Решение № 3933 от 02.10.2023, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 16578/2022
- Вид
- Решение № 3933
- Подписан
- 02.10.2023
- В сила
- 13.03.2025
- Състав
- Анна Димитрова Дъбова
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 165, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 17 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 17, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 108 · Закон за собствеността
РЕШЕНИЕ
№ 3933 гр. Пловдив, 02.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20225330116578 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявен от М. Н. С. против Я. И. Й. иск с правно основание чл. 108 ЗС за приемане за установено в отношенията между страните, че ищцата е собственик на самостоятелен обект с идентификатор № **. по КККР на гр. Пловдив, одобрени със Заповед № РД18-64/05.10.2006 г. на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение от 24.10.2022 г., с административен адрес гр. П., раоин И., ул. **, който се намира в сграда с идентификатор № **., разположена в поземлен имот с идентификатор № **., с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта – 1, с площ по документи 43, 81 кв.м., ведно с прилежащите към апартамента изба № ** с площ от 2, 64 кв.м., както и ведно с 0, 571 % от общите части на сградата, нИ. 1, при граници: на същия етаж: с идентификатор **.., **.. и **.., под обекта: **.. и над обекта **.., както и за осъждане на ответника да предаде владението по отношение на описания имот.
Ищцата твърди, че е собственик на процесния имот по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт за продажба на недвижим имот № *** на н. Р. Т. с рег. № **, който обект е придобит от 1 продавачите Б. С. и Д. С.. Твърди, че с ответника имали връзка и се срещали в описаното жилище на ищцата. Сочи, че ответникът – тайно, се снабдил с дубликат на ключа от апартамента и не допуснал ищцата до апартамента след завръщането й от кратко пътуване до Република Г.. Твърди, че ответникът не я допуска до апартамента, като я заплашва и проявява агресия, като ищцата няма къде да живее. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявения иск.
В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Я.
И. Й. е депозирал отговор на исковата молба, в който излага съображения за нейната неоснователност. Твърди, че е бил в приятелски отношения с ищцата от 1997 г., като впоследствие взаимоотношенията им прерастнали в интимни.
Сочи, че наел процесният апартамент през 1998 г., за да има къде да живеят с детето. Твърди, че през 2006 г. сключил предварителен договор за покупкопродажба на апартамента, но за да се избегне придобиването на права и от съпругата на ответника, ищцата е вписана като привиден купувач в договор за покупко-продажба. Сочи, че договорът е привиден по отношение на вписания купувач, като действителния купувач, който е придобил права по отношение на имота е ответника, за което между страните бил съставен документ. Сочи, че вложил средства в имота за осъществяване на основен ремонт, като поддържа имота, заплаща данъците и консумативите за последния. Твърди, че взаимоотношенията между страните били добри до 2018 г., когато след празненство по повод рождения ден на дъщерята на ищцата, ответникът се прибрал и заварил апартамента празен, като ищцата се изнесла и заминала да живее в Белгия. Сочи, че се опитал да разреши въпроса с имота, но ищцата нямала интерес, поради което и с оглед действителното фактическо положение – осъществено от ответника в продължение на 10 години своене на имота, се снабдил с нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 108 ЗС.
2
С ревандикационния иск по чл. 108 ЗС се цели защита на накърненото право на собственост на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик. Предмет на делото по този иск е правото на собственост на ищеца.
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 2А от Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. по тълк.д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС съдът, сезиран с осъдителен иск по чл. 108 ЗС, следва да се произнесе с отделен установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост към патримониума на ищеца. Може да се приеме, че ревандикационният иск съдържа в себе си искане за защита на правото на собственост на ищеца, като съдът се произнася с отделен установителен диспозитив по отношение на принадлежността на правото на собственост на ищеца и отделен осъдителен диспозитив досежно предаване на владението на имота.
За уважаване на заявената искова претенция следва да се установи при условията на пълно и главно доказване, че ищецът е собственик на процесния имот на наведеното основание, както и че ответникът упражнява фактическа власт върху имота, без да има основание за това.
Ищцата твърди, че е собственик на процесния имот на деривативно правно основание – договор за покупко-продажба на недвижим имот.
По делото е представен нотариален акт за продажба на недвижим имот № *** на н. Р. Т. с рег. № **, по силата на който Б. Н. С. и Д. Й. С. са продали на М. Н. С. следният недвижим имот: апартамент № **, на **, ул. **, ж.к. Д. в гр. П., който апартамент се състои от една стая, кухня, баня – клозет и антре със застроена площ от 43, 81 кв.м., при граници и съседи: от ляво – ап. № **, вх. , от дясно – ап. № **, отгоре – ап. № **, отдолу – ап. № **, ведно с избено помещение № ** с полезна площ от 2, 64 кв.м., при съседи от ляво – изба 20, от дясно – изба 22, ведно с 0, 571 % ид.ч. от общите части на сградата и съответните ид.ч. от правото на строеж върху мястото, срещу сумата от 7 137, 20 лв.
От приложената по делото актуална скица на недвижимия имот се установява, че към настоящия момент последният е със следната индивидуализация: самостоятелен обект с идентификатор № **. по КККР на гр. Пловдив, одобрени със Заповед № РД-18-64/05.10.2006 г. на 3 изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение от 24.10.2022 г., с административен адрес гр. П., район И., ул. **, който се намира в сграда с идентификатор № **., разположена в поземлен имот с идентификатор № **., с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта – 1, с площ по документи 43, 81 кв.м., ведно с прилежащите към апартамента изба № ** с площ от 2, 64 кв.м., както и ведно с 0, 571 % от общите части на сградата, нИ. 1, при граници: на същия етаж: с идентификатор **.., **.. и **.., под обекта: **.. и над обекта - **..
В отговора на исковата молба ответникът е релевирал възражение за недействителност на договора за покупко-продажба, тъй като действителната воля на страните е била правните последици на сделката да настъпят в полза на ответника в качеството му на купувач. Ответникът представя и констативен нотариален акт, като се позовава на изтекла в негова полза придобивна давност по отношение на имота.
Допустимо е в рамките на исковото производство да се обсъжда възражение за нищожност на договор, който има преюдициално значение за крайния резултат на делото, ако единият от съдоговорителите не е страна по това дело. При такава хипотеза, произнасянето по действителността на този договор е от обвързващо значение за страните по делото, но няма такова значение по отношение на третото неучастващо лице нито като обсег на субективните предели на силата на пресъдено нещо. В този смисъл е Решение №. 120/11.12.2018 г. по гр.д. № 4813/2017 г., ГК III г.о. на ВКС. В посоченото решение се приема, че когато лице, което претендира да е собственик на една вещ, иска да оспори действителността на сделка, с която вещта е прехвърлена, то може да предяви с иск някоя от формите на недействителност: нищожност, унищожаемост, относителна или висяща недействителност на извършената сделка. Освен с иск, може да предяви недействителността и с реплика. След като е въведено с реплика възражение за нищожност на договор, който има преюдициално значение за крайния резултат от делото, съдът дължи произнасяне първо по това възражение.
Съгласно чл. 26, ал. 2 ЗЗД нищожни са всички привидни договори.
Привидни са договорите, при които страните нямат воля да бъдат обвързани, както постановява договорът. Когато волята на страните по сключеното съглашение е само да се създадат привидни правни последици на 4 обвързаност, които те не желаят, симулацията е абсолютна, а когато волята на страните е да бъдат обвързани по начин различен от посочения в сключеното съглашение, симулацията е относителна. И в двата случая явната сделка е нищожна. Прикритото съглашение, поражда действие само ако отговаря на изискванията за неговата действителност.
Исковете за обявяване на привидността по чл. 26, ал. 2 ЗЗД и за разкриване на симулацията по чл. 17, ал. 1 ЗЗД имат различен предмет единият нищожността на явната сделка, а другият обвързващата сила на прикритото съглашение. В уговорката по прикритото съглашение могат да участват и лица, които не са страна по привидната сделка. Такъв е случаят при персоналната симулация. При нея две лица постигат съгласие да сключат договор, но искат да го прикрият и се уговарят като страна да фигурира трето лице, което привидно изпълнява ролята на едната страна. Налице е привидна сделка с привидна страна, съответно и прикрита сделка между истинската и явната страна. При персонална симулация скритото съглашение е между явната страна и действителната /истинската/ страна. С Решение № 453 по гр. д. № 990/2002 г. на ВКС, II г.о. на ВКС е прието разрешението, че при всяка симулация страните се съгласяват да изповядат договора по начин, по който е написан. Привидността се състои именно в това: страните се съгласяват да изповядат договора по определен начин, но нямат воля да бъдат обвързани по този начин.
Естеството на насрещната престация се установява чрез тълкуване волята на сключилите договора лица, а ако изразената в договора воля е привидна и по установените в закона правила бъде разкрита действителната воля на страните, съгласно чл. 17, ал. 1 ЗЗД приложение намират правилата относно прикритото съглашение, ако са налице изискванията за неговата действителност. Т.е. за разкриване естеството на насрещните престации значение има действителната воля на договарящите страни и именно на основата на техните изявления може и следва да бъде разкрита привидността.
Не съществува пречка и трети лица да установяват наличието на привидност, както и да установяват, че привидност не е налице, ако имат интерес от това, т.е. ако последиците на договора засягат и тяхната правна сфера.
При спор досежно естеството на насрещните престации и при наличие на доводи за привидност на съглашението, съдът следва да обсъди в тяхната 5 съвкупност всички събрани по делото доказателства, които съдържат данни за действителната воля на сключилите договора лица, като вземе предвид както изявленията на съконтрахентите, така и доказателствата, които ги опровергават, ако такива са представени по делото.
По делото е представена контралетър (разписка), издадена от ищцата М.
Н. С. на ***** г., в която се съдържа изявление, че ищцата декларира закупуването на процесния недвижим имот от Б. Н. С. и Д. Й. С. като продавачи за сумата от 12 500 евро, които получила като заемна сума от ответника Я. Й. И. при подписване на нотариалния акт, като действителната й воля е, че закупеният от ищцата с пари на Я. Й. И. имот е негова собственост.
От изслушаната по делото и неоспорена от страните съдебнографологична експертиза се установява, че ръкописното име „М. Н. С.“ и подписът над него, положени срещу реквизит „Декларатор“ в оригинал на контралетър (разписка) от ***** г. са изпълнени от лицето М. Н. С..
Няма колебания в теорията и съдебната практика, обективирана в множество съдебни актове, постановени по реда на чл. 290 ГПК, че обратното писмо (пълният обратен документ) по чл. 165, ал. 2 от ГПК е нарочно съставен за разкриване привидността на сделката разпоредителен документ; той съдържа писмени изявления на страните, недвусмислено разкриващи симулативността на сделката и действителната им воля. Без значение е кога е съставен – преди, след или заедно с явния договор. Когато обратното писмо доказва привидността на явната сделка /абсолютна симулация/ или привидността на явната сделка и разкрива съдържанието на прикритата /относителна симулация/, то е достатъчно за признаване на симулацията и други доказателства не са необходими на позоваващата се страна, нито – допустими за оспорващата, защото би се стигнало до опровергаването му със свидетелски показания.
Разпечатката съдържа 31 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8fd86667-f01d-46e5-ac0f-364d66ea963c