Решение № 260791 от 11.03.2021, Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е №260791

11.03.2021 г., гр. Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ при секретаря Катя Грудева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 9637/2020 г. по описа на същия съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.

235 от ГПК – решение по исково производство.

Делото е образувано по искова молба на „Явор – Златни Пясъци” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Варна, к.к Златни Пясъци , ап. х-л Голдън лайн , с искане да се осъди на договорно основание ответника „АЯ Травел” ЕООД, със седалище и адрес на управление в Пловдив, ул. Христо Ботев № 105, ЕИК *********, да заплати на ищеца парични суми: общо 5983.30 евро, представляваща неплатена част от задължение по фактури №№ 23617/11.07.2019г и 26185/12.09.2019г ., издадени по договор между страните от датата , ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаването на исковата молба – 10.02.2020г до окончателното изплащане на вземането.

Навежда фактология, според която между страните има договор за предоставяне на туристически услуги, по силата на който ответното дружество се задължило да организира и реализира продажби на леглови контингент в стопанисван от ищеца хотел в едноименния курортен комплекс, като за предоставената на доведените от ответнико туристи леглова база, ищеца има право на възнаграждение.Ищецът изпълнил своите задължение по договора , като настанил всички доведени от ответното дружество туристи. За цената на престоя им, били издадени фактурите №№ 23617/11.07.2019г и 26185/12.09.2019г, осчетоводени при ищеца. Фактурата под № 23617/11.07.2019г е на стойност от 2396.20 евро , а тази под № 26185/12.09.2019г – на стойност от 3587.09 евро; въпреки че фактурите били доведени до знанието на ответника , фактурираната там цена останала неплатена. Затова се иска от съда да постанови решение , с което да осъди ответното дружество да заплати цената на ищеца ведно с обезщетение за забавата от датата на исковата молба , и разноските по спора.

Ответникът оспорва иска като недоказан – искането се базирало на изходящи от ищеца копия от ваучери и фактури, които нямали качеството на документи , респ, не били годни доказателства, доколкото изхождали от ищеца.

В хода на проведената счетоводна експертиза, вещото лице е дало заключение, че фактурите са осчетоводени в счетоводството на ответното дружество, и че общото задължение по тях е 5983.30 евро.

Допустим осъдителен иск с правно основание чл. 79 от Закона за задълженията и договорите.

Искът е основателен.

По съществуването на договора за предоставяне на леглова база всъщност не се спори, но дори да се приеме обратното, копие от договора е представено в заверено страната копие на л. 6 от папката по дело № 1687 по описа на РС Варна. Не се спори също така , че ищцовото дружество е изпълнило задължението си да предостави хотелски услуги на доведените от ответника чужди граждани, липсва възражение за неизпълнен договор.

Съдът кредитира заключението на вещото лице, че процесните фактури са осчетоводени в счетоводството на ответника , включително в частта, с която се констатира неплатената част от цената. Заключението на вещото лице кореспондира с данните в представените от ищеца частни документи , и затова и съдът кредитира и съдържанието на същите, въпреки това , че те са изходящи от ищеца частни документи. Качеството им на документ ( независимо обективирано волеизявление ) не може да бъде отречено въпреки липсата на подписи и/или печати , каквито между търговци задължителни реквизити няма. Броя на издадените фактури е без значение за изхода на спора , дори същия да се отклонява от предварителни договорки между страните в различен смисъл.

Разноските се присъждат в тежест на ответника, съобразно представен от ищеца списък по чл. 80 от ГПК, но с изключение на търсените за образуването на обезпечително производство 40 лева държавна такса, тъй като по делото отсъстват данни такова да е образувано; възнаграждението на процесуалния представител на ищеца ( юрисконсулт) се определя на основанието по чл. 78 ал. 8 от ГПК в размер на 150 лева.

Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът

Р Е Ш И:

Осъжда „АЯ Травел” ЕООД, със седалище и адрес на управление в Пловдив, ул. Христо Ботев № 105, ЕИК *********, да заплати на „Явор – Златни

Пясъци” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Варна, к.к Златни Пясъци , ап. х-л Голдън лайн, сумата от 5983.30 евро, представляваща неплатена част от задължение по фактури №№ 23617/11.07.2019г и 26185/12.09.2019г.

- цена на предоставени по договор между страните от дата 10.09.2018г хотелски услуги, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаването на исковата молба – 10.02.2020г до окончателното изплащане на вземането, както и 738.09 лева – разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

Вярно с оригинала!

КГ