Решение № 95 от 03.03.2022, Районен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 95 гр. Благоевград, 03.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател:

Татяна Д. Богоева Маркова при участието на секретаря Елица Яв. Педова като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Маркова Гражданско дело № 20211210101172 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по настоящото дело е образувано въз основа на искова молба, подадена от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, с *****, със седалище и адрес на управление: гр. София, район М. М. Б. П. *** чрез пълномощника адв. В.Г., САК, със съдебен адрес гр. София, бул.

Б. *** против СТ. Р. Д., с ЕГН **********, с адрес гр. Б. Св. Св. К. М. ***.

С исковата молба се иска от съда да признае за установено по отношение на ответника СТ. Р. Д., че към нея съществува изискуемо вземане на ищеца в размер на 237.81лв. /двеста тридесет и седем лв. и 81 ст./, представляваща неплатени лизингови вноски по договор за лизинг от дата 06.10.2017г., за мобилно устройство HUAWEI модел Honor 8 Lite Dual Black, представляваща 16 броя лизингови вноски на обща стойност в размер на 223.84лв., съгласно уговорения погасителен план и една допълнителна вноска за изкупуване на устройството в размер на 13,99лв., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410ГПК до окончателното плащане на сумата.

Претендират се сторените по делото разноски.

Твърди се в исковата молба, че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, срещу СТ. Р. Д. е образувано ч.гр.д №151/2021г., по описа на PC Благоевград. Против длъжника е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение в размер на 237.81лв. (Двеста тридесет и седем лв. и 81 ст.) за незаплатени незаплатени лизингови вноски.

Във връзка с връчване на заповедта за изпълнение на парично задължение на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, е предявен настоящия иск.

Твърди се от ищцовото дружество, че ответникът е абонат на дружеството по силата на договор за мобилни услуги от дата 06.10.2017г. като е ползвал мобилен номер ***.

Във връзка със сключеният договор за мобилни услуги абонатът е сключил договор за лизинг от дата 06.10.2017г., като ответникът СТ. Р. Д. е взела мобилно устройства HUAWEI модел Honor 8 Lite Dual Black на изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 13.99 лв., съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор.

Сочи се, че съгласно сключеният Договор за лизинг Операторът е предоставил мобилното устройство, предмет на договора, за временно и възмездно ползване на ответника срещу насрещното задължение на последния да заплати уговорената цена в размер на 321,77лв.

1

Сочи се още, че уговорената цена е разсрочена на 23 равни месечни вноски в размер на 13,99лв. всяка, дължими за периода от ноември 2017 до октомври 2019г, включително.

Падежът на месечните лизингови вноски, настъпва на 15-то число от месеца, така, както абонатът е посочил да му бъдат издавани месечни фактури в т.5 от договора за мобилния абонамент. Съгласно 3 договореното между страните в т.3.2 от договора за лизинг, месечните лизингови вноски се фактурират от лизингодателя и заплащат от лизингополучателя съгласно сроковете, условията и начина за плащане на задълженията на лизингополучателя в качеството му на абонат на мобилни услуги, съгласно сключения между страните договор за предоставяне на такива услуги и Общите условия на „Теленор България“ ЕАД / т.е. на 18-то число от месеца/ .

Твърди се от ищцовото дружество, че за периода от 06.10.2017г. до 15.04.2018г. включително, абонатът е заплатил общо 7 броя месечни лизингови вноски и е преустановил плащанията по договора. Съгласно погасителния план остават 16 броя лизингови вноски, които обаче абонатът не е заплатил. Т.е., за периода от лизингополучателят не е заплатил цената на 16бр. лизингови вноски възлизащи на сума в размер на 223.84 лв. (Двеста двадесет и три лв. и 84ст.), съгласно погасителния план.

Поддържа се още, че освен това, в чл. 1, ал. 2 от договора за лизинг, страните са уговорили, че Лизингополучателят има право да придобие собствеността върху предоставеното мобилно устройство, като подпише договор за изкупуване на устройството с Лизингодателя най-малко 10 дни преди изтичането на срока на договора за лизинг, след като заплати допълнителна сума в размер на съответно 13,99лв. за устройство HUAWEI модел Honor 8 Lite Dual Black. Ако Лизингополучателят не упражни правото си по ал. 2, устройството подлежи на връщане в срок от 1 /един/ месец след изтичане срока на договора, като в същия срок Лизингополучателят може да заяви изрично и в писмена форма, че желае да върне устройството. Ако устройството не бъде върнато, Лизингополучателят е длъжен да заплати допълнителна сума в размер на 13,99лв. /чл. 1, ал. 3/.

Поддържа се, че няма данни, абонатът да е върнал мобилното устройство на оператора, нито заплатил месечните лизингови вноски, както е уговорено.

Съгласно уговорения погасителен план, претендира неплатената цена на лизингови вноски, като следва: - : За устройство HUAWEI модел Honor 8 Lite Dual Black, се дължи цената в размер на 237.81лв. (Двеста тридесет и седем лв. и 81 ст.), която представлява 16 броя лизингови вноски на обща стойност в размер на 223.84лв., съгласно уговорения погасителен план и една допълнителна вноска за изкупуване на устройството в размер на 13,99лв.

Поддържа, че в сключения между страните договор за лизинг /чл.4 от договора/ се съдържа Декларация от Лизингополучателя, че при подписването на договора Лизингодателят му е предал лизинговата вещ във вид, годен за употреба, което функционира и съответства на техническите характеристики и е окомплетовано с изискуемата документация и гарационна карта.

При желание на абоната да придобие собствеността върху лизинговата вещ, същият е имал възможност срещу заплащане на една допълнителна вноска и сключване на договор за изкупуване на лизинг да придобие вещта. Няма данни абонатът да е предприела подобни действия или да е върнала 4 мобилните устройства.

При това положение следва и задължението на ответника да заплати уговорената във всеки от договорите, като лизингова цена, стойност на стоките.

Препис от исковата молба и доказателствата към нея е изпратен на ответника на посочения в исковата молба адрес, от който е върната с отбелязване, че лицето не живее на адреса. Книжата са изпратени и на установения по делото адрес по адресна справка от НБД Население постоянен 1 и настоящ адрес. Съобщението за връчване на исковата молба е върнато в цялост с отбелязване, че лицето е в чужбина за дълго и постоянно време. Изискана е справка от ТД на НАП за наличието на действащ трудов договор, видно от постъпилата такава лицето няма регистриран действащ трудов договор. С разпореждане съдът е 2 разпоредил съобщението да бъде връчено по реда на чл.47, ал. 1 ГПК - чрез залепване на уведомление, на постоянния и настоящия адрес на ответника. На 09.08.2021г. връчителят е залепил на постоянен и настоящия адрес по адресната справка на ответника уведомление по реда на чл. 47, ал.1 ГПК. Съдебните книжа са били на разположение в канцеларията на БРС, като в законоустановения двуседмичен срок, считано от залепването ответникът или упълномощено от него лице не се е явил, за да ги получи. С оглед на това съдът с Определение № 348/02.09.2021г. е постановил съобщението за връчване на исковата молба и приложенията към нея на ответника СТ. Р. Д., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес гр. Б. Е. ****- да се приложат по делото, като се считат за редовно връчени по реда на чл. 47, ал.1- 3 ГПК. Предоставил е на ответника по делото СТ. Р. Д., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес гр. Б. Е. **** правна помощ, изразяваща се в процесуално представителство по същото дело на основание чл.25, ал.1 във вр. с чл.21, т.3 от Закона за правната помощ и чл.47, ал.6 от ГПК, за участие на същия при разглеждане на делото до приключването му с влязъл в сила съдебен акт.

С Определение № 497/12.10.2021г. е назначил адв. Ил. Ив. К., към АК Благоевград, вписана под № 3540 в Националния регистър за правна помощ, за особен представител на ответника СТ. Р. Д., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес гр. Б. Е. ****, по гр.дело № 1172/2021г. по описа на РС Благоевград до приключване на делото пред всички съдебни инстанции. Съобщението е връчено на особения представител на 25.10.2021г.

Видно от данните по делото в указания едномесечен срок на 24.11.2021г. особения представител на ответника е депозирал писмен отговор. С писмения отговор се оспорва предявения иск, като се иска отхвърлянето му. Липсват сторени доказателствени искания.

Сочи се, че от представения договор за лизинг от 06.10.2017г. между ответницата и дружеството - ищец е видно, че е предоставен за временно и възмездно ползване мобилен телефон марка “HUAWEI, модел Honor 8 Lite Dual Black“. Процесният договор е типов и сключен при Общи условия, което прави невъзможно договарянето на което и да било от условията по него и попада в хипотезите на чл.143-чл.146 от Закона за защита на потребителите. Съгласно горецитираните разпоредби неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Поддържа се, че точно такива са клаузите на чл.1 ал.2 и чл.6 от договора за лизинг между ищцовото дружество и ответничката. И в двете цитирани разпоредби на договора са неравноправни, защото не са индивидуално уговорени и са във вреда на потребителя/лизингополучателя. Същият има право да придобие собствеността върху предоставеното устройство за ползване, само ако подпише отделен договор за изкупуване му, която клауза е изключително в негов ущърб и е неравноправна клауза по смисъла на чл.143 ал.2 от Закона за защита на потребителите.

Твърди се, че чл.6 от процесния договор също представлява клауза изключително в полза на търговеца/лизингодателя и във вреда на потребителя/лизингополучател, защото задължава същия да подпише запис на заповед, за цялата сума на договора, при това да декларира, че записа на заповед му е предявен за плащане в деня на неговото издаване. Поддържа се, че само последното обстоятелство показва докъде се стига в принудата от страна на търговеца по отношение на потребителя, желаещ да придобие дадена стока или услуга. Чл.477 от ТЗ регламентира сроковете и начините за предявяване на записа на заповед за плащане и това не може да бъде в деня на неговото издаване.

Неравноправността на клаузите на чл.1 ал.2 и чл. 6 от договора за лизинг между ищцовото дружество и ответничката, ги прави нищожни съгласно чл.146 ал.1 и ал.2 първо защото не са индивидуално уговорени, второ са в явна вреда на потребителя. Не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия.

Сочи се още, че от друга страна чл. 344 и 345 от ТЗ регламентират, че задълженията на лизингодателя и лизингополучателя се уреждат като отношения между наемодател и 3 наемател съгласно чл.чл.230, 232, 233 от ЗЗД. 5 Поддържа се, че от договора за лизинг не става ясно дали уговорените в него вноски представляват наемна цена за ползване на вещта или са вноски за изплащане на стойността на процесната вещ. От исковата молба на дружеството-ищец също не става ясно дали се претендира заплащането на наемна цена за ползване на вещта или цена за заплащане на самата вещ. Съгласно лизинговия договор и чл.230 от ЗЗД собствеността на предоставеното за ползване мобилно устройство “HUAWEI, модел Honor 8 Lite Dual Black“ принадлежи на ищеца и би станала собственост на ответничката само, ако същата подпише изричен договор за това и плати определена цена за това.

Сочи се, че в предявения от дружеството-ищец иск никъде не се претендира за връщане/предаване на предоставената за ползване вещ, напротив претендира се заплащането на определена сума, която би представлявала цялата цена на процесното устройство, което обаче не е собственост на ответничката. Дори хипотетично ответничката да заплати цялата претендирана сума, това не я прави собственик на устройството и дружеството-ищец има право да претендира неговото връщане тъй като съгласно договора и закона е негов собственик.

Разпечатката съдържа 33 от 81 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8fd6fc18-bd74-4c6a-967d-4ed56c6c5171