Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 471 от 14.02.2022, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 4940/2021
Вид
Решение № 471
Подписан
14.02.2022
В сила
23.06.2022
Състав
Тоско Петков Ангелов

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 240 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 68г, ал. 4 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 68д, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 10а · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 471 гр. Пловдив, 14.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Тоско П. Ангелов при участието на секретаря Росица П. Марджева като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело № 20215330104940 по описа за 2021 година

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК въз вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 240 ЗЗД за установяване на задължения на ответника в размер на 972.49 лева - главница, дължима по Договор за потребителски кредит; сумата от 449.37 лева– договорно възнаграждение и 744.91 лева- законна лихва ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното й заплащане.

Предявена е и осъдителна претенция за 955.53 лева- възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги. Претендират се разноски.

Ищецът твърди, че вземанията му произтичат от сключен с ответника договор за потребителски кредит за сумата от 1000 лева, за срок от 24 месеца, при ГЛП 41.17% и ГПР 49.89%. Бил закупен и пакет допълнителни услуги, за което било сключено отделно споразумение. Иска се уважаването на исковете и присъждането на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът установява от фактическа и правна страна следното:

Относно допустимостта на исковете:

Производството е инициирано с подадено заявление за издаване на заповед за 1 изпълнение по чл. 410 ГПК от кредитора „Профи кредит България“ ООД срещу Георги Бебелков, по което е образувано ч. гр. дело № 16875/2020 г. на ПРС. В полза на заявителя е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение за процесните суми за главница, договорна лихва и законната лихва, както и за разноските.

Заповедта е връчена на длъжника, като в срок е постъпило възражение и съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в месечния срок от връчване на съобщението. Установителните искове са предявени в преклузивния срок и подлежат на разглеждане по същество.

Съдът намира обстоятелства: за безспорно установени по производството следните

Между страните е подписан договор за потребителски кредит. С посочения договор на ответника по производството е предоставена сума в размер на 1000 лева.

Уговорена е между страните договорна лихва. Фиксираният годишен лихвен процент по заема е 41.17 %, а годишният процент на разходите (ГПР) 49.89 %. Ответникът се е задължил да върне сумата на 24 месечни погасителни вноски в размер на 61.82 лева всяка, като общия размер на всички плащания е записан на 1483.68 лева. Било е уговорено и закупуването на пакет за допълнителни услуги на стойност 999.84 лева, във връзка с който е подписано и допълнително споразумение, като сумата е разсрочена на равни части- по 41.66 лева към всяка вноска.

Предвид тази допълнителна уговорка, се констатира, че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В контекста на дадената дефиниция в чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

В допълнителното споразумение за услугите е уговорено, че пакетът включва предоставяне от кредитора на една или всички от посочените услуги– 1.приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит; 2.възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; 3.възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; 4.възможност за смяна на дата на падеж и 5.улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.

Разпоредбите на чл. 10а от Закона за потребителския кредит (ЗКП) дават възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да получава такси и 2 комисионни за предоставени на потребителя допълнителни услуги във връзка с договора. Това са услуги, които нямат пряко отношение към насрещните задължения на страните по договора, а именно предоставяне на паричната сума и нейното връщане, ведно с договорената възнаградителна лихва и на определения падеж.

В настоящия случай, услугата по т. 1 представлява действие по усвояване на кредита във времево отношение, а тези по т. 2, 3 и 4 имат за предназначение да улеснят взаимоотношенията между кредитор и потребител и да помогнат на кредитора да управлява по-добре договора и изплащането на сумите по него. Улеснената процедура за получаване на допълнителни парични средства, също представлява действие по усвояване на кредит, а реално, не е предоставяна, тъй като липсва конкретно задължение за кредитора, а отпускането на нови суми, съответно предоставянето на следващ кредит и условията по него, става по съгласие на страните.

Доколкото се касае за възнаграждения по усвояването и управлението на кредита, с тях реално се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. С това допълнително плащане се покриват разходи, които следва да бъдат включени в ГПР, при което неговият размер би надхвърлил законовото ограничение. Така с тази сума, реално се увеличава печалбата на кредитора, защото при плащането на всички задължения се получава едно допълнително възнаграждение. Ето защо посочения в договора годишен процент на разходите от 49.89% не отговаря на действителния такъв.

Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и поконкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл.

68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал.

4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. В този смисъл: Решение № 1411 от 29.11.2019 г. на ОС Пловдив по в. гр. д. № 1207/2019 г., Решение № 1510 от 13.12.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2373/2019 г.; Решение № 33 от 8.01.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2344/2019 г.; Решение № 220 от 18.02.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2957/2019 г.

ГПР не се уговаря между страните. Той представлява стойност, която се изчислява съгласно изискванията на Приложение 1 от ЗПК, въз основа на уговорените в договора плащания. Посочването на стойност по-малка от действителната, която превишава ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК, представлява неизпълнение на задължението по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Имайки предвид последиците на тази недействителност, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, потребителят – ответник дължи връщане само на чистата стойност по кредита, но не и лихви или други разходи. От признанието на ищеца в исковата молба 3 се установява, че са извършени плащания в размер на общо 108.80 лева. С тях се покрива част от главницата до размера от 891.20 лева. В този смисъл е и практиката на ПОС: Решения по в.гр.д.№ 1063/20г.; в.гр.д.№ 653/2020г.; в.гр.д. № 2151/2020г.; в.гр.д.№ 2269/2020г.; в.гр.д.№ 1389/2020г. и в.гр.д.№ 1222/2020г.

Възражението за изтекла погасителна давност, направено с подаденото в заповедното производство възражение е неоснователно. Искът се счита предявен от дата на подаване на заявлението, съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК. До тази дата- 15.12.2020 г., 5-годичният давностен срок по чл. 110 ЗЗД не е изтекъл.

Искът за законна лихва е неоснователен, защото не се установява ответникът да е поставен в забава. Предвид недействителността на договора, посочената в него дата на изпълнение не удостоверява настъпването на падеж на задължението за връщане на чистата стойност на кредита по чл. 23 ЗПК.

Ето защо претенцията за главница е основателна за 891.20 лева и следва да бъде отхвърлена за разликата до 972.49 лева. Исковете за договорна лихва и за законна лихва и възнаграждение за допълнителни услуги са изцяло неоснователни.

По отговорността за разноски:

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 45.82 лева за д.т. и 42.81 лева за юрисконсултско възнаграждение по съразмерност, или общо 88.63 лева.

С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да бъде присъдена сумата от 308.59 лева за адв. възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Г.И. Б., ЕГН ********** ДЪЛЖИ на „Профи кредит България“ ЕООД с ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: *****, сумата от 891.20 лева– представляваща дължима главница по договор за потребителски кредит № *****, сключен на 02.02.2016 г., предоставен на 03.02.2016 г.; ведно със законната лихва върху главницата от подаването на заявлението по чл. 410 ГПК в съда на 15.12.2020 г. до окончателното й погасяване, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за разликата над 891.20 лева до 972.49 лева- главница и като ОТХВЪРЛЯ исковете за сумата от 449.37 левадоговорно възнаграждение за периода от 17.04.2016г. до 17.02.2018г. и 744.91 левазаконна лихва за периода от 17.02.2018 г. до 12.03.2020 г. и от 14.07.2020 г. до 14.12.2020 г., за които суми е издадена Заповед № ****от 21.12.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, по ч. гр. дело № 16875/2020 г. по описа на ПРС.

4

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Профи кредит България“ ЕООД с ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: ***** срещу Г.И. Б, ЕГН ********** иск за осъждането на Г.И. Б., да заплати на „Профи кредит България“ ЕООД, сумата от 955.53 лева- възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги към договор за потребителски кредит от № 3005930193, сключен на 02.02.2016 г., предоставен на 03.02.2016 г.

ОСЪЖДА Г.И. Б., ЕГН ********** да заплати на „Профи кредит България“ ЕООД с ЕИК 175074752, сумата от 88.63 лева- разноски за настоящото и заповедното производство по съразмерност.

ОСЪЖДА „Профи кредит България“ ЕООД с ЕИК 175074752, да заплати н а Г.И. Б., ЕГН **********, сумата от 308.59 лева- разноски за настоящото производство по съразмерност.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п/_________________ 5