Решение № 68 от 27.04.2023, Районен съд - Велики Преслав

РЕШЕНИЕ

№ 68 гр. В.П., 27.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В.П., III СЪСТАВ, ГО, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Соня Анг. Стефанова при участието на секретаря ГЕРГАНА ПЛ. САВОВА като разгледа докладваното от Соня Анг. Стефанова Гражданско дело № 20223610100563 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по предявен от „ОТП ФБ“ ЕАД срещу А. Е. М. положителен установителен иск, с пр. осн. чл. 422, ал. 1, във връзка с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, вр. чл. 430 от ТЗ, вр. чл.79 от ЗЗД, вр. чл. 99 от ЗЗД, вр. с чл.9 и сл. от ЗПК и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът излага, че на 30.07.2013 г. между „Б ДСК“ ЕАД, от една страна в качеството на кредитор и А. Е. М., от друга страна в качеството му на кредитополучател, бил сключен Договор за кредит, по силата на който банката отпуснала кредит в размер на 6199,00 лева.

Сочи, че била определена падежна дата 7- мо число на месеца, а крайният срок за погасяване на задължението бил 08.07.2023 г. Твърди, че съгласно т.6 от Договора за кредит, предоставеният кредит се олихвява с променлив лихвен процент, който към датата на сключване на Договора бил 14.95 % годишно, при годишен процент на разходите /ГПР/ в размер на 16,02 %. Към договора било подписано Допълнително споразумение от 08.04.2014 г., съгласно което остатъкът от дълга, който страните приемат за сумата от 6346 лева, се издължава с равни месечни вноски. Ищцовото дружество релевира, че с цитираното допълнително споразумение бил удължен срокът за издължаване на кредита, като е определена нова крайна падежна дата - 08.04.2028 г., размерът на лихвения процент е запазен, а ГПР по кредита възлиза на 16.34 %. Сочи се в исковата молба, че на 25.08.2016 г. било подписано ново Допълнително споразумение, съгласно което страните приели за остатък от дълга сумата от 6734,00 лева. Останалите параметри по договора били запазени, с изключение на променливия лихвен процент, с който се олихвява кредита, който бил намален на 13,45 % годишно и ГПР по кредита, който също бил намален на 14,31 %.

Ищецът акцентира, че поради обстоятелството, че ответникът престанал да обслужда кредита си и на осн. чл. 18.2. от Общите условия към Договора за кредит „Б ДСК“ ЕАД 1 приела остатъкът от дълга като изискуем, считано от 15.01.2019 г., като на ответника била връчена нотариална покана за предсрочна изискуемост по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

Допълва, че на 18.01.2019 г. кредиторът депозирал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 от ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д.42/2019 г. по описа на РС - В.П. като били издадени Заповед за изпълнение на парично задължение № 24 от 24.01.2019 г. и Изпълнителен лист № 30 от 24.01.2019 г. в полза на заявителя „Б ДСК“ ЕАД срещу кредитополучателя А. Е. М., за следните суми: 6386,60 лева главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 18.01. 2019 г. до окончателното изплащане на вземането; 1087,57 лева - договорна лихва за периода 07.10.2017 г. до 18.01.2019 г.; 23 лева - обезщетение за забава за периода 31.01.2018 г. до 18.01. 2019 г., 1 20 лева – дължими такси, 302,33 лева - разноски по ч.гр.д. № 42/2019 г. по описа на РС - В.П..

Ищцовото дружество сочи, че на основание издадените Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и Изпълнителен лист, по молба от „Б ДСК“ ЕАД срещу длъжника било образувано изпълнително дело № № 222/2019 г. по описа на ЧСИ Р.Р., рег. № 931 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд - Ш..

Активната си процесуална легитимация ищецът извежда от твърдението, че кредиторът „Б ДСК“ ЕАД му е прехвърлил по силата на Договор за покупко-продажба на вземания от 11.12.2019 г. /договор за цесия/, пакет от вземания, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и изтекли лихви, включващ и вземането, възникнало от сключения между „Б ДСК“ ЕАД като кредитор и А. Е. М., като кредитополучател Договор за кредит за текущо потребление от 30.07.2013 г., както и от сключени допълнителни споразумения към него от 08.04.2014 г. и от 25.08.2016 г.

Излага още, че цедентът „Б ДСК“ ЕАД изрично е упълномощил цесионера (ищцовото дружество) да уведоми всички длъжници за извършеното прехвърляне на вземания, като твърди, че е изпратил уведомително писмо, съдържащо горната информация до кредитополучателя А. Е. М., поради и което счита, че последният е надлежно уведомен за прехвърлянето на вземането от досегашния си кредитор /цедент/, който е упълномощил за това цесионера.

Моли, в случай, че съдът приеме, че ответникът не е надлежно уведомен за прехвърлянето на вземането с изпратеното до него уведомително писмо, да бъде прието, че ответникът е уведомен за прехвърляне на вземането с връчване на препис от искова молба, ведно с приложените към нея писмени доказателства, сред които и самият договор за цесия, писмото - уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД и пълномощното от цедента за уведомяване на длъжниците за извършената цесия. Аналогично, в случай, че съдът не сподели доводите на ищеца, че предсрочната изискуемост на вземането е била надлежно обявявена на ответника на 15.01.2019 год., моли съдът да приеме, че кредитополучателят е уведомен от ищеца в качеството му на цесионер за предсрочната изискуемост с връчване на препис от исковата молба.

Предвид изложеното, моли исковата претенция да бъде уважена изцяло. Претендира сторените съдебно-деловодни разноски в заповедното и исковото производство.

2

В съдебно заседание ищецът редовно призован изпраща редовно упълномощен процесуален представител, който заявява, че поддържа исковата молба и моли искът да бъде уважен изцяло. След приключване на съдебното дирене и даване ход на устните състезания, процесуалният представител на ищеца поиска от съда да се произнесе с решение при признание на иска. Настоящият съдебен състав, съобразявайки нормата на чл. 237, ал. 1 от ГПК, е на мнение, че ищецът не разполага с правна възможност да релевира искане за произнасяне с решение при признание на иска след приключване на съдебното дирене, т.е. след като са събрани всички доказателства по делото. Това следва от самата разпоредба в закона – когато ищецът заяви, че иска да бъде постановено решение при признание на иска, съдът прекратява съдебното дирене като изобщо не се извършва такова, н е с е събират доказателства. Решението се постановява на друга основа - на направеното признание на иска. Съдът въобще не проверява дали изложените от ищеца твърдения съответстват на действителното правно положение. Съдът няма право да извършва такава преценка, а е длъжен да постанови решение, с което уважава иска, така както е предявен, като не излага мотиви. Освен това, според настоящия съдебен състав има обоснована вероятност да са налице неравноправни клаузи в договора, въз основа на които се претендира заплащане на суми, за наличието на които съдът следи служебно, поради и което е налице и пречка по смисъла на чл. 237, ал. 3, т. 1 от ГПК за постановяване на решение при признание на иска.

Ответникът, чрез назначения особен представител, депозира писмен отговор, с който признава исковата претенция изцяло.

В съдебно заседание особеният представител се явява лично и поддържа отговора на исковата молба, като допълва, че поради допусната техническа грешка в отговора си е посочил, че главницата възлиза на 7616,63 лева, но всъщност тя е в размера, твърдян от ищеца, а именно 6386,06 лева, която сума не отрича, че е дължима от ответника, както и претендираните договорна лихва в размер на 1087,57 лева, обезщетение за забава от 23 лева и разходи по изискуем кредит от 120 лева.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

От представения договор за кредит за текущо потребление, сключен на 30.07.2013 г. между „Б ДСК“ АД, от една страна в качеството на кредитор и ответника, от друга страна, в качеството му на кредитополучател, е видно, че на ответника е предоставена сумата от 6199 лева с цел рефинансиране на предходни задължения на кредитополучателя. В договора е уговорен срок за погасяване на кредита от 120 месеца.

Видно от приложеното допълнително споразумение към договора от 08.04.2014 год. към посочената дата остатъкът от дълга възлизал на 6497,47 лева, от които 6051,18 лева – главница, 338,06 лева – договорна лихва, 48,23 лева – наказателна лихва и 60 лева – заемни такси. С оглед обстоятелството, че ответникът е заплатил част от начислената наказателна лихва, е посочен остатък от дълга в размер на 6346 лева. Удължен е срокът за издължаване на кредита на 168 месеца (падеж на последната вноска 07.04.2028 год.), ГПР възлиза на 3

16,34 %. Уговорено е, че кредитът се олихвява с променлив лихвен процент в размер на 14.95% годишно.

Представено е допълнително споразумение към договора от 25.08.2016 год., от което се установява, че към посочената дата остатъкът от дълга възлиза на 6775,79 лева, от които 6103,58 лева – главница, 668,47 лева – договорна лихва и 3,74 лева – наказателна лихва, като ответникът е внесъл сума в размер на 38,05 лева, а непогасеното му задължение след приспадане на горната сума възлиза на 6734 лева – главница (след капитализиране на дължимата договорна лихва в размер на 630.42 лева съсъ съгласието на длъжника).

Представени са и общите условия на кредитора, приложими към настоящия договор за кредит за текущо потребление, както и погасителния план към договора.

От ангажираната нотариална покана от кредитора, съдържаща уведомление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, се установява, че същата е връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

Представен е договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 11.12.2019 год., сключен между „Б ДСК“ ЕАД, от една страна в качеството му на цедент и „ОТП ФБ“ ЕАД, от друга страна в качеството му на цесионер, с който ищецът се легитимира като носител на процесното вземане. Видно от ангажираното извлечение от приемо-предавателен протокол, неразделна част от сочения договор за цесия, кредиторът „Б ДСК“ ЕАД е прехвърлил на ищцовото дружество „ОТП ФБ“ ЕАД вземането, произтичащо от процесния договор за текущо потребление и сключените към него допълнителни споразумения.

Видно от представеното писмено потвърждение „Б ДСК“ ЕАД е потвърдил настъпилото прехвърляне на вземанията по договора с дата на прехвърляне 18.12.2019 год., на осн. чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.

Представено е и пълномощно, по силата на което законни представители на цедента са упълномощили цесионера – ищцовото дружество да уведоми за извършената цесия всички длъжници (кредитополучатели, съдлъжници, поръчители) по вземанията по кредити, които са прехвърлени с Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 11.12.2019 год.

Приложено е уведомление до ответника за извършената цесия, като по делото липсват данни същото да е достигнало до адресата.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна д.о следните правни изводи:

По допустимостта на исковата претенция:

Депозираните в настоящото производство положителни установителни искове са предявени от „ОТП ФБ“ ЕАД по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, на основание чл.

422, ал. 1 от ГПК, след издаване по заявление на „Б ДСК“ ЕАД в качеството му на кредитор срещу ответника А. Е. М., в качеството му на длъжник, на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК. Издадена е заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 24/ 24.01.2019 год. по ч. гр. д. № 42/2019 г. на ВПРС и изпълнителен лист от същата дата. Заповедта за изпълнение и изпълнителния лист са били 4 връчени на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което съдът с определение № 260040/29.08.2022 год., постановено по ч. гр. д. № 42/2019 г. на ВПРС е дал указания на кредитора да предяви иск за установяване на вземането срещу длъжника в законоустановения 1-месечен срок от съобщаването. Вземането, за което е издадена заповед за изпълнение и ИЛ е прехвърлено на ищцовото дружество по силата на договор за покупкопродажба на вземания (цесия) от 11.12.2019 год. след издаване на заповедта. Ищцовото дружество е активно процесуално легитимирано в качеството си на цесионер и е предявило исковата претенция в законоустановения срок. Претендира се установяване на вземания, които изцяло съответстват на задължението, посочено в заповедта за изпълнение.