Определение № 16508 от 07.05.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16508 гр. София, 07.05.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в закрито заседание на седми май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА

МИТЕВА като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА

Гражданско дело № 20221110106996 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

По делото /съгласно уточнителната молба с вх. № 88263 от 30.03.2023г./ в постъпила въззивна жалба от ответника Г. Л. Д. е инкорпорирано искане за изменение на постановеното решение № 13766 от 30.11.2022г. в частта, с която са присъдени разноски в полза на ищеца фирма. Развиват се съображения за прекомерност и лиспата на доказателства за това разноските за адвокатски хонорар действително да са сторени.

В предоставения му срок за това ищецът не взима становище по молбата за изменение на решението в частта на разноските.

Искането по чл. 248 ГПК е направено в законоустановения срок (двуседмичният срок за обжалване на решението), поради което се явява процесуално допустимо. Разгледано по същество, същото е частично основателно.

Съдът не установява твърдяните недоказаност и несъответствие между сторените и присъдените разноски в полза на ищеца за заповедното производство. В описанието по представената фактура № 1000000157/08.09.2021г. с издател Г. И. Х. и получател фирма е посочено изрично, че сумата от 4319,88 лева е за възнаграждение по договор за правна защита и съдействие с уточнението за конкретно предоставените услуги, сред които и заявление по чл. 410 ГПК срещу Г. Л. Д.. Плащането на сумата от 9 382,65 лева се установява от представената разпечатка за превод от онлайн банкиране от 09.09.2021г., в основанието на който е посочен и цитираният по-горе номер на счетоводен документ. От сторения разход заявителят претендира сумата от 180 лева, която е под минимума, предвиден в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ето защо съдът не намира основание за изменение на решението в частта за разноските, присъдени зза заповедното производство.

В исковото производство, обаче, не се установява ищецът действително да е сторил претендирания разход за адвокатско възнаграждение, доколкото в представеното платежно 1 нареждане /на л. 41 от делото/ сумата по превода не се чете. От фактурата не се установява сумата по същата да е платена. Ето защо съдът намира, че разходът за адвокатски хонорар от 180 лева не се дължи от ответника, защото не се доказва същият действително да е сторен от ищеца и молбата за изменение на решението в тази й част е основателна.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ на основание чл. 248 ГПК Решение № 13766 от 30.11.2022г., постановено по гр.д. №6996/2022 г. по описа на СРС, 113 състав, като НАМАЛЯВА разноските, присъдени в полза на фирма с ЕИК . за исковото производство до сумата от 25 лева за държавна такса.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Г. Л. Д. за изменение на Решение № 13766 от 30.11.2022г., постановено по гр.д. №6996/2022 г. по описа на СРС, 113 състав в частта, с която в полза на ищеца фирма с ЕИК . са присъдени 205 лв. за разноски в заповедното производство.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.

На основание чл.7, ал. 2 ГПК препис от настоящето определени да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2