Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 240 от 02.10.2026, Окръжен съд - Сливен

Съд
Окръжен съд - Сливен
Дело
Въззивно гражданско дело 363/2026
Вид
Решение № 240
Подписан
02.10.2026
В сила
02.10.2026
Състав
Мария Янева Блецова Калцова, мл.с. Юлия Иванова Славова, Стефка Тодорова Михайлова Маринова

Цитирани разпоредби

  • чл.124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.238 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 240 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 240, ал.1, т.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 32 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.32, т.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 46 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47 · Граждански процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 240 гр. С., 02.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Ян. Блецова Калцова

Членове:

Стефка Т. Михайлова Маринова мл.с. Юлия Ив. Славова при участието на секретаря Радост Д. Гърдева като разгледа докладваното от мл.с. Юлия Ив. Славова Въззивно гражданско дело № 20262200500363 по описа за 2026 година

Производството е образувано въз основа на молба за отмяна на неприсъствено решение и се движи по реда на чл. 240 и сл. от ГПК.

Образувано е по молба за отмяна, подадена от Г. И. Г. чрез неговия баща-И. Г.

И. против неприсъствено решение № 409/30.04.2026 год. постановено по гр. д. № 4316/2025 год. на Районен съд-С., постановено на осн. чл. 239 от ГПК с което е признато за установено на осн. чл. 422, вр.чл.415, ал.1, вр.чл.124 ГПК, в отношенията между страните, че Г. И. Г. дължи на С. Т. Г. сумата в размер на 4090,34 евро, представляваща предоставени в заем на 07.11.2024 год. парични средства по устен договор за заем, ведно със законната лихва, считано от 24.06.2025 год. до окончателното изплащане на вземането. Със същото решение Г. И. Г. е осъден да заплати на С. Т. Г. и сумата 1058,38 евро, представляваща направените по делото разноски. На страната, срещу която е постановено, е указана възможността да поиска неговата отмяна по реда и при условията на чл.240 ГПК.

В молбата се твърди, че по време на производството съдът е бил многократно уведомяване за тежкото здравословно съС.ие на молителя, като са представени множество болнични листове, епикризи и в последствие и в 1 последствие експертно решение на ТЕЛК за 100% трайно намалена работоспособност с чужда помощ. Излага се, че в следствие на тежкото му заболяване и необходимостта от поС.ни грижи от страна на неговия баща, същият не е могъл да организира защитата му и явяването му по делото, нито да ангажира адвокат, а молителя не е отговарял и на условията за предоставяне на правна помощ. Поддържа се, че са били особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл. 240, ал.1, т.3 ГПК, които обективно са го лишили от възможността да участва лично или чрез пълномощник в производството.

Посочва се още, че заболяването е претърпяло значително влошаване вследствие на извършени операции, инсулт, белодробни тромбоемболии и последващо обездвижване, като в подкрепа на изложеното са представени експертно решение на ТЕЛК, удостоверение за раждане и се сочи наличие на образувано изпълнително производство.

С молбата за отмяна не са направени искания за събиране на доказателства от въззивния съд.

Ответната по молбата страна – С. Т. Г., чрез пълномощника си адв.Д. И. от АК-С. е депозирал отговор в законоустановения срок.

Поддържа се, че не са налице особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл.240,ал.1,т.3 ГПК, тъй като заболяването на молителя е било известно и продължително, а не внезапно и непредвидимо. Излага се, че ответникът е бил своевременно уведомен за възможността да ползва правна помощ, както и че е могъл да организира защитата си чрез упълномощен адвокат или друго лице по чл. 32 ГПК, каквато възможност не е използвал.

Посочва се, че след 04.03.2026 год. до датата на съдебното заседание не са представени нови медицински документи относно здравословното му съС.ие.

Позовава се на практиката на ВКС относно понятието „ особени непредвидени обстоятелства “, след като продължителното заболяване и предвидимото му влошаване не попадат в приложното поле на чл.240, ал.1, т.3 ГПК. Поддържа се още, че липсват данни молителят да е бил лишен от процесуална дееспособност или поставен под запрещение, поради което е могъл да организира защитата си чрез пълномощник.

Иска се молбата да бъде оставена без уважение и да се присъдят направените разноски.

2

В с.з. молителя молителят Г. И. Г., редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото са постъпили две идентични по съдържание молби, подадени чрез неговия пълномощник И. Г. И.-баща, първата от 21.09.20256 г.неподписана, а втората с вх. № 6367/28.09.2026 год.- надлежно подписана.В молбата не е изразено становище по даване ход на делото.

Ответникът по молбата С. Т. Г., редовно призован, в с.з. не се явява.

Представлява се от процесуален представител по пълномощие адв. Д. И., който поддържа изцяло изложеното в отговора си. Излага, че не са налице особени обстоятелства по смисъла на закона, като една от характеристиките на тези обстоятелства е внезапност на заболяването. Излага, че молителят безспорно е в тежко здравословно съС.ие, което е възникнало около 9 месеца преди съдебното заседание пред първата инстанция. Същевременно посочва, че в настоящото съдебно заседание е прието пълномощно по друго дело, по което молителят в страна и е упълномощил процесуален представител адвокат, което според пълномощника сочи, че здравословното му съС.ие не го е възпрепятствало да организира процесуалното си представителство. Поради това счита, че не са основанията за отмяна на решението, и моли молбата да бъде оставена без уважение, като на доверителя му бъдат присъдени направените разноски съобразно представения списък.

Въззивният съд намира молбата по чл.240 от ГПК за отмяна на неприсъствено решение за допустима, подадена в законоустановения преклузивен едномесечен срок от връчване на неприсъственото решение, от страната срещу която същото е постановено, т.е. от лице имащо правен интерес от исканата отмяна, чрез надлежно упълномощен процесуален представител по чл.32, т.3 от ГПК.

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

С.ски районен съд е бил сезиран с предявен от С. Т. Г. положителен установителен иск за установяване дължимостта на вземане в размер на 4090,34 евро, представляваща предоставени в заем на 07.11.2024 год. парични средства по устен договор за заем, ведно със законната лихва, считано от 24.06.2025 г. до окончателното изплащане. Както и разноски в размер на 1058,38 евро, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 2155/25.06.2025 г. по ч.гр.д. № 3462/2025 г. на 3

РС – С., срещу която длъжникът –е възразил в законоустановения срок.

Предявените искове са с правно основание чл.415, ал.1, вр. с чл.124, ал.1 от ГПК.

В исковата молба са изложени обстоятелствата, на които се основават претенциите, както и са заявени доказателствени искания. С разпореждане от 25.09.2025 год., съдът е разпоредил препис от исковата молба да бъде изпратен на ответника указания за депозиране на писмен отговор в едномесечен срок. Съобщението е изпратено на същата дата, но е върнато в цялост с отбелязване на кметския наместник , че към него са приложени епикриза и болничен лист за лечение.

С разпореждане от 11.11.2025 год. съдът е указал връчването да бъде извършено по реда на чл. 46 ГПК, като при неоткрИ.е на адресата или друго лице в продължение на един месец да се пристъпи към залепване на уведомление при условията на чл. 47 ГПК. Разписката върната от кметство Б., че съобщението е върнато лично на Г. И. Г. на 15.12.2025 год.

На 09.01.2026 год. ответника е депозирана молба с която е уведомил съда,че поради влошено здравословно съС.ие не е в съС.ие да организира защитата си, като е поискал удължаване на срока за депозиране на отговор до 09.02.2026 год., към молбата отново е приложена епикриза и болничен лист. С определение от 12.01.2026 год., съдът е уважил искането и е удължил срока за депозиране на отговор на искова молба до 19.02.2026 год.

На 23.02.2026 год. е депозирана нова молба, към която е приложен болничен лист. С определение от 26.02.2026 год. съдът е насрочил делото за разглеждане на открито съдебно заседание, като призовката за насроченото заседание е връчена на баща му- И. Г. И.. На 30.03.2026 год. е постъпила молба в която се сочи, че синът му И. Г. И. не е излизал от болничното заведение, поради което се иска да не се дава ход на делото, като към молбата са представени три броя епикризи.

В проведеното на 30.04.2026 год. първо съдебно заседание ответникът Г. И. Г. редовно призован, не се е явил и не е бил представляван. Ищецът, редовно призован и представляван от пълномощник, е направил искане за постановяване на неприсъствено решение. Съдът е приел, че са налице предпоставките по чл.238 и чл.239 от ГПК, приключил е съдебното дирене и е обявил, че ще се произнесе с неприсъствено решение.

4

С Решение № 409/30.04.2026 г. по гр.д.№ 4316/2025г. С.ски районен съд, след като е приел искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение за основателно и е преценил , че са налице изискванията на закона, на осн. чл.

239 ГПК е постановил неприсъствено решение.

Разгледана по същество, след преценка на доказателствата и доводите на страните, въззивният съд намира молбата за основателна.

Съгласно чл.240, ал.1, т.3 ГПК страната, срещу която е постановено неприсъствено решение, може да поиска неговата отмяна, когато не е могла да се яви лично или през повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Според трайно установената практика на ВКС „особени непредвидени обстоятелства“ са онези внезапно възникнали, извънредни и обективно непреодолими събития, които са лишили страната от реалната възможност да участва в производството или своевременно да организира защитата си чрез процесуален представител.

Преценката следва да извърши с оглед конкретните факти по делото, като съдът следва да изследва както характера и тежестта на настъпилите обстоятелства, така и поведението на страната и възможността чрез полагане на обичайната дължима грижа. В настоящия случай събраните по делото доказателства установяват,че на 16.09.2025 год. молителя е бил приет за лечение в „УМБАЛСМ“ Н.И. ПИРОГОВ“ ЕА, от където е изписан на 25.09.2025 год. съгласно приложената епикриза по време на болничния престой е осъществена екстирпация на туморна формация. След проведеното оперативно лечение здравословното му съС.ие не се е подобрило, а напротивпоследвало е допълнително влошаване, като на 24.12.2025 г. е получил масивна белодробна тромбемболия, наложила хоспитализация до 05.01.2026 год. Още на 09.01.2026 год. съдът е бил своевременно уведомен за настъпилото влошаване на здравословното съС.ие, необходимостта от полагане на поС.ни грижи и предстояща повторна операция, като именно въз основа на тези обстоятелства е уважил искането за продължаване на процесуалния срок. Това обстоятелство има съществено значение, доколкото самият съд е приел, че към този момент са били налице уважителни причини, препятстващи нормалното упражняване на процесуалните права.

От представения в последствие болничен лист депозиран с молба от 23.02.2026 год.се установява продължаваща временна неработоспособност за 5 периода от 19.01.2026 г. до 26.02.2026 год., а с молба от 30.03.2026 год. съдът отново е бил уведомен, че здравословното съС.ие не само не се е подобрило, но молителя продължава да бъде неподвижен, посещаван е от рехабилитатор в домашни условия и му предстои освидетелсване пред ТЕЛК. В последствие тези данни намират потвърждение в експертното решение на ТЕЛК, с което му е определена 100 % трайно намалена работоспособност с необходимост от чужда помощ. При така установените факти съдът приема, че не се касае за обичайно заболяване или временен здравословен дискомфорт, а за тежко, динамично развиващо се съС.ие довело до продължителна неподвижност и необходимост от поС.ни грижи. Обстоятелствата следва да бъдат преценявани в тяхната съвкупност, а не изолирано, като именно тяхната последователност и непрекъснатост обосновават извода, че през целия релевантен период страната е била поставена в обективна невъзможност да организира своевременно защитата си. Следва да бъде отчетено и процесуалното поведение на молителя. По делото не се установява процесуална пасивност или бездействие. Напротив, съдът е бил своевременно и многократно уведомяван за развитието на здравословното съС.ие чрез последователно депозирани молби и медицински документи. Това поведение сочи, че страната е положила дължимата грижа в рамките на обективно възможното, поради което не може да се приеме, че неучастието й в производството се дължи на небрежност или липса на интерес към защитата. Не променя този извод възражението на ответната страна, че лицето не е било поставено под пълно или ограничено запрещение. Производството по чл.240, ал.1, т.3 ГПК не поставя като предпоставка страната да е изгубила своята дееспособност или да е поставена под запрещение. Предмет на преценка единствено дали конкретните особени непредвидени обстоятелства са довели до обективна невъзможност страната да упражни процесуалните си права. Следователно липсата на съдебно решение за поставяне под запрещение сама по себе си не изключва приложението на разпоредбата, доколкото законът не свързва настъпването на това основание с ограничаване на дееспособността, а с наличието на фактическа невъзможност за участие в процеса. Неоснователно е възражението,че страната е могла да организира защитата си чрез упълномощаване на адвокат. Действително практиката на ВКС приема, че заболяването не представлява особено непредвидено обстоятелство, когато страната е разполагала с реална възможност своевременно да организира 6 процесуалната си защита чрез пълномощник. Такава възможност обаче следва да бъде конкретно установена, а не предполагаема. В настоящия случай от събраните по делото доказателства не се установява през релевантния период молителят да е разполагал с реална и обективна възможност своевременно да организира процесуалната си защита чрез упълномощаване на друго лице.