Решение № 8648 от 19.12.2025, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 8648

Хасково, 19.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - VII състав, в съдебно заседание на двадесет и първи ноември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ПЕТЪР ВУНОВ

При секретар МАРИЯ КОЙНОВА като разгледа докладваното от съдия ПЕТЪР ВУНОВ административно дело № 20247260700793 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), във вр. с чл. 156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във вр. с чл. 144, ал. 1 и ал. 2 ДОПК, във вр. с чл. 107, ал. 4 ДОПК.

Образувано е по жалба на М. П. К., чрез адв. А. Г. от ХАК, срещу Акт за установяване на задължения (АУЗ) по чл. 107, ал. 3 ДОПК № АУЗД7611000581-1/01.03.2022 г. на главен инспектор в Общинска данъчна дирекция при Община Хасково, потвърден с Решение рег. индекс № 11-650-2#7 от 29.07.2024 г. на Директор на дирекция „Общинска данъчна дирекция“ при Община Хасково.

В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на оспорения акт поради неспазване на материалноправните разпоредби по издаването му. В тази връзка най-напред се твърди, че въпреки наличието на договор за покупко-продажба с нотариална заверка на подписите, по силата на който М. П. К. закупил МПС, вид: Влекач, марка: Рено, с рег. № [рег. номер], той не бил никога регистриран като негов собственик и не му било издавано свидетелство за регистрация с вписано това обстоятелство. На 09.01.2009 г. подал декларация, с която представил договора за покупко-продажбата му, като на същата дата го представил и в сектор „Пътна полиция” – Хасково, както и самото МПС за идентификация, и подал заявление за промяна на регистрация. След проверката, служителите на сектор „Пътна полиция” му заявили устно, че нямало да го регистрират като собственик на превозното средство, тъй като то нямало номер на двигателя, и така в свидетелството за регистрация бил вписан предишния собственик „Прима Транс” ООД. След отказа М. П. К. отново посетил „Общинска данъчна дирекция“ при Община Хасково и уведомил за това обстоятелство, но органите на Община Хасково продължили да начисляват задължения за данък върху превозните средства в негова тежест. Впоследствие, след негово настояване, той върнал процесното МПС на представител на „Прима Транс” ООД, който го уведомил, че го предал за разкомплектоване и регистрацията на това МПС в регистрите на МВР била прекратена. След налагането на запор върху трудовото му възнаграждение в началото на 2024 г. и извършването на проверка по изпълнително дело на ЧСИ узнал, че били издадени няколко акта за установяване на задължения за данък върху превозните средства, сред които и оспореният, с който му били определени задължения за данък върху превозните средства за гореописаното МПС за 2020 г. и 2021 г. в общ размер 2 738 лв., както и лихва за забавено плащане на определените данъци към 01.03.2022 г. в общ размер 277,03 лв. Поддържа се, че регистрирането на едно лице като собственик на МПС било определящо за възникването на задължение за заплащане на данък за него. Съгласно националната и европейска правна уредба, регистрацията на МПС била акт не само с оповестително, но и с конститутивно действие, и имала характер на административно разрешение. Когато едно лице не било регистрирано като собственик на дадено МПС, дори и то да придобило собствеността по силата на договор, за него не следвало да възникват задължения за заплащане на данък. Разпоредбите относно преустановяването на задължението за заплащане на данък върху превозните средства при промяна на собственика и при прекратяване на регистрацията им, също били в подкрепа на горния извод. В случая, въпреки че съгласно представено удостоверение със справка от ОДМВР – Хасково, регистрацията на гореописаното МПС била прекратена поради липсата на сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“, били налице обстоятелства за служебно прекратяване на регистрацията на МПС на друго основание – чл. 143, ал. 15 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), която разпоредба следвало да се приложи по силата на чл. 6, ал. 3 АПК. Липсата на такова служебно прекратяване от органите на МВР не било основание последиците на тази разпоредба да не се прилагат по отношение на жалбоподателя, тъй като на практика той нямал възможност да ползва и да се разпорежда с превозното средство поради обстоятелството, че не бил регистриран като негов собственик. Липсата на изричен акт или формално прекратяване на регистрацията на МПС от органите на МВР, въпреки предвиденото служебно прекратяване по чл. 143, ал. 15 ЗДвП, не било законосъобразно основание органите по приходите на Община Хасково да продължават да определят и установяват данък за това МПС в тежест на М. П. К., а и да го събират принудително. Счита се, че продължаващото определяне и установяване на данък върху превозните средства в негова тежест се извършвало в нарушение на правото му на собственост, гарантирано от чл. 18 от Конституцията, чл. 1 от Протокол № 1 към ЕКПЧ и чл. 17 от ХОПЕС.

Предвид изложеното се иска да се отмени оспореният АУЗ по чл. 107, ал. 3 ДОПК № АУЗД7611000581-1/01.03.2022 г. на главен инспектор в Общинска данъчна дирекция при Община Хасково, потвърден с Решение рег. индекс № 11-650-2#7 от 29.07.2024 г. на Директор на дирекция „Общинска данъчна дирекция“ при Община Хасково, като се претендират направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата - Директор на дирекция „Общинска данъчна дирекция“ при Община Хасково, чрез процесуалния си представител – главен юрисконсулт А. Д., я оспорва като неоснователна, поради което моли да бъде отхвърлена и да му се присъдят разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От Договор за покупко-продажба на МПС с нотариална заверка на на подписите рег. № 16975 се установява, че на 30.12.2008 г. М. П. К. е закупил от „Прима Транс“ ООД следното МПС: Влекач, марка „Рено Р 130“, с рег. № [рег. номер], рама №[Наименование], двигател № – без номер, цвят – зелен/сив за сумата от 800 лв. В т. 6 от договора е посочено, че владението на автомобила е предадено на купувача на същата дата.

С Декларация вх. № 186/09.01.2009 г. по чл. 54, ал. 1 ЗМДТ за притежавано пътно превозно средство, без леки автомобили, М. П. К. е декларирал в община Хасково придобиването на гореописаното МПС от „Прима Транс“ ООД, като полето относно регистрирането на ППС в „КАТ-ПП“ не е попълнено.

С АУЗ по чл. 107, ал. 3 ДОПК № АУЗД7611000581-1/01.03.2022 г., издаден от С. С. И., на длъжност главен инспектор в Общинска данъчна дирекция при Община Хасково, оправомощена съгласно Заповед № 2216/17.12.2020 г. на Кмета на Община Хасково, са установени задължения на М. П. К. за данък върху превозни средства за 2020 и 2021 г. в общ размер от 3 015,03 лв., включващ главница в общ размер на 2 738,00 лв. и лихви за просрочие в общ размер на 277,03 лв., изчислени към 01.03.2022 г., за влекач – седлови с партиден № [рег. номер] с peг. № [рег. номер], рама [Наименование], марка РЕНО, модел Р 310, еко категория - без категория, брой оси - 2, вид окачване - друго, макс. допустима маса - 17.00 т., вид гориво - дизел, година на производство – 1985 г.

Срещу АУЗ е подадена жалба рег. индекс: 11-650-2/29.02.2024 г. от адв. А. Г. от ХАК, като пълномощник на М. П. К., до Директора на „Общинска данъчна дирекция“ при Община Хасково.

С Решение рег. индекс: 11-650-2#1 от 01.04.2024 г. на Директора на „Общинска данъчна дирекция“ при Община Хасково жалбата е оставена без разглеждане като недопустима.

С влязло в сила Определение № 1800 от 26.04.2024 г. по адм. д. № 359/2024 г. по описа на Административен съд - Хасково е отменено горепосоченото решение и преписката е върната на Директора на „Общинска данъчна дирекция“ при Община Хасково за произнасяне по същество на спора.

С молба от 06.06.2024 г., изпратена по електронен път от М. П. К., чрез адв. А. Г. от ХАК, до Директора на „Общинска данъчна дирекция“ – Хасково при Община Хасково, жалбоподателят е посочил, че никога не бил вписван като собственик на влекача марка Рено с № [рег. номер], като е приложил Удостоверение с рег. № 1253-00-9561/06.06.2024 г., издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ – Хасково.

Според това удостоверение, в данните на националната база данни АИС „КАТ“, М. П. К. никога не е бил вписван като собственик на влекач „Рено Р 310“ с ДК № [рег. номер] и рама [Наименование]; от 13.06.2002 г. до момента в АИС „КАТ“ собственик на това МПС е било „Прима Транс“ ООД; В сектор „Пътна полиция“ – Хасково нямало документални данни за отказ от регистрация на МПС, закупено от М. П. К.; на 03.11.2016 г. в АИС „КАТ“ е било извършено служебно прекратяване регистрацията на [рег. номер] по чл. 143, ал. 10 ЗДвП (липса на платена застраховка „Гражданска отговорност“); до момента в АИС „КАТ“ не е било извършвано прекратяване на регистрацията по чл. 143 ал. 15 ЗДвП; в АИС „КАТ“ нямало данни за прекратяване регистрацията на влекач „Рено Р 310“ с ДК № [рег. номер] и рама [Наименование]въз основа заявление на фирма „Прима Транс“ ООД.

Към удостоверението са приложени Справки от АИС „КАТ“, от които е видно, че към датата на издаване на удостоверението влекач „Рено Р 310“ с ДК № [рег. номер] и рама [Наименование]е регистриран на името на „Прима Транс“ ООД – собственик, както и че рег. № на ППС е със статус „невалиден без ГО“. Записано е и че регистрацията на ППС е била прекратена на 03.11.2016 г. на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП – при уведомяване от „Гаранционен фонд“.

С молба от 18.06.2024 г., изпратена по електронен път от М. П. К., чрез адв. А. Г. от ХАК, до Директора на „Общинска данъчна дирекция“ – Хасково при Община Хасково, жалбоподателят е уведомил ответника, че не се е разпореждал с процесното МПС поради устния отказ на ОДМВР – Хасково, сектор „Пътна полиция“, да го регистрира на негово име и да му бъде издадено свидетелство за регистрация. След отказа за регистрация през януари 2009 г. върнал МПС на „Прима Транс“ ООД, като получил от това дружество информация, че впоследствие то го предало за разкомплектоване в специализиран обект, но не извършило необходимите действия по прекратяването на регистрацията на МПС. Отправена е молба за изискване на документ от „Прима Транс“ ООД за последното обстоятелство или обяснения в тази връзка, вкл. и за връщане на МПС от М. К. на дружеството.

В писмо рег. индекс 11-650-4#6/03.07.2024 г. от „Прима Транс“ ООД до Директора на „Общинска данъчна дирекция“ – Хасково е посочено, че на фирмата не е било връщано МПС – влекач марка „Рено Р 310“ с рег. № ********, рама номер [Наименование]от М. К. и в тази връзка не притежавали документ за връщане. Фирмата не е предавала за разкомплектоване на това МПС и съответно не притежавала документ за разкомплектоване. Тя продала на М. К. посоченото МПС на 30.12.2008 г. и то било отчислено от активите на фирмата и в Община Пловдив, във връзка с данък МПС. М. К. не бил търсил контакт с дружеството във връзка с тази сделка, не правил постъпки за разваляне договора, съответно не му били връщали пари, никога не били предприемани действия по разкомплектоване на това МПС.

С Решение рег. индекс № 11-650-2#7 от 29.07.2024 г. на Директора на Дирекция „Общинска данъчна дирекция“ при Община Хасково е потвърден АУЗ по декларация № АУЗД7611000581-1/01.03.2022 г. на главен инспектор в Дирекция „Общинска данъчна дирекция“ към Община Хасково.

В мотивите на решението е посочено, че възраженията на М. П. К., че не бил собственик на процесното МПС поради невписване на това обстоятелство в талона му, били неоснователни, тъй като съгласно чл. 144, ал. 2 ЗДвП собствеността на регистрирани ППС се прехвърляла с писмен договор с нотариална заверка на подписите на страните по договора. Относно твърденията на пълномощника му, че Общинска данъчна дирекция – Хасково следвало да събере служебно информация съгласно актуалната уредба на ЗМДТ и по конкретно чл. 54, ал. 1 ЗМДТ (нова - ДВ.,бр. 105 от 2014 г.), решаващият орган е приел, че размерът на данъка се определял от служител на общинската администрация въз основа на данни от регистъра на пътните превозни средства, поддържан от МВР, и се съобщавал на данъчно задълженото лице. Цитираната от жалбоподателя разпоредба била в сила 01.01.2015 г. и нямала обратна сила, съответно нямало как да преуреди отношения, възникнали преди тази дата. Обстоятелствто, че направил опит да пререгистрира процесното МПС и че не успял, както и по какви причини, не било предмет на обсъждане, след като лицето можело да ползва по предназначение въпросния автомобил. Липсата на пререгистрация не го правила несобственик на автомобила, а и нямало данни той до настоящия момент да се бил разпоредил с правото си на собственост. Това, че на МПС била служебно прекратена регистрацията на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП означавало, че същият не можел да се движи по пътната мрежа на страната, но не и че имало промяна в собствеността. Ако застраховката била платена, автомобилът отново можело да бъде пуснат в движение. Относно обстоятелството, че регистрацията на МПС не била прекратена служебно по чл. 143, ал. 15 ЗДвП, е отбелязано, че тази норма била в сила от 2017 г. и нямала обратно действие, а от друга страна имало данни, че М. К. направил опит да пререгистрира автомобила. Органът се е позовал и на нормите на чл. 52, ал. 1, чл. 53, чл. 58, ал. 4 и ал. 5 ЗМДТ, както и на отговори на негови писма до жалбоподателя и „Прима Транс“ ООД. Накрая е посочено, че обжалваният АУЗ е издаденен от компетентен административен орган в указаната от закона писмена форма, като не се оспорва размерът на определения данък, а само дали следвало да бъде начислен.