Решение № 3580 от 08.11.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3580 гр. В., 08.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 43 СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Т.Л. при участието на секретаря Д.С.Д. като разгледа докладваното от Т.Л. Гражданско дело № 20233110103117 по описа за 2023 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по искова молба на Й. Д. Й., ЕГН **********, с адрес: **********, с която против ЗАД „А.”, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: **********, е предявен осъдителен иск за заплащане на сумата от 471,70 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди на собствения на ищеца л.а. **********, вследствие настъпило застрахователно събитие, по застрахователен договор № ********** от 08.12.2021 г., по застраховка „Каско“, за което е образувана застрахователна преписка № ********** г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане. Претендират се сторените разноски.

Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца права:

Ищецът е собственик на л.а. **********. На 31.10.2022 г., управлявайки автомобила на паркинг в **********, при пресичане на изграден бордюр, увредил предната броня и десния праг на автомобила. На 02.11.2022 г. ищецът уведомил ответника за настъпилото застрахователно събитие.

Образувана била преписка по щета № ********** г., като бил извършен оглед на превозното средство и опис на уврежданията. В исковата молба се сочи, че е било определено застрахователно обезщетение в размер на 50 лева, като същото е било изплатено. Според ищеца, необходимата сума за отремонтиране на автомобила е в размер на 600 лева, като твърди, че до този извод е стигнал след извършено проучване в няколко сервиза.

В срока по чл.131 ГПК ответникът представя отговор на исковата 1 молба, с който оспорва основателността на предявения иск. Сочи, че след като е образувана преписка по щета № ********** г., застрахователят е определил обезщетение в размер на 138,96 лева, а не както твърди ищецът – 50 лева. Същото е било изплатено на Й. на дата 23.11.2022 г. Намира, че с изплащане на застрахователното обезщетение е изпълнил изцяло задълженията си по сключения между страните, договор. Сочи, че заплащане на допълнително обезщетение ще доведе до неоснователното обогатяване на ищеца. Въвежда възражение срещу опредеделяне на стойността на ремонта по цени на официален сервиз на марката, поради възрастта на превозното средство – около 14 г. Твърди, че нараняванията по елементите от автомобила са повърхностни, като се касае за ожулване на лаково покритие на предна броня с дължина от няколко см.

Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено, от фактическа страна, следното:

Страните не спорят, че ищецът е собственик на л.а. **********, както и по валидността на застрахователното правоотношение, в което са обвързани към датата на произшествието, при което са настъпили вредите за ищеца, чието обезщетяване същият претендира. Тези обстоятелства се установяват и от събраните по делото писмени доказателства, в т.ч. СРМПС част I №********** г., изд. от МВР, ПП – В. и сключеният между страните договор, обективиран в застрахователна полица за застраховка на Каско на МПС № **********, с период на покритие от 00.00 ч. на 13.12.2021 г. до 23.59 ч. на 12.12.2022 г. Представени и приети са доказателства за заплащане на 2-ра, 3та и

4-та вноски от застрахователната полица.

Квитанция

№**********/10.12.2020 г. е неотносима къма спора, доколкото удостоверява плащане по 1-ва вноска по друг застрахователен договор. Ответникът не оспорва, че застрахователната премия по процесния договор е изплатена изцяло. Не са спорни обстоятелствата относно механизма на произшествието, нанесените вреди на процесния автомобил и причинно-следствената връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат.

Видно от доклад №********** по преписка по щета на МПС № ********** г., за застрахователно събитие с л.а. ******************** , настъпила в срока на застрахователно покритие по полица № **********, е взето решение, на собственика на увреденото превозно средство да бъде изплатено застрахователно обезщетение в размер на 138,96 лева. От същия писмен документ се установява, че размерът на обезщетението е изчислен по експертна оценка. Предвидено е плащането да бъде извършено по банкова сметка на Й. Д. Й., като обезщетението е изплатено на 23.11.2022 г. – обстоятелство, което се установява от печат върху документа и което не се оспорва от ищеца.

По делото е допусната и е изготвена съдебно-автотехническа експертиза, от заключението, на която се установява, че уврежданията по 2 автомобила на ищеца е възможно да са причинени, по степен и вид по описания в исковата молба начин, като е налице причинно-следствена връзка с вредоносния резултат. Вещото лице определя стойност на щетата в размер на 610,66 лева, при съобразяване на средни пазарни цени на поне три алтернативни доставчици и сервизи.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск намира правно основание в разпоредбата на чл.405, ал.1 КЗ. Същият е допустим, поради което съдът дължи произнасяне по основателността му.

Съгласно разпоредбата на чл. чл. 405, ал.1 КЗ, при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. В процесния случай, в тежест на ищеца е да установи наличие на следните предпоставки: валидно застрахователно правоотношение, по което е изправна страна; настъпване в срока на застрахователното покритие на соченото застрахователно събитие, за които застрахователят носи риск, причинна връзка между събитието и нанесеното увреждане, както и размер на вредата. В тежест на ответника е да докаже възраженията си въведени с отговора на исковата молба.

Безспорно, към датата на настъпване на застрахователното събитие страните по делото се намират във валидно застрахователно правоотношение, възникнало въз основа на сключен между тях договор за застраховка „Каско“, обективиран в застрахователна полица № ********** от 08.12.2021 г., като застрахователят носи риска от настъпване на застрахователно събитие по покритието. Не се спори по механизма на ПТП, наненените увреждания, както и причинно-следствената връзка между събитието и вредоносния резултат. Спорът се свежда до размера на дължимото застрахователно обезщетение.

Нормата на чл.400, ал.2 КЗ определя, че възстановителна застрахователна стойност е стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка.

Ответникът е длъжен да заплати на ищеца обезщетение за претърпените вреди, вследствие настъпилото застрахователно събитие, като това обезщетение следва да бъде в размера необходим за възстановяване на автомобила в състоянието преди настъпване на инцидента.

Възражението на ответника, че размерът на претендираното от ищеца обезщетение е завишен, е неоснователно. Видно от събраните по делото писмени доказателства, размерът застрахователното обезщетение е определен по експертна оценка на застрахователя, съгласно неговата методика /т.111 от относимите Общи условия/. На ищеца не е предоставено право на избор – в т.ч. да отремонтира автомобила и да представи доказателство за извършения разход или да поиска отстраняване на щетите в доверен на застрахователя 3 сервиз. Застрахователното дружество е изчислило дължимото обезщетение само въз основа експертна оценка, като е изплатило в полза на увреденото лице сума в размер на 138,96. Съгласно т.111 ОУ, ответникът определя размера на застрахователното обезщетение, съгласно своя методика.

Дали застрахователят е използвал Методиката към Наредба №24/2006 г. на КФН, или друга методика, не може да бъде установено, доколкото ответникът нито представя или ангажира доказателства, нито твърди по какъв начин е извършено изчислението.

Съгласно чл.386, ал.2 КЗ, при настъпване на застрахователно събитие, застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Същият е длъжен да съобрази императивната разпоредба на закона, а не минималните размери, определени със своя методика или с Методиката към Наредба №24/2006 г. на КФН, поради което съдът намира, че при калкулиране стойността на вредите, при използвания от ответника метод, няма да бъде постигната целта на закона. При спазване принципа за пълна обезвреда, следва присъденото обезщетение да съответства на разходите за възстановяване на увредената вещ до състоянието преди увреждането, поради което съдът намира, че в полза на ищеца се дължи застрахователно обезщетение в размера, посочен от вещото лице като необходим за отремонтиране на автомобила.

По делото не се представиха доказателства, между страните по застрахователния договор, да е била налице уговорка по реда на чл.387, ал.1 КЗ или основание по чл.408 КЗ, даващо право на отказ, на застрахователя, да изплати застрахователно обезщетение, поради което, при данни, че средната пазарна стойност на щетата е 610,66 лева, а застрахователят вече е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 138,96 лева, то до достигане на пълния размер за възстановяване на автомобила, на доплащане подлежи сумата от 471,70 лева. Предявеният иск се явява основателен и като такъв, същият следва да бъде уважен изцяло. Законната лихва се претендира с начална дата, датата на подаване на исковата молба – 13.03.2023 г., поради което лихвата следва да се присъди считано от тази дата.

С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, в полза на ищеца се следват сторените разноски по делото, в общ размер на 805 лева, съгласно приет списък по чл.80 ГПК.

Присъдените в полза на ищеца суми могат да бъдат заплатени по следната банкова сметка: IBAN ********** – специална сметка с титуляр адвокат Й. К. А..

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА ЗАД „А.”, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: **********, ДА ЗАПЛАТИ на Й. Д. Й., ЕГН **********, с адрес:

4

**********, сумата от 471,70 лева, обезщетение за имуществени вреди на собствения на ищеца л.а. **********, вследствие настъпило застрахователно събитие, по застрахователен договор № ********** от 08.12.2021 г., по застраховка „Каско“, за което е образувана застрахователна преписка № ********** г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА ЗАД „А.”, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: **********, ДА ЗАПЛАТИ на Й. Д. Й., ЕГН **********, с адрес:

**********, сумата от 805 лв., представляваща сторените разноски по делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Варненския окръжен съд.

Съдия при Районен съд – В.: _______________________ 5