Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 377 от 06.10.2026, Районен съд - Плевен

Съд
Районен съд - Плевен
Дело
Административно наказателно дело 1484/2026
Вид
Решение № 377
Подписан
06.10.2026
В сила
22.10.2026
Състав
Дария Иванова Митева Маринова

Цитирани разпоредби

  • чл. 38 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал.1, т.3 · Закон за адвокатурата
  • чл. 26, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.40, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.40, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 40, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.44, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.53 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.61, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.183А ал.4 · Закон за движението по пътищата
  • чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.319 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 377 гр. Плевен, 06.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Дария Ив. Митева Маринова при участието на секретаря Поля Г. Видолова като разгледа докладваното от Дария Ив. Митева Маринова Административно наказателно дело № 20264430201484 по описа за 2026 година

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 25-3391-000140 от 19.06.2026 г., издадено от Началник сектор в ОДМВР Плевен, РУ 02 Плевен, с което на основание чл.183А ал.4 от ЗДвП е наложена Глоба в размер 255.65 евро/ 500.01 лева на В. Н. Н.,ЕГН **********адрес: гр. Д***“ за извършено нарушение на чл.183А ал. 4 от ЗДвП.

Жалбоподателят се представлява от адв. М.Б.-АК-гр.Плевен, моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като излага подробно доводите си за това в жалбата.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично и изпраща представител адв.М.Б. –АК-гр.Плевен .

За ОДМВР – гр.Плевен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, в съдебно заседание не се явява упълномощен представител, който да оспорва жалбата и не изпраща становище по нея.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.319 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

1

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съдът , след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На

22.05.2026 г. в 09:45 часа, в ГР.ПЛЕВЕН на УЛ.ТЕТЕВЕН като Нарушител , БЪЛГАРИЯ при обстоятелства:

На 19.04.2026 г. около 11:20 ч. в с. КЪШИН, на кръстовището образувано от ул. Преслав и ул Ю. А. Гагарин до номер 18, като родител и настойник на непълнолетния си син И. В.ов Н. с ЕГН**********, като не е упражнил родителски контрол и е допуснал лицето да управлява ИЕПС /индивидуално електрическо превозно средство / по пътната мрежа на с. Къшин., е извършил:

1. РОДИТЕЛ, НАСТОЙНИК ИЛИ ПОПЕЧИТЕЛ, КОЙТО ДОПУСКА

ИЗПОЛЗВАНЕТО НА ИЕПС ЗА ДВИЖЕНИЕ ПО ПЪТИЩАТА,

ОТВОРИНИ ЗА ОБЩЕСТВЕНО ПОЛЗВАНЕ, ОТ НЕНАВЪРШИЛО

16 ГОДИШНА ВЪЗРАСТ ДЕТЕ,с което виновно е нарушил/а чл.183А ал. 4 от ЗДвП.

За констатираното нарушение е бил съставен Акт за установяване на административно нарушение сер.GА, бланкетен №27811 от 22.05.2026 год., като е посочено, че с горното деяние е осъществен състава на чл. чл.183А ал. 4 от ЗДвП. Актът е бил предявен и връчен на нарушителят, който не го е подписал,отказал е и е подписан от двама свидетели, няма написани възражения в АУАН от жалбоподателя.

Впоследствие не се е възползвал и от законното си право и не е депозирал писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление Наказателно постановление № 25-3391-000140 от 19.06.2026 г., издадено от Началник сектор в ОДМВР Плевен, РУ 02 Плевен, с което на основание чл.183А ал.4 от ЗДвП е наложена Глоба в размер 255.65 евро/ 500.01 лева на В. Н. Н.,ЕГН **********адрес: гр. Д***“ за извършено нарушение на чл.183А ал. 4 от ЗДвП.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя Б. Ч. ,св. Н.Д. и П. П. , както и от присъединените на основание разпоредбата на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, 2 че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и на издаденото въз основа на него наказателно постановление са допуснати съществени процесуални нарушения, които са накърнили правото на защита на жалбоподателя и са довели до невъзможност същия да реализира правата си по един адекватен начин.

Същественото при производството от административно наказателен характер е да се установи спазена ли е процедурата по съставяне на акта, за установяване на извършеното административно нарушение; съставеният акт съдържа ли императивно определените в закона реквизити, актът предявен ли е на нарушителя и правилно и законосъобразно ли е оформено предявяването; компетентността на актосъставителя; има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта като нарушител, и дали е извършено виновно (умишлено или непредпазливо); наказателното постановление издадено ли е при спазване на императивните разпоредби за съдържание, реквизити и срокове.

Процесуални предпоставки, за които съдът следи служебно и когато се установи, че в хода на административно - наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, наказателното постановление следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно, като в тези случаи, съдът не разглежда спора по същество.

Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, настоящият състав на Районен съд Плевен намира, че атакуваното наказателно постановление е съставено при особено съществено нарушение на установените в ЗАНН процесуални правила за съставяне на АУАН и съответно този акт не може да се ползва с доказателствена сила.

В акта за установяване на административно нарушение съдът намира, че от представените по делото писмени доказателства и от свидетелските показания на свидетелите не се установява по несъмнен и безспорен начин наличието на виновно извършено от жалбоподателя нарушение.

Съдът намира, че НП е издадено при неизяснена фактическа обстановка на извършеното. От свидетелските показания на актосъставителя Б.Ч. и св.Н.Д. се установява, че АУАН е съставен от 3 неочевидци , а вписания като свидетел по акта Д. е полицейски служител които също не е очевидец,въпреки че на място е имало други свидетели които са очевидци.

Съгласно разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН, акта за установяване на административно нарушение следва да бъде съставен в присъствието на свидетели, присъствали при извършването или констатирането на нарушението.

Когато липсват такива свидетели – очевидци , актът следва да бъде съставен в присъствието на други двама свидетели, като това обстоятелство съгласно нормата на чл.40, ал.3 от ЗАНН се отразява изрично в самия акт. Присъствието на свидетели при съставянето на акта не е необходимо единствено в хипотезата, когато самото нарушение е установено, въз основа на официални документи /чл. 40, ал.4 от ЗАНН/. Законът изисква още в акта да са посочени трите имена и точните адреси на свидетелите и техните ЕГН, като поне един от свидетелите да подпише акта. При съставянето на АУАН е нарушена разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗАНН. Тъй като в случая актосъставителя не е очевидец на нарушението, актосъставителят е следвало да осигури присъствието на двама свидетели, което обстоятелство изрично е следвало да се отбележи в акта. Посочения в акта свидетел е служител на Пътна полиция Плевен ,който не е очевидец,което води до липса на свидетели при съставянето на АУАН, а липсата на свидетели се явява съществено нарушение на административно наказателната процедура и е основание за отмяна на НП, като незаконосъобразно. Вторият записан като свидетел П.П. също не е очевидец ,а твърди че е предоставил видеозапис на Второ РПУ,няма доказателства тези записи да са ползвани като доказателство при установяване на нарушението от всичко това не може да се направи по категоричен начин извод за извършеното нарушение които е вменено на жалбоподателят.

При преценка на наказателното постановление и АУАН , съдът констатира и друго процесуално нарушение, изразяващо се в неточно и некоректно коментиране на датата на извършване на нарушението.

Съдът намира, че е допуснато нарушение , което е съществено, като в случая това допуснато съществено процесуално нарушение, опорочава административно-наказателното производство и се явява самостоятелно основание за отмяната на акта на административно наказващия орган и то именно в частта на чл.42, т.З от ЗАНН, относно визиране на датата на извършване на нарушението, тъй като тя, макар и посочена, е неправилно определена изписани са две дати на 4 нарушението 22-05.2026г и 19.04.2026г. Това съществено нарушение е пренесено и в наказателното постановление, което, макар формално да съдържа всички необходими реквизити, визирани в чл.57 от ЗАНН, то и в него е налице неправилно визиране на датата на нарушението.Посочени са две дати на извършване на нарушението както в АУАН ,така и в НП.

Датата на извършване е съставомерен признак на административното нарушение, относно който следва да има ясни твърдения, с оглед гарантиране правото на защита на наказаното лице, както и за обезпечаване преценката на съда по същество в рамките на осъществения контрол за законосъобразност, и за това тя следва не само да се сочи без противоречиво в АУАН и в НП, но и да е правилно определена от наказващия орган. Точното и недвусмислено посочване на датата на извършване на нарушението е абсолютно необходим реквизит на АУАН, съответно на НП, тъй като чрез него се описва и индивидуализира нарушението и се очертава предмета на доказване, поради което не изясняването му не може да бъде отстранено в процеса на обжалването на наказателното постановление и води до ограничаване на правото на защита на наказаното лице да разбере за какво конкретно нарушение е наказано по административно правен ред. От друга страна, точното посочване на датата на извършване на нарушението безспорно е от значение за проверката относно спазване на сроковете по чл.34 от ЗАНН и в този смисъл липсата или неточното й посочване препятства извършването на тази проверка. Следва да се посочи, че предвид правораздавателния характер на наказателните постановления, тези реквизити не могат да бъдат извличани по пътя на формалната или правна логика, още по-малко, да бъдат извличани по тълкувателен път от съдържанието на други документи по преписката.В този смисъл е кантантната практика на административните съдилища – решение № 387 от 12.06. 2019 г. по кан дело № 193 / 2019г. на Административен съд - Хасково./ Обсъждания реквизит на акта за нарушение и на наказателното постановление не може да бъде извличан по пътя на формалната или правна логика или по тълкувателен път от съдържанието на други документи по преписката.

Това би имало за последица твърде сериозна неопределеност в регламентацията на обществените отношения от категорията на процесните, и в твърде сериозна степен би ограничило правото на защита на привлеченото към отговорност лице. Правоприлагането не може да почива на предположения, а на конкретни факти, 5 обстоятелства и данни. Все в обсъжданата насока, в случая следва да се отбележи, че датата на извършване на административното нарушение има съществено значение, с оглед правилната преценката за спазване на сроковете по чл.34 от ЗАНН за образуване на административно-наказателно производство, и при липса на точно и правилно посочена дата на извършване на нарушението, не е възможно да се извърши и преценка, с оглед спазване на сроковете п о чл.34 от ЗАНН. Нормата на чл.53 ал.2 от ЗАНН предвижда, че наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. ЗАНН не съдържа аналогична разпоредба за наказателното постановление. В случая наказателното постановление е официален документ по смисъла на чл.93 т.5 от НК и има удостоверяваща сила относно датата на установяване на нарушението.

Датата на извършване на нарушението е не само задължителен реквизит от съдържанието на наказателното постановление, но и очертава фактическата рамка на повдигнатото обвинение.