Определение № 38 от 15.09.2026, Военен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 38 гр. София, 15.09.2026 г.

ВОЕНЕН СЪД – СОФИЯ, СТ. ЛЕЙТ. ГЕОРГИ КРУШАРСКИ, в закрито заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ст. лейт. ГЕОРГИ АНД.

КРУШАРСКИ като разгледа докладваното от ст. лейт. ГЕОРГИ АНД. КРУШАРСКИ Частно наказателно дело № 20266100200096 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 213, ал. 4 и сл. от НПК.

С постановление от 15.05.2026 г. на прокурор при Военно-окръжна прокуратура – София (ВОП-София), което е било потвърдено с постановление от 07.07.2026 г. на прокурор от Военно-апелативна прокуратура (ВоАП), е било отказано образуването на наказателно производство по преписка № СФ30-127/2026 г. по описа на РС „ВП“ – София, пр. пр. № 263/2026 г. по описа на ВОП-София, на основание чл. 213, ал. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК.

Срещу постановлението на ВОП-София е постъпила жалба от Г. М. Г., с искане за цялостната му отмяна и връщането на делото на прокуратурата със задължителни указания по приложението на закона.

Настоящият съдебен състав, след като прецени по реда на чл. 213, ал. 4 и сл. от НПК законосъобразността и обосноваността на постановлението на ВОП-София за отказ за образуване на наказателно производство, намери следното:

Жалбата е подадена в срок от надлежна страна. Разгледана по същество, същата е основателна.

Прокурорската преписка е образувана по повод подадена жалба до министъра на отбраната, която е била препратена по компетентност до ВОПСофия, с искане на жалбоподателя да му бъдат възстановени вредите от 1 измама, която е била извършена от военнослужещ, при продажба на автобус от жалбоподателя на военно формирование.

За да постанови атакувания отказ, наблюдаващият прокурор, е приел за установено, че във връзка с този случай е била образувана прокурорска преписка № 636/2019 г. по описа на ВОП-София, с която е било отказано образуването на досъдебно производство, тъй като деянието не съставлявало престъпление. Поради това първостепенният прокурор е приел, че са налице предпоставките на чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК, спрямо същите деяния има издадено постановление за отказ за образуване на наказателно производство, които изключвали образуването на досъдебно производство. Горестоящият прокурор е потвърдил атакувания отказ, като е изложил съображения по същество на преписката и е приел, че при тези данни не може да се приеме наличие на достатъчно данни за измама по чл. 209, ал. 1 от НК, поради което атакуваният отказ бил законосъобразен.

На първо място следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т.

6 от НПК е неприложима в настоящия случай. Стриктното тълкуване на разпоредбата изключва приложимостта й в процесния случай, тъй като атакуваният прокурорски акт за отказ от наказателно преследване не попада в нито един от изчерпателно изброените там съдебни или прокурорски актове (така и Решение № 564/24.11.2010 г., по н.д. № 623/2010 г. на ВКС, 3-то н.о.).

Впрочем забраната за повторно наказателно преследване (Non /Ne/ bis in idem), в случая е неприложима и поради чисто логически съображения – с процесния прокурорски акт въобще се отказва провеждането на наказателно производство, поради което именно не може да се постави въпрос за повторно наказателно преследване. Разбира се въпрос на законодателна преценка е дали в бъдеще (de lege ferenda), приложното поле на тази разпоредба следва да се разшири, като се включат и случаи като настоящия, но с оглед действащото право (de lege lata), процесният случай не попада в тази категория актове.

На следващо място, по делото не са приложени в цялост материалите от първоначалната проверка, поради което не би могло да се прецени дали са налице основанията на чл. 207, ал. 1 от НПК (законен повод и достатъчно данни) за образуване на наказателно производство, а в същото време по новообразуваната прокурорска преписка такава проверка въобще не е била извършвана, заради пречките на чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК, които прокурорът е 2 приел, че са налице. Следователно в случая не би могло да се прецени обосноваността на прокурорския отказ от наказателно преследване.

С оглед на тези съображения, съдът намери, че подадената жалба е основателна, а атакуваното постановление на прокурора, потвърдено от горестоящ прокурор, е неправилно – незаконосъобразно и необосновано, поради което следва да бъде отменено, а делото върнато на ВОП-София за ново произнасяне, съобразно мотивната част на определението.

Водим от горното и на основание чл. 213, ал. 5 от НПК, Софийски военен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯВА постановление от 15.05.2026 г. на прокурор при Военноокръжна прокуратура – София (ВОП-София), което е било потвърдено с постановление от 07.07.2026 г. на прокурор от Военно-апелативна прокуратура (ВоАП), и е било отказано образуването на наказателно производство по преписка № СФ-30-127/2026 г. по описа на РС „ВП“ – София, пр. пр. № 263/2026 г. по описа на ВОП-София, на основание чл. 213, ал. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК.

В Р Ъ Щ А делото на Военно-окръжна прокуратура – София (ВОПСофия).

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Препис от определението да се изпрати на жалбоподателя и на ВОПСофия.

Съдия при Военен съд – София: _______________________ 3