Решение № 5680 от 01.09.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5680 гр. София, 01.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Весела Т. А.а при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Мария Г. Шейтанова Въззивно гражданско дело № 20251100500561 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 12350/22.06.2024 г., постановено по гр.д. № 1364/2023 г. на СРС, ГО, 175 състав, е осъдена З. Я. Ж. да заплати на Х. Р. Г. на основание чл. 45 ЗЗД сумата от 2 000 лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоции и стрес, настъпили в резултат на разпространени клеветнически твърдения в обща жалба, входирана на 17.01.2022г. до Софийска градска прокуратура и до Софийска адвокатска колегия, ведно със законната лихва считано от 10.01.2023г. до окончателното изплащане на вземането, като искът е отхвърлен за разликата над 2 000 лева до пълния претендиран размер от 3 000 лева.

С решението е осъден Я. Е. Я. да заплати на Х. Р. Г. на основание чл. 45 ЗЗД сумата от 2 000 лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоции и стрес, настъпили в резултат на разпространени клеветнически твърдения в обща жалба, входирана на 17.01.2022г. до Софийска градска прокуратура и до Софийска адвокатска колегия, ведно със законната лихва считано от 10.01.2023г. до окончателното изплащане на вземането, като искът е отхвърлен за разликата над 2 000 лева до пълния претендиран размер от 3 000 лева.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 242805/ 25.07.2024 г. на З. Ж. и Я. Я. срещу решението в частта, с която всеки един от тях е осъден да заплати на Х. Р. Г. сумата от 2000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди. Излагат в жалбата, че неправилно СРС е приел, че са клеветнически твърденията относно подписването на договора за правна защита и съдействие, уговорения хонорар и заблуждаващото поведение на ищцата. В тази връзка навеждат, че недоказано останало изпратеният и1 мейл с договора да е получен от тях, както и да съществува идентичност между договора, изпратен по и-мейл, и договора, който е подписан между страните. Оспорват да са били предварително запознати с договора за правна защита и съдействие преди да го подпишат. На второ място оспорват да е налице причинно - следствена връзка между вредите и действията на ответниците. В тази връзка сочат, че САК и ПРБ са извършили проверката, във връзка с която евентуално са претърпени вредите. На трето място сочат, че не са обсъдени в решението доказателствата, според които преди да подадат сигнала ответниците са се консултирали с юристи. На четвърто място, аргументира се в жалбата, че ищцата като адвокат на ответниците е квалифицирала иска погрешно, делото е загубено и именно поради това ответниците са останали с убеждението, че са измамени – водено е от тяхно име дело, което са загубили, а са заплатили адвокатски хонорар.

Въззиваемата Х. Р. Г. подава отговор на въззивната жалба от 25.10.2024 г.

Излага в нея, че твърденията на въззивниците за липса на идентичност на договорите са преклудирани, а и самите ответници са приложили препис от договора към сигнала.

Подадена е и насрещна въззивна жалба от Х. Р. Г. вх. № 339735/25.10.2024 г., подадена в срок на 22.10.2024 г. по ССЕВ. Решението се обжалва в частта, с която са отхвърлени исковете на въззивника – ищец Х. Р. Г. срещу З. Ж. и Я. Я., за сумата от 2 000 лв. до пълния предявен размер от 3000 лв.

Обосновава в жалбата, че СРС при определяне размера на сумата за репариране на неимуществените вреди не е съобразил: подадена жалба от ответниците до АП София срещу постановление на СГП, две години след постановяване на постановлението; обстоятелството, че в и-мейл кореспонденция между ответниците и адвокат са разпространени от ответниците неверни и клеветнически твърдения – в поширок кръг лица.

Въззивникът ищец се позовава на констатациите от актовете, с които са завършили проверките в САК и СГП, според които няма данни за възбуждане и поддържане на заблуждение у доверителите Ж. и Я.. Сочи, че съгласно договора за правна защита и съдействие се е задължила да изготви искова молба и да осъществи процесуално представителство, което е сторила, но не и за краен резултат по делото.

Въззивникът ищец излага в насрещната въззивна жалба, че вследствие на подадения сигнал е викана в 3 РУ София и се наложило да пише обяснения, във връзка с което е претърпяла вреди. Аргументира, че правните консултации, които ответниците са имали преди да подадат сигнал за измама, не ги оневиняват. Вследствие на противоправното поведение на ответниците ищцата изпитала гняв, възмущение, неудобство, тревожност и здравословното й състояние се влошило; били засегнати личната й чест и професионалният й образ, като университетски преподавател и адвокат, току-що учредил адвокатско дружество.

Не е подаден отговор на тази жалба от З. Ж. и Я. Я..

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба и отговора приема следното.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо.

По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира, че решението следва да бъде потвърдено частично, в частта, с която са уважени исковете 2 до размера от 1 000 лв. срещу всеки един от ответниците.

Предявен е от Х. Р. Г. против З. Я. Ж. и Я. Е. Я. иск по чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на всеки един от ответниците да заплати на ищеца сумата от 3 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоции и стрес, настъпили в резултат на разпространени клеветнически и обидни твърдения, изложени от ответниците в обща жалба срещу ищцата, входирана на 17.01.2022г. до Софийска градска прокуратура и до Софийска адвокатска колегия, ведно със законната лихва върху сумите считано от датата на подаване на исковата молба до окончателно погасяване.

Ищецът навежда в исковата молба, че била ангажирана като адвокат на ответниците по гр.д. № 230/2020 г. по описа на РС Самоков, образувано по иск за претендиране на обезщетение за имуществени вреди /пропуснати ползи от загуба на доход/, претърпени от ищците З. Я. Ж. и Я. Е. Я. вследствие на смъртта на техен близък / съпруг и баща/, който близък е починал през 2014 г. по време на работа на длъжност “старши полицай“.

Ищцата сключила с ответниците договор за правна защита и съдействие, изготвила искова молба, входирала исковата молба, поддържала връзка с клиентите си и се явявала на съдебни заседания по делото. След последното заседание по делото и преди да бъде постановено решение обаче клиентите й оттеглили пълномощията си и получили решението, което не било в тяхна полза / искът отхвърлен / лично.

Решението не било обжалвано дори и с друг колега адвокат и влязло в сила. За получаването на решението ответниците не уведомили ищцата.

На 17.01.2022 г. ответниците входирали в СГП и САК жалба- сигнал / вх. № 262/13.01.2022 г. и вх. № 325/17.01.2022 г./ с идентично съдържание. По сигналите били образувани съответно дисциплинарна преписка № 11/2022 г. по описа на САК и пр.пр. № 1178/2022 по описа на СРП, УРИ № 227000-1191/2022 г по описа на РУ 03 СДВР, които приключили след провеждане на проверка/производство, включващо даване на обяснение и явяване в РУ, с актове за отказ да се образува НП / постановление от 28.03.2022 г. по пр.пр. № 1178/2022 по описа на СРП и за прекратяване на дисциплинарната преписка решение № 1046/ по д.пр. № 11/2022 г. по описа на САК от 22.03.2022 г./.

Ищцата твърди, че в жалба- сигнал с вх. № 262/13.01.2022 г. и вх. № 325/17.01.2022 г. с идентично съдържание, подадени до СРП и САК от ответниците, се съдържали обидни изрази и клеветнически твърдения, вследствие на които тя претърпяла неимуществени вреди.

Инкримираните изрази, по които съдът дължи произнасяне, са следните:

1. „На 02 март ... се срещнахме с адвокатката, която ни представи договор, който бързо да подпишем; след тази среща ние забелязахме, че в договора, който ни пришпори бързо да подпишем, фигурираше точка, в която пише, че остатъкът от адвокатския хонорар трябва да платим преди първото по делото заседание, насрочено от съда“;

2. „След като дадохме първоначалната сума от хонорара и подписахме договора, тя прекъсна връзка с нас“;

3. „На самото заседание нашата доверителка се представи много слабо, непрофесионално, бъркаше членове и алинеи, за които съдия Стойчев я 3 коригираше, и най вече не отговаряше на важни въпроси, касаещи нас-ищците, задавани лично от съшия“;

4. „Със сина ми Я. Е. Я. считаме, че адвокат д-р Х. Р. Г., личен номер ….. от САК, умишлено ни е подвеждала, манипулирала, мамила, подигравала се с нашата нелека съдба, поради което е извършила престъпление по чл. 209 от НК, като ни причини имотна вреда в размер на 6 823 лева, плюс 34 лева разноски по делото.“;

5. „Уверявам Ви, че същата не е проявила сериозност, професионализъм и човечност; считаме, че немалката сума, която сме платили, по никакъв начин не я е заслужила по честен и достоен начин“;

Излага се в исковата молба, че след подаване на сигнала с ищцата се свързал познат от гр. Червен бряг, който й предал предложението на ответниците да оттеглят сигналите, ако тя им върне адвокатския хонорар от общо 6 823 лв. Ищцата възприела това като изнудване.

Ищцата твърди, че не отговаря на действителността изложеното от ответниците в жалбата и сигнала. Сочи, че не е пришпорвала ответниците да подпишат договора за правна защита и съдействие, а напротив го изпратила на клиентите си предварително, преди срещата за подписване; следила делото непрекъснато и уведомявала ответниците за развитието му; била в контакт с тях дори след 20 часа вечерта.

Вследствие на подаването на сигналите ищцата била викана в полицията, писала обяснения, прекарала 4 часа в коридора на 3 РПУ заедно с други чакащи за извършване на процесуални действия лица.

Ищцата се разстроила, плакала, били уронени честта и достойнството й. Сочи, че било накърнено доброто й име и самооценка, като данните са изнесени пред колеги от САК и Прокуратурата. Изпитвала тревожност, безпокойство, безсъние, раздразнителност и сърцебиене, не могла да се съсредоточи в работата.

В писмената защита пред СРС ищцата сочи, че при определяне размера на обезщетението следва да се отчетат и степента и интензитета на страданията, разпространяването на сигнала до неограничен кръг колеги, по- дълбоката й чувствителност, както и че сигналът довел за здравословни проблеми за нея. Също така следвало да се вземе предвид, че ответниците са обжалвали постановление от 28.03.2022 г. по пр.пр. № 1178/2022 по описа на СРП в хода на процеса и две години след постановяването му.

С отговора на исковата молба ответниците не оспорват обстоятелствата около наемането на ищцата като адвокат, завеждането на делото и изхода на спора. Не спорят и че са подали сигнал до СГП и САК със соченото съдържание.

Ответниците оспорват исковете по основание и размер поради следното. Сочат, че изразяването от тях на отрицателна оценка относно работата на ищцата като адвокат по делото не съставлявало противоправно деяние, понеже са изложили фактите, така както искрено са ги възприели; изложи са оценъчни твърдения след като са загубили делото като ищци.

Твърдят, че съществувала неяснота, неизчистена от ищцата, относно реда, по който ще се предяви искът – дали като трудова злополука по чл. 200 КТ или по ЗОДОВ, при положение че смъртта е настъпила през м. 05.2014 г., декларацията за трудова злополука е от м. 01.2015 г., а искът е заведен през 2020 г. Оспорват ищцата като адвокат да им е разяснила дали давността по иска по чл. 200 КТ е три или пет години - позовават се на обясненията й по пр.пр., според които имало противоречива 4 практика относно давността по иска по КТ. Също така не могло да се претендират вреди от смъртта на близък, докато е бил на работа, по ЗОДОВ, а исковата молба била входирана първоначално в административен съд. Заплащането на по-голямата част от хонорара било уговорено да стане преди първо съдебно заседание, а тогава било ясно, че ответникът СДВР е сторил възражение за давност. Следвало след възражението за давност искът да бъде оттеглен.

Разпечатката съдържа 42 от 137 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8fde102e-c9c6-4936-93dc-8875dd15ef03