Определение № 221 от 26.05.2021, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1163/2021
- Вид
- Определение № 221
- Подписан
- 26.05.2021
- В сила
- 26.05.2021
Цитирани разпоредби
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 418, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 419 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 419, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 423 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 221 гр. Пловдив , 26.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и шести май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Екатерина В. Мандалиева
Членове:
Недялка Д. Свиркова Петкова
Костадин Б. Иванов като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Въззивно частно гражданско дело № 20215300501163 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 419 от ГПК
Съдът е сезиран с две частни жалби с общ вх. № 1493/28.04.2021 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив.
Депозирана е частна жалба вх. № 288596/18.12.2020 г. по описа на РС – Пловдив от Ц. Г. Г., ЕГН **********, с адрес гр. П., бул. „А. С.“ № ..., ет. .., ап. ..., против разпореждане, инкорпорирано в Заповед № 10355 за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 16770/2013 г. по описа на ПРС, XIII гр. с., и изпълнителен лист от 23.10.2013 г., издаден въз основа на заповедта и в полза на „Глобекс Финанс“ АД, ЕИК 175330437 (с нова фирма „Кредисимо“ ЕАД), за сумата от 1 036,34 лв. – част от главница по вземане от запис на заповед от дата 17.01.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда – 21.10.2013 г. до окончателното изплащане на вземането, както и съдебни разноски – 25 лв. за държавна такса и 120 лв. адвокатско възнаграждение. По изложените в жалбата съображения за погасяване на задължението по давност след издаването на заповедта се иска отмяна на същата и обезсилване на издадения въз основа на нея изпълнителен лист. С оглед доказване депозирането на частната жалба в срок са представени писмени доказателства.
Депозирана е и аналогична частна жалба вх. № 264351/29.01.2021 г. по описа на РС – Пловдив от Ц. Г. Г., ЕГН **********, против същите заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, с искане за отмяна на заповедта и обезсилване на изпълнителния лист, издаден въз основа на нея, поради погасяване на вземането по давност. Отново се представят писмени доказателства за спазването на едномесечния срок за депозиране на жалбата.
В законен срок не е постъпил отговор на частните жалби от ответната страна „Глобекс Финанс“ АД, ЕИК 175330437 (с нова фирма „Кредисимо“ ЕАД).
1
Към настоящото дело е приложено ч.гр.д.№ 16770/2013 г. по описа на ПРС, XIII гр. с., като материалите по него, депозирани в съда преди 2020 г., са унищожени, поради изтичане на 5-годишния срок за съхранение.
Настоящият съдебен състав на Окръжен съд – Пловдив, след като обсъди доводите в жалбата и като взе предвид данните по делото, намира следното:
Частните жалби са подадени от легитимирано лице – длъжник по заповедта, и в законоустановения срок, поради което се явяват процесуално допустими. Видно от съобщение от ЧСИ Константин Павлов, рег.№ 824, изпратено до районния съд на основание чл. 418, ал. 5 ГПК, процесната заповед за незабавно изпълнение е връчена на длъжника Ц.Г. на дата 25.01.2021 г. Съгласно чл. 419, ал. 1 ГПК разпореждането за незабавно изпълнение може да се обжалва в едномесечен срок от връчването на заповедта, т.е. и двете частни жалби са подадени преди изтичането на този срок.
Разгледани по същество, частните жалби са неоснователни, като изложените подолу мотиви се отнасят едновременно и за двете жалби, доколкото съображенията на жалбоподателя за уважаване на всяка от тях са напълно еднакви.
В производството по чл. 419 ГПК на проверка подлежи дейността на заповедният съд по правилното и законосъобразно издаване на заповедта за незабавно изпълнение, като в случай че не са налице предпоставките на чл. 418, ал. 2, изречение първо и ал. 3, както и когато вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, разпореждането за незабавно изпълнение се отменя, а изпълнителният лист се обезсилва. Следователно проверява се дали документът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, както и дали изискуемостта на вземането е настъпила. Въззивният съд не може да разглежда въпроса дали вземането е погасено по давност след издаването на заповедта. Подобни твърдения биха подлежали на установяване в едно евентуално исково производство, образувано по предявен от длъжника иск по чл. 439 ГПК. В тази насока, доколкото с въззивните жалби не са въведени конкретни оплаквания, които могат да се проверят в настоящото производство, а единствено аргументи за изтичане на давностния срок, с което било погасено настоящото вземане, то жалбите следва да се оставят без уважение, без изложените съображения за погасителна давност да се разглеждат по същество. Отделно от това е за отбелязване и че поради унищожаването на ч.гр.д.№ 16770/2013 г. по описа на ПРС, XIII гр. с., след изтичането на 5-годишния срок за съхранение, въззивния съд е поставен в обективна невъзможност да извърши проверка по реда на чл. 419 ГПК. Още повече, че по делото не е представен записът на заповед от 17.01.2012 г., въз основа на който е издадена процесната заповед за незабавно изпълнение.
За пълнота следва да се посочи и че настоящите частни жалби не биха могли да се квалифицират като възражение по чл. 423 ГПК, тъй като липсват оплаквания длъжникът да е бил лишен от възможността да оспори вземането. Напротив, Ц. Г. Г. е депозирал възражения по чл. 414 ГПК против заповедта, съответно от дати 18.12.2020 г. и 29.01.2021 г. Още първото възражение е прието и с разпореждане от 15.01.2021 г. на районния съд е спряно изпълнително дело № 20188240101047 по описа на ЧСИ Константин Павлов, рег.№ 824, образувано за събиране на процесното вземане, и са дадени указания по чл. 415 ГПК на кредитора за предявяване на иск относно вземането в едномесечен срок от съобщението, с посочване на последиците от неспазването на указанията. Съобщението е връчено на „Кредисимо“ ЕАД на дата 26.02.2021 г.
Изложеното е видно от приложените материални по ч.гр.д.№ 16770/2013 г.
2
Следователно длъжникът е упражнил редовно правото си на защита срещу процесната заповед за незабавно изпълнение.
По горните съображения частните жалба се явява неоснователни и ще бъдат оставени без уважение.
Разноски в настоящото производство няма да се присъждат.
Съгласно задължителните указания в т. 8 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 4/2013 г., ОСГТК, въззивните определения, постановени в заповедното производство, не подлежат на касационно обжалване.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 1493/28.04.2021 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив и с вх. № 288596/18.12.2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, депозирана от Ц. Г. Г., ЕГН **********, с адрес гр. П., бул. „А. С.“ № ..., ет.
.., ап. .., против разпореждане, инкорпорирано в Заповед № 10355 за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 16770/2013 г. по описа на ПРС, XIII гр. с., и изпълнителен лист от 23.10.2013 г., издаден въз основа на посочената заповед.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 1493/28.04.2021 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив и с вх. № 264351/29.01.2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, депозирана от Ц. Г. Г., ЕГН **********, с адрес гр. П., бул. „А. С.“ № .., ет. .., ап. .., против разпореждане, инкорпорирано в Заповед № 10355 за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 16770/2013 г. по описа на ПРС, XIII гр. с., и изпълнителен лист от 23.10.2013 г., издаден въз основа на посочената заповед.
Настоящото определение е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3