Решение № 556 от 27.11.2025, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 556 гр. Велико Търново, 27.11.2*** г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова

Членове:

Димо Колев

АННА ДИМОВА при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Въззивно гражданско дело № 2***4100500854 по описа за 2*** година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по чл. 258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

С решение № 854 от 17.06.2*** година по гражданско дело № 461/2***г. на Районен съд – Велико Търново са отхвърлени предявените от И. М. В. против „Магдак 1“ ЕООД – град Велико Търново искове за сумата 1 936.65 лв., представляваща допълнително трудово възнаграждение над основната заплата, за командироване в чужбина, за месец октомври 20***г., сумата 54.24 лв. - лихва за забава върху главницата от 1 936.65 лв., считано от датата на падежа на получаване на възнаграждението до подаване на исковата молба; сумата 1 958.05 лв., представляваща допълнително трудово възнаграждение над основната заплата, за командироване в чужбина, за месец ноември 20***г., сумата 49.12 лв. - лихва за забава върху главницата от 1 958.05 лв., считано от датата на падежа на получаване на възнаграждението до подаване на исковата молба, ведно със законната лихва върху главниците, считано от подаване на исковата молба /05.02.2***г./ до окончателно изплащане, като неоснователни и недоказани. Със съдебното решение И. М. В. е осъден да заплати на „Магдак 1“ ЕООД – град Велико Търново сумата общо 900 лв., представляваща 1 направени по делото от ответника разноски за възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение.

Недоволен от така постановеното решение е ищецът И. М. В., който го обжалва в предвидения с чл. 259, ал. 1 ГПК срок за това. В жалбата си процесуалния представител на въззивника развива подробни съображения в подкрепа на твърдението си за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение.

Посочва, че неправилно и необосновано съдът е приел, че вещото лице не е установило неизплатени суми от командировъчни пари.

Твърди, че първоинстанционният съд е извършил неправилна преценка на събраните по делото доказателства – гласни и писмени. Навежда доводи, че неправилно е прието, че в частта относно начина и размера на трудовото възнаграждение и командировъчните пари не би могло да се атакува разписаното в трудовия договор в т. 15. Твърди, че заповедите за командировъчни, на които се позовава ответникът - работодател и съда, не са връчени на ищеца и не могат да породят правни последици. Направено е искане да бъде отменено обжалваното решение и да бъде постановено друго, с което ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца претендираните с исковата молба суми. Претендира да бъдат присъдени направените от въззивника разноски за двете инстанции.

Препис от жалбата е връчен на насрещната страна, която в срока по чл. 263, ал.

1 ГПК е подала отговор на същата. Процесуалният представител на въззиваемия заема становище за неоснователност на подадената въззивна жалба, респективно – за правилност и законосъобразност на обжалваното съдебно решение. Развива подробни съображения, че първоинстанционният съд е извършил цялостен и задълбочен анализ на събраните по делото доказателства. Направено е искане обжалваното решение да бъде потвърдено, както и да му бъдат присъдени направените от въззиваемото дружество разноски за въззивното производство.

Окръжният съд, като съобрази твърденията на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба на И. М. В., чрез адв. Л. С. – В АК, е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

И. М. В. основава исковите си претенции по делото на чл. 215 КТ и чл. 86 ЗЗД.

В исковата молба процесуалният представител на ищеца развива съображения, че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение по силата на трудов договор от 27.01.2*** година, като ищецът работел в ответното дружество на длъжност „шофьор тежкотоварен автомобил 12 и повече тона“, и който трудов договор бил прекратен със Заповед № 00000*** от 07.12.20*** година. Посочва, че по време на 2 трудовото правоотношение ищецът пътувал на курсове в чужбина, но за периода от 01.10.20*** година до 07.12.20*** година ответникът не му начислил и изплатил коректно полагащото му се трудово възнаграждение при командироване в чужбина.

Твърди, че допълнителното възнаграждение за командировъчни за м. октомври 20***г., при командироване в Г, е в размер на 1 700 лева, а за месец ноември 20***г. е в размер на 1 900 лева, договорени в чл. 15 от трудовия договор. След допуснато с протоколно определение от 07.03.2*** година изменение на предявените искове, е направено искане ответното дружество да бъде осъдено да заплати на И. М. В. сумата в размер на 1 936.65 лева, представляваща допълнително трудово възнаграждение над основната заплата, за командироване в чужбина, за месец октомври 20*** година, сумата в размер на 54.24 лева - лихва за забава върху главницата от 1 936.65 лева, считано от датата на падежа на получаване на възнаграждението до подаване на исковата молба; сумата в размер на 1 958.05 лева, представляваща допълнително трудово възнаграждение над основната заплата, за командироване в чужбина, за месец ноември 20*** година, сумата в размер на 49.12 лева - лихва за забава върху главницата от 1 958.05 лева, считано от датата на падежа на получаване на възнаграждението до подаване на исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба до окончателно изплащане на задължението.

Претендира да бъдат присъдени направените от ищеца разноски по делото.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.

Процесуалният представил на ответника развива съображения за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Не оспорва съществуването на валидно трудово правоотношение между страните по делото за посочения в исковата молба период, но твърди, че не са налице начислени, но неизплатени трудови възнаграждения или дължими суми за командировка, включително за трудови възнаграждения за месеците октомври и ноември 20*** година. Направено е искане предявените по делото искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

Претендира да бъдат присъдени направените от ответника разноски по делото.

Не е спорно, а и от приложеното заверено копие на Трудов договор № 26 от 27.01.2*** година /л. 4 от първоинстанционното дел/ безспорно се установява, че между страните по делото е съществувало валидно трудово правоотношение, като ищецът е заемал длъжността „Шофьор тежкотоварен автомобил 12 и повече тона“, което е прекратено със Заповед № 00000*** от 07.12.20*** година /л. 6/. Видно от сключения между страните трудов договор, последните са уговорили основно месечно възнаграждение в размер на 650.00 лева, както и че към договора е приложимо българското право, включително правилата за командироване, определени в КТ и Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина /чл. 15 от договора/.

От приложеното в първоинстанционното производство заверено копие на Пътен 3 лист Серия К № 00077 от 14.11.20*** година с приключен превоз на 18.11.20*** година /л. 7/ се установява, че е издаден на 14.11.20*** година и е приключен на 18.11.20*** година за товарен автомобил рег. № ******** и полуремарке с рег. № ********, с водач И. М. В., с посочени начален и краен киломтропоказател.

Представен е и отчет към него /л. 9/. Видно от приложеното в първоинстанционното производство заверено копие на Пътен лист Серия К № 04415 от 08.10.20*** година с приключен превоз на 20.10.20*** година /л. 8/, същият е издаден на 08.10.20*** година и е приключен на 2010.20*** година за товарен автомобил рег. № ******** и полуремарке с рег. № ********, с водач И. М. В., с посочени начален и краен киломтропоказател. Представен е и отчет към него /л. 10/.

Пътен лист Серия К № 00077 от 14.11.20*** година и Пътен лист Серия К № 04415 от 08.10.20*** година, както и отчети към тях са представени и в оригинал /л.

229-***2 от първоинстанционното дело/.

В първоинстанционното производство са представени и 2 броя неподписани командировъчни заповеди – № 2566 от 08.10.20*** година и № 2769 от 14.11.20*** година /л. 108-109/, за командироване на ищеца, както следва: от 08.10.20*** година за 10 дни със задача международен превоз на товари до държава – П, У, Г и обратно, и от 15.11.20*** година за 3 дни със задача международен превоз на товари до държава – Г и обратно, както и 3 броя неподписани фишове за работна заплата на И. М. В. /л. 114116/.

По делото са приложени и други доказателства, включително Вътрешни правила за формиране на работна заплата в сила от 01.01.2021г. /л. 25-27 от първоинстанционното дело/, ЧМР товарителници и съпътстващите ги превозни документи /л. 56-61; 86-107/, извлечение от обява за работа /л. 149/.

В проведеното на

20.09.2*** година съдебно заседание пред първоинстанционния съд са събрани гласни доказателства. Свидетелят Д Д К заявява, че работи като диспонент в „Магдак 1“ от 2*** г. и към настоящия момент, както и че познава ищеца, на когото също е бил диспонент. Посочва, че доколкото е запознат, има минимална ставка, по която заплащат на шофьорите и не е запознат с такова заплащане „стотинки на километър“. Заявява, че някои курсове се изплащани след завършване на курса, някои курсове се изплащали и по време на курса, а други и преди курса, тъй като понякога доста от шофьорите желаят аванс. Посочва, че заплащането е по банков път на командировъчните и заплатите, но как е формирано не знае, не се занимава с това.

Свидетелят А П А посочва, че работел в „Магдак“ като шофьор дълги години, минимум 6 години, до февруари тази година, като е работил в „Магдак“ ЕТ, след това в „Магдак“ ЕООД и последно в „Магдак 1“, както и че диспонент му е бил Д.. Заявява, че може би на 26-ти септември 20*** година, всички получили съобщения за промяна 4 в начина на заплащане на курсовете от телефонния номер на диспонента им Д.. Тогава се направила една промяна в начина на плащане – вместо след всеки курс, един курс назад. Посочва, че заплащането им се формирало само като стотинки на изминат километър и е нямало минимална заплата, като последните месеци на 20*** години заплащането било 48 ст./км.

В проведеното на 07.03.2*** година свидетелката И.Й.Д заявява, че е един от съдружниците от счетоводната кантора, която обслужва „Магдак 1“, като упражнява и личен труд в дружеството, предимно като ТРЗ, поради което е запозната с трудовите договори на шофьорите в „Магдак“. Посочва, че трудовото възнаграждение на шофьорите е определено в индивидуалния трудов договор - вписано е като размер и ако впоследствие настъпи някаква промяна в самия размер, определен нормативно се издава заповед за изменението. Посочва, че заплащането, което получава работникът е за положения труд - работната му заплата, като получават и командировъчни, които са въз основа на заповед за командировка, в която е определен индивидуалният размер за съответния транспорт. Заявява, че размерът на командировъчните ги определя работодателят на „Магдак 1“, а нейно задължение е да го информира своевременно за всяка една нормативна промяна, която е настъпила, например в минималната ставка в наредбата за командировките. Посочва, че не е виждала документ или плащане, извършено на шофьор на база километър.

От заключението на приетата в първоинстанционното производство съдебносчетоводна експертиза /л. 140-142/ се установява, че полагащите се на ищеца трудови възнаграждения и командировъчни пари за периода м. октомври 20***г. - 07.12.20***г. се изчисляват на обща стойност, както следва: за м. октомври 20***г. - сума за изплащане /трудово възнаграждение и командировъчни/ - 2 960.43 лв.; за м. ноември 20***г. - сума за изплащане /трудово възнаграждение и командировъчни/ - 1 199.36 лв.; за м. декември 20***г. - сума за получаване 341.86 лв. За посочения период не са установени неизплатени трудови възнаграждения и командировъчни на ищеца.