Решение № 24 от 13.02.2026, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. Велико Търново, 13.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

МАЯ НЕДКОВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от МАЯ НЕДКОВА Въззивно гражданско дело № 20254000500322 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба вх. № 6156/27.05.2025 на Н. Г. М. лично и със съгласието на своята майка Л. Х. Г.,чрез процесуален представител срещу Решение № 154/03.04.2025г., постановено по гр.дело № 376/2024г. по описа Окръжен съд - Русе, В ЧАСТТА, с която е ОТХВЪРЛЕН предявения от въззивника против ЗК „УНИКА" АД, ЕИК 040451865, гр. София, иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ и чл.86 от КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата за разликата над 10 000/десет хиляди/ лева до сума от 20 000 лева/ частичен иск от 40 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП на 02.12.2023 г. в гр. Русе,“ ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.01.2024 г. до окончателното му изплащане.

Считайки обжалваното решение за неправилно, постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, моли за отмяната му и постановяване на друго, с което присъденото обезщетение за бъде увеличено с 10 000 лева. Излага,че определеното от съда застрахователно обезщетение не съответства на реално претърпените от увреденото лице неимуществени вреди, като неправилно е приложен критерият за справедливост и не са взети предвид настъпилите увреждания на здравето и психиката на ищеца, както и социално икономическите условия в страната и практиката на съдилищата при подобни хипотези. Подробно излага аргументи, че заключението на вещите лица по КСМЕ е изготвено въз основа на документи, които не са били приобщени по делото, поради което не са част от доказателствения материал, което от своя страна е нарушение на принципа на състезателност в гражданския процес довело до ограничаване правото на защита на 1 страната. Твърди,че като не е уважил искането на ищеца, на основание чл. 192 от ГПК , УМБАЛ “Канев“ АД -Русе, да предостави по делото резултатите от проведените компютърни томографии на Н.й Г. М. от дата 13.02.2017г. и 11.08.2023г. изследвания, цитирани от вещите лица, първоинстанционния съд е нарушил правото му на защита, т.к. не е имал възможност да се запознае с тях, да ги оспори и да направи възражения относно начина, по който те са използвани.

Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната по жалбата страна.

В съдебно заседание по същество, въззивникът, редовно призован, чрез процесуален представител с писмена молба, поддържа депозираната жалба, претендира уважаването й.

Прентендира присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА.Прави възражение по чл.78 ал.5 от ГПК.

В съдебно заседание по същество,въззиваемият,редовно призован,чрез процесуален представител,поддържа депозирания отговор, претендира отхвърляне на жалбата и потвърждаване на решението в обжалваната част.Претендира присъждане на сторените по делото разноски.Представя писмени бележки.

За да се произнесе по спора, съставът на ВТАС съобрази следното:

Производството пред Окръжен съд – Русе е образувано по иск на Н. Г. М. лично и със съгласието на своята майка Л. Х. Г., с правно основание чл.432 от КЗ и чл.86 от ЗЗД против ЗК „УНИКА" АД, ЕИК 040451865, гр. София, за осъждане на ответника да му заплати сума в размер на 30 000 лева, частичен иск от 40 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, сума в размер на 1184.86 лева,обезщетение за претърпени имуществени вреди от ПТП на 02.12.2023г. в гр. Русе, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.01.2024 г. до окончателното му изплащане.

В исковата молба ищецът твърди, че на 02.12.2023 г. около 12.10 часа в гр. Русе, при пресичане на обозначена пешеходна пътека, претърпял ПТП – бил блъснат от лек автомобил „Фолксваген“, модел „Поло“ с рег. № ВТ 28****, управляван от Й. Й. Р., в резултат на което му били причинени болки и страдания. Управлявания от виновния водач л.а. бил със сключена застраховка „Гражданска oтгoвopнocт“ с полица,валидна към дата на ПТП. Отправил покана до застрахователя с вх.№ от 30.01.2024 г. за изплащане на обезщетение по процесното ПТП, по което искане липсва произнасяне в законоустановения срок, с което обосновава правния си интерес от предявяване на настоящия иск.

Претендира уважаване на иска и заплащане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът, чрез процесуален представител е депозирал писмен отговор, в който оспорва предявения иск по основание и размер.Оспорва характера и степента на настъпилите за ищеца травми в пряка причинна връзка с ПТП. Оспорва претендираното възражение като завишено по размер. Оспорва дължимостта на законна 2 лихва. Претендира отхвърляне на иска, като неоснователен и недоказан, както и заплащане на направените по делото разноски.

Настоящият състав на ВТАС, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертано в жалбата, след съвкупния анализ на събраните по делото доказателства приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.

По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269 изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Решението, в частта, с която на ищеца е присъдено обезщетение за причинени в резултат на процесното ПТП неимуществени вреди в размер на 10 000 лева/частичен иск от 40 000лева/, както и имуществени вреди в размер на 1184.86 лева, в едно с лихва за забава считано от 30.01.2024г. до окончателното изплащане, не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Предявеният иск е с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ (Обн., ДВ, бл.102 от 29.12.2015г. в сила от 1 януари 2016г.). За основателността на прекия иск с оглед вторичния характер на субективното право по чл.423, ал.1 от КЗ в тежест на ищеца е да докаже освен наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между делинквента и застрахователя, така също и наличие на деликт с всичките кумулативно дадени елементи от неговия фактически състав: деяние (действие или бездействие), вреда и нейния размер, противоправност на деянието, причинна връзка между деянието и вредата, като вината на причинителя се предполага до доказване на противното.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, както и да докаже възраженията си в отговора, включително това за съпричиняване от страна на пострадалия на вредите поради нарушаване правилата за движение по пътищата, а – при установяване на горното от ищеца – да докаже, че е погасил претендираното обезщетение.

В настоящото производство с въззивната жалба не са наведени оплаквания относно решението в частта, в която са приети за установени елементите на фактическия състав на чл.45 от ЗЗД: наличието на валидно сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност" между увредилото го лице и ответника по делото, настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от страна на застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат, както и вида и размера на претърпените вреди.

Същите са и безспорно установени от приетите по делото писмени доказателства.

За лек автомобил лек автомобил „Фолксваген“, модел „Поло“ с рег. № ВТ 28****, е 3 било налице валидно правоотношение със ЗК „УНИКА" АД по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ с полица валидна към дата на процесното ПТП, обезпечаващо гражданската отговорност на водача на автомобила.

Изпълнени са изискванията на чл.380 от КЗ - не се оспорва, че ищеца е отправил искане до застрахователя за изплащане на обезщетение на 30.01.2024г. и при него е образувана застрахователна преписка 23410150051/31.01.2024 г.

Механизмът на ПТП е установен от приетия по делото КП с пострадали рег. № 1014/341/07.12.2023 г., издаден oт CПП към OД на MBP — Pyce и от заключението по приетата и неоспорена от страните в първоинстанционното производство САТхЕ, което съдът кредитира като обективно и изчерпателно. От същите се установява, че процесното ПТП е настъпило на 02.12.2023г. около 12:10 чaca в гр.Русе, на кръстовището образувано oт ул. „Александровска" и бул.,,Цар Освободител" в посока ул. „Фердинанд", където имa изградени и обозначени две пешеходни пътеки с ширина по 3 метра. Преди първата пешеходна пътека има изградена изкуствена пътна неравност за ограничаване скоростта на движение на ППС. Водачът на л.а. марка „Фолксваген", модел „Поло" с peг.№ P BT 28****, Й. Р., намалил скоростта си на движение до oкoлo 25 км/час за да премине изкуствената неравност, след което навлязъл в кръстовището и продължил движението си напред. Р. късно възприел пешеходеца Н. М., който в това време навлязъл на втората пешеходна пътека и започнал да пресича пътното платно на бул.,,Цар Освободител" oт лявo надясно с бърз ход, при което го ударил с предната част на лекия aвтoмoбил в дяcнoтo бедро,без да му даде възможност да пресече процесната улица на обозначената пешеходна пътека. От удара М. изгубил равновесие, паднал на капака на л.а., след което паднал на пътното платно странично пред предния калник на автомобила.

На виновния водач е издаден AУAH № 1105374/02.12.2023 г., издаден от CПП към OД на MBP — Русе, за нарушаване на чл.119 ал.1 от ЗДвП –„При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне сигнализиращите, че ще пресичат платното за движение на пешеходната пътека съгласно чл.32 ал.1, стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.“

Спорен пред настоящата инстанция и предмет на преценка е единствено размера на сумата за обезщетение.

Настоящият съдебен състав счита, че при определяне размера на присъденото в полза на ищеца обезщетение за неимуществени вреди от 10 000лв., първоинстанционният съд е спазил критерия за справедливост по см. на чл.52 от ЗЗД, преценявайки възрастта на пострадалия- 14 години към дата на инцидента, характера на уврежданията- болки и страдания, начина и обстоятелствата на извършването им, периода и степента на възстановяване- на пострадалия не са извършвани оперативни интервенции, болките от получените в резултат на ПТП травматични увреждания са отшумели от няколко дни до месец/два, постоянната или периодична болезненост по гръбначния стълб не са в резултат 4 на ПТП, причинените морални страдания- уплах, стрес,не са в степен застрашаваща общото му състояние, не са налице загрозявания, осакатявания и др., както и икономическата конюктура в страната, поради което така определеното обезщетение представлява справедлива обезвреда на претърпените от ищеца вреди.

От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства писмени - медицинска документация, заключения по СМЕ-зи,включително и приетата във въззивната инстанция, както и гласни такива, ищеца чиято е доказателствената тежест е установил, че в резултат на процесното ПТП е получил следните увреждания: Сътресение на мозъка, без наличие на обективна неврологична симптоматика. Оток и кръвонасядане на гърба на лява предкитка.

Кръвонасядане в лява тазова област. Охлузвания по външните повърхности на ляво коляно и лява подбедрица. Кръвонасядане по външната повърхност на дясно коляно. Контузия на лява колянна става - МРТ данни за костномозъчен оток на двата бедрени кондила и малък ставен излив. Непосредствено след ПТП, М. бил настанен в УМБАЛ „Канев“ АД- гр.Русе, където болничният му престой продължил до 04.12.2023г. и където бил в режим на покой, като му е прилагана терапевтична схема с лекарствени медикаменти. На 05.12.2023г. е освидетелстван и от съдебен лекар, който констатирал,че получените травматични увреждания са му причинили болка и страдание. Поради продължаващи оплаквания от световъртеж, главоболие и болков синдром по хода на гръбначния стълб, с разпространение към тазовата област, от 06.12. до 09.12.2023г., М. бил хоспитализиран за диагностика и лечение в Клиника по неврохирургия при MБAЛ „Сърце и мозък“ – гр. Плевен.