Решение № 192 от 10.12.2024, Окръжен съд - Шумен
- Съд
- Окръжен съд - Шумен
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 519/2024
- Вид
- Решение № 192
- Подписан
- 10.12.2024
- В сила
- 10.12.2024
- Състав
- София Андонова Радославова, Петранка Бонева Петрова, Нели Георгиева Батанова
Цитирани разпоредби
- чл.150а · Закон за движението по пътищата
- чл.150а, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.343в, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл. 78а · Наказателен кодекс
- чл.78а, ал.7 · Наказателен кодекс
- чл. 334 т. 6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 338 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.340 ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 192 гр. Шумен, 10.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: София Анд. Радославова
Членове:
Нели Г. Батанова
Петранка Б. П.а при участието на секретаря Геновева П. Стоева в присъствието на прокурора С. Кр. А. като разгледа докладваното от София Анд. Радославова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20243600600519 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 313 и следващите от НПК.
С присъда № 40/10.09.2024г. постановена по НОХД №
20243630200655/2024г. Шуменският районен съд е признал подсъдимия В. П.
К. ЕГН **********, от гр.Велинград, обл.Пазарджик български гражданин, за виновен в това, че на 21.07.2023г., в гр. Шумен, управлявал моторно превозно средство - л.а. „Опел Корса“ с peг. № РА 91 54 АХ, без съответно свидетелство за управление в едногодишен срок от наказването му по административен ред за същото деяние с Наказателно постановление № 220367-000770/30.06.2022г. на Началник група в ОД на МВР - Пазарджик, РУ Велинград, влязло в законна сила на 09.09.2022г. за управление на МПС без съответно свидетелство за управление, поради което и на основание чл.343в, ал.2 от НК и на осн чл. 78а от НК, го освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание “Глоба” в размер на 1000 /хиляда/ лева.
Срещу така постановената присъда на ШРС в предвидения в закона 1 срок и форма е подадена въззивна жалба от подсъдимия В. К.. С жалбата се излага твърдение за наличие на съществени нарушения на процесуалните правила, нарушения на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание.
Моли съда за обективен и всестранен анализ на доказателствата, и да се постанови нова присъда, с която да бъде оправдан по повдигнатото обвинение.
В съдебно заседание, жалбоподателя-подсъдим К., редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител.
Представителят на Окръжна прокуратура - Шумен счита, че в хода на съдебното производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила, довели до опорочаване на съдебния процес или на постановения съдебен акт. Взема отношение по въпроса дали е осъществен състава на чл.343в, ал.2 от НК или не, с оглед факта, че подсъдимият към момента на установяване на управление на МПС– 21.07.2023г. е бил без съответно свидетелство за управление в едногодишен срок от наказването му по административен ред за нарушение по чл.150а от ЗДвП, а именно че управлявал с изтекъл срок на свидетелство за управление на МПС.
Предлага на съда да остави въззивната жалба без уважение и да потвърди присъдата на ШРС като правилна и законосъобразна.
Въззивната инстанция при проверка на присъдата, обсъди изложените доводи и като провери същата изцяло съгласно изискванията на чл. 314 от НПК установи наличие на основание по чл. 338 във вр. с чл. 334 т. 6 от НПК.
Производството пред първоинстанционния съд е протекло по общия процесуален ред. Съдът е установил от фактическа страна следното:
Подсъдимият В. П. К. живее в гр. Велинград. Притежавал СУМПС с № 280924671, издадено на 28.05.2011г. от МВР - Пазарджик, срокът на валидност на което бил изтекъл на 28.05.2021г.
Свидетелите Х. С. Х. и Радостин Мирославов
Стефанов - служители на РУ на МВР Шумен, били назначени в наряд като автопатрул за времето от 20:00ч. на 20.07.2023г. до 08:00ч. на 21.07.2023г.
Около 03:36ч. на 21.07.2023г., на ул. „Герила“ в гр. Шумен, спрели за проверка 2 л.а. „Опел Корса“ с peг. № РА 91 54 АХ. Установили, че автомобила се управлявал от подс. В. К.. Поискали да им представи СУМПС и документите за автомобила. Подсъдимият представил на полицейските служители СУМПС с № 280924671, издадено на 28.05.2011г. от МВР - Пазарджик, което било с изтекъл срок на валидност.
На подс. В. П. К. бил съставен АУАН серия GA № 973703/21.07.2023г., за това, че е управлявал МПС със СУМПС с изтекъл срок на валидност, както и за две други нарушения на ЗДвП, допуснати от него.
Била извършена проверка в информационната система на МВР и се установило, че спрямо подс. В. П. К. е издадено Наказателно постановление № 22-0367-000770/30.06.2022г. на Началник група в ОД наМВР - Пазарджик, РУ на МВР - Велинград, с което му е било наложено наказание по административен ред - „Глоба“ за допуснато от него нарушение на чл.150а, ал.1 от НК, а именно, че е управлявал МПС със СУМПС, с изтекъл срок на валидност. Наказателното постановление е било връчено лично на подс. К. на 25.08.2022г. и влязло в сила на 09.09.2022г.
Изложената фактическа обстановка съдът приел за установена, въз основа на показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели и приложените по ДП писмени доказателства.
Настоящата инстанция я намира за правилно установена. Същата е резултат от обстоен анализ на доказателствения материал. Въз основа на това ШРС е извел правни изводи, с които въззивния съд се солидаризира изцяло.
Настоящата съдебна инстанция, намира извода на първоинстанционния съд, че подс.В. К. е осъществил от обективна и субективна страна престъплението, за което е предаден на съд, а именно по чл.343в, ал.2 от НК, за правилен.
Въззивната жалба инициирала настоящото въззивно производство е бланкетна, а изложените твърдения на наличие на съществени нарушения на процесуални правила и материален закон не са обосновани. С жалбата не се излагат конкретни доводи, в подкрепа на изложените твърдения, не са правени и доказателствени искания.
Основният довод в защитната теза на подсъдимия е бил изложен в производството пред първата инстанция и по същество е липса на обективния признак на деянието и по конкретно, че не може извършеното от него 3 нарушение да бъде квалифицирано като престъпление по чл.343в, ал.2 от НК, тъй като предишното му административно нарушение, за което по надлежния ред е бил наказан се изразявало не в неправоспособност и липса на СУМС въобще, а в изтекъл срок на същото, поради което намира, че не е бил санкциониран за същото деяние.
Районният съд е положил необходимия обем усилия да отговори на този въпрос, който е основен и съществен за делото. Мотивите в тази посока са изключително подробни, изчерпателни и издържани от правна гледна точка.
Доводът на подсъдимият правилно е оценен като неоснователен. За да се квалифицира едно деяние като престъпление по чл.343в, ал.2 от НК следва деецът да управлява МПС без съответно свидетелство за правоуправление в едногодишния срок от наказването му по административен ред за същото деяние. Отправната точка за правилността на решаването на разглеждания казус се състои в това кога се приема, че едно лице е без свидетелство за управление на МПС. За да се сдобие едно лице с правото да управлява МПС, законодателят е поставил пред него редица изисквания – възраст, здравословно състояние, квалификация, успешно положен изпит и т.н. Въз основа на това е предвидено издаването на свидетелство на управление на МПС с определена валидност, в зависимост от придобитата категория. Иначе казано, този СУМС е с характера на индивидуален удостоверителен документ за правоспособност за определен срок, който спира своето действие за притежателя си, ако не се предприемат съответните действия за подновяването му, поради което той не може да черпи права след изтичане на този определен срок на валидност, т.е. правото му се прекратява. За да регулира това законодателят е предвидил съответните форми за контрол и санкции от административен и наказателен характер. Случаят е точно такъв.
Подсъдимият, след изтичане на срока на валидност на притежаваното от него СУМПС, не е предприел съответните действия за подновяването му. При осъществяване на контрол, този факт е бил установен, за което му е било наложено съответното административно наказание. Въпреки това, съзнавайки, че свидетелството му е с изтекъл срок, за което вече е наказан по административен ред, той е продължил на управлява МПС без правно основание. От значение за съставомерността на престъплението по чл.343в, ал.2 от НК са фактите, по които е бил наказан подсъдимия, а именно че е управлявал МПС без валидно свидетелство на управление, след като е наказан 4 веднъж за същото. И тук правните квалификации на нарушението в съответните АУАН и НП дори и да са некоректни, не могат да са основание за признаване на подсъдимия за невиновен.
В подкрепа на изложеното е и практиката на ВКС по този въпрос, намерила своето изражение в редица решения, които са еднопосочни и безпротиворечиви, част от които са посочени и в мотивите на първоинстанционния съд.
Въззивната инстанция не констатира нарушения при решаването на въпроса за наложеното наказание. Правилна е преценката за наличие на предпоставките за приложението на чл.78а от НК. Подсъдимият К. не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност. Не е налице и забраната на чл.78а, ал.7 от НК. При определяне на размера на предвиденото административно наказание „Глоба“, правилно РС е оценил степента на обществена опасност на деянието и дееца. Размера на наложената „глоба“ е адекватен, справедлив и съответстващ на тежестта на извършеното от подс.К..
Настоящата инстанция споделя извода, че така определеното административно наказание в този си размер ще въздейства предупредително върху подсъдимия, а освен това и ще въздейства възпитателно и възпиращо върху другите членове на обществото.
Като съобрази, че във въззивното производство не се събраха доказателства, променящи приетата от районният съд фактическа обстановка и като не констатира наличието на съществени нарушения на процесуалните правила, нарушения на материалния закон, необоснованост или явна несправедливост на наложеното на подсъдимия В. К. административно наказание, въззивният съд намира, че обжалваната присъда следва да бъде потвърдена.
Водим от горното и на основание чл.338 от НПК във вр. с чл.334, т.6 от НПК, Шуменският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 40/10.09.2024г.
20243630200655/2024г. по описа на Районен съд-Шумен.
Решението е окончателно.
5 по
НОХД
№
На основание чл.340 ал.2 от НПК на страните да се изпрати писмено съобщение, че решението е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
6