Определение № 476 от 03.02.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 476 гр. София, 03.02.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в закрито заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: В. В. А. като разгледа докладваното от В. В. А. Административно наказателно дело № 20241110215516 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63д от ЗАНН, във вр. с чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 248, ал. 1 от ГПК.

Образувано е молба от Директора на СДВР чрез гл. юрк. С. М. за изменение на решение № 35/05.01.2025 г., постановено по НАХД № 15516/2024 г. по описа на СРС, НО, 94 състав, в частта за разноските. С молбата се прави искане съдебното решение да бъде изменено като бъде намален размера на присъденото в полза на жалбоподателя адвокатско възнаграждение под минималния размер, предвиден в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Излагат се доводи за ниска фактическа и правна сложност на делото. Сочи се, че размерите на адвокатските възнаграждения, посочени в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, не са обвързващи за съда и във всеки случай съдът следва да преценява фактическата и правна сложност на делото.

Молбата на основание чл. 248 ал. 1 ГПК е връчена на жалбоподателя Е.

А. чрез адв. Е. А. от АК - Търговище и в срока по чл. 248 ал. 2 ГПК е постъпил отговор, с който се прави искане молбата за изменение на решението да се остави без уважение. Навежда се, че договореното и заплатено адвокатско възнаграждение е в минималния размер, предвиден в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, и не е 1 прекомерно, съпоставено с фактическата и правна сложност на делото.

Молбата за изменение на решението в частта за разноските е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 248 ал. 1 ГПК, като разгледана по същество, е и основателна.

С решение рег. № 35/05.01.2024 г. по НАХД № 15516/2024 г. по описа на СРС, НО, 94 състав, е отменен електронен фиш серия К № 1583507, издаден от СДВР, с който на основание чл. 189 ал. 4 вр. чл. 182 ал. 1 т. 4 ЗДвП на Е. Й.

А., ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба в размер на 400, 00 /четиристотин/ лева за нарушение на чл. 21 ал. 2 вр. ал. 1 ЗДвП и е прекратено административнонаказателното производство по делото. На основание чл. 63д ал. 1 ЗАНН вр. чл. 143 ал. 1 АПК съдът е осъдил Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на Е. Й. А., ЕГН **********, сумата от 400, 00 /четиристотин/ лева – разноски в производството за заплатено адвокатско възнаграждение.

Възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение е било заявено с писмени бележки, депозирани от процесуалния представител на СДВР, преди съдебното заседание по делото.

Като съобрази доводите, изложени в молбата за изменение на решението в частта за разноските, съдът намери, че действително заплатеното от жалбоподателя възнаграждение за адвокат е несъответно на действителната фактическа и правна сложност на делото, а и на процесуалната активност на пълномощника. За да е "обоснован и справедлив" размерът на възнаграждението следва да е съответен и съразмерен на извършената правна защита, без обаче да накърнява или да предпоставя облагодетелстване на интересите, на която и да е от страните в производството. Два са обективните критерии, които имат значение при определяне на възнаграждението за процесуално представителство - обема и сложността на извършената дейност, както и защитаваният интерес (материален/нематериален).

В случая с обжалвания електронен фиш на жалбоподателката е наложена глоба в размер на 400, 00 лева, колкото е и заплатеното от нея адвокатско възнаграждение. Делото е разгледано в едно съдебно заседание, в което не са били събрани доказателства, различни от приложените по административнонаказателната преписка. Въззивната жалба е бланкетна и с нея не са направени доказателствени искания. В съдебно заседание 2 пълномощникът на жалбоподателя не се е явил, а е депозирал писмена защита, в която е развил доводи за изтекла погасителна давност, като отново не е направил искания за събиране на доказателства. Следва да се посочи и че електронният фиш е отменен със съдебното решение поради изтекла погасителна давност, без да се налага изследване на въпросите извършено ли е деянието, извършено ли е от жалбоподателя, осъществява ли състав на административно нарушение, извършено ли е виновно, законосъобразно ли е протекло административнонаказателното производство.

Ето защо съдът намери, че справедливият и обоснован размер на адвокатското възнаграждение, който се явява съответен на ниската фактическа и правна сложност на делото, и на положените от пълномощника усилия, е 200, 00 лева, до който размер следва да бъдат намалени присъдените в полза на жалбоподателя разноски.

С оглед позоваването на процесуалния представител на въззивника на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба № 1/09.07.2004 г.), съдът ще посочи, че в решение на СЕС от 25 януари 2024 г. по дело С- 438/22, във връзка с преюдициално запитване, отправено от СРС, е прието, че "Чл. 101, § 1 от ДФЕС, във вр. е чл.

4, § 3 от ДЕС, следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер е национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. При наличието на посочените ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и, когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги."

3

От горното е видно, че посочените в Наредба № 1/09.07.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения не са обвързващи за съда, който разглежда делото /в този смисъл Определение № 4941 от 18.04.2024 г. по адм. д. № 2438/2024 г. на ВАС, І отд., Определение № 3814 ОТ 01.04.2024 г. по адм. д. № 3173/2024 Г. на ВАС, ІІ отд./.

Така мотивиран, на основание чл. 63д от ЗАНН във вр. с чл. 248, ал. 1 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ решение рег. № 35/05.01.2025 г., постановено по НАХД № 15516/2024 г. по описа на СРС, НО, 94 състав, в частта за разноските, като НАМАЛЯВА размера на разноските за адвокатско възнаграждение, които СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ следва да заплати н а Е. Й. А., ЕГН **********, от 400, 00 /четиристотин/ лева на 200, 00 /двеста/ лева.

Определението подлежи на обжалване пред Административен съд София град на основанията, предвидени в НПК, и по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

ПРЕПИСИ от определението да се връчат на жалбоподателя Е. А. /чрез адв. Е. А./, на адв. Е. А. и на въззиваемата страна – СДВР.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4