Решение № 214 от 27.02.2025, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 214 гр. Горна Оряховица, 27.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цветелина Св. Цонева при участието на секретаря Емануела Пл. Бангеева като разгледа докладваното от Цветелина Св. Цонева Гражданско дело № 20244120101764 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от М. Й. Я., ЕГН:

**********, с настоящ адрес: гр. Г.О., ул. *** чрез адв. Д. Г., АК Ловеч, със съдебен адрес: гр. Т., ул. *** против „Микрокредит „АД ЕИК 202073629, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.“ Цариградско шосе“№137, ет.3 .

Ищцата сочи, че между нея и ответната страна бил сключен Договор за заем Microcredit №9042-00171114/31.01.2024г. / уговорена главница 1000 лева, 40.47 % фиксиран лихвен процент, 48.90% годишен процент на разходите, 10 месечен срок за погасяване- общо дължима сума 1 194.70 лева/.

Сключен е допълнителен пакет услуги Комфорт с начислени допълнително 949.50- лева, платима на 10 равни вноски.

Изложени са твърдения, че договорът за допълнителни услуги противоречи на добрите нрави и е нищожен, противоречащ на разпоредбата на чл. 10а,ал.1 и ал.2 ЗПК. Договорът за допълнителни услуги е сключен в нарушение на добрите нрави, по смисъла на чл. 26,ал.1, предложение 3 ЗЗД.Поемането на задължение да заплаща възнаграждение за тези услуги, представлява неравноправна клауза по смисъла на чл. 143,ал.2 , т. 20 ЗЗП.

Моли да бъде признато за установено, че Договорът за допълнителни услуги към заем Microcredit №9042-00171114/31.01.2024г., сключен между М. Й. Я., ЕГН: **********, с настоящ адрес: гр. Г.О., ул. *** и „Микрокредит „АД ЕИК 202073629, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.“ Цариградско шосе“№137, ет.3 е нищожен на основание чл. 26,ал.1 ЗЗД, противоречи на добрите нрави.Претендират се разноски.

В срокът за отговор, ответникът счита, че исковата претенция е 1 неоснователна, доколкото процесният договор не попада в предметния обхват на ЗПК, като сключването на този договор е по искане на клиента, като усвояването на кредита е било възможно и без да бъде подписан такъв договор.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235, ал. 2 ГПК, приема за установено от правна и фактическа страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 10а, ал.

2 вр. ал.1 ЗПК.

Страните не спорят, че между тях е сключен Договор за заем Microcredit №9042-00171114/31.01.2024г. / и допълнителен пакет услуги Комфорт с начислени допълнително 949.50- лева, платима на 10 равни вноски.

Настоящият състав намира предявените искове за основателни и доказани. Ищцата М. Й. Я. е „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, според който текст потребител е всяко физическо лице, което придобива стока или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, а в случая като физическо лице му е предоставена „финансова услуга“ по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП.

Съдът намира, че процесният пакет Допълнителни услуги „ Комфорт“, свързани с преференциално обслужване и разглеждане, което предвижда начисляване и заплащане на допълнителна такса , остойностена почти до размера на главницата по основния кредит,е нищожна. Съгласно чл. 10а, ал.1 от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, чрез които да се покрият административните разходи на кредитора при предоставяне на допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но различни от основната услуга по предоставяне на кредит. Съгласно чл. 10а, ал. 2 от ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

Въпросната „ допълнителна услуга“за разглеждане в размер на 949.50 лева е уговорена в нарушение на ЗПК и така накърнява правата на другата страна по облигационното отношение. Същата е дължима за разглеждане на кредита в деня на подписване на договора и платима с месечните вноски по кредита.

Разглеждането на исканията за сключване на договор за паричен заем е част от дейността, предхождаща възникването на облигационните правоотношение между страните и начисляването на такса за това е в противоречие с нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.Това не е допълнителна услуга, която следва да се заплаща, а представлява действия, които са присъщи при отпускането на всеки един кредит - разглеждане на искането и изплащане на съответната сума.

Следва предявения иск да бъде уважен изцяло, като основателен и доказан

С оглед изхода на спора, следва ответникът да бъде осъден да заплати направените от ищеца разноски по делото.

М. Й. Я. е заплатила сумата от 50.00лева (петдесет лева) за дължимата 2 държавна такса.

В представения договор за правна защита и съдействие се сочи, че предоставената правна помощ е по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.

В чл. 36, ал. 2 от ЗА е посочено, че възнаграждението на защитника не може да бъде по – ниско от размерите посочени в Наредба № 1/ 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/ 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, дължимото възнаграждение за производства с материален интерес до 1000.00лева е 400лева.

Следва ответникът да заплати на адв. Д. Г. сумата от 400.00лева (четиристотин лева) възнаграждение за предоставената на ищеца безплатна правна помощ по делото. Не са налице основания за намаляване на същата под минималния размер.

Разноски на ответника не се следват.

Воден от изложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Договорът за допълнителни услуги към заем Microcredit №9042-00171114/31.01.2024г., сключен между М. Й. Я., ЕГН: **********, с настоящ адрес: гр. Г.О., ул. *** и „Микрокредит „АД ЕИК 202073629, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.“ Цариградско шосе“№137, ет.3 е нищожен на основание чл. 26,ал.1 ЗЗД, като противоречащ на добрите нрави.

ОСЪЖДА „Микрокредит„АД ЕИК 202073629, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.“ Цариградско шосе“№137, ет.3 да заплати на М.

Й. Я., ЕГН: **********, с настоящ адрес: гр. Г.О., ул. ***, сумата в размер на 50.00лева (петдесет лева) разноски за водене на делото за заплатената държавна такса.

ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, „Микрокредит„АД ЕИК 202073629, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.“ Цариградско шосе“№137, ет.3 да заплати на адв. Д. Г., АК Ловеч с № 1900017355, със съдебен адрес: гр. Т., ул. ***, сумата от 400.00лева (четиристотин лева) възнаграждение за предоставената на ищеца безплатна правна помощ по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр. Велико Търново, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________ 3