Решение № 4459 от 11.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4459 гр. София, 11.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Теодора М. Петрова при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Николай Димов Въззивно гражданско дело № 20221100502520 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 173950 от 11.08.2020 г., постановено по гр.дело № 51346/2019 г. по описа на СРС, І Г.О., 42 състав, е признато за установено на основание чл.422 от ГПК, вр. чл.415 от ГПК, вр. чл.79 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД по отношение на Д. Г. К., ЕГН ********** и И. В. Д., ЕГН **********, и двамата с адрес: гр.София, ж.к.“*******, че съществува вземане на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“******* , представлявано от А.А., в размер от 2855,42 лева /две хиляди осемстотин петдесет и пет лева, четиридесет и две стотинки / главница за топлинна енергия по общи фактури от 31.07.2016 г., 31.07.2017 г. и 31.07.2018 г., 41,26 лева / четиридесет и един лева, двадесет и шест стотинки / сума за дялово разпределение, 403,70 лева /четиристотин и три лева и седемдесет стотинки/ мораторна лихва върху главница за топлинна енергия, 7,24 лева /седем лева, двадесет и четири стотинки/ мораторна лихва върху сума за дялово разпределение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска - на 23.04.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, относно което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 23200/2019 г. по описа на СРС,42 състав, като е отхвърлен 1 иска в частта за разликата над 2855,42 лева до пълния претендиран размер от 2892,25 лева главница, в частта за разликата над 403,70 лева до пълния претендиран размер от 404,68 лева мораторна лихва върху главница за топлинна енергия. С решението на съда са осъдени Д. Г. К., ЕГН ********** и И. В. Д., ЕГН **********, и двамата с адрес: гр.София, ж.к.“*******, да заплатят на основание чл.81 от ГПК, вр.чл.78, ал.1 от ГПК на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“******* , представлявано от А.А., сумите от 845 лв./осемстотин четиридесет и пет лева/ съдебноделоводни разноски и юрисконсултско възнаграждение за исковото производство и 115 лв. /сто и петнадесет лева/ сторени съдебноделоводни разноски и юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство.

Срещу решението на СРС, 42 състав е постъпила въззивна жалба от И. В. Д. и Д.

Г. К., подадена чрез пълномощника им адв.И. Д., с искане същото да бъде отменено в частта, с която са уважени предявените установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, и вместо това да бъде постановено друго, с което да бъдат отхвърлени предявените установителни искове, като неоснователни и недоказани. В жалбата се излагат доводи, че решението е неправилно и незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалноправните и процесуалноправни разпоредби на закона. Претендират присъждане на направени разноски по делото.

Въззиваемата страна- ищец „Топлофикация София“ ЕАД, чрез своя процесуален представител юрк.И.М., оспорва жалбата по съображения изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли съда, жалбата като неоснователна да бъде отхвърлена, а първоинстанционното решение –потвърдено в обжалваната част, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Третото лице- помагач на страната на ищеца- „Т.С.“-ЕООД, гр.София, не взема становище по подадената въззивна жалба.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата съдебна инстанция доказателства, които 2 са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

В настоящия случай, с петитума на исковата молба са предявени обективно съединени установителни искове по чл.422, ал.1 от ГПК, с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване дължимостта на суми за потребена топлинна енергия за следния топлоснабден имот- апартамент № 29, находящ се в гр.София, ж.к.“*******, абонатен № *******.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.270, ал.3, изр.3 от ГПК, ако е разгледан непредявен иск, решението се обезсилва и делото се връща на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск. Предметът на спора, по който следва да се произнесе съда е твърдяното от ищеца в исковата молба чрез наведения фактически състав и заявения петитум субективно право или правоотношение.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, но недопустимо в обжалваната част, поради следните съображения:

При постановяването на обжалваното решение, първоинстанционния съд, не се е произнесъл по предмета на делото, очертан от обстоятелствената част и петитума на исковата молба.

Видно от подадената от ищеца искова молба срещу ответниците, предмет на предявените положителни установителни искове е установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК на 04.06.2019 год. по ч.гр.дело № 23200/2019 год. по описа на СРС, 42 състав, срещу която е подадено възражение от ответниците, в качеството им на длъжници. Както изрично е разпоредено в закона, искът по чл.422, ал.1 ГПК се счита за предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен едномесечният срок по чл.415, ал.1 от ГПК.

Последователна и непротИ.речива е практиката на ВКС - решение № 138 от 25.06.2010 г. по т.дело № 927/2009 г., ІІ т.о., решение № 102 от 09.07.2010 г. по т.дело № 767/2009 г., І т.о., определение № 417 от 03.06.2011 г. по ч.т.дело № 315/2011 г., І т.о. и др., че с исковата молба по чл.422 ГПК, предявена от кредитора – заявител в заповедното 3 производство се цели установяване със сила на пресъдено нещо съществуването на оспореното вземане, предмет на издадената заповед за изпълнение, спрямо длъжника ответник по иска. Предвидените от законодателя предпоставки за предявяване на специалния установителен иск предопределят не само предмета на делото и пределите на търсената съдебна защита, но и страните в исковото производство. В случая, в петитума на исковата молба, с която е сезиран съда, ясно е посочено, че се иска установяване съществуването на вземането по отношение на ответниците по делото, за което е издадена оспорената от тях заповед за изпълнение на парично задължение, като е налице съответствие между обстоятелствена част и петитум.

Съгласно задължителната практика на ВС и ВКС, обективирана в т. 9 от ППВС № 1/10.11.1985г., съдът дължи произнасяне и защита само в рамките на заявеното искане и по начина, който е поискан от ищеца. Решението е недопустимо, когато не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, т. е. когато решението е постановено въпреки липсата на право на иск или ненадлежното му упражняване, когато съдът е бил десезиран, когато липсва положителна или е налице отрицателна процесуална предпоставка. Съдът е длъжен да разгледа иска на предявеното основание и когато се е произнесъл по непредявен иск, по незаявена претенция постановеният съдебен акт е недопустим, тъй като липсва положителна процесуална предпоставка, обуславяща надлежно упражнено право на иск, за която съдът е длъжен да следи служебно. Съгласно Тълкувателно решение № 1/17.07.2001г. на ВКС, ОСГК дейността на въззивната инстанция има за предмет разрешаване на материалноправния спор, произнасяне по спорния предмет на делото, който предмет се въвежда с исковата молба. Предмет на делото е спорното материално право, индивидуализирано от ищеца с основанието и петитума на иска. Съдът е длъжен да определи правната квалификация на спорното право съобразно въведените от ищеца твърдения и заявеното искане. Когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало съдът се е произнесъл по предмет, с който не е бил сезиран, когато е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала, решението е недопустимо, тъй като е разгледан иск на непредявено основание. В случаите, когато съдът не е разгледал иска на предявеното основание, а е разгледал иск, който не е предявен и не е разгледал предявения, решението е недопустимо и въззивната инстанция, като го обезсили, следва да изпрати делото на първоинстанционния съд, за да разгледа предявения иск.

Отделно от изложеното, съгласно практиката на съдилищата, когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало съдът се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран, когато е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала, то решението е недопустимо, тъй като е разгледан иск на непредявено основание. Приема се, че съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на 4 изясняване, като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните, като е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право.

На следващо място, съдът приема, че разглеждането на иск, който не е предявен и неразглеждането на предявения иск, представлява отклонение от диспозитивното начало в исковия процес и има за последица обезсилване на постановеното недопустимо решение. Спорният предмет се индивидуализира с основанието и петитума на иска. Основанието на иска обхваща фактите, от които произтича претендираното с исковата молба материално субективно право.

В процесния случай, настоящият въззивен състав, приема, че първоинстанционният съд не е разгледал предявените установителни искове, така както са заявени по петитума на исковата молба, поради което е постановил недопустимо решение. В диспозитива и в мотивите на обжалваното съдебно решение не е посочено по отношение на кой топлоснабден недвижим имот се е произнесъл съда. Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба предмет на иска е установяване дължимостта на суми за потребена топлинна енергия за следния топлоснабден имот- апартамент № 29, находящ се в гр.София, ж.к.“ *******, абонатен № *******. Този имот е бил предмет и на заповедното производство. В процесния случай, диспозитивът на решението на първостепенният съд не изяснява предмета, по който се е произнесъл - посочени са страните и правната квалификация на предявените искове /друг е въпросът, че нормата на чл.422, ал.1 ГПК е процесуалноправна и обща, точната правна квалификация на спорното материално право е чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД/, но не се установява по отношение на кой топлоснабден недвижим имот се е произнесъл съда с предявените искове. Не се установява предмета на спора по който се е произнесъл съда.

Съдът е задължен да се произнесе по предмета на спора, с който е сезиран, така както той е заявен от ищеца в исковата молба, с изложените в нея обстоятелства и петитум. Както ищеца, така и ответника имат правен интерес от решение, което да се ползва със сила на пресъдено нещо по отношение на заявеното в исковата молба спорно материално право. Предметът на иска се индивидуализира със страни, правопораждащи юридически факти и петитум, и той следва да е ясно посочен в резултативната част на съдебното решение. В процесния случай това не е сторено. В т.18 от ТР № 1 от 04.01.2001г. на ОСГК на ВКС, както и в редица решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 от ГПК е прието, че със сила на пресъдено нещо се ползва само решението по отношение на спорното право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото, изразено в диспозитива му като констатация относно спорното право. По силата на чл.236, ал.2 във връзка с ал.1, т.5 от ГПК, съдът се произнася с решение /като редовен и надлежен съдебен акт/ по основателността 5 респективно неоснователността на исковете, с които е сезиран, поради което и законодателят изисква решението да съдържа "какво постановява съдът по съществото на спора". Релевираните възраженията на страните, било правоизклюващи, правопроменящи или правоизменящи, заявени като защита срещу предявен иск, безусловно подлежат на обсъждане в мотивите на съдебния акт, които се излагат към решението и съответно имплицитно се съдържат в диспозитива на решението по същество, доколкото тяхната основателност може да обуслови краен извод за несъществуването, липса или погасяване на конкретно защитимото материалното право, или за неговата трансформация от гледна точка на изискуемост, ливидност.

Разпечатката съдържа 29 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8fd0dd7b-a202-4389-a939-7ed18bc60c52