Определение № 3070 от 08.11.2024, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 2955/2024
- Вид
- Определение № 3070
- Подписан
- 08.11.2024
- В сила
- 08.11.2024
- Състав
- Стефка Тодорова Михова, Иванка Петрова Гоцева, Николай Колев Стоянов
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 214 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 276, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 55, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3070 гр. Пловдив, 08.11.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Стефка Т. Михова
Членове:
Николай К. Стоянов
Иванка П. Гоцева като разгледа докладваното от Иванка П. Гоцева Въззивно частно гражданско дело № 20245300502955 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК във връзка с чл.248, ал.3 от ГПК.
Делото е образувано по частна жалба на „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК:
202531869, чрез пълномощника адв. Х. М. Г. - САК, срещу Определение № 10799/03.09.2024г., постановено по гр.д.№ 6738/2023г. на Районен съд Пловдив, XXII гр.с., с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя по чл. 248 ГПК с вх.№ 84841/14.08.2024г. за изменение на постановеното по делото Решение № 3318/23.07.2024г., в частта за разноските.
Определението се обжалва като неправилно и незаконосъобразно, като се навеждат оплаквания, че ищецът С. М. В. не бил материално затруднен, поради което не му се следвало безплатно представителство и съдействие от адвокат по реда на чл. 38 от ЗАдв. Твърди се, че съдът не е съобразил практиката на ВКС и представените по делото доказателства, според които в искането за сключване на договор за кредит от 28.12.2021г. ищецът бил декларирал общ доход от 5300 лв., от които 1900 лв. - приход от заплата и 3400 лв. - допълнителен доход от майка/баща. Излагат се доводи, че тези данни опровергават изцяло декларираните от страните по договора за безплатна правна помощ обстоятелства за материална затрудненост на ищеца.
Отделно от изложеното се твърди, че ищецът бил завел девет дела срещу „СИТИ КЕШ“ ООД с единствената цел да се възложи в тежест на ответника заплащането на разноски в прекомерен размер. Според жалбоподателя ищецът целял да се обогати със съдебни разноски, доколкото е могъл да получи защита и в едно производство. По същество от въззивния съд се иска да отмени обжалваното определение и да измени решението на районния съд, в частта за разноските, като остави без уважение искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК ответникът ЕАД Е. И., представлявано от адв. Е. И., е представил отговор, в който поддържа становището за неоснователност на частната жалба, съответно за правилност на обжалваното определение. Моли да бъде съобразена практиката на ВКС, формирана след постановяване на решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, съгласно 1 която макар НМРАВ № 1/2004г. да няма обвързващ за съда характер, същата следва да служи за ориентир при определяне на размера на разноските за адвокатско възнаграждение, включително при служебно определяне на възнаграждението. Цитира съдебна практика на ВКС.
Пловдивският окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните, както и служебно всички правнорелевантни факти, приема от фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, внесена е дължимата държавна такса, поради което жалбата се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба на С. М. В., ЕГН **********, чрез адв. Е. И., против „Сити Кеш“ ООД, ЕИК: 202531869, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК вр.чл. 19, ал.5 вр.ал.4 ЗПК и чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД - за признаване за установено в отношенията между страните, че клаузата за заплащане на неустойка от сключения между страните договор за потребителски кредит № 476987/11.12.2020г. е нищожна, както и за осъждане на ответника да заплати /върне/ на ищеца сумата в размер на 50 лева, представляваща платена без основание неустойка по договора, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. В открито съдебно заседание, проведено на 29.03.2024г., на основание чл. 214 ГПК е допуснато изменение на предявения осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД чрез увеличение на неговия размер от 50 лева на 182,44 лева. В хода на производството ищецът е упълномощил ЕАД Е. И., представлявано от управителя Е. И., да продължи процесуалното му представителство пред първата инстанция. Направено е искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 960 лв. с ДДС /за всеки от двата обективно съединени иска по 480 лв. с ДДС/ за осъщественото безплатно процесуално представителство на ищеца, на основание чл.38, ал.2 вр.ал. 1, т.2 от ЗАдв. С постановеното по делото Решение № 3318/23.07.2024г. са уважени изцяло предявените претенции, като Районен съд - Пловдив е присъдил на ЕАД Е. И. възнаграждение в размер на 360 лв. с ДДС за предоставеното на ищеца С. В. безплатно процесуално представителство в първоинстанционното производство. Първостепенният съд е посочил в мотивите си, че при определяне размера на адвокатското възнаграждение е съобразил липсата на фактическа и правна сложност на делото.
С обжалваното определение ПдРС е оставил без уважение молбата на жалбоподателя по чл. 248 ГПК. Изложил е мотиви, че наличието на основанието по чл. 38, ал.1, т.2 от ЗАдв. не може да бъде обсъждано от съда при произнасяне по отговорността за разноски. За неоснователни са намерени и твърденията, че предявяването на процесните искови претенции представлява злоупотреба с право. Първоинстанционният съд е приел, че ищецът, бидейки физическо лице - потребител на финансова услуга, всякога разполага с интерес да обяви нищожността на сключения между него и кредитора договор и да претендира да му бъдат възстановени платените без основание суми.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
Разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. предвижда на представлявалия безплатно спечелилата страна адвокат да се присъди съответно 2 възнаграждение при обективирането на две предпоставки: да е оказана безплатна адвокатска помощ на някое от предвидените основания и насрещната страна да е осъдена за разноски. Посочването на основанието за безплатно предоставяне на адвокатско съдействие /представен е договор за правна защита и съдействие от 29.08.2023г. между адвокатско дружество и клиент, находящ се на л. 40 от първоинстанционното дело/ се явява достатъчно за приложението на посочената разпоредба. Основанията, предвидени в т. 1-3 на ал. 1 на чл. 38 от ЗАдв. лежат на плоскостта на договорната връзка адвокат-доверител и не са предмет на изследване от съда при преценката за разпределение на отговорността за разноски. Наличието на основанията по чл. 38, ал. 1 от ЗАдв. не може да бъде обсъждано от съда, дори и при депозирано от другата страна възражение за липса на основанието по чл.
38, ал. 1 от ЗАдв. и ангажирани по него доказателства. Решението дали да окаже безплатна помощ е въпрос единствено на преценката на самия адвокат.
Ето защо, наведените в тази насока доводи на частния жалбоподател се явяват неоснователни.
Що се касае да оплакванията на частния жалбоподател за злоупотреба с право, следва да бъде отбелязано, че това твърдение следва да бъде доказано по несъмнен начин, което в случая не е сторено. Отделно от това, страната по няколко недействителни договора, респ. договори за потребителски кредит, съдържащи нищожни клаузи, разполага с процесуалната възможност да иска прогласяването от съда на недействителността на всеки от тях, като не е длъжна да стори това в едно производство.
С оглед гореизложеното и като съобрази критериите, изведени от СЕС в Решение от 25.01.2024 г. по дело C‑438/22, настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционният съд правилно е определил адвокатско възнаграждение за процесуалния представител на ищеца в размер на 360 лева с ДДС, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, а жалбата - оставена без уважение като неоснователна.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №10799 от 03.09.2024г., постановено по гр.д. №6738/2023г. на Районен съд - Пловдив, XXII гр. състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3