Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 334 от 23.07.2019, Административен съд - Враца

Съд
Административен съд - Враца
Дело
Касационно административно наказателно дело 359/2019
Вид
Решение № 334
Подписан
23.07.2019
В сила
23.07.2019
Състав
СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА, МИГЛЕНА РАДЕНКОВА, МАРИЯ НИКОЛАЕВНА НИЦОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.208 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.218 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.218 ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.221 ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.95 ал.1 т.1 · Закон за автомобилните превози
  • §1 т.3 · Закон за автомобилните превози
  • чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания

РЕШЕНИЕ

№ 334 гр. Враца 23 .07.2019 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД – ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 09.07.2019 г. /девети юли две хиляди и деветнадесета година/ в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: миглена раденкова

ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИНА

ВАСИЛЕВА

МАРИЯ НИЦОВА при секретаря СТЕЛА БОБОЙЧЕВА и с участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ като разгледа докладваното от съдия ВАСИЛЕВА КАН дело № 359 по описа на АдмС – Враца за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл.от АПК във връзка с чл.63 ал.1 от ЗАНН.

Образувано е въз основа на постъпила касационна жалба от Б.Н.Р. *** против РЕШЕНИЕ №112/25.03.2019г., постановено по анд №1393/2018г. по описа на Районен съд Враца, с което е потвърдено издаденото от Началника на ОО“АА“ гр.Враца Наказателно постановление №26-0000084/ 11.12.2018г. за налагане на административно наказание глоба в размер на 500лв. на основание чл.95 ал.1 т.1 от Закона за автомобилните превози за нарушение на чл.21 ал.1 т.6 от Наредба №34/1999г. на Министерство на транспорта.

В жалбата се сочи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, както и че същото е необосновано. Твърди се, че Районният съд не е отчел факта, че настоящият касатор не е субект на вмененото му нарушение, че управляваният от него автомобил не е работил като „таксиметров“, а му е бил отдаден под наем за лични нужди, че той не е водач на същия, тъй като пътната книжка е издадена на друго лице. Навеждат се доводи, че в предходната инстанция не са отчетени направените от него възражения за непълнота в описанието на нарушението, довела до ограничаване правото на защита на санкционираното лице, както и че не са обсъдени всички негови доводи и възражения. Иска се отмяната на решението и постановяване на друго, с което да бъде отменено оспореното наказателното постановление. В съдебно заседание чрез пълномощника си адв.Л. касаторът поддържа изразените в касационната жалба съображения.

Ответникът по касационната жалба не е взел становище.

Участващият в касационното производство прокурор дава заключение, че жалбата е неоснователна, решението на въззивния съд е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила, тъй като извършеното деяние е доказано по безспорен начин, квалифицирано е точно и санкционната разпоредба е приложена правилно.

Настоящият съдебен състав,като взе предвид наведените в жалбата и в съдебно заседание доводи и съображения и след извършване на служебна проверка съгласно чл.218 ал.2 от АПК , приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок / съобщение за решението е получено на 27.03.2019г., а касационната жалба е подадена на 09.04..2019г. по пощата/, против валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество,същата е неоснователна по следните съображения:

Постановеният съдебен акт е правилен и при постановяването му не са допуснати нарушения на материалния закон. Съдът е проявил процесуална активност, като е събрал всички относими към спора доказателства, преценил ги е поотделно и в тяхната съвкупност и въз основа на тях е направил крайния си извод за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление. Законосъобразен е изводът на въззивния съд, че АУАН е съставен и НП е издадено от компетентни органи, в сроковете по чл.34 от ЗАНН и съдържат задължително изискуемите реквизити. Постановеното решение е обосновано и кореспондира със събраните доказателства и установената фактическа обстановка, сочеща, че настоящият касатор е лице, което на инкриминираната дата извършва таксиметров превоз с автомобил, оборудван като такъв и с издадено разрешение за извършване на таксиметров превоз, без в автомобила да е монтиран касов апарат. Правилен и законосъобразен е изводът на съда, че описаното в акта нарушение е безспорно констатирано и че негов автор е именно санкционираното лице, тъй като при проверката на контролните органи той е бил водачът на автомобила. Неоснователно е възражението на касатора, че в момента на проверката не е извършвал таксиметров превоз, тъй като превозваните от него пътници не са заплатили превоза. След като управлява лек автомобил, обозначен като „такси“ и без да афишира, че последният не работи като такъв чрез действията, посочени в чл.46 от Наредбата, независимо дали е получил плащане за превоза, той е извършвал таксиметрова дейност по смисъла на §1 т.3 от ДР на ЗАвтП. Обоснован е изводът на въззивния съд относно правилната правна квалификация на нарушението, както и за прилагането на съответната санкционна норма. С оглед обстоятелството, че размерът на предвидената глоба е фиксиран, наложеното наказание се явява и справедливо. Достигайки до тези изводи и приемайки оспореното пред него НП за законосъобразно, първостепенният съд е постановил правилен съдебен акт.

При служебна проверка на решението съдът не намира касационни основания извън посочените в жалбата, които да водят до неговата нищожност, недопустимост и неправилност поради нарушение на материалния закон. Решението е постановено от законен състав, в рамките на заявения спор и при правилно прилагане на материалния закон.

По тези съображения касационната инстанция следва да остави в сила оспореното съдебно решение и да отхвърли жалбата против него.

Воден от горното и на основание чл.221 ал.2 вр.чл.218 от АПК съдът Р Е

Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ

№112/25.03.2019г. , постановено по анд №1393/2018г. по описа на Районен съд Враца, с което е потвърдено НП №26-0000084/11.12.2018г. на Началника на ОО“АА“ гр. Враца.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.