Решение № 7041 от 17.10.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш

Е Н И

Е гр.София, 17.10.2019 г.

В И МЕТО НА НАРОДА

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на петнадесети октомври през две хиляди и деветнадесетата година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка Симеонова

ЧЛЕНОВЕ : Хрипсиме Мъгърдичян мл.с.

Марина Гюрова при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело № 5015 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 28.11.2018 г. по гр.д. № 13630/2017 г., СРС, І ГО, 51 състав осъдил на основание чл.86, ал.1 ЗЗД „Н.М.Г.” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, „Б.д.” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***.******, и „И.” ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** 11, да заплатят солидарно на Ю.Ф.К., EГH **********, с адрес: *** сумата 6 106,65 лева - компенсаторна лихва за периода от 06.03.2014 г. до 06.03.2017 г. върху вземането в размер на 20 000 лева за обезщетение за неимуществени вреди от клеветнически твърдения във в. „Уикенд”, в. „Женски тайни”, в.„България днес”, в. „Всеки ден” и в. „Шок”., присъдено с влязло в сила решение от 23.01.2017 г. по в.гр.д.

4054/ 2016 г., по описа на САС, 12 състав, както и на основание чл. 78, an. 1 ГПК сумата 644,27 лева - съдебни разноски.

Решението е обжалвано от ответника „Б.Д.“ ЕАД, чрез пълномощника по делото адвокат Н.К. от САК, със съдебен адрес:*** с мотиви, изложени в жалбата. Сочи, че по делото е безспорно обстоятелството, че се претендира законна лихва върху главницата от 20 000 лв., присъдени като обезщетение от непозволено увреждане за статии в различни издания за периода от 16.07.2011 г. до 21.10.2011 г. СРС е допуснал ОФГ при цитирането на периода на извършените деяния на неподзволеното увреждане от 07.2011 г. до 06.2012 г. Периодът на деянията от непозволеното увреждане е изключително важен, тъй като от последната дата-21.10.2011 г. започва да тече давност за вземания от непозволено увреждане/ чл.114, ал.3 ЗЗД/. За вземане от непозволено увреждане давността започва да тече от откриване на дееца. В случая, децът е бил открит още с публикуване на статиите в изданията на трите издателства и това са служителите им, подготвили процесните статии. Във влязлото в сила решение е посочено, че делото е било образувано пред СГС през 2011г. и тогава, според въззивника, деецът е бил открит от ищеца. Тригодишната давност за погасяване на задължението за плащане на законната лихва е започнала да тече от датата на последната статия-21.10.2011 г. във вестник Уикенд, издание на Ню Медия Груп и е изтекла на 21.10.2014 г. Вземането за законната лихва върху главницата е вземане от непозволено увреждане, същото е погасено на 21.10.2014 г., исковата молба е заведена на 06.03.2017 г., поради което е погасено по давност. Сочи още, че молбата за увеличаване размера на иска е недопустима, тъй като не е връчена на страните и не е внесена държавната такса към момента на допускане увеличението от съда. Счита още, че цената не е доказана от ищеца, а съдът е нарушил чл.162 ГПК, тъй като законната лихва върху обезщетение за непозволено увреждане е различна всеки месец и всяка година се изчислява по сложна методика, която изисква специални познания, а по делото няма назначено вещо лице.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното и да отхвърли изцяло иска. Алтернативно се моли решението да бъде обезсилено поради недопустимост на молбата за изменение на искането до размера на 200 лв. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция.

Въззиваемият Ю.Ф.К., EГH **********, с адрес: ***, чрез пълномощника по делото адвокат М.З. от САК, със съдебен адрес: ***, кантора 262 оспорва въззивната жалба. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция.

Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следното:

Предявен е иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът Ю.Ф.К. твърди, че с влязло в сила решение от 23.01.2017 г. по гр.д. 4054/ 2016 г., по описа на САС, 12 състав, ответниците „Н.м.г.” АД, „Б.д.” ЕАД и „И.” ООД са били осъдени да му заплатят солидарно сумата 20 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от публикации в периода от м.016.07.2011 г. 21.10.2011 г. С решението не му била присъдена законна лихва върху тази сума. Ето защо моли да бъде постановено решение, с което ответниците да бъдат осъдени солидарно да му заплатят обезщетение за забава върху присъдените 20 000 лева в размер на 6106,65 лева за периода от 06.03.2014 г. до 06.03.2017 г. Ищецът сочи, че ответните дружества отговарят солидарно за изпълнението на задължението за заплащане на лихвата за забава, тъй като са осъдени солидарно да заплатят главното вземане.

Ответникът „Б.д.” ЕАД е оспорило предявения иск. Счита, че не дължи на ищеца лихва за забава, тъй като не е бил канен да я заплати, че не следва да отговаря солидарно с останалите ответници за процесното задължение, тъй като се касае за независими действия на отделни лица с идентичен вредоносен резултат, а не до един резултат, причинен от мнозина, до възлагане на работа от един от ответниците на останалите или до поета с договор солидарна отговорност. Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираното вземане.

Ответниците „Н.м.г.” АД и „И.” ООД не са взели становище по иска.

Съдът констатира следното:

По делото е депозирано копие от влязло в сила решение от 23.01.2017 г. по в.гр.д. 4054/ 2016 г„ по описа на САС, 12 състав, според което ответниците „Н.м.г.” АД, „Б.д.” ЕАД и „И.” ООД са осъдени на основание чл. 49 ЗЗД да заплатят солидарно на ищеца Ю.Ф.К. сумата 20 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди от клеветнически твърдения във в. „Уикенд”, в. „Женски тайни”, в. „България днес”, в. „Всеки ден” и в. „Шок”. Решението има сила на пресъдено нещо, чийто обективни предели обхващат обстоятелствата, че ответниците чрез своите служители или лица, на които е била възложена работа, са причинили на ищеца неимуществените вреди, както и че носят солидарна отговорност за изпълнение на задължението за заплащане на обезщетението съгласно чл. 53 ЗЗД.

По развитите във въззивната жалба доводи, СГС приема следното:

Не е налице твърдяната ОФГ по смисъла на чл.247 ГПК, а съдът неточно е цитирал периодът на публикациите от които се претендира обезщетение за неимуществени вреди от 20 000 лв., който е от 16.07.2011 г. до 21.10.2011 г., видно от влязлото в сила на 05.01.2018 г. решение № 203 от 23.01.2017 г. на САС, ГО, 12 състав.

Съгласно нормата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Ответниците не са ангажирани доказателства, че са изпълнили задължението си да заплатят в полза на ищеца присъдената сума в размер на 20 000 лева. Изводът е, че за тях е възникнало и задължение за заплащане на компенсаторна лихва. За претендирания период от 06.03.2014 г. до 06.03.2017 г. лихвата правилно е била изчислена от районния съд в размер на 6106,65 лева.

СГС намира, че претенцията не е погасена по давност.

По делото е безспорно, че с цитираното по-горе решение на САС, влязло в сила на 05.01.2018 г., ищецът е осъдил посочените медии да му заплатят солидарно сумата от 20 000 лв. като обзещетение за причинените му от клеветническите твърдения в посочените вестници неимуществени вреди.

Относно началният момент, от който започва да тече погасителната давност за вземане от деликт, настоящата инстанция приема следното:

С чл.111 ЗЗД са уредени четири групи искове, които се погасяват в тригодишен срок, между които са исковете за вземания от лихви-чл.111, б“в“ ЗЗД, какъвто е процесният случай. Давностните срокове, като период от време се определят с начален и краен момент и тъй като те са установени от закона последният определя началният им момент.

Общите правила за началния им момент са уредени с чл.114