Определение № 478 от 09.09.2021, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 478 гр. Бургас , 09.09.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в закрито заседание на девети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Катя Й. Господинова

Членове:

Светлин Ив. Иванов

КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ като разгледа докладваното от Катя Й. Господинова Въззивно частно наказателно дело № 20212100600923 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл.341 ал.2 вр.чл.248 ал. 1 т.3 от НПК.

С определение от 10.08.2021г. постановено по НОХД №2846/2021г., Районен съд Бургас в хода на разпоредително заседание и обсъждане въпросите по чл.248 ал.1 НПК ,на основание чл.249 ал.1,вр.ал.4 т.1 вр.чл.248 ал.1 т.3 НПК е оставил без уважение исканията на защитниците на тримата подсъдими-К.Г.,П.П. и Х.Д. да прекрати съдебното производство поради допуснати съществени процесуални нарушения,довели до ограничаване правото на защита на техните подзащитни.Съдът се е аргументирал,че липсват допуснати нарушения довели до ограничаване процесуалните права на подсъдимите в хода на досъдебното поризводство, както и ,че обвинителният акт отговаря изцяло на изискванията възведени в ТР №2/2002г,като фактите изложени в обстоятелствената част в достатъчна степен формират рамките на обвинението и няма пречка подсъдимите да разберат точно и ясно в какво са обвинени и да организират своята защита.Решаващият съд не констатира допуснати нарушения и при частичното прекратяване на досъдебното производство по отношение на тримата подсъдими,поради фактът,че съобщението за прекратяване не е било получено от подс.К.Г.,тъй като същия постоянно пребивавал и живеел извън България,поради което изпратената му обратна разписка –уведомление е върната в цялост ,предвид обстоятелството,че лицето не е намерено на постоянния си и настоящ адрес.

Недоволен от постановения съдебен акт е останал подс.К.Г.,който чрез 1 защитникът си адв.П.Димитров обжалва определението на съда, като излага съображения за незаконосъобразност на определението в частта относно произнасяне по чл.248 т.3 от НПК,а именно,че БРС не констатира допуснати съществени процесуални нарушения довели до ограничаване правото на защита на подсъдимия Г..Излагат се доводи,че невръчването на постановлението за частично прекратяване на наказателното производство от 19.04.2021г по отношение на подзащитинят му ограничавал съществено правата му. Изразява становище,че обвинителният акт не отговарял на изискванията на ТР №2/2002г. на ОСНК на ВКС,липсвал анализ на доказателствения материал от страна в обвинителният акт ,което пречело на защитата и на подсъдимия да организират защитата си.

Съдът след като се запозна с въззивната частна жалба и материалите по делото,констатира следното:

Съдебното производство е образувано пред първостепенният съд по внесен обвинителен акт от РП-Бургас срещу К.Г.,П.П. и Х.Д. за извършени престъпления по чл.195 ал.2,вр.ал.1,т.4 и т.5,вр.чл.194 ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.чл.26 ал.1 НК и по чл.215 ал.2 т.1 вр.чл.20 ал.2 от НК.

В хода на разпоредително заседание,при произнасяне по въпросите на чл.248 ал.1 т.3 НПК,първостепенният съд е оставил без уважение искането на тримата защитници да прекрати съдебното производство като неоснователно ,като е консаттирал,че по досъдебното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения ,които са пречка тримата подсъдими да разберат в пълнота за какво канкретно са обвинени и привлечени към наказателна отговорност.

Настоящата инстанция споделя доводите на първоинстанционният съд досежно липсата на констатирано съществено процесуално нарушение в хода на досъдебното производство,което действително да е ограничило правото на защита на К.Г.,П.П. и Х.Д. и на техните защитници.

Относно първото възражение на защитата,че Постановление от 19.04.2021г за частично прекратяване на наказателното производство по отношение на тримата подсъдими не било връчено на подс.К.Г. съгласно разпоредбата на чл.243 ал.4 НПК, настоящият въззивен състав споделя изводът на БРС,че по никакъв начин с това не е ограничено правото на защита на подс.Г. в хода на досъдебното производство.Напротив това действие на 2 прокуратурата е изцяло в интерес на подсъдимия ,прекратява се частично повдигнато по отношение на него обвинение ,поради което по никакъв начин не може да се изгради извод ,че е налице някое от нарушенията визирани в чл.249 ал.4 т.1 НПК.Още повече,че законовата разпоредба изисква да се изпрати съобщение на обвиняемия и на пострадалите ,което действие безспорно е сторено от прокуратурата,видно от приложената върната невръчена обратна разписка на К.Г. и връчените на всички останали подсъдими и пострадали разписки.Обстоятелството,че Г. не пребивава и не живее на постоянния и настоящия си адрес в Свиленград,знаейки,че е обвиняем и срещу него се води досъдебно производство по никакъв начин не може да се третира в негова полза и той да черпи права от това,които защитникът му твърди,че са нарушени.Разписката му е изпратена,а обстоятелството,че сам се е поставил в обективна невъзможност да си получи съобщението за частично прекратяване по никакъв начин не може да обоснове налиие на съществено нарушение,ограничаващо правата му.Именно затова текстът на чл.243 ал.4 НПК вменява задължение само да се „изпраща“ препис от постановлението за прекратяване,като не се държи сметка за неговото получаване,като е взето предвид именно обстоятелството,че адресатът може да не пребивава дълго време на постоянния си адрес.Това е така с оглед осигуряване на ефективно и своевременно правораздаване. От друга страна това процесуално следствено действие по частично прекратяване е изцяло в полза на подс.Г. и по никакъв начин не нарушава процесуалните му права.Няма основание защитникът на Г. да претендира,че съобщението за частично прекратяване е следвало да бъде изпратено на него,тъй като подсъдимият и той са отделни страни в наказателното производство,а закона изрично сочи,че обвиняемият може да бъде адресат на това задължение на прокуратурата.На следващо място обвиняемият К.Г. няма правен интерес да обжалва постановлението за частично прекратяване,тъй като то е изцяло в негова полза и на неговите съучастници,поради което обективно е невъзможно по някакъв начин да ограничава правото им на защита.В този смисъл възражението на защитата е напълно неоснователно и необосновано и следва да се остави без уважение.

Относно твърдяното нарушение на тримата защитници ,че обвинителния акт не отговарял на изискванията на ТР№2 /2002г на ОСНК на ВКС,настоящата инстанция също споделя изводът на БРС за неоснователност 3 и на това възражение.

Изложени са факти в обвинителния акт,кото в достатъчна степен формират рамката на повдигнатото обвинение,по което ще се защитавата тримата подсъдими.Посочени са ясно и безпротивречиво фактите,които формират съставомерните признаци на двете обвинения.Обстоятелството,че не бил направен подробен и обоснован анализ от прокуратурата не представлява съществено процесуално нарушение,защото подсъдимите следва да се защитават по фактите,а доказателствата се събират,обсъждат и анализират в хода на съдебното следствие ,което е същинската част от наказателното производство.Подсъдимите в хода на съдебното производство имат възможност да се запознаят съгласно принципа на непосредственост със събрания доказателствен материал и да организират в пълнота защитната си теза,както и същите са се запознали и с материалите по досъдебното производство ,въз основа на които е повдигнато обвинението.Липсва задължение на прокуратурата да прави пълен и задълбочен анализ на събрания в хода на досъдебното производство доказателствен материал при изготвяне на обвинителния акт,а е задължен само да посочи фактите и доказателствата,които обосновават обвинителната му теза.

Предвид гореизложеното,въззивната инстанция намира частната въззивна жалба от адв.Петър Димитров,защитник на подс.К.Г. за неоснователна ,поради което следва да бъде оставена без уважение.

С оглед горното, на основание чл.345 ал.2 НПК Бургаски окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение от 10.08.2021г пстановено по НОХД 2846/2021 г от Районен съд Бургас постановено на основание чл.248 ал.1 т.3 от НПК.

ВРЪЩА делото на БРС за насрочване на съдебно заседание.

Определeнието е окончателно

Председател: _______________________

4

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5