Решение № 6353 от 03.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6353 гр. София, 03.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БОРЯНА В. ПЕТРОВА при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело № 20241110176952 по описа за 2024 година

Предявени са обективно и субективно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от ЮЛ срещу А. А. Ц., ЕГН ********** и С. А. Ц., ЕГН **********, с искане ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищеца разделно при равни квоти следните суми:

1) за ответника А. А. Ц. – 325,55 евро главница, представляваща стойност на неизплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 27.12.2024 г. до окончателното изплащане, 24,96 евро – мораторна лихва за забава от 15.09.2022 г. до 05.12.2024 г., както и дялово разпределение в размер на 8,48 евро за периода от 01.06.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва от 27.12.2024 г. до окончателното изплащане и 2,14 евро – мораторна лихва за периода 01.04.2023 г. до 05.12.2024 г.

2) за ответника С. А. Ц. - 325,55 евро – главница, представляваща стойност на неизплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 27.12.2024г. до окончателното изплащане, 24,96 евро мораторна лихва за забава от 15.09.2022г. до 05.12.2024 г., както и дялово разпределение в размер на 8,48 евро за периода от 01.06.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва от 27.12.2024 г. до окончателното изплащане и 2,14 евро – мораторна лихва за периода 01.04.2023 г. до 05.12.2024 г., които суми касаят топлоснабден имот – апартамент № ***, находящ се в ***, абонатен № ***.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при 1

Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като те не били заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът А. А. Ц. е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни и недължими. Твърди, че е заплатил дължимите от него суми на ищеца ЮЛ, за което представя доказателства. Сочи, че не дължи заплащане на разноски, тъй като не бил дал повод за завеждане на делото. Претендира разноски.

Ответникът С. А. Ц., чрез назначения му особен представител, депозира отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва основателността на предявените искове. Оспорва между страните да е налице договорно отношение, въз основа на което ответникът да е клиент на топлинна енергия. Оспорва твърдението, че А. Ц. е бил собственик на имота.

Оспорва приложените от ищеца доказателства. Счита, че не може да се установи какво е действителното количество на предоставената и ползвана топлинна енергия. Моли съдът да остави исковете без уважени.

Третото лице помагач на страната на ищеца ЮЛ намира исковете за основателни и доказани и заявява, че дяловото разпределение за аб. № *** е извършвано в съответствие с всички действащи през процесия период нормативни актове.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

В тежест на ищеца по предявените искове е да докаже, че по силата на договор за продажба на топлинна енергия е предоставил на ответника през процесния период топлинна енергия на претендираната стойност, стойността на услугата дялово разпределение, както и изпадането в забава за тяхното заплащане.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди в сграда-етажна собственост, присъединена към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са собствениците и титулярите на вещно право на ползване на обекти в тази сграда.

От общите данни в заключението на съдебно-техническата експертиза (л. 133-138 от делото), което съдът намира за обективно и компетентно изготвено, се установява, че сградата в ***, абонатен № ***, в която се намира жилището, е с непрекъснато топлоснабдяване в периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г. и следователно процесният имот е топлоснабден, като за него е открита партида с абонатен № ***/***.

2

От представения по делото договор за покупко-продажба ана жилище, сключен по реда на чл.117 от ЗТСУ № ***, том I (лист 118 от делото) се установява, че на 28.05.1979 г. А. А. Ц. е закупил жилище № ***, находящо се в ***, с площ 88,01 кв.м., заедно с припадащото му се избено помещение и 1,775 % идеални части от общите части на сградата. Видно от представеното удостоверение с изх. № 68-00-901/20.07.2020 г., издадено от ГИС-София (лист 13-14 от делото), стар адрес **** се отнася за сгради с адрес ***.

От приложеното по делото удостоверение за наследници на А. А. Ц. (л.

119 от делото), починал на 13.05.2023 г. се установява, че негови наследници по закон са *** – А. А. Ц. и С. А. Ц.. От така събраната доказателствена съвкупност съдът приема, че на основание чл. 153 ЗЕ А. А. Ц., като собственик на имота в периода 01.05.2021 г. до 13.05.2023 г., е бил клиент на ищеца по договор за доставка на топлинна енергия и отговаря за заплащането , като съгласно чл. 60, ал. 1 ЗН наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават. В периода от 13.05.2023 г. до 30.04.2024 г. ответниците, в качеството им на собственици са отговаряли за заплащането на задълженията за топлинна енергия при равни квоти, като съгласно чл. 5, ал. 1 ЗН.

Съгласно чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 149, ал. 1, т. 6 съдържанието на облигационното отношение между клиент и топлофикационно дружество се състои от публично известни общи условия, одобрени от ДКЕВР, като не е необходимо тяхното изрично приемане от клиентите/потребителите.

За процесните искови периоди приложими са Общите условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение.

Топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ).

Според чл. 145, ал. 1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

В случая въз основа на приетото без възражения заключение на съдебнотехническата експертиза се установява, че за абоната през процесния период е начислена сумата от 354,05 евро, като изравнителната сума за периода е + 410,76 евро за доплащане, предвид което задълженията за потребена топлинна енергия от ответниците през периода 01.05.2021 г. – 30.04.2024 г. е в размер на 764,81 евро. Предвид квотата си в собствеността, всеки от ответниците дължи по 382,41 евро за потребената топлинна енергия в процесния период. Предвид диапозитивното начало в гражданския процес и вземайки предвид, че претенцията на ищеца е в размер на 651,10 евро, то искът се явява основателен в пълния му предявен размер.

3

За процесния период потреблението в ЕС е за битово горещо водоснабдяване, като за имота са представени два броя редовни отчета от водомерите за 2022 г. и 2023 г., а за 2024 г. не е осигурен достъп, с оглед на което изчислената ТЕ е на база на един потребител по 140 л. дневно.

Обстоятелството, че на обявените две дати (22.04.2024 г. и 26.04.2024 г.) за отчет на уредите не е бил предоставен достъп от ответниците се установява от надлежно изготвен протокол, подписан от представител както на Т.С., така и на етажната собственост (л. 131). Спазено е изискването за протоколиране на това обстоятелство съгласно изискванията на Общите условия (чл. 13, ал. 1, т.

3), а начисленията са извършени коректно съгласно нормата на чл. 69, ал. 3 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването.

Противно на възраженията на назначения особен представител на ответника С. А. Ц., вещото лице е посочило, че за общия топломер е проведен контрол от лицензирани лаборатории, изправността на топломерите и данните при демонтаж са документирани, съгласно изискванията със свидетелства за проведените изпитвания и протоколи. В приетото заключение вещото лице е посочило, че топломера е бил технически изправен през процесния период, който извод съдът възприема за компетентен и обоснован. Предвид квотата си в собствеността, всеки от ответниците дължи по 325,55 евро – главница за потребената топлинна енергия в процесния период.

Съгласно чл. 36, ал. 2, вр. чл. 22, ал. 2 от Общите условия задължението за предоставената услуга дялово разпределение се заплаща на продавача на топлинна енергия, тоест на ЮЛ. След проверка на представените документи, данните от уредите за сградата и имота вещото лице по СТЕ е посочило, че дяловото разпределение, извършено от фирма ЮЛ за ЕС и процесния имот е в съответствие с методиката. От приетите по делото писмени доказателства се установява, че дължимата от потребителя цена за услугата дялово разпределение за периода 01.06.2022 г. до 30.04.2024 г. възлиза на 16,96 евро.

Съобразно квотите им в съсобствеността, ответниците дължат по 1/2 от посочената сума или всеки от тях 8,48 евро – главница за дялово разпределение, каквато е и претенцията на ищеца, с оглед на което исковете са основателни в пълния им предявен размер.

Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия клиентите следва да заплащат задълженията за потребена енергия в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят. С оглед забавата за заплащането на двете главници, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД на ищеца се следват обезщетения в размер на законната лихва. Законната лихва за забава върху главницата от 651,10 евро, дължима за периода 15.09.2022 г. до 05.12.2024 г., изчислена от съда по чл. 162 ГПК, е в размер от 49,92 евро, от които всеки от ответниците дължи по 24,96 евро. На ищеца следва да се присъди и законна лихва за забава за периода 01.04.2023 г. до 05.12.2024 г. върху неплатените такси за дялово разпределение, които също стават изискуеми в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. На основание чл. 162 ГПК същите са изчислени в размер на 4,28 евро или по 2,14 евро за всеки от длъжниците, каквато е и претенцията на ищеца, с оглед на което искът следва да бъде уважен изцяло.

4

Видно от представените на л. 82 и л. 83 от делото заявление към ищеца и платежно нареждане се установява, че ответникът А. А. Ц. е заплатил сумата от 752,58 лв. (384,78 евро), като платената главница в размер на 653,30 лв. и включва и сумата за дялово разпределение. С плащането са покрити изцяло претендираните по иска суми в общ размер на 361,13 евро, както и дължимата законна лихва и държавна такса. Задължението е напълно погасено към датата на приключване на съдебното дирене, който факт съдът следва да съобрази и поради това да отхвърли исковите претенции, поради постъпило в хода на процеса плащане.

Ответникът С. А. Ц. не е заплатил дължимите от него суми, както следва 325,55 евро – главница, представляваща стойност на неизплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 27.12.2024 г. до окончателното изплащане, 24,96 евро мораторна лихва за забава от 15.09.2022 г. до 05.12.2024 г., както и дялово разпределение в размер на 8,48 евро за периода от 01.06.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва от 27.12.2024 г. до окончателното изплащане и 2,14 евро – мораторна лихва за периода 01.04.2023 г. до 05.12.2024 г., с оглед на което предявения срещу него иск се явява основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.

Разпечатката съдържа 39 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8fd35373-c881-4470-9db9-3ee25fc58cbb