Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 154 от 29.04.2026, Окръжен съд - Враца

Съд
Окръжен съд - Враца
Дело
Частно наказателно дело 217/2026
Вид
Определение № 154
Подписан
29.04.2026
В сила
19.05.2026
Състав
Евгени Божидаров Ангелов

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 154 гр. Враца, 29.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Евгени Божидаров Ангелов при участието на секретаря Галя Цв. Иванова в присъствието на прокурора В. В. В. като разгледа докладваното от Евгени Божидаров Ангелов Частно наказателно дело № 20261400200217 по описа за 2026 година намира следното:

Производството е по реда на чл. 437 – чл. 440 НПК.

Образувано е по молба на лишения от свобода Т. В. С., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – Враца, с която се иска условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част на наказанието. В молбата си осъденият се позовава на изтърпяната част от наказанието, твърдяно добро поведение, както и на влошено здравословно състояние и затруднено семейно положение, изразяващо се в необходимост да полага грижи за децата си.

Към молбата са приложени становище на началника на Затвора – Враца по чл. 437, ал. 2 НПК, справка за изтърпяната част от наказанието и неизтърпения остатък, доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл.

155 ЗИНЗС, план за изпълнение на присъдата по чл. 156 ЗИНЗС, както и личното затворническо досие на осъдения.

Компетентен да разгледа молбата е Окръжен съд – Враца, съгласно чл.

438 НПК.

В съдебно заседание представителят на началника на затвора изразява становище за неоснователност на молбата.

ОП – Враца поддържа същото становище, като сочи, че е налице единствено формалната предпоставка по чл. 70 НК, но липсват доказателства за поправяне.

Лишеният от свобода С. поддържа молбата си, като изтъква необходимостта от провеждане на лечение и нужда да се грижи за своето дете.

Врачански окръжен съд, след като се запозна с молбата на осъдения, приложените към нея писмени доказателства и като съобрази становищата на страните, намира следното:

Молбата е неоснователна.

1

Съгласно чл.70 ал.1 т.1 и т.2 НК съдът може да постанови условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода по отношение на осъден, който е дал доказателства за своето поправяне и е изтърпял фактически не по-малко от една втора от наложеното наказание, а в случаите на опасен рецидив не по-малко от две трети. Съгласно т.3 б"б" от Постановление №7/75 г.,Пленум на ВС, изм. и доп. с Постановление №7/87 г., Пленум на ВС, за "фактически" изтърпяно наказание се счита срокът на пребиваване на осъденият в местата за лишаване от свобода, признатото предварително задържане и времето прекарано в домашен отпуск.

Осъденият Т. В. С. изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в размер на 2 години, 6 месеца и 27 дни, считано от 25.09.2024 г., наложено по ВЧНД № 306/2025 г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил за извършено престъпление по чл.195 и чл.297 НК, при първоначален строг режим.

Към момента е изтърпял ефективно 1 година 7 месеца и 4 дни и от работа 5 месеца и 5 дни , или общо 2 години и 9 дни.

Остатъка от наказанието е 6 месеца и 18 дни.

С оглед на това съдът приема, че е изпълнена формалната предпоставка по чл. 70 ал. 1 НК.

По отношение на втората предпоставка – наличие на доказателства за поправяне, съдът намира следното:

От доклада по чл. 155 ЗИНЗС се установява, че първоначалната оценка на риска от рецидив е била 63 точки, а към настоящия момент е повишена на 70 точки, което представлява отрицателна динамика. Това повишаване на риска е обективен показател за липса на положителна промяна в поведението на осъдения и за неуспешност на проведеното корекционно въздействие.

Установено е, че осъденият не е преодолял съществените дефицити в зоните „отношение към правонарушението“ и „умения за мислене“, като продължава да омаловажава извършеното, не поема отговорност за деянието и проявява импулсивност при вземане на решения.

Макар формално да участва в учебен процес, мотивацията му е насочена към постигане на по-благоприятен режим, а не към реално личностно развитие, поради което участието му има инструментален характер и не може да се приеме като доказателство за поправяне.

От събраните доказателства се установява също, че осъденият е извършил на 25.09.2024 г. бягство от Затворническо общежитие – Самураново, което е довело до утежняване на режима му, като тази мярка е потвърдена от Апелативен съд. Това поведение представлява тежко нарушение на правовия ред и е силен индикатор за липса на поправяне.

Съдът отчита, че дисциплинарните наказания от 01.10.2024 г. са заличени по силата на чл. 109, ал. 1 ЗИНЗС, поради което осъденият следва да се счита за ненаказван към момента. Това обстоятелство, както и наличието на поощрения, се приемат като положителни, но не са достатъчни сами по себе 2 си да обосноват извод за поправяне.

От особено значение е и рискът от вреди за обществото, който е определен като среден, но с непосредствен характер, т.е. с повишена вероятност от настъпване, което в съвкупност с обремененото съдебно минало на осъдения представлява съществена пречка за условно предсрочно освобождаване.

По отношение на доводите за влошено здравословно състояние и семейни затруднения съдът приема, че същите са неотносими към настоящото производство, тъй като условното предсрочно освобождаване е обусловено единствено от степента на поправяне. Тези обстоятелства могат да бъдат предмет на други производства – за лечение по реда на ЗИНЗС или за прекъсване на наказанието по реда на НПК.

При цялостната и съвкупна преценка на всички доказателства съдът намира, че не е налице трайна и необратима положителна промяна в поведението на осъдения. Налице са непреодолени дефицити, отрицателна динамика на риска, формално участие в корекционни дейности и поведение, несъвместимо с целите на наказанието.

Съдът извърши цялостна, а не формална преценка на всички релевантни обстоятелства и приема, че изводът за липса на поправяне е единственият възможен при установените факти.

При изложените съображения и на основание чл.440 НПК вр. чл.70 ал.1 НК, Врачанският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна молбата на лишения от свобода Т. В. С., ЕГН:**********, за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието "лишаване от свобода" по ВЧНД № 306/25 г. по описа на ОС-Кюстендил, в размер на 6 /шест/ месеца и 18 /осемнадесет/ дни.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО се обяви публично в присъствие на всички страни и подлежи на обжалване и протестиране от тях чрез ОС-Враца пред АС-София в 7-дневен срок, считано от днес.

Препис от определението, след влизане в сила, да се изпрати на Затвора –Враца.

Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________ 3