Решение № 1893 от 22.04.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1893 гр. Пловдив, 22.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Д. Личева - Гургова при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева като разгледа докладваното от Мария Д. Личева - Гургова Гражданско дело № 20255330112341 по описа за 2025 година

Производството е по предявен иск с правно основание чл. 26 ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 22, вр. чл.

11, чл.19 ЗПК.

Ищецът В. П. Г. ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. Б. Г. Й., със служебен адрес: ***в исковата си молба против „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023, с адрес: гр. София. п.к.

1421, р-н Лозенец, ул. „Димитър Хаджикоцев" № 52-54, иска от съда да прогласи за недействителен, на осн. чл. 22 във вр. с чл 143 от ЗЗП, Договор за потребителски кредит № ***г., поради противоречието му със закона. Претендира разноски.

Ищецът твърди, че на ** г., сключил договор за потребителски кредит №*** с „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД, с размер на главницата 10 000 лв. - толкова бил получил, но в договора неправилно пишело 15 062.37 лева (петнадесет хиляди шестдесет и два лева и тридесет и седем стотинки), съгласно чл. 7.1. от договора, копие от който прилага; общ размер на застрахователната премия от 5 091.63 лева (пет хиляди деветдесет и един и 64 стотинки ), за застраховка BANK ПАКЕТ 3 КРЕДИТ + СМЕТКА, за застрахователна премия от 4 452.96 лв (с думи: четири хиляди четиристотин петдесет и два лева и деветдесет и шест стотинки) и застраховка BANK ПАКЕТ 3 СМЕТКА за застрахователна премия от 609.41 лв.(шестстотин девет лева и четиридесет и една стотинки; с фиксиран лихвен процент, в размер на 22.52 % (тридесет цяло тридесет и девет на сто) + данък в размер 29.26 лева, видно от т.10 от процесния договор и годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 22.77% (двадесет и две цяло седемдесет и седем) за целия срок на договора.

Твърди, че в договора за потребителски кредит, сключен между него и „ТИ БИ АЙ Банк“ 1

ЕАД, не било посочено как се изчислява размерът на кредита, което водело до невъзможност да вземе информирано решение дали за него е било икономически изгодно да сключи този договор или не.

Твърди, че към настоящия момент е извършвал плащания към вноските по кредита, съгласно предоставеният му погасителен план.

Въпреки извършените от него плащания, счита, че сключеният между него и „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, договор с №*** за потребителски кредит е недействителен, поради следните аргументи:

В годишния процент на разходите (ГПР) не са включени разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално за застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаването на кредита. Освен това, застрахователната премия представлявала разход по кредита, независимо от това, дали тя се изплаща пряко от потребителя на застрахователя, или в договора е уговорено потребителят да бъде кредитиран с размера на премията, като същата бъде заплатена от търговеца - кредитор за сметка на потребителя, като и в двата случая, плащането на премията е за сметка на потребителя и оскъпява размерът на получения от него кредит чрез извършване на допълнителни разходи.

Видно от чл. 7.2.3. и чл. 19 от процесния договор за кредит, застраховката била определена, като незадължителна допълнителна услуга, която не е условие за сключване на договора.

Освен това, в т. 9.2. от процесния договор, относно лихвеният процент се посочвало, че лихвата се изчислява ежемесечно по метода на простата лихва, върху остатъчния размер на главницата. Прави впечатление, че не се разбира кой точно е този остатъчен размер на главницата, като в договора има посочени различни суми, а именно, размер на кредита от 15 062.37 лева и общ размер на кредита 10 009.91 лева, т.е., обща парична сума, която дължал, в размер на 24 797.44 лева (десет хиляди девет лева и деветдесет и една стотинки), което водело до объркването му, в качеството му на потребител, което водело до недействителност на процесния договор, съгласно чл. 22. във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9 от 3ПK.

Нарушение в процесния договор имало и относно споменатият по-горе ГПР.

Кредиторът бил посочил в чл. 10 от договора, ГПР в размер на 22.77% (двадесет и две цяло седемдесет и седем), както и обща сума, която дължал в качеството си на потребител, която реално се оказвала в размер на 24 797.44 лева (десет хиляди девет лева и деветдесет и една стотинки) при изтеглени 10 009.91 лв. Кредиторът не посочил какви допускания са взети предвид, за да се достигне до посочения процент, ГПР изразявал общите разходи по кредита, настоящи или бъдещи изразени като годишен процент от общия размер на кредита. Затова, в качеството си на потребител, следвало да бъде запознат, кои точно преки или косвени разходи били включени в него и те трябвало да са изрично посочени, за да се знае, как и по какви точно данни се изчислява ГПР.

Счита, че в процесния договор това не е така и договорът е нищожен на основание чл. 22, във вр. с чл. 11. ал. 1, т. 10 от ЗПК.

2

Нормата на чл. 11. ал. 1, т. 10 от ЗПК, сочела, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. От систематичното тълкуване на тази разпоредба с чл. 19. ал. 1 и Приложение № 1 към ЗПК се достига до извода, че годишният процент на разходите следвало да бъде посочен в договора за потребителски кредит, като числова стойност, както и следвало да бъде посочен начина на неговото формиране, т.е. какво се включва в годишния процент на разходите.

В процесния договор, ГПР бил определен в размер на 22.77 % (двадесет и две цялоседемдесет и седем) като абсолютна процентна стойност. Не били посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 начин, каквото било изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразявал общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид. в т. ч. и тези. дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.

С оглед клаузата в Допълнително споразумение № 1 към Договор за потребителски кредит № ***, предвиждаща промяна на годишния процент на разходите(ГПР) от 22.77% на 39.73% в случай на непредставяне от страна на ищеца, на документ за използване на средствата за придобиване на МПС в 30-дневен срок от сключване на договора, заявява, че тази договорна разпоредба била нищожна като неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 10 ЗЗП, противоречаща на добрите нрави, принципа на добросъвестност и изискванията за яснота и предвидимост на цената по договора, съгласно чл. 146. ал. 1 ЗЗП и чл. 26. ал. 1 ЗЗД.

Поради това, че не бил посочен действителният размер на ГПР, а по-нисък, не било спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и договорът за потребителски кредит бил недействителен, съгласно чл. 22 от ЗПК, поради което и съгласно разпоредбата чл. 23 от ЗПК, в качеството си на кредитополучател, дължал чистата стойност на кредита, но не и лихва или други разходи по кредита.

Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР, представлявало невярна и следователно измамна информация относно общите разходи по кредита и следвало да се окачестви, като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по см. на чл. 6.

§ 1 от ДИРЕКТИВА 2005/29/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета.

Директиви 97/7/ЕО, 98/27/ЕО и 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (ЕО) №2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики"), тъй като заблуждавал или било възможно да заблуди средния потребител по отношение на цената на договора и го подтиквал или било възможно 3 да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. Това от своя страна означавало, че клаузата относно общия размер на сумата, която следва да плати потребителят, била неравноправна по см. на чл. 4, § 1 от ДИРЕКТИВА 93/13/ЕИО НА СЪВЕТА от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори и влече недействителност на договора в неговата цялост.

Отделно от дотук изложеното, счита, че в конкретния случай, уговорената в процесния договор застрахователна премия била разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите - ГПР /индикатор за общото оскъпяване на кредита/ - чл. 19, ал. 1 и 2 от ЗПК, поради следното: Видно от разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, се налагал извода, че застрахователната премия следва да бъде включена в годишният процент на разходите по кредита. Този извод следвал и от обстоятелството, че в случая застрахователната премия, представлявала част от месечната погасителна вноска по кредита.

В чл. 11.2 от договора, се съдържал погасителен план, предвиждащ, погасяване на кредита на 59 месечни вноски от по 413.29 лева (четири стотин и тринадесет и двадесет и девет стотинки) и една вноска от 413.33 лв.. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК обаче, погасителният план следвало да съдържа разбивка на погасителните вноски, от която да е видно, каква част от тях съставлява главница и каква възнаградителна лихва. Текстът на цитираната разпоредба бил следният: „планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи: когато лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочвало ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора за кредит“.

Такава разбивка не била налице в погасителния план по чл. 11.2 от договора. Отделно от горното от съдържанието на чл. 9 от договора не ставало ясно, дали лихвеният процент по кредита действително е фиксиран или референтен. В чл. 9 от договора бил възпроизведен текстът на чл. 11. ал. 1. т. 9 от ЗПК. а именно: „Лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти“. Този текст не изключвал приложението на референтен лихвен процент. В чл. 9.1 от договора било записано, че годишният лихвен процент е в размер от 22.77 % (двадесет и две цяло седемдесет и седем), но не е определен изрично като фиксиран.

Казаното означавало, че лихвеният процент също както ГПР бил посочен само като процентна стойност, без да са посочени условията за прилагането му, без да е посочено дали е фиксиран за целия срок на договора.

Отделно от това, следвало да се отбележи, че не е спазена разпоредбата на чл. 10. във вр. с 4 чл. 11. ат. 1. т. 11 от ЗПК, съгласно която разпоредба, договорът за потребителски кредит следвало да е сключен по ясен и разбираем начин и да съдържа условията за издължаване на кредита, вкл. погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми. дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването.

Твърди, че за него, в качеството му на кредитополучател била налице обективна невъзможност да направи извод при плащане на погасителна вноска в размер на 413.29 лева (четиристотин и трандесет и двадест и девет) лв., каква част от застрахователната вноска се погасява. В чл. 11.2., касаещ погасителният план към договора, били посочени единствено датите на падеж на вноските и техния общ размер от 413.29 лева (четиристотин и трандесет и двадест и девет) лв. месечно и една вноска от 413.33 лв., като посочената вноска включвала главница и лихва, но никъде не била посочена вноската по застрахователната премия.

Разпечатката съдържа 35 от 74 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8fd889c7-60ad-40c7-b2d6-ab5f9c3a4660