Решение № 128 от 12.06.2024, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 128 гр. Шумен, 12.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Йордан В. Димов при участието на секретаря Галина Св. Г. като разгледа докладваното от Йордан В. Димов Гражданско дело № 20233600100194 по описа за 2023 година

Настоящото производство е образувано по искова молба подадена от С. Г. С., ЕГН **********, Т. Г. К., ЕГН **********, Ж. С. К., ЕГН ********** и М. С. К., ЕГН ********** и четиримата в качеството им на роднини на починалия Г. С. Г., ЕГН **********, против ЗД „Бул инс” АД, ЕИК-...., гр. С. като искове заведени по реда на чл.432, ал.1 от КЗ, във вр. с чл.45, във вр. с чл.52 от ЗЗД, както и чл.86, ал.1 от ЗЗД за плащане от застрахователят по застраховка „гражданска отговорност” на обезщетение за настъпили неимуществени вреди – болки и страдания претендирани в размер от по 150 000 лв. за първите двама ищци и по 30 000 лв. за третия и четвъртия, ведно със законната лихва върху тези суми от датата на уведомяване за настъпилото ПТП – 07.03.2023 г. до окончателното изплащане на дължимите суми, ведно със сторените в производството съдебни и деловодни разноски. Сочи се, че на 21.01.2023 г. на общински път SHU 1190 км 1+725 между с. М. и кръстовището с главен път І-7 Ш.-В.П. е настъпило ПТП, при което л. а. „Ауди А4“, рег.

№Н....ВХ, управляван от В.И.В., като са нарушени правилата за движение по пътищата е блъснал велосипедиста Г. С. Г.. Вследствие на настъпилото ПТП настъпва смъртта на Г. С.

Г.. Във връзка с това ПТП е образувано ДП №77/2023 г. по описа на РУП – Шумен, по прокурорска преписка №169/2023 г. на ШОП. Причинилото ПТП МПС има активна към 21.01.2023 г. застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответника.

Сочи, че пред застрахователят е била спазена процедурата по чл.380 от ЗК, като били представени изискуемите за изплащане на обезщетението документи – препис-извлечение от акт за смърт, удостоверение за наследници, Констативен протокол за ПТП, Допълнително били представени и протокол за оглед на местопроизшествие, албум от ПТП, фотоалбум с оглед на труп, фотоалбум от оглед на МПС, химическа експертиза. Застрахователят обаче не се произнесъл по основателността на претенцията. Намира, че в тази хипотеза следва да се 1 приеме, че е налице отказ да бъде изплатено обезщетение. Сочи, че ищците са претърпели неимуществени щети от причинената смърт на техния баща и дядо. Твърди, че тази загуба е едно от най-неблагоприятните житейски събития и е оставила един болезнен отпечатък в живота им занапред. Твърди, че отношенията между починалия и ищците следва да бъдат окачествени като изключително дълбоки и че между тях е съществувала трайна и дълбока емоционална връзка. След инцидента при всеки от ищците се наблюдавали неблагоприятни изменения. Всеки от тях станал по-уязвим, по-неуверен и по-несигурен в своите възможности. Това добавило допълнителна тежест, като това довело и до промяна в поведението им – те станали избухливи, сприхави, затворени, отказвали да общуват с други хора извън семейния кръг. Починалият бил жизнен, деен, отзивчив, инициативен, загрижен за семейството и за близките си. Всички в семейството му разчитали на него, а той се стремял да им осигурява всичко. Преживения силен стрес направил ищците пораздразнителни, , тревожни, били по-напрегнати, по-чувствителни, имали депресивни епизоди, свързани със загуба на интерес за общуване, мисли за вина, суицидни мисли, спад в мотивацията, апатия и липса на апетит, ненамиране на смисъл в живота. Те трудно се адаптирали към настъпилата промяна и загуба на техния баща и дядо, с когото имали топли и пълноценни взаимоотношения. Имали прояви на нервност описани в ИМ като ускорена сърдечна дейност, задух, изпотяване, силно треперене,преминаване на топли вълни, а и трудност в концентрацията на вниманието, нарушения на краткосрочната памет. По отношение на претенциите на внуците на починалия – ищците Ж. С. К. и М. С. К. твърди, че същите имали изключителни и много близки отношения с дядо си. Между тях съществувала силна емоционална и духовна връзка. Те претърпели тежко неговата смърт, изпитвали значителна болка и страдание, които водели до трайни негативни промени в психичното им състояние и начина им на живот, чието отражение е налице и в настоящия момент, поради което е справедливо същите да бъдат обезщетени. Излага подробни съображения за нараснала инфлация в страната след 2019 г., като моли решението да бъде съобразено с това обстоятелство. Предвид изложеното моли да бъде постановено решение, с което да бъде осъден ответника ЗД „Бул инс” АД да заплати на първите двама ищци (като деца на починалия) сумата от по 150 000 лв., а на вторите двама (като внуци на починалия) по 30 000 лв., неимуществени вреди, причинени от настъпилото ПТП, довело до смъртта на Г.

С. Г., ЕГН **********, както и мораторна лихва върху претенциите за неимуществени вреди за период от датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото ПТП – 07.03.2023 г. до окончателното изплащане на дължимата сума, ведно с направените от ищеца разноски в производството.

Със свое определение №287/05.05.2023 г. съдът е освободил ищците, на основание чл.83, ал.2 от ГПК, от заплащане на такси и разноски в производството.

По делото е депозиран отговор на исковата молба от страна на ответника - ЗД „Бул инс” АД. Ответникът моли производството да бъде спряно предвид наличните данни за водено наказателно производство срещу лицето причинило ПТП. Намира, че това е от съществено значение за правилното решаване на настоящия спор, предвид нормата на 2 чл.300 от ГПК. Твърди освен това, че ИМ е недопустима, тъй като в обстоятелствената й част не се съдържат данни за механизма на ПТП, а само твърдения за нарушение на правилата за движение по пътищата. Намира, че по този начин са изложени твърдения, но не и факти от значение за спора. Оспорва следните релевантни факти и обстоятелства по делото. Оспорва наличието на деликт причинен от страна на водача на процесното МПС.

Твърди, че водачът не е действал виновно и противоправно, като евентуално може да се приеме случайно деяние по смисъла а чл.15 от НК. Твърди, че не се констатира причинна връзка на ПТП с настъпилите вредоносни последици. Сочи, че с представените доказателства не се установява наличие на вреда. Намира, че не са представени данни относно механизма на ПТП, като оспорва, че такъв е представения КП за ПТП. По отношение на ищците Ж. и М., които са внуци на починалия, намира, че не е налице особено близка връзка с починалия Намира, че следва да се установи трайна и дълбока емоционална връзка между тях, за каквото няма данни. Прави възражение за съпричиняване на вредата от страна на починалия Г. Г. като велосипедист. Намира, че пострадалия е допринесъл за ПТП като се е движел през тъмната част на денонощието, при условия на ограничена видимост, върху пътното платно и в противоречие с правилата за движение. Сочи, че пострадалия е можел да избегне удара с автомобила, но не го е сторил. Твърди, че пострадалия е нарушил нормите на чл.15, ал.1, чл.79, ал.1, т.3 и чл.80, т.1 и т.2 от ЗДвП, като се е движел през тъмната част от денонощието без поставени светлоотразители на велосипеда, без светлоотразителна жилетка и без да се движи възможно най-близо до дясната граница на платното. Сочи, че съпричиняването не е задължително да бъде противоправно и виновно.

Освен това в отговора ответника оспорва иска по размер. Оспорва твърденията в ИМ касаещи преживените от ищците неблагоприятни последствия,намира, че понесените от тях последствия свързани с наличие на суицидни мисли, загуба на апетит, загуба на смисъл в живота за неверни и неотговарящи на действителността. Оспорва претенциите за размер на обезщетенията, акто и твърденията за значителна инфлация, изложени в ИМ. Намира, че претендираните суми не отговарят на тежестта на настъпилите за ищците травми. Излага подробни съображения относно кретериите залегнали в чл.52 от ЗЗД за определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Цитира разнообразна практика. По отношение на ищците, които са внуци на починалия Г. сочи, че следва да се съобрази методиката залегнала в нормите на чл.493а от КЗ и §96 от КЗ. Намира, че ищците, които са внуци на починалия не са от кръга на близките му роднини и предвид посочените норми обезщетението им следва да не надхвърля 5 000 лв. сочи, че застрахователят не е постановил отказ да изплати обезщетение. Сочи, че застрахователят е изискал допълнителни документи, с цел да установи факти свързани с определяне на обезщетението и неговия размер. Тъй като такива не са представени застрахователят не е изпадал в забава.

В съдебното заседание се явява представител на ищците, който заема становище, че поддържа исковата молба, така, както е била предявена. Моли ответника да бъде осъден да заплати претендираните от ищците суми като обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди. Сочи, че претендира разноски в полза на адвоката представител за предоставената на ищците безплатна правна помощ. Прави възражение за прекомерност на 3 адвокатското възнаграждение при присъждане на разноски в полза на ответника.

Последният не изпраща представител.

Предвид заявеното в исковата молба съдът намира, че е сезиран със сезиран с обективно и субективно съединени искове за заплащане на суми като обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, като пряк иск по реда на чл.432, ал.1 от КЗ, предявим от пострадал против застраховател по застраховка „гражданска отговорност”, както и акцесорни искове по реда на чл.86, ал.1 от ЗЗД, касаещи претенцията за неимуществени вреди. В подобно производство всяка от страните носи доказателствена тежест да установи благоприятните за нея факти и обстоятелства. Ищеца следва да установи наличието на вреда, причинна връзка между настъпилите щети и поведението на причинителят на щетата, както и обстоятелството, че причинителят е имал сключена застраховка „гражданска отговорност” при ответника-застраховател. Следва да бъдат установени претърпените от ищците болки и страдания, техният интензитет и продължителност, връзката с противоправното поведение на причинителя на вредата. Във връзка с твърденията на ответника, че е налице съпричиняване на щетите поради поведение на починалия Г. Г., то именно ответника следва да установи посочените обстоятелства. По отношение на претенциите за мораторни лихви следва да се установи момента на поставяне на ответника в забава, както и конкретните размери на дължимото обезщетение за забава за претендирания период. Ответникът следва да установи онези факти и обстоятелства, които са благоприятни за него и го освобождават от отговорност по посочените претенции, т.е. същият може да установява такива факти и обстоятелства, които са в противоречие с твърденията на ищеца. Може да установява липса на ПТП, липса на причинна връзка, липса на поставянето му в забава по отношение претенцията за обезщетение по чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Може да установи, че е платил, че е налице съпричиняване и т.н.

Не е спорно между страните, че причинилият ПТП л.а. е застрахован при ответника.

В рамките на производството е било установено, че срещу водача на автомобила, причинил процесното ПТП В.И.В., ЕГН ********** е било повдигнато обвинение, като във връзка с това е образувано НОХД №521/2023 г. по описа на ШОС. В рамките на това производство е била постановена Присъда №17/22.11.2023 г., по силата на която обвиняемата В.И.В. е била призната за виновна в това, че на 21.01.2023 г. около 17:50 часа на общински път SHU 1190, км 1+725 между село М. и кръстовището с главен път І-7 Ш.В.П., при управление на л. а. „Ауди“, модел „А 4“, рег. №Н....ВХ нарушила правилата за движение – не изпълнила задължението си по чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП, което вменява на водачите да бъдат внимателни и предпазливи към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни ППС, не изпълнила задължението си по чл.20, ал.2 от ЗДвП, тъй като при избиране на скоростта си на движение не се е съобразила с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие, както и да намали скоростта или ако е необходимо да спре, когато възникне опасност за движението, като не е възприела своевременно движещия се попътно в дясната лента пред нея велосипедист и не е предприела мерки за заобикаляне или преустановяване 4 на движението до момента на удара, с което по непредпазливост причинила смъртта на Г. С.