Решение № 84 от 09.07.2026, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 84 гр. Сливница, 09.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, IV-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Св. Василев при участието на секретаря Ивана Б. Петрова като разгледа докладваното от Николай Св. Василев Административно наказателно дело № 20251890200499 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Д. Л. Н., с която на основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 ЗАНН се обжалва електронен фиш серия К № 11178444, издаден от ОДМВР – София, с който на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

В последно съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и поддържа жалбата.

Административнонаказващият орган – ОДМВР - София, като въззиваема страна, редовно уведомен, не изпраща процесуален представител и не взема становище по жалбата. Със съпроводителното писмо оспорва жалбата.

Съдът, като провери изцяло атакуваният Електронен фиш, обсъди доводите на страните и взе предвид разпоредбите на закона, намира за установено следното:

На 02.07.2025 г., в 10:02 часа, по гл. път ПП- I-8, в района на 38 км., се движил лек автомобил марка „Рено“ модел „Модус, с рег. № *** със скорост, посочена в ЕФ от 87 км/ч. при разрешена скорост от 50 км/ч. В ЕФ изрично е вписано и превишението на скоростта, възлизащо на 37 км/ч. Скоростта е установена с автоматизирано техническо средство „TFR1-M” № 653, фиксиращо скорост, дата и час и е заснета със снимка № 100672 от 02.07.2025г., където измерената скорост е посочена на 90 км/ч. След изготвения снимков материал от техническото средство била извършена 1 справка в централна база КАТ по регистрационен номер на автомобила и на собственика на автомобила – Л.Д.А. бил издаден ЕФ Серия К № 11077274 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система.

С декларация № ури 433200-82930 от 21.07.2025 г. по реда на чл. 189, ал.

5 от ЗДвП собственикът на автомобила Л.Д.А. е заявила, че на 02.07.2025 г. е била предоставила за ползване превозното средство на жалбоподателката Д.

Л. Н.. Представила е и копие на свидетелството й за управление на моторно превозно средство. По този начин на Д. Л. Н. е бил издаден и обжалваният електронен фиш за извършеното нарушение, а първоначално издаденият електронен фиш е бил анулиран.

С обжалвания електронен фиш на жалбоподателя била наложена глоба в размер на 400 лева на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство.

По делото е представен протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система, от който се установява, че на 02.07.2025 г. автоматизирано техническо средство „TFR1-M” № 653 е било поставено на място за контрол ПП-I-8 38+400 км. с посока на контролираните превозни средства от гр. София към ГКПП-Калотина при ограничение на скоростта от 50 км/ч. Началото на работа е отбелязано в 08:45 часа и край на работата в 10:30 ч.

По делото е представено удостоверение за одобрен тип средство за измерване от БИМ № 10.02.4835 от 24.02.2010 г. за мобилна система за видеоконтрол на нарушения на правилата за движение. По делото е представен и протокол от проверка от 24.03.2025 г., от който се установява, че системата за контрол съответства на одобрения тип.

От справка на Областно пътно управление се установява, че в района на км. 38 към 02.07.2025 г. в двете посоки на движение е имало ограничение на скоростта от 50 км./ч., между табелите Д11 и Д12.

От приложената по делото декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП се установява, че на посочената дата автомобилът е бил предоставен от собственика на жалбоподателката.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателствени материали – писмени доказателства /електронен фиш серия К, справка за регистрация на МПС, заповед за утвърждаване на образец за електронен фиш, протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта, протокол от проверка на мобилна система за видеоконтрол, удостоверение за одобрен тип средство за измерване/. Съдът намира приложените по делото доказателства за безпротиворечиви, обективни и необорени от други доказателства, поради което съдът ги кредитира изцяло.

Въз основа на тях по безсъмнен начин се установява възприетата от съда фактическа обстановка.

Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства, приобщени от съда на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, тъй като 2 същите са пряко относими към предмета на доказване по делото. От приложеното Удостоверение за одобрен тип средство за измерване, касаещо автоматизирано техническо средство и Протокол за проверка от проверка на мобилна система за видеоконтрол се установява, че процесната мобилна система за видеокотрол, с която е констатирано и заснето процесното нарушение е одобрена съобразно нормативните изисквания, като към датата на констатиране на нарушението е минала периодична техническа проверка.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена от легитимирано лице, в срока за обжалване по чл.

59, ал. 2 от ЗАНН, и срещу обжалваем административно-наказателен акт, и затова е процесуално допустима.

По същество, съдът намира жалбата за неоснователна поради следните съображения:

За да бъде ангажирана административно – наказателна отговорност спрямо едно лице е необходимо да са налице няколко кумулативно предвидени от закона предпоставки: На първо място следва да е извършено административно нарушение (действие или бездействие), което нарушава установения ред. То следва да е извършено виновно и да е обявено от закона за наказуемо с административно наказание по административен ред. На второ място, отговорността в административно – наказателното производство е лична, от което се налага извода, че по безспорен и категоричен начин е необходимо да бъде установено авторството на деянието. На трето място е необходимо да са спазени формалните изисквания на чл. 34 от ЗАНН, относно предпоставките за образуване на административно наказателно производство и сроковете за завършването му, както и издадените фишове да отговарят на формалните изисквания и да съдържат предвидените в закона реквизити.

Тези обективно дадени предпоставки обуславят наличието, или не на съответното административно нарушение.

Съдът намира, че жалбоподателят е извършил от обективна и субективна страна състава на вмененото му административно нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.

Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Законодателят е предвидил и задължителните реквизити на електронния фиш, който следва да съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, 3 сметката, начините за доброволното и заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи. По силата на изричната разпоредба на чл. 189, ал. 11 ЗДвП, ЕФ е приравнен по своите правни последици на наказателно постановление, което обаче не означава, че към него автоматично се прилагат и разпоредбите на ЗАНН, свързани с форма реквизити, срокове за издаване. В настоящия случай обжалваният електронен фиш отговаря на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и съдържа всички необходими реквизити като неоснователни се явяват доводите на жалбоподателя за неспазване на установената форма и липса на всички установени в закона реквизити.

Съгласно § 1а, т. 63 от ДР на ЗДвП , електронният фиш представлява "електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи", т. е. се генерира автоматично, на база информация, постъпила от автоматизирана система. При това съдът счита, че в конкретния случай са изпълнение предпоставките за издаване на оспорения от санкционираното лице електронен фиш, в частност експлоатацията на автоматизираната система, използвана за контрол на скоростта. По време на извършване на процесното нарушение, действащата редакция на чл. 189, ал. 4, изр. 1 от ЗДвП допуска за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система по § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП, независимо дали стационарно или мобилно, да се издаде електронен фиш по § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП за налагането на глоба в размера, определен за този вид нарушение. С извършените законодателни промени приложното поле на ускорената процедура за издаването на електронни фишове е разширено, така че да включва нарушения, установени и заснети с всички видове АТСС, в т. ч. мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя в присъствие на контролен орган, поставящ начало и край на работния процес. Законовият текст не разграничава техническите средства на мобилни и стационарни, а единственото условие е, че нарушението е установено от самото техническо средство в отсъствие на контролен орган и нарушител. Логичното тълкуване на този текст предполага, че при установяване на нарушението, контролният орган (дори да се приеме, че присъства на място) не спира движещият се автомобил и не му съставя АУАН, т.е. изключва се човешкият фактор, както от страна на контролния орган, така и на нарушителя. С оглед горния анализ, процедурата за издаване на процесния ЕФ за налагане на глоба за така установеното с мобилна автоматизирана система за видеоконтрол и регистрация на пътни нарушения за нарушение по чл. 21, ал. 2 ЗДвП е проведена при наличието, а не в отсъствието на предпоставките за приложението й по чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП, вр. § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП, вр. чл. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.

От приобщените по делото писмени доказателства става ясно, че автоматизирано техническо средство спада към одобрените типове средства за измерване и представлява "мобилна система за видеоконтрол на нарушенията 4 на правилата за движение". Използваното такова, е преминало проверка за изправност като резултатите от същата са отразени в протокол, и същото е технически изправно, към датата посочена в ЕФ. С оглед на това съдът намери, че използваното техническо средство отговаря на изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., която урежда специфичната материя по контрол на движението по пътищата. Следователно нарушението е било заснето с годно автоматизирано техническо средство и доводите на жалбоподателя в противното са неоснователни.

В разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е предвидена забраната за водачите на пътно превозно средство при избиране на скоростта на движение да превишават посочените в разпоредбата стойности на скоростта в км/ч.

Съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗДвП когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак.

По делото несъмнено се установи, че на 02.07.2025 г., в 10:02 часа, по гл. път ПП-I-8, в района на 38 км., жалбоподателят управлявал лек автомобил марка „Рено“ модел „Модус”, с рег. № ***. Това не се оспорва от жалбопоталя, а и се установява от декларацията по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП.

На следващо място се установи от обективна страна и, че управляваният от жалбоподателя автомобил се е движел в населено място с. Хераково със скорост от 87 км/ч при действие на ограничение на скоростта от 50 км/ч или при превишение от 37 км/ч. Извършеното от жалбоподателя деяние е съставомерно и от субективна страна, като същото е извършено при форма на вина пряк умисъл, доколкото същият е съзнавал, че управлява МПС със скорост от 87 км/ч при ограничение 50 км/ч, регламентирано с поставен преди съответния участък пътен знак, като е целял това негативно изменение на обективната действителност.