Решение № 1087 от 07.07.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1087 гр. Русе, 07.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Антоанета Ив. Абрашева при участието на секретаря Светла К. Георгиева като разгледа докладваното от Антоанета Ив. Абрашева Гражданско дело № 20244520106709 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, гр. Варна срещу М. А. М. и М. З. И..

Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на дружеството във връзка с продажба на ел. енергия за обект на потребление с абонатен номер *******, находящ се на адрес: *********. Облигационните отношения между страните се регламентирли от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД, които били приети на основание чл. 98а от Закона за енергетиката и одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР към момента).

На основание чл. 410 от ГПК, във връзка с чл. 107 от Закона за енергетиката, на 20.06.2024 г. в Районен съд – Русе ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответниците и било образувано ч.г.д.

3490/2024 г. Заповедта била връчена при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, и съгласно указанията на заповедния съд, ищецът предявил настоящия установителен иск.

Към момента на подаване на заявлението потребителите имали неизплатени задължения за обекта на потребление в размер на 1 178.88 лв., в т.ч. неплатени фактури в размер на 1 166.65 лв., представляваща главница за консумирана ел. енергия по фактури издадени в периода 16.04.2024 г. – 22.05.2024 г. , както и мораторна лихва върху главницата в общ размер на 12.23 лв., представляваща сбора от мораторната лихва на всяка фактура за ел. енергия от падежа й до 20.06.2024 г. Претендирани са по 1/2 от всеки от ответниците в качеството им на съсобственици, респ. клиенти по смисъла на § 1

1, т. 2а от ДР на ЗЕ.

Поради изложеното, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че:

М. А. М. дължи на ищцовото дружество сумата от 583.32 лв., представляваща 1/2 от главницата за ел. енергия по фактури издадени в периода 16.04.2024 г. – 22.05.2024 г., както и мораторна лихва върху главницата в общ размер на 6.11 лв., представляваща 1/2 от сбора на мораторната лихва на всяка фактура за ел. енергия от падежа й до 20.06.2024 г., както и законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението.

М. З. И. дължи на ищцовото дружество сумата от 583.32 лв., представляваща 1/2 от главницата за ел. енергия по фактури издадени в периода 16.04.2024 г. – 22.05.2024 г., както и мораторна лихва върху главницата в общ размер на 6.11 лв. представляваща 1/2 от сбора на мораторната лихва на всяка фактура за ел. енергия от падежа й до 20.06.2024 г., както и законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответниците, чрез назначения им особен представител, оспорват претенциите. Считат, че исковете следва да бъдат отхвърлени изцяло или частично, ако ищецът не докаже, че сумите са дължими и към настоящия момент.

Съдът, като прецени, становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Приложени са ОУ за продажба на електрическа енергия на „ЕнергоПро Продажби“ АД и ОУ на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на "Енерго - Про Мрежи" АД.

За потребена електрическа енергия за периода 04.03.2024 г. до 20.05.2024 г. от жилище, находящо се на адрес **********, с абонатен № *******, ищцовото дружество е издало 3 бр. фактури в периода 16.04.2024 г. до 22.05.2024 г., с падеж от 07.05.2024г. до 11.06.2024 г., на обща стойност 1166.65 лв. Фактурите са издадени след извършен реален отчет на показанията на измервателен уред, което изрично е посочено в представените по делото фактури, издадени въз основа на електронни карнети удостоверяващи извършения ежемесечен отчет на измервателния уред.

Фактурите са издадени на името на А. М. Т., като клиент на дружеството за посочения обект с кл. № *********.

Видно от представената справка от Агенция по вписванията, А. М. Т. е прехвърлил собствеността върху енергоснабдения имот на ответниците М. А.

М. и М. З. И. с нотариален акт за покупко-продажба, вписан в Агенция по вписванията на 27.03.2019 г., т.е. потреблението по процесните фактури е след придобиване на имота от ответниците.

2

За събиране на вземането, ищецът депозирал заявление, въз основа на което в РРС е образувано ЧГД № 3490/2024г. и се снабдил със заповед №1977/08.07.2024г. за изпълнение на задължения по чл. 410 ГПК срещу М. А.

М. и М. З. И. за сумите: 1166.65 лева - главница за консумирана ел.енергия по фактури, издадени в периода 16.04.2024 г. – 22.05.2024 г., ведно със законната лихва, считано от 21.06.2024 г. до окончателно изплащане на сумата; 12.23 лева - мораторна лихва, за периода от 07.05.2024 до 20.06.2024 г.; 75 лева разноски.

Заповедта е връчена на всеки от длъжниците при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, с оглед което заповедният съд указал на заявителя (ищец в настоящото производство) възможността, в едномесечен срок от получаване на съобщението да предяви иск за установяване на вземането си и последиците от непредявяване на иска.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Искът за установяване на вземането на ищцовото дружество по издадената в негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е предявен в срока по чл. 415 ГПК и се явява процесуално допустим.

Разгледан по същество, искът се явява основателен.

"Енерго - Про Продажби" АД аргументира вземането си с наличието на валидна облигационна връзка с ответниците, основана на договор за продажба на електрическа, регулирана от общи условия на дружеството, одобрени с решение №ОУ-061/07.11.2007г. Съобразно разпоредбата на чл. 98а от ЗЕ, общите условия произвеждат обвързващо действие, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. Следователно те са част от правоотношението между страните по делото и имат обвързваща сила.

Понятието "потребител на електрическа енергия за битови нужди" е определено в чл. 4, ал. 1 от ОУ: "....физическо лице - собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на "Енерго - Про Мрежи" АД, което ползва електрическа енергия за домакинството си и е снабдявано и закупува същата от "Енерго - Про Продажби" АД".

Битов клиент е само лице, което е собственик или носител на ограниченото вещно право на ползване върху процесния обект. Няма пречка клиенти на електрическа енергия за битови нужди да бъдат и правни субекти, различни от посочените, ако ползват имота със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на електрическа енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с енергоснабдителното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на електрическа енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на енергия дължи цената й на предприятието.

3

С ТР № 2/2018 г. по т.д. № 2/2017 г. на ВКС, ОСГК е извършено нормативно тълкуване разпоредбите от Закона за енергетиката. Прието е, че ЗЕ свързва качеството длъжник на цената на доставена топлинна енергия за битови нужди с качеството собственик на имота, съответно с качеството носител на ограниченото вещно право на ползване, когато за същия имот няма сключен договор между ползвателя на договорно основание и доставчика на топлинна енергия (в този смисъл Решение №205/28.02.2019 г. по гр.д.

№439/2018 г. на III г.о., ВКС). В настоящия случай, спорното правоотношение намира правната си уредба в Закона за енергетиката, а начинът, по който Законът урежда и договора за продажба на електроенергия за битови нужди, е сходен с този, по който регламентира договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди.

Установено бе, че ответниците са собственици на апартамент в гр. Русе, ул.“Борисова“№16, бл. 14, вх.В, ет.2, ап. 4, следователно - клиенти на ищцовото дружество, титуляри по партида на обекта. Неизпълненото задължение на бившия собственик на имота (Александър Тодоров) в 30дневен срок да съобщи на крайния снабдител за промените в собствеността (чл.17, т.3 от ОУ) може да породи вземане за обезщетение за вреди, но не квалифицира бившия собственик на имота като длъжник на вземането за цена на доставена в обекта електроенергия. След изгубването на собствеността, тази доставка обективно не обслужва „собствените битови нужди“ на бившия собственик, а тези на новите собственици. Претенцията не е оспорена по размер и е за цена на доставена от ищеца електроенергия, за периода през който ответниците са собственици на обекта.

Изложеното води до извод, че искът като основателен, следва да бъде уважен изцяло.

При този изход на спора и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищцовото дружество следва да се присъдят направените от него разноски. Според т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК, в решението по установителния иск съдът се произнася и по дължимостта на разноските за заповедното производство. В случая, в заповедното производство са направени разноски в размер на 75 лева. Следва всеки един от ответниците да се осъди да заплати на ищеца сумата от 37.50 лв., представляваща 1/2 от 75 лв.

В исковото производство ищецът е направил разноски в размер на 200 лв. – държавна такса и 600 лв. - възнаграждение за особен представител.

Претендира се и юрисконсултско възнаграждение от 100 лева, като съдът счита, че тази претенция е основателна, тъй като е в минималния размер предвиден в чл. 25 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Следва всеки един от ответниците да се осъди да заплати на ищеца сумата от 450 лв., представляваща 1/2 от общата сума на разноските в исковото производство.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

4

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. А. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: *******, дължи на „Енерго Про Продажби” АД с ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, район „Владислав Варненчик”, Варна Тауърс-Г, бул. „Владислав Варненчик” 258, представлявано от Р. И. и И. И., сумата от 583.32 лв. – ½ от главница за незаплатена електрическа енергия по 3 бр. фактури, издадени в периода 16.04.2024 г. до 22.05.2024 г. по клиентски № ********* и абонатен № *******, сумата от 6.11 лв., представляваща ½ от сбора на мораторната лихва по всяка една фактура от падежа и до 20.06.2024 г., както и законната лихва върху главницата считано от 21.06.2024 г. до окончателното и заплащане, за които суми е издадена Заповед № 1977/08.07.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3490/2024 г. по описа на Районен съд Русе.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. З. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: *********, дължи на „Енерго Про Продажби” АД с ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, район „Владислав Варненчик”, Варна Тауърс-Г, бул. „Владислав Варненчик” 258, представлявано от Р. И. и И. И., сумата от 583.32 лв. – ½ от главница за незаплатена електрическа енергия по 3 бр. фактури, издадени в периода 16.04.2024 г. до 22.05.2024 г. по клиентски № ********* и абонатен № *******, сумата от 6.11 лв., представляваща ½ от сбора на мораторната лихва по всяка една фактура от падежа и до 20.06.2024 г., както и законната лихва върху главницата считано от 21.06.2024 г. до окончателното и заплащане, за които суми е издадена Заповед № 1977/08.07.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3490/2024 г. по описа на Районен съд Русе.

ОСЪЖДА М. А. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: *******, да заплати на „Енерго Про Продажби” АД с ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, район „Владислав Варненчик”, Варна ТауърсГ, бул. „Владислав Варненчик” 258, представлявано от Р. И. и И. И., сумата от 37.50 лв. – ½ от разноските по ч.гр.д. № 3490/2024 г. по описа на РС – Русе и сумата от 450 лв. - ½ от разноските за настоящото производство.