Протокол № 2180 от 21.12.2021, Районен съд - Пазарджик
- Съд
- Районен съд - Пазарджик
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 1520/2020
- Вид
- Протокол № 2180
- Подписан
- 21.12.2021
- В сила
- 21.12.2021
- Състав
- Димитър Бишуров
Цитирани разпоредби
- чл.63 · Наказателен кодекс
ПРОТОКОЛ
№ 2180 гр. Пазарджик, 13.12.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Д. Бишуров
Съдебни
Екатерина Иванова Палешникова заседатели: Мариана Николова Герова при участието на секретаря Ива Чавдарова и прокурора Тихомир Тодоров Гергов (РП-Пазарджик)
Сложи за разглеждане докладваното от Д. Бишуров Наказателно дело от общ характер № 20205220201520 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Подсъдимият Д. Д. К. - редовно уведомен от предходното съдебно заседание, се явява лично и със защитника си от ДП адв.А. П..
Пострадалият Б. Кр. Вл. – редовно уведомен от предходното съдебно заседание чрез повереника си адв.К., не се явява. Явява се неговият повереник адв.Н. К., надлежно упълномощен.
За РП-Пазарджик се явява прокурор Г..
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуални пречки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание, поради което
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
1
Страните /по отделно/: Нямаме искания. Да се приключи делото.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, с оглед на което ОПРЕДЕЛИ
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми господин съдия и съдебните заседатели, поддържам обвинението против подсъдимия за извършено по чл.129 ал.1 от НК с редукция по чл.63. Акцентирам вниманието пред настоящия съдебен състав върху показанията на пострадалия. Същият е заявил, както в ДП, така и пред Вас, че не е отишъл да се бие с подсъдимия, а да се разберат като хора.
„След като ме заплаши“, в случая говори за разговора по телефон в автомобила в присъствие на останалите свидетели, че ако не отиде ще го наръга, с боксове ще го пребие, ще го нареже, където го види в града, под давление на тези закани той отишъл в училището с главната цел да се разберат. Това ще рече също, че събитията на инкриминираната дата не биха се развили, ако подсъдимият не беше потърсил конфронтация с пострадалия.
Пострадалият продължава показанията си: „Аз бях отишъл да говорим, а не да се бия“, „Когато тренирам, си свалям очилата. Не съм ги свалял, очилата ми бяха на лицето.“, „Когато говорихме и се обърнах, аз бях с очила“, „Когато се свестих, самата рамка беше изкривена“. Какъв е изводът - отишъл е само, защото е бил предизвикан и заплашен от подсъдимия, че ще го направи.
Отишъл е без да търси „подкрепление“, а само с приятелите, с които е бил същата вечер. Говорел е с подсъдимия лице в лице, за да се разберат, а не с намерение да се бие. Въобще не си е свалял очилата. Твърди, че са си разменили обиди, говорили са около 10-15 минути, без да могат да се разберат като големи хора, докато братът на подсъдимия подбуждал последния да започне бой. Омръзнало му е и понечил да си тръгне. Когато е тръгнал да се обръща наляво с намерение да се обърне с гръб към подсъдимия и да се отдалечи, в този момент пострадалия получил юмручен удар с лявата ръка на подсъдимия, за което свидетелства свидетелят Ш., в областта на десния ъгъл на долна челюст, като зашеметен при падането си на терена се 2 ударил в намиращата се на около метър метална ограда и бетонна основа.
Това е предметът, за който говори вещото лице, но само в областта на дясната мишница, което довело до причиняване на разкъсно-контузна в тази област, след което паднал, където бил ритнат от подсъдимия и получил останалите несъставомерни телесни повреди.
На следващо място, подсъдимият е бил с ръце с джобовете на суитшърта си, като в лявата си ръка считам, че е държал бокс и с която ръка е и нанесъл юмручния удар в десния ъгъл на долната челюст на пострадалия докато последният се обръща наляво, за да се оттегли. Вещото лице допуска, че боксът, ако е сложен в едната част на ръката, а е ударен с друга част на същата ръка, е напълно възможно същият да е присъствал, но да не е поразил пряко кожата на лицето на пострадалия. За наличието на метален бокс говори и констатираното не само при освидетелстването, но и възпроизведено от показанията на свидетелите травматично увреждане в лявата ръка на подсъдимия, разраняване в областта на кокалчетата, което би могло да се получи само при удар в плътен предмет бокс. Вещото лице категорично изключва счупване на челюстта да е в резултат при падане на терен или в метална ограда решетка, тъй като не е налице охлузване или друг вид рана, което прави максимално правдоподно изнесено в показанията на пострадалия и свидетелите А.П., Б.П., К.В. и свидетеля Ш.. Същите са изключително последователни, непротиворечиви и взаимно се допълват, като установят обстоятелства във връзка с инцидента, включени в предмета на доказване по делото. Тези свидетели принципно биха могли да се възприемат като заинтересовани от изхода на делото в подкрепа на обвинението. В същото време, това автоматично не ги превръща в лъжесвидетели. Анализирайки внимателно показанията им, се стига до извода, че са депозирани напълно добросъвестно и с единствена цел да бъде разкрита обективната истина, а не да се отмъсти на подсъдимия, с което считам, че тези свидетели възпроизвеждат също обективно случилите се факти от действителността, без да ги изкривяват същите и да ги хиперболизират.
На следващо място, от самото начало с подаването на жалбата до прокуратурата, което може да се цени като писмено доказателство, а и след това показанията на пострадалия в ДП, както и тези пред съда, може да се заключи, че същите са достатъчно достоверни, точни и неподправени.
3
Относно показанията на свидетелите А.Р. и К.Б. считам същите за достоверни само по отношение местонахождението на двамата и факта, че подсъдимият К. след преустановяване на боя не е имал следи от травматични увреждания по главата, за което твърди в показанията си свидетелят Н.С., а само кръвотечение от ръката вследствие нанесения удар, но не са достоверни по отношение динамиката. Свидетелят С. твърди, че нищо не е видял, че пръв пострадалият е тръгнал да нанася удари на подсъдимия, като при самозащита подсъдимият го бутнал, в резултат на което В. паднал и се ударил вдясно главата в метална ограда, но такава рана и охлузване нямаме. Това означава, че техните показания са в пълна колизия с най-безпристрастния доказателствен източник на доказателства – изготвената СМЕ. В показанията си свидетелят К.Б. стига и по-далече, като казва, че след като пострадалият си ударил лицето по оградата имал кръв по лицето и по ръката, каквито травматични увреждания въобще не са констатирани от вещото лице и не са възпроизведени като факти в показанията на останалите свидетелите.
Свидетелят В.С. като С. заявява, че не е видял деянието, тъй като вниманието му било обърнато към приятелите, а и било тъмно, са от приятелския кръг на свидетеля Г.К.. Логично е да дават недостоверни показания, с която да защитят брат му и обвинението. Тези свидетели сочат, че пострадал се явява Б.В., който бил паднал зашеметен на земята, което наложило братът на подсъдимия – Г.К. да му помага да седне на пейка, да го обгрижва, като му дава лед на раната и да пие вода. Нима ще извършва тези действия Г.К., ако вследствие нанесените юмручни удари, за които твърдят Р. и Б., в областта на лицето на Д.К., брат му ще обгрижва „нападателя“, а не собствения му брат Д.? Действително Д.К. е представил СМУ № 55/2020г., намиращо се на л.51 от ДП, видно от което са констатирани травматични увреждания, както следва /цитира СМУ № 55/2020г./. За това, че К.В. е подгонил и нанесъл удари на Д.К., за което той е побегнал, свидетелстват Г.К., както показаният е дал в тази насока и свидетеля Н.Р..
С гореизложеното считам за доказано, че е извършено от обективна и субективна страна престъпление по чл.129 ал.2, във вр. с ал.1 от НК от страна на подсъдимия К., който тогава, макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Пледирам за определяне на наказанието при условията на чл.55 ал.1 т.2 б.“б“ от НК, а именно за налагане на наказание пробация при пробационни мерки, 4 които счетете за необходими, предвид младежката възраст, добрите характеристични данни, които има до настоящия момент и считам, че би могла да намери приложение тази привилегирована разпоредба. С оглед гореизложеното, моля, за Вашия съдебен акт. Моля, да уважите гражданския иск по справедливост.
АДВ. К.: Уважаеми господин съдия и съдебни заседатели, считам, че обвинението е доказано по несъмнен начин, както и причинените на пострадалия вреди, поради което моля да признаете подсъдимия за виновен и да му наложите справедливо наказание, като се солидаризирам с предложеното от прокурора по вид и размер. Описаната в ОА фактическа обстановка се установи безспорно, с оглед събраните по делото доказателства и в тяхната съвкупност. От показанията на пострадалия Б.В., които следва да се ценят неизолирано в контекста на останалите доказателства, се установи, както авторството, така също и мястото и механизмът на причиняване на увреждането, за което привлечен към отговорност подсъдимият. Показанията на пострадалия са логични и пресъздават последователно, с оглед на останалите доказателства, събитията от пристигането в училището до напускането на инцидента. Аргумент за достоверността на неговите показания се съдържа в заключението на СМЕ - констатираните увреждания и описаният механизъм на получаване от пострадалия са съответни. Вещото лице посочва, че счупването на челюстта се дължи на силен удар с твърд тъп предмет, като уврежданията отговарят да са получени по време на процесния инцидент. Според експерта характерът на увреждането говори, че са касае за удар, който е бил нанесен на пострадалия и изключва възможността травмата да е причинена в резултат на падане. При тези характеристики на несения удар и анализа на увреждането, направен от вещото лице, считам, че категоричен се явява изводът, че увреждането на пострадалия не може да е причинено от падане от собствен ръст. Показанията на пострадалия В. кореспондират с тези на свидетелите Б.П., Е.Ш., които като очевидци свидетелстват за нанесен удар от подсъдимия. Кореспондират с показанията на свидетеля А.П.. Така констатираните факти формират категоричен извод, че подсъдимият е извършил от обективна страна деянието, за което е предаден на съд. Налице са доказателства и за субективната страна на 5 деянието, което е извършено при пряк умисъл. В тази връзка следва да се изходи от начина на причиняване - със силен страничен удар, със свита в юмрук ръка. Такъв удар с посочените характеристики може да бъде нанесен само целенасочено, но не и случайно.
Ако намерите подсъдимия за виновен по повдигнато му обвинение, моля, да бъде уважен приетият граждански иск. Видно от заключението на СМЕ, на пострадалия е нанесена средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на долна челюст, което е наложило оперативно лечение. Поставена му е шина за фиксация, а болките според вещото лице ще отшумят след около два месеца, но винаги ще се усеща мястото на счупването. През периода на лечението постаралият е изпитвал затруднение с храненето, с говореното, осуетена е възможността да се чувства пълноценен. С цел да се потисне тревожността, напрежението и безпокойство вследствие нанесения побой, е приложена терапия от клиничен психолог за минимизиране психологическите последици от преживяното. С оглед обсъжданите телесни увреждания и продължителността на лечението, моля, да уважите предявения граждански иск за неимуществени вреди в претендирания размер. Моля, да присъдите сторените по делото разноски. Моля, за Вашия съдебен акт.
АДВ. П.: Уважаеми господин съдия и съдебни заседатели, изслушах внимателно обвинителната реч на уважавания от мен прокурор, но моля, след като съм се запознал с делото, да не се съглася с констатациите в нея. Точно затова в съдебния процес един от основните му принципи е непосредственият разпит на свидетел. Вие и съдебните заседатели участвахте и видяхте свидетелите, чухте ги какво казват и придобихте впечатление непосредствено, каквото прокурорът не могъл да има. Затова прокурорът е дал доверие на едните свидетели и той е длъжен да поддържа ОА и го разбирам. Каква е фактическата обстановка според защитата? Фактическата обстановка е коренно различна от това, което каза прокурорът. На първо място, при контактите с обвиняемия съм видял, че става въпрос за младо и свито момче, което не говори, скромно е, както го описват и някои от свидетелите. Той е доста по-малък от пострадалия – мисля, че около 2 години и не е нормално това, което заявява пострадалият, че го търсил да се разбират. Точно обратна е фактическата обстановка. Пострадалият е търсил 6
Разпечатката съдържа 37 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8fda3938-127b-4297-8aa8-79ce9ec49f1f