Решение № 1989 от 03.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1989 гр. София, 03.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НОРА ВЛ. МАРИНОВА при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело .0231110100001 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е и е висящо по предявен от ищеца Д. М. Г. срещу ответника М. М. К. иск с правна квалификация по чл. 30, ал. 1 ЗН за възстановяване на запазената част на ищцата от наследството на . чрез намаляване на извършеното в полза на ответницата М. М. К. завещание от 10.06.2018г. Производството по другия предявен от ищцата иск по чл. 42, б.

„б“ ЗН вр. чл. 25, ал. 1 ЗН за прогласяване на нищожността на саморъчното завещание от 10.06.2018г. е прекратено поради оттегляне на този иск от ищцата.

Ищцата Д. М. Г. твърди, че с ответницата М. М. К. са наследници по закон – дъщери на ., която със саморъчно завещание от 10.06.2018г., обявено на 03.08.2018г., е завещала на ответницата цялото си движимо и недвижимо имущество, включително притежаваните от нея 7/8 ид.ч. от апартамент, находящ се в гр. С., заедно с избено помещение № 8 с 1,823 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя.

Ищцата твърди, че със завещанието е накърнена запазената й част от наследството на общата наследодателка, като моли същата да бъде възстановена чрез намаляване на завещателното разпореждане от 10.06.2018г., оставено в полза на ответницата, до размера необходим за допълване на запазената част на ищцата, която същата определя на 2/3 от наследството.

Ответникът М. М. К. е подала отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с който оспорва предявения иск. Оспорва запазената част на ищцата от наследството да е 2/3, тъй като наследодателката е оставила две деца, всяко от които има 1/3 запазена част.

Не оспорва, че към момента на смъртта си наследодателката е била собственик на 6/8 ид.ч.

1 от апартамент, находящ се в гр. С., а не както е посочено в завещанието 7/8 ид.ч. Отделно счита, че при съставяне на наследствената маса в същата следва да се включи на основание чл. 12, ал. 2 ЗН увеличението на наследството, каквото счита, че представлява извършеното от ответницата в полза на нейната майка дарение на 1/8 ид.ч. от имота в ж.к. „Люлин“.

Софийски районен съд като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Предявен е конститутивен иск с правна квалификация чл. 30, ал. 1 ЗН.

В тежест на ищеца Д. М. Г. е да докаже качеството си на наследник по закон на . от кръга на лицата, имащи право на запазена част, че наследодателят е оставил в полза на ответника М. М. К. саморъчно завещание от 10.06.2018г., обявено на 03.08.2018г., с което е завещал цялото си движимо и недвижимо имущество.

С доклада по делото, срещу който страните не са възразили, за безспорни и ненуждаещи се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК са отделени обстоятелствата, че страните Д. М. Г. и М. М. К. са наследници по закон на . – нейни дъщери, че със саморъчно завещание от 10.06.2018г. общият наследодател е завещал на ответника М.

М. К. цялото си движимо и недвижимо имущество, включително 7/8 ид.ч. от апартамент, находящ се в гр. С., заедно с избено помещение № 8 с 1,823 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя, като завещанието е обявено от нотариус на 03.08.2018г.

От съдържанието на завещателното разпореждане, препис от който е представен по делото, недвусмислено се установява волята на завещателя да се разпореди след смъртта си с цялото си движимо и недвижимо имущество, което следва от изричното посочване на това в завещанието. Този извод не се променя от обстоятелството, че завещателката е уточнила, че наследството й включва и идеални части от конкретен недвижим имот, което не придава на завещанието характер на завет, при който завещателят се разпорежда с отделно свое право, щом при тълкуването на завещанието е ясно, че изразената воля на наследодателя е била да се разпореди със съвкупността от правата и задълженията, притежавани към момента на смъртта му, т.е. с цялото си имущество. Няма пречка наследодателят да изброи вещите, които оставя, ако по този начин той смята, че описва всичко, което му принадлежи.

Дори да се установи, че завещанието от 10.06.2018г. се изчерпва само с описаните идеални части от конкретно посочения недвижим имот, за което страните не спорят, това не означава, че се касае за завет, а напротив тълкуването на волята на завещателя в конкретния случай говори за характера на завещанието като общо, универсално такова.

С иска по чл. 30, ал. 1 ЗН се упражнява субективното потестативно право на наследник със запазена част, която е накърнена чрез извършени от наследодателя му завещателни или дарствени разпореждания да поиска възстановяване им чрез намаляване на конкретно завещателно разпореждане или дарение. Намаляването се извършва в размер, необходим за допълване на запазената част на наследника със запазена част (чл. 30, ал. 1 ЗН).

Тъй като в случая искът за възстановяване на запазена част е насочен спрямо лице, 2 което е наследник по закон, не е необходимо ищецът да установява, че е приел наследството по опис (арг. от чл. 30, ал. 2 ЗН).

В случая се касае за универсално завещание, поради което намаляването се извършва със съответна дробна част от наследството, съответстваща на запазената част на ищеца.

Съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 1 ЗН когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството, а съгласно чл. 28, ал.

2 ЗН частта от наследството, вън от запазената част, е разполагаемата част на наследодателя.

Съобразно чл. 29, ал. 1 ЗН запазената част на низходящи (включително и осиновените), когато наследодателят не е оставил съпруг, е: при едно дете или низходящи от него - 1/2, а при две и повече деца или низходящи от тях - 2/3 от имуществото на наследодателя. В разглеждания случай, видно от приетото удостоверение за наследници, наследодателят . не е оставила след смъртта си съпруг, а е оставила две дъщери – ищцата Д. М. Г. и ответницата М. М. К., доколкото третата й дъщеря С. М. З. е починала преди общата наследодателка, без да остави низходящи. При това положение запазената част от наследството на . е общо 2/3, а само за ищцата – 1/3 (половината от общата запазена част при две и повече деца или низходящи от тях).

Неоснователно е искането на ответника за пресмятане по реда на чл. 12, ал. 2 ЗН на увеличение на наследството чрез извършеното от ответницата в полза на общия наследодател дарение на идеална част от недвижимия имот, представляващ апартамент ., находящ се в ж.к. „., който договор е обективиран в Нотариален акт .г. На първо място, искането по чл. 12, ал. 2 ЗН е допустимо да се направи в първата или втората фаза на съдебна делба, включително при предявен в първата фаза иск или направено възражение по чл. 30, ал. 1 ЗН, но в случаите в които следва да се формира наследствена маса, т.е. на завет или дарение, които накърняват запазената част на упражнилия правото да иска възстановяване на запазена част, тъй като вземането по чл. 12, ал. 2 ЗН представлява задължение на наследството и следва да се отчете при формиране на масата или чрез съединяване на иск във втората фаза на делбата при разрешаване на имуществените отношения (претенции по сметки) във връзка с делбените имоти. Искът по чл. 12, ал. 2 ЗН може да се предяви и самостоятелно, преди делбата, в който случай се касае за установителен иск, какъвто не е предявяван в производството, или да се упражни като възражение по предявен иск по чл. 30, ал. 1 ЗН, когато следва да се формира наследствена маса. В случая е предявен иск за възстановяване на запазена част, накърнена с универсално завещание, при което не е необходимо да се формира наследствена маса, като в случай на уважаване на иска, намаляването на завещателното разпореждане става в дробна част. Нещо повече, в случая не се касае за увеличаване на наследството, което по дефиниция представлява извършване на действия, без правно основание приживе на наследодателя, които са довели до увеличаване на наследствената маса – например изграждане на постройка, направа на посаждения, предоставяне на парични средства, изплащане на задължения и др. Сключването на сделка с наследодателя, какъвто е настоящият случай, т.е.

3 наличието на договорно правоотношение /дарение, плащане на дълг със съгласието на длъжника и т.н./ изключват приложението на чл. 12, ал. 2 ЗН, което по дефиниция почива на принципа за недопустимост на неоснователното обогатяване.

Следователно предявеният иск по чл. 30, ал. 1 ЗН е основателен и следва да се уважи, като се намали завещателното разпореждане от 10.06.2018г. с 1/3 и със същата дробна част се възстанови запазената част на ищеца Д. М. Г. от наследството на ..

По разноските:

При този изход на спора право на разноски по висящия иск има ищцата, но тъй като същата не е претендирала разноски, съдът не й присъжда такива. Ответницата, съответно, има право на разноски за прекратената част от производството по иска по чл. 42, б. „б“ ЗН вр. чл. 25, ал. 1 ЗН. Същата не е претендирала и доказала разноски, но е била защитавана в производството от адв. М., който й е оказал безплатна правна помощ в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА и е поискал с оглед частичното прекратяване на производството по делото да му се присъди адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗА. Това искане е основателно и за определяне на неговия размер съдът взе предвид, че по този иск не са събирани доказателства и не са извършвани процесуални действия от адвоката до прекратяването (с изключение подаване на отговора на исковата молба), поради което на адв. М. следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение с оглед прекратената част в размер на 204,52 евро.

Доколкото и двете страни са освободени по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК от заплащане на такси по делото, същите не следва да бъдат осъждани да заплатят държавна такса по делото на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.

На ответницата, с оглед изричното искане в този смисъл, следва да се възстановят внесените разноски за изслушване на съдебно-графическа експертиза в размер на 300 лв., направени във връзка с иска по чл. 42, б. „б“ ЗН вр. чл. 25, ал. 1 ЗН, производството по който е прекратено, поради което експертиза не е изготвяне и не е изслушвана по делото.

Така мотивиран, Софийски районен съд

РЕШИ:

НАМАЛЯВА по предявения от Д. М. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. . срещу М. М. К., ЕГН **********, с адрес: гр. ., иск с правна квалификация чл. 30, ал. 1 ЗН, универсалното завещателно разпореждане, извършено от ., починала на 17.06.2018г., направено със саморъчно завещание от 10.06.2018г. в полза на М. М. К., ЕГН **********, вписано в книгите за вписване на Агенция по вписванията, Служба по вписванията – гр. .г., имотна партида ., до размер от 1/3.

ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 30, ал. 1 ЗН вр. чл. 29, ал. 1 ЗН запазената част на Д. М. Г., ЕГН ********** от наследството на ., починала на 17.06.2018г., в размер на 1/3 от наследството.

4

ОСЪЖДА Д. М. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. . да заплати на адв. К. Й. М. от САК, със служебен адрес: гр. ., на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата от 204,52 евро, представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ.

Да се възстанови на ответника М. М. К., ЕГН **********, с адрес: гр. . внесеният депозит за вещо лице в размер на 300 лв. (153,39 евро) съгласно разписка от 25.02.2025г. (л.

117 от делото).

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5