Решение № 1363 от 16.12.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1363 гр. Варна, 16.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова при участието на секретаря Мария Д. Манолова като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно гражданско дело № 20253100501425 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на С. А. Г. срещу Решение № 962/19.03.2025 г., постановено по гр. д. № 11871/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е отхвърлен предявеният от въззивницата срещу ЗАД „Алианц България“ АД иск с правно основание чл.

405 КЗ за приемане за установено, че ответникът дължи сумата 4 950 лв., представляваща застрахователно обезщетение по щета № 081023777000715/13.06.2023 г., ведно със законната лихва.

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и е процесуално допустима.

ВОС, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

Между страните не е спорно, а и се установява от представените по делото писмени доказателства, че към релевантния период е било налице валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Моят дом“, пакет „Макс“, обективирано в застрахователна полица № 08100220393001280, със срок на застрахователно покритие от 05.10.2022 г. до 04.10.2023 г. Обект на застраховката е двуетажно жилище, находящо се в ********, със застрахователна сума 166 400 лв. за сградата. По делото няма спор и относно обстоятелството, че застрахователната премия е заплатена изцяло и своевременно.

На 11.06.2023 г. в застрахования имот е настъпило неблагоприятно събитие, при което е констатирано изтичане на вода от водопроводната инсталация в жилището на втория етаж.

Веднага след установяване на теча водоподаването е било преустановено чрез спиране на централното водозахранване. В резултат на това изтичане са настъпили материални 1 увреждания в помещения на втория етаж, както и в помещения, разположени на първия етаж под мястото на теча, изразяващи се в овлажняване и увреждане на мазилки, покрития и довършителни елементи.

Застрахователното събитие е заявено пред ответното дружество, като е образувана щета № 081023777000715. Извършен е оглед от лице, ангажирано от застрахователя, съставен е констативен протокол и е изготвен снимков материал. С писмо от 22.06.2023 г. застрахователят е отказал изплащане на застрахователно обезщетение, като е изложил мотиви, че уврежданията са резултат от продължително проникване на вода, нормално износване и неполагане на дължимата грижа за имота, които според него представляват изключени рискове по Общите условия.

За изясняване на релевантните факти по делото са назначени съдебно-технически експертизи и са разпитани свидетели.

От писмените заключения на вещите лица се установява, че е налице теч от водопроводната инсталация в зоната на кухненския кът на втория етаж. Вещите лица са описали наличие на овлажняване и следи от преминаване на вода зад облицовките, като са анализирали възможните технически причини за това състояние. Следва да се отбележи, че вещото лице, изготвило експертизата в производството по чл. 207 от ГПК не е имало за задача да установи причините за настъпване на застрахователното събитие, а единствено да оцени размера на претърпените вреди.

Комплексната съдебно-техническа и оценителна експертиза по делото е приела, че застрахователното събитие представлява неизправност в разпределителната водопроводна инсталация, като е отбелязала, че мястото на аварията е около ъгъла на кухненския кът, облицован с фаянс, и че неизправността е било невъзможно да бъде установена до появата на първите външни признаци – овлажняване и компрометиране на стената извън облицовката. Вещите лица са обсъдили като технически релевантни фактори възрастта и типа на инсталацията (стари поцинковани тръби), възможни неизправности във връзките, както и състоянието на смесителя/уплътненията.

Съществено е да се отбележи, че вещите лица са формирали изводите си въз основа на констатациите от огледа, наличните снимки и документи по щетата, както и на наблюдаваните следи от овлажняване и увреждане на облицовки и мазилки. В съдебно заседание вещото лице Г. е заявило, че при огледа „вода нямаше през батерията, а шуртеше отзад“, като е посочило, че „проблемът е зад батерията“ и че е „текло зад плочките“, което не се вижда непосредствено, а за проявлението му сочи петното в помещението под мивката.

Същото вещо лице е направило оценка за продължителност на теча („не е с дни, а от месеци“), като е обвързало тази оценка с видимите следи и биологични процеси (мухъл), както и с наличието на стари поцинковани тръби и лоши уплътнения/стара батерия.

При тези данни въззивният съд отчита, че експертните изводи относно механизма и продължителността на теча са експертна оценка, изведена от наблюдаваните признаци и техническите характеристики на инсталацията и облицовките, а не от пряко възприемане на конкретното вътрешно разрушение на тръбопроводния елемент зад облицовката.

При разпита си в съдебно заседание вещите лица са дали разяснения относно начина, по който е възможно водата да преминава зад плочките и облицовките, като са използвали изрази, че водата е „шуртяла“ и се е разпространявала зад фаянсовата облицовка. Тези обяснения подкрепят извода за наличие на активен теч с интензивен характер към момента на проявление на събитието.

От заключенията и устните обяснения не следва категоричен извод, че уврежданията са резултат единствено от дълготраен, бавен и предвидим процес, обусловен от овехтяване.

Напротив, вещите лица са приели, че установените вреди са съвместими с настъпване на теч, проявил се като аварийно събитие, като не са изключили възможността уврежданията да са 2 настъпили в кратък времеви интервал след проявлението му.

Същевременно от експертния анализ не се установява наличие на данни за трайно бездействие или системно неполагане на грижи от страна на собственика на имота.

От приетата експертиза се установява още, че необходимите строително-ремонтни работи за възстановяване на увредените помещения, определени по вид и обем, са на стойност 6030,00 лева, т.е. надвишаваща претендирания размер от 4 950,00 лв., изчислена по средни пазарни цени към датата на настъпване на събитието.

По делото са събрани и гласни доказателства – свидетелски показания.

Свидетелката Р. Й. е дала последователни и непротиворечиви показания, от които се установява, че познава ищцата от 2022 г. и многократно е посещавала процесния имот, като по уговорка е ходила да помага с почистването и поддръжката му „един път или два пъти в месеца, по-скоро два пъти в месеца“. Свидетелката конкретизира последното си посещение на 01.06.2023 г., след което е получила обаждане от ищцата за настъпило наводнение и предстоящи действия по изнасяне на мебели и ремонт. Свидетелката сочи, че след настъпването на събитието водата е била спряна и при необходимост вода е била носена с кофи за базови нужди. Тези показания са относими към възражението на ответника за необитаване и липса на поддръжка, като сочат, че имотът е бил посещаван и поддържан, както и че след събитието е предприето преустановяване на водоподаването.

Свидетелят Г. Д., разпитан по искане на ответника, е заявил, че е извършил оглед на щетата през юни 2023 г. в присъствието на ищцата и нейната майка, като е изготвил и подписал констативния протокол/уведомление за имуществена щета, както и снимков материал. Свидетелят е дал обяснения относно начина на оформяне на констативния протокол (изготвяне в екземпляри, попълване на данни като номер на щета и застрахователна полица въз основа на предоставено му от застрахователя уведомление), като посочените от него факти са относими към произхода и начина на съставяне на представените от ответника частни документи и снимков материал, чиито доказателствена стойност следва да бъде преценена в съвкупност с останалите доказателства по делото.

Показанията на свидетеля Д. не съдържат непосредствени и категорични твърдения относно продължителността на теча или за наличието на трайно неполагане на грижи от страна на ищцата, поради което по тези въпроси решаващо значение имат експертните заключения и останалият доказателствен материал.

Показанията на двамата свидетели, разгледани в тяхната съвкупност, са вътрешно непротиворечиви и кореспондират с констатациите на вещите лица, поради което се кредитират от съда.

Показанията на разпитания пред въззивната инстанция свидетел В. И. също установяват теч зад батерията на кухненската мивка. Причината според свидетеля е скъсано уплътнение. Свидетелят посочва, че е отстранил вредите от теча като е извършил ремонт на всички помещения без да се е налагало да подменя метални тръби, тъй като същите са били здрави.

При така установената фактическа обстановка въззивният съд достига до следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл. 405 КЗ. За неговата основателност в тежест на ищеца е да установи наличието на валидно застрахователно правоотношение, настъпването на застрахователно събитие в рамките на уговореното покритие, настъпили имуществени вреди и причинна връзка между събитието и вредите. В тежест на застрахователя е да докаже твърдените от него основания за освобождаване от отговорност, респ. наличието на изключен риск или неизпълнение на съществени договорни задължения от страна на застрахования.

3

Изключенията от застрахователното покритие представляват отклонение от основното задължение на застрахователя и като такива подлежат на стриктно и ограничително тълкуване, като доказването им лежи върху застрахователя. В този смисъл следва да се изходи от трайното разбиране в практиката на ВКС, че изключенията от покритието следва да се прилагат при стриктно тълкуване и при доказване на фактическите им предпоставки от застрахователя, доколкото същите ограничават поетата от него отговорност.

От съдържанието на застрахователния договор и приложимите към него Общи условия се установява, че в обхвата на основното покритие по застраховка „Моят дом“, пакет „Макс“, изрично са включени вреди, пряко причинени от изтичане на вода от тръбопроводи и свързани с тях инсталации. В конкретния случай от приетите експертни заключения безспорно се установява именно такова изтичане на вода от водопроводна инсталация в застрахования имот, което е довело до увреждане на стени, тавани и подови настилки.

Неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че събитието не попада в обхвата на покритите рискове. При имуществените застраховки е достатъчно вредата да е причинена от реализиране на покрит риск, без да е необходимо събитието да притежава характеристиките на абсолютна внезапност или моментност, ако такива не са изрично уговорени в договора.

Застрахователят поддържа, че вредите са резултат от продължително проникване на вода, поради което събитието следва да се квалифицира като изключен риск. Възражението е неоснователно.

От експертното заключение и дадените в съдебно заседание обяснения се установява, че е налице конкретна повреда във водопроводната инсталация, проявила се като реален теч със сравнително висока интензивност. Вещите лица не са изключили напълно, че от техническа гледна точка е възможно установените увреждания да настъпят в резултат на едно аварийно събитие, макар и на базата на външни признаци да изразяват становище за продължително във времето въздействие. Тези признаци, обаче, не могат да отрекат безспорно установения теч зад плочките от батерията на кухненската мивка.

В тази връзка следва да се отчете, че понятието „продължително проникване на вода“, използвано от застрахователя, не е легално дефинирано и не е конкретизирано в Общите условия по начин, който да позволява ясно разграничаване между покрит и изключен риск.

Съгласно трайната практика на ВКС неясните и общо формулирани клаузи в застрахователните договори се тълкуват contra proferentem – във вреда на страната, която ги е изготвила, и в полза на застрахования. В този смисъл е и разбирането в практиката на ВКС относно тълкуването на общите условия и недопустимостта на разширително извеждане на основания за отказ при неясни или общи договорни формулировки, без те да са подкрепени с конкретни факти по делото.