на АПК, на осн.чл.8 ЗОДОВ и пасивно легитимирана страна е друго лице. Моли за отхвърляне на предявените искове и заплащане на разноски за производството.

Съдът след преценка на събраните доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От договор за кадрова военна служба № 695/А/19.07.1996 г., се установява, че ищецът М. Х. А. е назначен да длъжност „школник”, с продължителност срока на 4 обучение две години и посочени ред за определяне на възнаграждението и ред за придобиване на военно звание. Основното месечно възнаграждение на същия се образува от заплата за длъжността и заплата за звание.

С допълнително споразумение № 388/11.01.2006 г. към договора е уговорено между страните, че кадровият военнослужещ се задължава да изпълнява договора за кадрова военна служба извън територията на страната при участие на Република България в операции и мисии по смисъла на чл.70 от Закона за отбраната и въоръжените сили на република България

С договор за военна служба № 802-65/22.06.2010 г. на основание чл.134а, вр.пар.139, ал.1 от ПЗР на ЗОВСРБ М.А. е назначен на длъжност старшина в ответното военно формирование. Договорът е сключен за срок от 5 години. Съгласно същия договор военослужещият е на разположение за изпълнение на задълженията си, свързани с военната служба по всяко време на денонощието, а по време на отпуск е задължен да посочва точното си местопребиваване и при повикване да се явява за изпълнение на служебните си задължения в определения от командира /началника/ или ръководителя срок при условия и ред, определени в ППЗОСВСРБ и в уставите.

С допълнително споразумение № 802-15/06.02.2015 г. е удължен срокът на договора за военна служба с 5 години, считано от 19.05.2015 г.

С експертно решение по годността за военна служба № 80/1/08.06.2015 г., издадено от ВМА-ЦВМК военнослужещият М.А. е определен като негоден за военна служба поради общо заболяване – лист 16 от делото.

Въз основа на същото експертно решение със заповед № ЛС-01-28/06.07.2015 г. на Командира на военно формирование 38920 е прекратен договора за военна служба с ищеца, като същият е освободен от длъжност и от военна служба и е зачислен в запаса.