Определение № 52 от 11.01.2024, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 52 гр. Стара Загора, 11.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно частно гражданско дело № 20235500500835 по описа за 2023 година Производството е образувано по частна жалба на „А.Б.“ ЕАД гр.С. против разпореждане № 6595 от 03.11.2023 г., постановено по ч. гр. д. № 4023/2023 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника С.С.К. за 835,61 лв. за неустойка за предсрочно прекратяване на договор за електронни съобщителни услуги и приложенията към него, както и за 108,31 лв. мораторна лихва.

Частният жалбоподател излага доводи за неправилност и незаконосъобразност на разпореждането в обжалваната част. Излага подробни съображения в жалбата си и моли въззивният съд да отмени обжалваното разпореждане и издаде заповед за изпълнение за претендираните вземания. Претендира за разноските в настоящото производство.

Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и данните по първоинстанционното дело, намери за установено следното:

Първоинстанционното производство е образувано по заявление по чл.410 ГПК от ,,А.Б.“ ЕАД гр.С. срещу С.С.К. за издаване на заповед за изпълнение за сумата 1321,14 лв., от които 377,77 лв. за неплатени суми за ползване на електронни съобщителни услуги; 107,76 лв. за устройство по договор за продажба на изплащане; както и общо 835,61 лв. съгласно чл.54.12 от Общите условия за неустойки, както и 175,92 лв. за мораторна лихва върху цялата сума. Заявителят е посочил, че вземането му произтича от сключен между „А.Б.“ ЕАД и С.С.К. договор за електронни съобщителни услуги № М6210503 като част от рамков договор.

Частната жалба е допустима, като подадена от процесуално легитимирано лице, в предвидения в закона срок за обжалване срещу 1 подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна, като съображения за това са следните:

С обжалваното разпореждане съдът е отхвърлил заявлението в частта, с която ,,А.Б.“ ЕАД гр.С. е поискало издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за сумата 835,61 лева неустойка за предсрочно прекратяване на рамков договор за електронни съобщителни услуги и приложенията към него, заедно с 108,31 лв. мораторна лихва от 27.05.2022 г. до 18.09.2023 г. За да постанови този акт, съдът е приел, че не са налице законовите предпоставки за уважаване на искането в тези части, тъй като искането е в противоречие със закона – чл.88, ал.1, изр.2 ЗЗД, според който при разваляне на договора кредиторът има право на обезщетение само за вредите от неизпълнението, а не и от развалянето на договора. Приел е, че не може да се уговаря неустойка за вреди от разваляне на договора. Уговорените неустойки имали само компенсаторен характер, защото били уговорени за предсрочно разваляне по вина на длъжника,и защото компенсират вредите от развалянето, а не от неизпълнението им, за което заявителят претендирал обезщетение по чл.86 ЗЗД. Затова е приел, че е без значение дали те са уговорени в размер само на три или на всички останали до края на срока месечни абонаментни такси плюс възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и устройствата, съответстващи на оставащия му срок, защото последното било относимо само към прекомерността, а не към валидността им поради противоречие със закона.

Въззивният съд намира, че като краен резултат обжалваното разпореждане е правилно.

С оглед характера на уговорените в договорите насрещни престации - за продължително изпълнение на заявителя (по предоставяне на мобилни услуги по договор за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане) и за периодично изпълнение на длъжника (за ежемесечно плащане на абонаментите такси, мобилни услуги и вноски за изплащане на устройството), развалянето на договорите за предоставяне на електронно съобщителни услуги има действие занапред - чл. 88, ал. 1 ЗЗД. Не е вярно приетото от заповедния съд, че при условията на посочения по-горе текст от закона кредиторът има право само на вредите от неизпълнението, а не и от развалянето. Това не следва от текста на закона, тъй като подобно ограничение в него не е предвидено – не е употребено наречието „само“. При двустранни договори за продължително или периодично изпълнение се дължи неустойка като мораторно обезщетение само за онази част от сделката, чието действие се запазва, тъй като в тази хипотеза развалянето е за в бъдеще.

Съответно кредиторът ще може да търси и неустойка за обезщетяване на вреди поради настъпилото за в бъдеще разваляне за другата част от сделката, ако такава неустойка реално е била уговорена – ТР № 7/13.11.2014 г. ОСГТК на ВКС. В случая такава неустойка за разваляне е уговорена и тя цели обезщетението на вредите на кредитора като изправна страна по договора.

Липсва нормативно ограничение в рамките на предоставената договорна 2 свобода на основание чл.9 ЗЗД страните да не могат да уговарят неустойка за вредите от предсрочно прекратяване на договор за продължително или периодично изпълнение, но само в рамките на присъщата й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. Тази неустойка е за разваляне на договора и по характер не е компенсаторна. Компенсаторна е неустойката за пълно неизпълнение, каквото в случая не се твърди. В случая обаче търсената неустойка съобразно размера й противоречи на добрите нрави.

Съгласно чл. 411 ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, заявлението трябва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 ГПК, да не противоречи на закона или добрите нрави, да не се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и да не е налице обоснована вероятност за това; длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на Р България и да е с обичайно местопребиваване или седалище на територията Р България – чл.411, ал.2 ГПК.

Неустойката е договорна клауза, с която се уговаря , че в случай на виновно неизпълнение на договорно задължение, длъжникът се задължава да престира на кредитора имуществено благо. Тя е специфична форма на договорната отговорност и се дължи независимо от наличие на вреди и независимо от техния размер. Страните уговарят свободно вида и размера на неустойката, стига обаче тази клауза да не противоречи на императивни норми на закона, а в равна степен - и на добрите нрави. Ограничението се отнася както за гражданските, така и за търговските сделки по арг. от чл. 288 Т З . Условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщата й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, неустойката следва да се приеме за нищожна.

Съгласно посочените в заявлението обстоятелства според чл.54.12 от ОУ във връзка с разпоредбите на договора, при неплащане на дължими суми след изтичане на срока, договорът се счита за еднократно прекратен по вина на абоната. По своята същност това съставлява разваляне на договора по смисъла на чл.87 ЗЗД. Поради предсрочното прекратяване на договора по вина на абоната са начислени неустойки в размер на общо 835,61 лв. В частната жалба се твърди, че тази сума съставлява трикратният размер на стандартните месеци абонаменти. Видно обаче от съдържанието на описаните в заявлението счетоводни документи такава неустойка е начислена за повече от три месеца. Освен това неустойката не е изчислена според конкретния месечен абонамент. Следователно търсената сума не съставлява 3-кратния размер на месечната абонаментна такса. В случая, упражнявайки своето потеснативно право да развали договора поради неизпълнение от страна на абоната, мобилният оператор се освобождава от своите задължения по договора за електронни съобщителни услуги и въпреки това претендира 3 заплащане на сума под формата на неустойка множество стандартни месечни абонаментни такси. По този начин необосновано се достига до неоснователното му обогатяване. Това обуславя извода, че единствената цел, за която е уговорена процесната неустойка, излиза извън присъщите й функции, поради което тя се явява нищожна, поради противоречието й с добрите нрави.

Изложените в частната жалба съображения относно отказа да се издаде заповед за изпълнение за разликата в цените на устройството без абонамент и с абонамент и правата му като лизингодател, съдът няма да излага съображения, тъй като със заявлението не е заявено такова искане.

С оглед на изложените съображения въззивният съд намира оплакванията в жалбата на частния жалбоподател за неправилност на обжалваното разпореждане за неоснователни. Обжалваното разпореждане, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.410 от ГПК, следва да бъде потвърдено.

Водим от горните мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 6595 от 03.11.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 4023/2023 г. по описа на Старозагорския районен съд.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4