Решение № 371 от 03.08.2026, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 371 гр. П., 03.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Петрана Ив. Динева като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20265200500319 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

С решение на Пещерски районен съд , рег.0570 от 26.12.2025г. постановено по гр.д.№20245240101019 по описа на същия съд за 2024г. E ОТХВЪРЛEН предявеният от А. Г. З. с ЕГН **********, иск за признаване за установено по отношение на А. В. П. с ЕГН **********, че ищецът е собственик на основание давностно владение на 5/6 ид.ч. от: поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Б. (одобрени със Заповед РД18-43/19.10.2012г. на ИД на АГКК, с адрес на имота – гр. Б., ул. „С. М." №**, площ 117 кв.м., номер по предходен план 1151, кв. 43, съседи: ***, ***, ***, ***, ***) и от построената в имота еднофамилна двуетажна жилищна сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Б., с адрес - гр. Б., ул. „С. М." №**, застроена площ 23 кв.м. И Е ОСЪДЕН, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, А.

Г. З. с ЕГН **********, да заплати на А. В. П. с ЕГН **********, сумата от 900 /деветстотин/ лева – деловодни разноски.

Решението се обжалва с въззивна жалба с вх.№1097 от 13.02.2026г.

1 подадена от ищеца в производството пред първата инстанция А. Г. З. , ЕГН********** от гр.С. чрез адв.Б. Ц. с доводи за порочност на решението като неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуален закон и липса на мотиви подкрепящи изводите на съда и е необосновано. Твърди се, че съдът неправилно в мотивите на решението акцентира върху значителните подобрения извършени от жалбоподателя, като главното основание за уважаване на исковата претенция. Поддържа, че тези подобрения не са главното основание на което се гради тезата на ищеца, въпреки че съда омаловажава по своята същност, като обем извършени подобрения и продължителност на извършване, без никакво противопоставяне или елементарно отношение от страна на ответницата. Акцентира, че това е индиция, че ответника нехае за този имот, загубил е интерес какво се случва с него, няма никакви изисквания по отношение на визията му и функционалността на имота след извършените ремонти, реконструкции и обзавеждане. Посочва, че събаря се постройка в двора (старата плевня) отново без реакция и елементарна заинтересованост; че се прави реконструкция в сградата и се изгражда нова баня. отново без изразено отношение от страна на ответника; че се извършват и останалите ремонтни дейност, които по своята същност са отнели продължителен период от време, като се посочва, че според свидетелските показания на разпитаните местни (от Б.) свидетели, преки очевидци (комшии) ремонтите са правени не наведнъж от наета бригада, а са извършвани лично от А. З., както и с помощта на свидетелите поетапно във времето. Смята, че това установява, че липсва изискуемия от закона „animus”, и че в случай, че ответника има убеждението, че държи имота като свой едва ли няма да се интересува какво се случва с него и едва ли ще му е безразлично какви решения се взимат без негово участие, които променят не само облика му, но и функционалността му, а също така и предназначението за част от имота, както и какви действия, които пряко засягат имота се извършват в такъв продължителен период от време. Допълва, че извън изложеното и противно на неправилните изводи на съда, главното основание на което ищецът претендира, че са придобити 5/6 идеални части от процесните имоти е именно, че същите са придобити по силата на непрекъснато и постоянно давностно владение с ограничаване достъпа по възможните законни начини от страна на ищеца и недопускане в процесния имот на ответницата, а именно поставяне на нови секретни брави на входната и външната врати и монтиране на СОТ охранителна система. Смята, че са ясни и категорични действията и намеренията на ищеца с които той ограничава по недвусмислен начин достъпа до имота. И че ако той е нямал такова намерение да ограничи достъпа не само за 3-ти лица, но и за ответницата е щял да направи нужното, за да й предостави паролата за изключване на СОТ системата, щял е да и предостави ключове от вратите на които е сменил бравите или поне да я покани да си извади ключове, след като и предостави ключове годни за направата на дубликати. Цитират се части от свидетелските показания на св.Т.; св.Ч.; св.П. . Твърди се, че с липсата на предприемане на действия с които да предостави на ответника ключове и парола за охранителната система, ищецът недвусмислено е декларирал с конклудентни действия, че не само счита имота за свой. но и че ответницата не е от кръга на лицата които могат да извършват някакви действия в имота, да го ползват или да извършват действия вътре в него без разрешението и без неговото одобрение. Заключава, 2 че от ищеца е демонстрирано явно че не я счита за собственик, не се съобразява с нейното мнение (както потвърди съпругът и че са заварили майстори без никой да ги уведоми) и че същата няма права аналогични на неговите и присъствието й в имота е нежелано. Допълва, че демонстрираното владение пред ответната страна с монтиране на СОТ охранителна система е красноречиво за демонстрираното от ищеца владение, с което е отблъснал намерението на ответницата и е започнал да свои нейната част за себе си е монтирането на охранителна система СОТ повече от 10 години: Отново се цитират в тази връзка свидетелски показания на св.Т.; св.Ч. и св.П.. Посочва още, че монтирането на такава охранителна система без предоставяне на кодове за управлението й е факт, който красноречиво свидетелства за намеренията на ищеца А. З. и явно показва на другия съсобственик, че без неговата воля ответницата не може да влезе в имота. И че този факт установява трайно ограничаване на достъпа до имота на ответницата, както и на трети лица. Счита, че ответницата А. П. е приемала без възражения, като по никакъв начин не се е противопоставяла на тази ситуация, поради проявената очевидна незаинтересованост към имота, не се е противопоставила по никакъв надлежен начин, който да изрази намеренията й по отношение на имота, каквито твърдения се излагали в отговора на исковата молба и пред съдебна инстанция. Смята, че дори и да се даде вяра на показанията на съпругът й, че са минавали непрекъснато и са наблюдавали имота отвън, това поведение не може да се приеме като поведение на лице което счита имота като собствен и че никой владелец който счита имота за собствен не изпитва неудобство да влезе в него. Позовава се на показанията на св.Н. П. /съпруг на ответницата/ заявил, че единственият път в който А. П. е влизала в сградата е през 2009 г.. при положение, че периода за който се твърди владението от ищеца и е предмет на изследване е от 07.10.2010 г. като заключва, че показанията са за ирелевантен период, това е преди 15 години. Въззивникът поддържа още, че твърдяните многократни посещения в имота в хода на съдебното следствие са се оказали голословни твърдения и че твърдения, че имота е наблюдаван от улицата и по този начин ответницата е упражнявала владение и е своила имота, преди всичко са негодни да установят, че ответницата е проявявала някакъв интерес от процесния имот. Счита, че посочените твърденията са се оказали и напълно голословни и не отразяващи обективната истина; и че при зададените й контролни въпроси да назове поне едно конкретно описание на видимата част на имота за който се твърди, че е наблюдаван непрекъснато всяка седмица „събота и неделя“, когато са посещавали друг имот който поддържали, св. П. не е могъл да посочи абсолютно нищо от външния изглед на имота. И че въпреки, че е бил насочван с възможни предполагаеми описания за подробности за имота свидетелят не е могъл да посочи нито дали има чешма в двора, нито каква е настилката в двора, нито имали капаци или щори на прозорците, цветове, тип ограда, настилка в сградата и други и че никаква подробност по собствена инициатива не е могъл да посочи с което би дал някаква представа дали в действителност е виждал въобще процесния имот. Твърди се, че за разлика от това , същият свидетел с изключителна конкретика заявявал факти в обслужване на защитната теза на ответната страна — негова съпруга, като сочел точни години, нова пластмасова дограма, наличие на монтирана СОТохранителна система и момента когато е поставена, коя година точно са 3 влизали в сградата, че майсторите в сградата са поставяли гипскартон, а не нещо друго примерно паркет или са боядисвали или са монтирали кухненски шкафове или други ремонтни дейности. Заявявал конкретно от коя врата съпругата му има ключове и от коя няма, като твърдял че ключовете не са използвани и в случай че не са сменяни бравите това означавало че А. П. разполагала с ключове. Заключава, че същите показания не отразяват конкретни впечатления приети непосредствено от свидетеля, а предадените му впечатленията на ответницата по делото, която видно от заявеното също не знае може ли да отключи или не. Смята, че свидетелят не е безпристрастен, и че това става ясно не само от положението в което се намира, че има пряк интерес от изхода на делото, поради съпружеската си позиция, но и поради заявеното пред съда, а именно никаква представа за най-обикновени данни от действителността свързани с процесния имот и излагане на напълно конкретни данни за имота, които обслужват тезата на процесуалния представител на ответниците. Заключава, че изложеното не само буди основателно съмнение за безпристрастните свидетелски показания, но че същото доказва и конкретните намерения, както и че са преднамерени, съгласувани и режисирани свидетелски показания, които не кореспондират с действителните факти за които е допуснат до разпит свидетелят П.. Излагат се и доводи, че решението е неправилно и постановено при липса на мотиви и доколкото, че за да отхвърли предявения иск като неоснователен, Съдът приел, че не е налице явно владение за предвидения законоустановен срок, като кредитира напълно свидетелските показания на св. П., който е пряко заинтересован от изхода на делото. И че без никаква критичност въпреки противоречията в дадените от него показания и въпреки насочващите въпроси от страна на процесуалния представител на ответника. Цитира се такъв въпрос на адв.П. при разпита му . Исковият съд игнорирал напълно като достоверни свидетелските показания на тримата св. Г. Т., А. Ч. и П. П., които били преки очевидци от години както на имота така и на извършваните дейности в имота, а също така и на поведението на страните. Акцентира ,че тези свидетели имат преки наблюдения не само че познават А. З. от дете, но те са участвали в ремонтните дейностите и поддръжката на процесния имот, а също така живеят в непосредствена близост до имота. като Г. Т. и неговата майка са и съседи през ограда и че за тези свидетели, които излагат последователни без противоречиви показания съдът не излага никакви мотиви защо не кредитира заявеното от тях. По този начин според жалбоподателя, съдебния състав е нарушил процесуалните правила като едностранно е приел за достоверни една част от свидетелските показания и е отхвърлил като недостоверни останалата (по-голяма) група свидетели като недостоверни и че това е довело до превратно интерпретиране на фактите и до погрешни изводи на съда по отношение поставената табела на имота че има СОТ-инсталация като основание за ответницата да не се опитва да влиза в имота и да създава напрежение ,като се поставя от жалбоподателя въпрос: Можеш ли да не влизаш в собствения си имот защото се притесняваш от другия собственик и да твърдиш че владееш имота... т.е. владееш го ако ти позволят и ако настроението на другия собственик позволява. Заключава, че това са факти които изключват упражняване на самостоятелна воля по отношение на имота, което от своя страна изключва владението като правен институт. Като неправилни се квалифицират изводите на съда, че изострените отношения 4 между страните са като спорове относно собствеността на процесното имущество, в които ищецът предлагат ниска цена за изкупуване на дела на ответницата и арогантно вербално повишаване тон от негова страна при телефонни разговори с нея, доколкото според жалбоподателя, за тези изострени отношения се твърди единствено и само от пряко заинтересованата страна а именно съпругът на ответницата и то с единствената цел да се обслужва защитната теза на ответната страна. Акцентира, че никой от останалите свидетели очевидци и преки съседи на процесния имот не потвърди тези твърдения, поради елементарния факт че ответницата не само че не се е интересувала от имота, но те не са я виждали в Б., още по малко да са чували и да знаят за такава твърдяна вражда между страните в процеса.