Решение № 7 от 28.01.2025, Районен съд - Асеновград

РЕШЕНИЕ

№7 гр. Асеновград, 28.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Д. Бедачев при участието на секретаря Ася Р. Иванова като разгледа докладваното от Иван Д. Бедачев Административно наказателно дело № 20245310200597 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

С наказателно постановление № 788418-F768969/13.09.2024 г. на Началник на Отдел „Оперативни дейности“–Пловдив, ЦУ на НАП- Мария Йосифова Радулска на „***“ ООД с БУЛСТАД *** със седалище и адрес на управление:

*** представлявано от В. В. Ч. на основание чл.185 ал.2, вр. с ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 1000 лв. за нарушение по чл.27 ал.1 т.4 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във вр. с чл. 66а от ЗДДС, във вр. с §15д ал.1 т.2 от ПЗР на ЗДДС, във връзка с чл. 118 ал.4 т.1 от ЗДДС.

Срещу НП е депозирана жалба от „***“ ООД. Жалбоподателят редовно призован, не изпраща представител. В жалбата се възразява срещу наказателното постановление, като се изразява становище за неговата незаконосъобразност и се навеждат твърдения за допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила в процедурата по издаването му, както и за неправилно приложение на материалния закон.

Искането към съда е за пълната му отмяна.

Въззиваемата страна Началникът на Отдел ОД –гр. Пловдив при ЦУ на НАП се представлява от юрисконсулт А., който моли за потвърждаване на НП, като законосъобразно, обосновано и правилно.

Асеновградският районен съд, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, изложени в жалбата и от страните, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимиран процесуален субект и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА и следва да се разгледа по същество. Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

1

От приетите писмени доказателства по делото, както и от свидетелските показания се установява, че на 21.05.2014 г. от служители на ЦУ на НАП, сред които бил и актосъставителя Т. В., била извършена оперативна проверка в търговски обект, представляващ ресторант „Протос“, находящ се в гр.

Асеновград, ул. „Цар Иван Асен ІІ“ № 140, стопанисван от „***“ ООД, във връзка със спазване на разпоредбите на действащото данъчно законодателство. При проверката е установено, че дружеството „***“ ООД в качеството му на задължено лице по смисъла на чл. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.206 г., е допуснало нарушение на разпоредбите на същата, като не е регистрирало всяка продажба на стоки и услуги по данъчна група според вида на продажбите. Затова е прието, че от дружеството – жалбоподател „***“ ООД е допуснато нарушение на чл. 27 ал.1 т.2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ. За да се достигне до тази констатация от проверяващите била извършена контролна покупка на кафе, пърленка, обедно меню, торта и пържени картофи, за която бил издаден фискален касов бон от монтираното в обекта ФУ, от който се установило, че продажбата на посочените артикули са регистрирани в данъчна група „Б“ - за продажба на стоки и услуги, които се облагат с 20 % ДДС, вместо в правилната данъчна група „Г“ - за стоки и услуги, които се облагат с 9 % ДДС.

За констатираното нарушение на 21.05.2024 г. на дружеството бил съставен АУАН в присъствието на управителя В. Ч., който го подписал без възражения.

Писмени възражения не постъпили и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на АУАН било издадено и атакуваното НП, с което на дружеството жалбоподател за горното нарушение било наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 1000 лв.

При така установената фактическа обстановка и след като провери изцяло и във връзка с възраженията на жалбоподателя законосъобразността и обосноваността на наказателното постановление, съдът намира следното от правна страна:

НП е законосъобразно и в хода на административно-наказателната процедура не са допуснати процесуални нарушения. Самото НП е издадено по реда на чл. 36 ал. 1 от ЗАНН, в преклузивните срокове по чл. 34 от ЗАНН, съдържа изискуемите законови реквизити и е издадено от компетентен органНачалник на Отдел в ЦУ на НАП, упълномощен за това със заповед № ЗЦУ384/27.02.2024 г. на Изпълнителния Директор на НАП. Конкретните обстоятелства по нарушението, датата и мястото на извършването му са подробно и ясно описани в обжалваното НП, като в конкретния казус са установени от приложените към административно-наказателната преписка писмени доказателства, потвърдени и чрез събраните гласни доказателства посредством разпита в качеството на свидетел на актосъставителя.

По несъмнен начин се установява, че дружеството жалбоподател е извършило нарушение на чл.27 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. Посочената норма въвежда правилото, че: Лицата по чл. 3, с изключение на случаите, когато извършват дейност по чл. 28, са длъжни да регистрират всяка продажба на стока или услуга по данъчни групи според вида на продажбите:

1. група "А" - за стоки и услуги, продажбите на които са освободени от облагане с данък, за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 0% ДДС, както и за продажби, за които не се начислява ДДС;

2

2. група "Б" - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20% данък върху добавената стойност;

3. група "В" - за продажби на течни горива чрез измервателни средства за разход на течни горива;

4. група "Г" - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9% данък върху добавената стойност.

В конкретния случай, след като при проверката на периодичния отчет от монтираното ФУ, както и от издадения ФКБ от 21.05.2024 г. е установено, че извършената продажба на горните стоки е регистрирана в данъчна група „Б“, която е за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20% данък върху добавената стойност, а е следвало да се регистрират в данъчна група „Г“, продажбите на които се облагат с 9% данък върху добавената стойност, очевидно не е изпълнено горното задължение, с което е реализиран обективния състав на горното нарушение.

Горното задължение на търговеца следва от препратките на чл.66а от ЗДДС, във вр. с § 15д ал.1 т.2 от ПЗР на ЗДДС, във връзка с чл. 118 ал.4 т.1 от ЗДДС, според които разпоредби ставката на данъка е 9 на сто за доставка на ресторантьорски и кетъринг услуги, които се състоят в доставка на приготвена или неприготвена храна.

Затова и съдът намира, че правилно описаното нарушение е квалифицирано по посочената в НП материално правна разпоредба.

Правилно описаното нарушение е съотнесено и към съответстващата му санкционна разпоредба – чл. 185 ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДДС, която предвижда в тези случаи имуществена санкция от 500 до 2000 лв., когато нарушението не води до неотразяване на приходи, както е в процесния случай.

Неоснователно е възражението, че тъй като дружеството не е регистрирано по ЗДДС и съответно не начислява ДДС от крайния потребител, то нарушението не води до неотразяване на приходи и не ощетява държавата или крайния потребител, поради което представлява маловажен случай. В случая, това обстоятелство не се отразява на степента на обществена опасност, респективно на тежестта на нарушението, което е на формално извършване.

Това е така, тъй като нормата на чл. 27 ал.2 от Наредбата, въвежда абсолютно задължение за лицата по чл. 3 от Наредбата, независимо дали са регистрирани или не по ЗДДС задължително да регистрират всички продажби по данъчни групи съгласно ал. 1.

Правилно административно-наказващият орган е наложил имуществената санкция под средния размер на предвидения в закона диапазон, а именно в размер от 1000 лева, който е съобразен с основния критерий по чл. 27 от ЗАНН, а именно тежестта на нарушението. Съдът намира, че определеното спрямо жалбоподателя наказание отговаря на целите по чл. 12 от ЗАНН, като не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, т.е. не е налице „маловажен случай” на административно нарушение. В случая с НП е наложено административно наказание имуществена санкция за неизпълнение на задължение към държавата, регламентирано в ЗДДС.

Поначало обществената опасност на този вид нарушения е определена от законодателя като висока, тъй като същите представляват неизпълнение на задължения към държавата при осъществяване на финансовата й дейност. Именно поради това и нормативно определените минимуми на административни наказания за тях са във висок размер, без за налагането им да се изисква някаква минимална 3 стойност на предмет на нарушението или пък настъпване на конкретни вреди за фиска или за потребителите. С оглед на изложеното, Съдът приема, че не са налице основанията за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, което по правните си последици представлява освобождаване на нарушителя от административнонаказателна отговорност.

По отношение на разноските, съгласно чл. 63, ал.3 от ЗАНН страните имат право на такива. Въпросът за възлагането на разноските в административнонаказателния процес обаче е изрично уреден в чл. 63, ал.3 ЗАНН, а именно по реда на АПК. В АПК въпросът за възлагането на разноските е уреден в чл.

143, в който е посочено, че когато съдът отхвърли оспорването, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв.

В случая се претендира възлагането на разноски от въззиваемата страна за юрисконсултско възнаграждение, които са надлежно удостоверени като основание и с оглед изхода на делото следва да се присъдят в полза на Отдел ОД –гр. Пловдив при ЦУ на НАП следва да се определят в средния размер от 100 лева с оглед факта, че делото е със средна сложност в сравнение със другите дела от съответния вид и след отчитане и на изразходвания времеви ресурс от пълномощника на жалбоподателя.

С оглед на изложените съображения, Съдът намира, че НП е постановено при спазване на административно-производствените правила, същото е правилно и законосъобразно и като тава следва да бъде потвърдено, затова и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, Съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 788418F768969/13.09.2024 г. на Началник на Отдел „Оперативни дейности“– Пловдив, ЦУ на НАП- Мария Йосифова Радулска на „***“ ООД с БУЛСТАД *** със седалище и адрес на управление: *** представлявано от В. В. Ч. на основание чл.185 ал.2, вр. с ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 1000 лв. за нарушение по чл.27 ал.1 т.4 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във вр. с чл.66а от ЗДДС, във вр. с пар.15д ал.1 т.2 от ПЗР на ЗДДС, във връзка с чл. 118 ал.4 т.1 от ЗДДС.

ОСЪЖДА „ ***“ ООД с БУЛСТАД ***, да заплати на Отдел ОД –гр.

Пловдив при ЦУ на НАП сумата от 100 лв. представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – гр. Пловдив.

Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________ 4