Определение № 1394 от 26.05.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1394 гр. Пловдив, 26.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Величка Белева

Членове:

Надежда Дзивкова

Виделина Куршумова като разгледа докладваното от Надежда Дзивкова Въззивно частно гражданско дело № 20265300501173 по описа за 2026 година Производството е по чл. 278 ГПК.

Производството е образувано по частна жалба на Дирекция Социално подпомагане Пловдив срещу Определение от ОСЗ на 24.03.2026г., по гр.д.№ 991/2026, ПРС, с което е прекратено производството по делото. В жабата се поддържа неправилност на постановеното определение, като се сочи, че молбата за прекратяване на производството е подадена във второто съдебно заседание от родителите, които са инициирали производството за прекратяване на мерките за закрила по чл.30 от ЗЗДет. ДСП се е противопоставила на прекратяването,, поради което и на осн. чл.232 от ГПК съдът не е следвало да постановява обжалваното определение, т.к. не е налице съгласие от противната страна. Излага съображения, че по делото е изготвена и е предстояло приемането на комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза, чрез която се установявал дефицит на родителски капацитет. Поради това счита, че едно съдебно решение, в което изрично е отразена необходимостта от повишаване на родителския капацитет на молителите би имало по-голяма тежест и може да се наблюдава положителна динамика в семейната среда.

Ответните страни по жалбата Т. В. А. и К. А. А. да подали отговор, в който поддържат неосноватност на частната жалба. Считат, че ДСП не е 1 същинска страна в процеса, т.к. тя изпълнява единствено правомощията си по чл.15 от ЗЗДет. Сочат, че производството е охранително и след като молителите, които са искали съдействие от съда са преценили, че такова вече не им е необходимо, то и няма основание за поддържане висящността на процеса.В този смисъл намират за неприложим и чл.232 от ГПК, т.к. съгл. чл.530 от ГПК охранителните производства се подчиняват на специален режим.

Постъпила е частна жалба от Т. В. А. и К. А. А. против Определение от ОСЗ на 24.03.2026г., по гр.д.№ 991/2026, ПРС, с което е отхвърлено искането им за възстановяване на заплатените суми за допуснатата СППЕ. Посочват , че едно от вещите лица –д-р И. С.-И. не е подписало експертизата нито с КЕП, нито саморъчно. Освен това същото не фгурира в списъка с вещи лица към ПдОС.Считат експертизата за негодна, сочат, че същата не е защитена от експертите, нито е приета от съда, поради което и заплатеното възнаграждение за тази експертиза следва да бъде върнато на вносителите.Считат, че фактът че експертизата не е подписана от едно от вещите лица я опорочава фундаментално и този пропуск не може да се санира.Нарушено е и изискването за форма на експертизата. По изложеното молят за отмяна на определението и възстановяване на заплатените разноски.

Ответната страна ДСП Пловдив е подала отговор, в който оспорва жалбата. Поддържа, че вещите лица са се явили в ОСЗ, за да поддържат експертизата и неприемането й се дължи единствено на поведението на молителите, които са заявили, че искат прекратяване на производството.

Сочат че няма пречка и специалист, който не е вписан в списъка на вещите лица да бъде привлечен като експерт, като се отчита единствено квалификацията и името му в обществото.

При проверка данните по делото, настоящият съдебен състав, констатира следното:

Частните жалби са постъпили в законоустановения срок, от процесуално легитимирани лица, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явяват процесуално допустими. Разгледана по същество същите са неоснователни, поради следните съображения:

Производството по гр.д.№ 991/2026, ПРС е образувано по молба на Т. В.

А. и К. А. А. за прекратяване мярката за настаняване на детето Х. К. А. извън 2 семейството поради отпадане на основанията. В хода на производството е постъпила молба от родителите на детето за оттегляне на искането си и за прекратяване на производството по делото. Районният съд е прекратил производството като е посочил, че доколкото се касае за производство по спорна съдебна администрация в случая не съществува разлика между оттегляне и отказ, т.к. родителите винаги могат да отправят ново искане за прекратяване на мерките по отношение на детето. Поради това е приел, че правилата за оттегляне на иска не намират приложение в това особено производство и е постановил прекратяването му. Предвид факта, че по делото е била допусната комплексна СППЕ , която обаче не може да бъде приета поради прекратяване на производството е постановил изплащане депозитите на вещите лица.

Настоящето производство е такова по реда на чл.30 от ЗЗДет – за прекратяване на настаняването на малолетно дете, което производство е инициирано от родителите Т. и К. А.. Производствата по предприемане и прекратяване на мерки за закрила на деца /чл.28 и 30 от ЗЗДет/ са охранителни такива / Р № 162/ 22.06.2015г., гр.д.№ 6386/2014г., IVг.о., ВКС/ и по отношение на тях, съгл. изричното правило на чл.540 от ГПК с прилагат правилата на исковото производство с изключение на чл.207-266 от ГПК и чл.303-388 от ГПК. Следователно правилата за оттегляне и отказ на иска не намират приложение в тези случаи. Молителите, инициирали производството, могат винаги да се откажат от търсеното съдействие и без да е нужно съгласие на ответната страна, доколкото за тях не съществува преклузия да търсят същото съдействие и в по-късен момент. Евентуално отхвърлително решение не се ползва със СПН и не препятства възможността за последваща молба в същия смисъл. Ето защо правилно е разрешението на първоинстанциния съд да приеме, че при заявено оттегляне на молбата за прекратяване на мерките за закрила се прекратява производството и без да е налице съгласие от ответната страна. Изложените от жалбоподателя доводи за евентуална полза от приемане на експертиза за родителския капацитет нямат никакво отношение към процесуалните правила и не могат да обосноват изводи за целесъобразност на прекратяването на производството.

По отношение на втората жалба против отказа за връщане на заплатени разноски, настоящата инстанция намира, че правилно и в съответствие с изискванията на НАРЕДБА № Н-1/14.02.2023г. за вписването,

3 квалификацията и възнагражденията на вещите лица. Нормата на чл.18 от същата повелява, че възнаграждение се дължи за извършена експертиза, като не се поставя условие същата и да е приета по делото. В случая екип от три вещи лица е работил по поставените задачи, извършил е оценка на три лица и е депозирал експертните си заключения. Несъстоятелни са доводите на жалбоподателите за това, че едното от вещите лица не е вписано в списъка на вещите лица към съда, т.к. се касае за медицински специалист , а такива се търсят обичайно от болничните заведения в населеното място, т.к. в списъците рядко се включват специалисти от различни области на медицината. По отношение на довода за липса на електронен или саморъчен подпис, съдът намира, че доколкото експертизата е подадена в електронен вариант и очевидно единия от експертите няма КЕП, то не съществува процесуална пречка за саморъчното подписване и в съдебно заседание. По изложеното намира, че и в тази си част постановеното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение от ОСЗ на 24.03.2026г., по гр.д.№ 991/2026, ПРС, с което е прекратено производството по делото и е постановено заплащане на възнаграждение на вещите лица П., В. и С.-И. в размер на по 300€.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4