Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 477 от 24.11.2011, Районен съд - Монтана

Съд
Районен съд - Монтана
Дело
Административно наказателно дело 40419/2011
Вид
Решение № 477
Подписан
24.11.2011
В сила
09.12.2011
Състав
ЗОЯ ХРИСТОВА

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И Е

Гр. Монтана 24.11.2011г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Районен съд-Монтана, шести наказателен състав, в съдебно заседание на шестнадесети ноември на две хиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗОЯ ХРИСТОВА

При секретаря Н.А. и в присъствието на прокурор П. ПЕТРОВ, разгледа докладваното от съдия З. ХРИСТОВА АНД № 40 419 по описа за 2011г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 375 и сл. от НПК, Част V Особени правила, Глава ХХVІІІ.

От Районна прокуратура-Монтана е постъпило Постановление от 31.08.2011г. по ДП вх. № ЗМ- 47/2007г., по описа на ОД на МВР, преписка с вх.

№ 699/2007г. на Районна прокуратура-гр. Монтана с предложение по чл. 78а от НК, за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание, на З.Д.М. xxx, с ЕГН xxxxxxxxxx за извършено от нея престъпление по чл. 313, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, а именно: На 25.01.2007г. в гр. Монтана, потвърдила неистина в писмена декларация с вх. № 3555/25.01.2007г., която по силата на чл. 17, ал. 1 от ПИБДС, във вр. с чл. 8, ал. 2 от ЗБДС се дава пред орган на властта-АИС “БДС” при ОД на МВР-гр. Монтана, че на 8.06.2006г. в гр. София загубила своя паспорт и На 25.01.2007г. в гр. Монтана потвърдила неистина в писмена декларация с вх. № 3557/25.01.2007г., която по силата на чл.

17, ал. 1 от ПИБДС, във вр. с чл. 8, ал. 2 от ЗБДС се дава пред орган на властта-АИС “БДС” при ОД на МВР-гр. Монтана, че на 8.05.2006г. в гр. София е загубила паспорта на непълнолетния си син М. Е. Г.-престъпление по чл. 313, ал.

1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

Районна прокуратура-Монтана, чрез представителя си, поддържа внесеното Постановление и правната квалификация на извършеното от обвиняемата М. деяние. В хода на делото по същество, подробно изяснява установената и подкрепена с доказателства фактическа обстановка, която не се оспорва и от обвиняемата, дала обяснение на досъдебното производство. Пледира за освобождаване на обвиняемата от наказателна отговорност и при условията на чл. 78а от НК, тъй като са налице и предпоставките за това, предлага на съда да й наложи административно наказание към минимума –глоба в размер на 500 лв., което наказание е било валидно, към момента на извършване на деянието. Представителят на РП-гр. Монтана счита, че това наказание ще постигне целите, предвидени в чл. 36 от НК.

Обвиняемата

З.Д.М., е напуснала пределите на РБългария и към датата на съдебното заседание, няма обратно връщане.

Служебният защитник на обвиняемата М.-xxx пледира, че са налице предпоставките на чл. 78а от НК по отношение на обвиняемата и моли съда, като я признае за виновна по повдигнатото обвинение, да й наложи глоба в размер на 500 лв., което наказание, ще съответства на целите на НК и ще послужи за поправянето й.

Доказателствата по делото са писмени.

Съдът след като взе предвид събраните по делото доказателства в тяхната взаимна връзка и логическо единство и законните разпоредби, доводите и становищата на страните, приема за установено следното:

Налице са условията за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание по смисъла на чл. 78а от НК по отношение на обвиняемата З.Д.М.. За престъплението по чл. 313, ал. 1 от НК, се предвижда наказание-до три години лишаване от свобода или глоба от 100 до 300 лв. , деецът не е осъждана за престъпление от общ характер и не е освобождавана от наказателна отговорност по реда на Глава двадесет и осма от НПК, а също така –от деянието не са настъпили имуществени вреди.

От извършеното разследване и събраните доказателства по досъдебното производство безспорно е установено, че на 25.01.2007г. в гр. Монтана. обвиняемата З.Д.М. xxx, в условията на продължавано престъпление, потвърдила неистина в писмена декларация с вх. № 3555/25.01.2007г., която по силата на чл. 17, ал. 1 от ПИБДС, във вр. с чл. 8, ал. 2 от ЗБДС се дава пред ортган на властта-АИС-“БДС” при ОД на МВР-гр. Монтана, че на 8.05.2006г. в гр. София е загубила своя паспорт и, че На

25.01.2007г. в гр. Монтана потвърдила неистина в писмена декларация с вх. № 3557/25.01.2007г., която по силата на чл. 17, ал. 1 от ПИБДС, във вр. с чл. 8, ал.

2 от ЗБДС се дава пред орган на властта-АИС-“БДС” при ОД на МВР-гр. Монтана, че на 8.05.2006г. в гр. София е загубила паспорта на непълнолетния си син М. Е. Г.-престъпление по чл. 313, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

В хода на разследването е установено, че посочените документи са иззети на ГКПП-Аерогара-гр. София, при влизането на З.М. и М. Г. на територията на Република България, поради положени неистински печати.

Въпреки това, на 25.01.2007г. М. попълва, подписва и подава двете декларации с твърдението отразено върху тях, че паспортите са изгубени.

На досъдебното производство е изготвена съдебно-графическа експертиза от която е видно, че ръкописните текстове и подписите върху документите са изпълнени и положени от обвиняемата З.М..

Видно от изложеното по-горе, обвиняемата З.М. е извършила деянието по повдигнатото й обвинение по чл. 313, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, от обективна страна, за това, че на на 25.01.2007г. в гр. Монтана, в условията на продължавано престъпление потвърдила неистина в писмена декларация с вх. № 3555/25.01.2007г., която по силата на чл. 17, ал. 1 от ПИБДС, във вр. с чл. 8, ал. 2 от ЗБДС се дава пред орган на властта-АИС-“БДС” при ОД на МВР-гр. Монтана, че на 8.05.2006г. в гр. София е загубила своя паспорт и на 25.01.2007г. в гр. Монтана потвърдила неистина в писмена декларация с вх. № 3557/25.01.2007г., която по силата на чл.

17, ал. 1 от ПИБДС, във вр. с чл. 8, ал. 2 от ЗБДС се дава пред орган на властта-АИС-“БДС” при ОД на МВР-гр. Монтана, че на 8.05.2006г. в гр. София е загубила паспорта на непълнолетния сди син М. Е. Г..

Тази фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин от събраните писмени доказателства от материалите по ДП. № ЗМ-47/2007г. по описа на ОД на МВР-гр. Монтана, справка за съдимост, съдебно-графическа експертиза, както и от показанията на разпитаният на досъдебното производство свидетел М. Г., които съдът изцяло кредитира, тъй като същият предава непосредствени и лични впечатления. Показанията му са дадени обективно и компетентно и се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства, а и от признанието на обвиняемата.

Деянието е извършено от обвиняемата виновно, при форма на вината-пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК-същата е съзнавала общественоопасния характер на деянието, предвиждала е неговите общественоопасни последици и е искала настъпването им.

Причини за извършване на инкриминраното деяние съдът намира в ниското правосъзнание и пренебрежително отношение към установените общозадължителни правни норми.

С оглед на изяснената фактическа обстановка, смегчаващите-признаване на вината, съдействие, което е оказала на органите на досъдебното производство, чисто съдебно минало и отегчаващи вината обстоятелства- степента на обществената опасност на деянието, имотното състояние на обвиняемата, съдът намира, че наказанието следва да бъде определено при многобройни смегчаващи вината обстоятелства.

За престъплението по чл. 313, ал. 1 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода за срок до три години лишаване от свобода или глоба от 100 до 300 лв.

Спрямо обвиняемата З.Д.М. xxx, с ЕГН xxxxxxxxxx са налице предпоставките за приложение на разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 от НК/в редакцията й преди изменението, публ. в ДВ Бр. 26/2010г. /, в сила от 10.04.2010г. за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание ГЛОБА в размер на 500 лв., а именно:

1.За престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК, което е умишлено, се предвижда наказание до три години лишаване от свобода или глоба от 100 до 300 лв.

2.обвиняемата не е осъждана за престъпление от общ характер и не е освобождавана от наказателна отговорност.

3.деянието е на формално извършване и имуществени вреди няма.

Съдът намира, че обвиняемата М. следва да бъде осъдена да заплати по сметка на ВСС разноски по делото в размер на 92 лв. и 5 лв. държавна такса, при служебно издаване на изпълнителен лист.

Съдът, при изложените мотиви и на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК Р Е Ш И:

ОСВОБОЖДАВА

ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ обвиняемата З.Д.М., родена на xxxгxxx-р Йосифово, обл.

Монтана, понастоящем с неизвестен адрес, българка, българска гражданка, образование-7 клас, омъжена, не работи, не осъждана, с ЕГН xxxxxxxxxx.

НАЛАГА на обвиняемата З.Д.М. с посочен по-горе адрес и ЕГН АДМИНИСТРАТГИВНО НАКАЗАНИЕ по чл. 78а, ал. 1 от НК – ГЛОБА в размер на 500 лв. за това, че при условията на продължавано престъпление, на 25.01.2007г. в гр. Монтана потвърдила неистина в писмена декларация с вх. № 3555/25.01.2007г., която по силата на чл. 17, ал. 1 от ПИБДС, във вр. с чл. 8, ал. 2 от ЗБДС се дава пред орган на властта-АИС-“БДС” при ОД на МВР-гр. Монтана, че на 8.05.2006г. в гр. София е загубила своя пасполт и на 25.01.2007г. в гр. Монтана потвърдила неистина в писмена декларация с вх. № 3557/25.01.2007г., която по силата на чл. 17, ал. 1 от ПИБДС, във вр. с чл. 8, ал. 2 от ЗБДС се дава пред орган на властта-АИС-“БДС” при ОД на МВР-гр. Монтана, че на 8.05.2006г. в гр. София е загубила паспорта на непълнолетния си син М. Е. Г. -престъпление по чл. 313, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

ОСЪЖДА

З.Д.М. с посочен по-горе адрес и ЕГН да заплати по сметка на ВСС разноски по делото в размер на 92 лв. и държавна такса от 5 лв. при служебно издаване на изпълнителен лист.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране пред Окръжен съд-гр. Монтана в петнадесет дневен срок от съобщението на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: