Решение № 11907 от 19.06.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 11907 гр. София, 19.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КАЛИНА В. СТАНЧЕВА при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело № 20231110155653 по описа за 2023 година

Производството е за съдебна делба във втора фаза по извършването й.

С Решение № 8700/13.05.2024г., постановено по настоящото дело и влязло в законна сила на 01.08.2024 г. , е допусната съдебна делба между Д. С. С., ЕГН:

********** и П. С. С., ЕГН: **********, на правото на собственост на АПАРТАМЕНТ № 22, находящ се СО-Район „Младост“ж.к. „Младост”, 1“, бл.49, вх.2, ет.З, състоящ се от две стаи, дневна, кухня и други сервизни помещения, с площ от 78.42 кв.м., при граници по доказателствен нотариален акт: стълбище, П. Младенов Дончев, от две страни двор, Костадин Александров Гурглев, заедно със зимно помещение, без посочена площ, а по данъчна оценка с площ от 1.72 кв.м., при граници: коридор, Лилия Спасова Петрова, двор, Калудка и Маргарит Шипковенски, заедно с 1.719 % ид.ч. от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху държавна земя, който апартамент съгласно Схема на самостоятелен обект в сграда № 15 1057760 от 05.10.2023 г., с идентификатор: *** и с адрес в гр.София, общ. Столична, област София (Столица) по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18- 15/03.06.2009 г. на Изпълнителен директор на АГКК; Адрес на имота: гр.София, район „Младост“, ж.к.

„Младост-1“, бл.49, вх.2, ет.З, ап.№ 22; Самостоятелният обект се намира на етаж 3 в сграда с идентификатор ***; Предназначение: Жилищна сграда многофамилна; Сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор ***; Предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент - в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение; Брой нива на обекта: 1; Посочена в документа площ: 78.42 кв.м.; Прилежащи части: зимнично помещение и 1.719% идеални части от общите части на сградата; Ниво: 1 ; Съседни самостоятелни обекти в сградата: На същия етаж: *** ,

***; Под обекта: ***, Над обекта: ***

Стар идентификатор: няма,

ПРИ СЛЕДНИТЕ КВОТИ:

- ½ идеална част за Д. С. С., ЕГН: **********;

- ½ идеална част за П. С. С., ЕГН: **********.

1

С определение, обективирано в протокол от открито съдебно заседание от 03.04.2025 г. /л. 66 по делото/, съдът е приел за съвместно разглеждане заявената от Д.

С. С. срещу П. С. С. претенция по сметки с правно основание по чл. 31, ал. 2 ЗС за сумата в размер на 12 000 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползването й на съсобствената й ½ идеална част от недвижим имот – апартамент № 22, находящ се в гр. София, ж.к. „Младост“, бл. 49, вх. 2, ет. 3, ведно със зимнично помещение и идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавната земя.

С разпореждане № 69251/29.04.2025 г. съдът е допуснал изменение на основание чл. 214, ал. 1 ГПК на заявената по реда на чл. 346 ГПК претенция от Д. С. С. срещу П.

С. С., с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС за заплащане на сумата от 12 000 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползването й на съсобствената й ½ идеална част от недвижим имот – апартамент № 22, находящ се в гр. София, ж.к.

„Младост“, бл. 49, вх. 2, ет. 3, ведно със зимнично помещение и идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавната земя, като намалява размера на същата на сумата от 6 500 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на съсобствената на ищцата ½ ид.ч. от процесния съсобствен имот, равняващо се на гражданските плодове от вещта, съответстващи на половината от средно-месечния пазарен наем в размер на 1 000 лв., който би получила, ако е могла да ползва имота според правата си за периода от 30.12.2023 г. до 03.04.2025 г. На основание чл. 233 ГПК, в частта за разликата от първоначално предявения размер на иска по чл. 31, ал. 2 ЗС в размер на 12 000 лв. до изменения размер от 6 500 лв., производството е прекратено.

С определение, обективирано в протокол от открито съдебно заседание от 03.04.2025 г. /л. 66/гръб по делото/, съдът е приел за съвместно разглеждане заявената от П. С. С. срещу Д. С. С. претенция по сметки с правно основание по чл. 12, ал. 2 ЗН за заплащане на сумата от 16 000 лв., представляваща увеличение на процесния наследствен имот.

С определение, обективирано в протокол от съдебно заседание № 16303/12.06.2025 г., съдът е допуснал на основание чл. 214, ал. 1 ГПК на заявената по реда на чл. 346 ГПК претенция от П. С. С. срещу Д. С. С. с правно основание чл. 12, ал. 2 ЗН за заплащане на сумата от 16 000 лв., представляваща увеличение на процесния наследствен имот, като намалява размера на същата на сумата от 15 300 лв., представляваща ½ част от увеличението на наследствения имот в резултат на извършените подобрения в наследствения имот в периода 2015 г. – 2016 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на претенцията (03.04.2025 г.) до окончателното й плащане. На основание чл. 233 ГПК, в частта за разликата от първоначално предявения размер на иска по чл. 12, ал. 2 ЗН в размер на 16 000 лв. до изменения размер от 15 300 лв., производството - прекратено.

Съдът като съобрази материалите по делото, становището на страните и закона, намира от фактическа и правна страна следното:

По отношение на способа за извършване на делбата:

Способите за ликвидиране на съсобствеността в делбеното производство са посредством теглене на жребий, чрез разпределение на имотите по реда на чл. 353 ГПК, чрез възлагане по реда на чл. 349 ГПК или чрез изнасяне на имота на публична продан.

От заключението на вещото лице по допуснатата и изготвена съдебно2 техническа експертиза, което съдът кредитира като пълно, мотивирано и изготвено от лице, притежаващо нужния опит и професионална квалификация се установява, че процесният имот е реално неподеляем. Същият не може да бъде разделен, доколкото не могат да бъдат удовлетворени изискванията на чл. 40, ал. 1 ЗУТ за минимум едно жилищно помещение, кухня (кухненски бокс), баня и тоалетна и едно складово помещение.

Пазарната оценка на жилището е в размер на 329 374 лева – съгласно констатациите в експертното заключение.

В установения в закона преклузивен срок – първото съдебно заседание след влизане в сила на решението за допускане на делбата съделителите, между които е допусната делба, не са заявили възлагателни претенции по реда на чл. 349 ГПК. В тази връзка следва да се подчертае, че макар в исковата молба, дала начало на производството по делба, формално да фигурира искане за възлагане по чл. 349, ал. 2 ГПК, то същото не се поддържа още в хода на първото съдебно заседание във втората фаза на делбата от 03.04.2025 г. (вж. л. 65 – 67 по делото), предвид което съдът приема, че не е сезиран с подобно искане.

Броят на съделителите е по-голям от броя на имотите, което препятства извършване на делба чрез теглене на жребий или по реда на чл. 353 ГПК.

По изложената аргументация делбата на процесния имот следва да бъде реално извършена чрез изнасянето му на публична продан съгласно чл. 348 ГПК, при което всеки съделител ще получи паричната равностойност на своя дял.

По претенцията по сметки с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС, предявена от Д. С. С. срещу П. С. С..

Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 31, ал. 2 ЗС, когато общата вещ се използва лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени от деня на писменото поискване.

Фактическият състав на това обезщетение включва следните кумулативни предпоставки: 1/ съсобственост върху вещта, 2/ ползване на вещта пряко и лично от единия съсобственик за задоволяване на свои собствени нужди, и 3/ писмена покана за заплащане на подобно обезщетение от друг съсобственик / в този смисъл решение № 163/20.03.2002 г. по гр. д. № 622/2001 г. на ВКС, I г. о., ТР № 129/30.06.1986 г., ОСГК ВС, решение № 119/11.03.2009 г. по гр. д. № 3204/2008 г. на ВКС, II г. о., решение № 80/24.02.2010 г. по гр. д. № 102/2009 г. на ВКС, IV г. о. и ТР № 7/02.11.2012 г. по тълк.дело № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС/.

В процесния случай не е спорно, че е налице първата предпоставка – наличие на съсобственост върху процесния имот.

В исковата молба е обективирана покана от ищеца Д. С. до П. С. да й бъде предоставено ползването на собствените й ½ идеална част от процесното жилище, като поканата /обективирана в исковата молба/ е получена от П. С. на 30.12.2023 г.

/съобщение л. 15/

Съгласно ТР № 7/2.11.2012 г. на ОСГК на ВКС всеки съсобственик притежава свое самостоятелно право върху общата вещ, идентично по същността си с това на другите съсобственици, чийто обем зависи от размера на притежаваната идеална част той може да си служи с цялата обща вещ, без за това да дължи на другите съсобственици възнаграждение или обезщетение съответно на квотите им. Правото на ползване, разбирано като фактическо служене без получаване на доходи, на служещия си с общата вещ съсобственик е ограничено от конкуренцията на еднородните права за ползване, които имат другите съсобственици. Съгласно чл. 31 ал. 1 ЗС съсобственикът може да си служи с общата вещ съобразно предназначението, което тя е имала при 3 възникването на съсобствеността и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им. Обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС не се дължи само ако съсобственикът, до когото е отправено писменото поискване, предложи на този, който му го е отправил, да ползва вещта лично според правата си в съсобствеността и му осигури възможността реално да упражнява това свое право, а последният откаже или не се отзове. Това право не възниква, когато съсобственик отказва да приеме предоставената от ползващия съсобственик част от общата вещ, съответстваща на дела му, или му е дадена възможност да ползва общата вещ заедно с него, защото в този случай няма лишаване от ползване, а нежелание да се ползва.

От показанията на разпитания във втората фаза на делбата свидетел Даниел Кънев И. се установява, че от около 2 години насам (малко след като общият наследодател на страните Мария С. починала на 28.02.2023 г.) П. С. живее заедно с приятелката си и дъщеря си в процесното жилище. Преценявайки данните за заинтересованост на свидетеля И. по правилото на чл. 172 ГПК, съдът приема, че макар и заинтересован свидетелят е възприел вярно релевантните за възникналия правен спор факти в частта отностно обитаването на общия за съделителите имот само от страна на ответника П. С. и ги възпроизвежда добросъвестно в показанията си.

Прочие, самият ответник С. не оспорва факта, че той, а не сестра му, ползва жилището.

С оглед факта, че имотът се полза не само лично от ответника П. С., а от дъщеря му и приятелката му, които са извън кръга на лицата, носители на право на собственост, съдът намира за необходимо да посочи следното. Лично ползване от съсобственик е налице, когато той лично ползва имота или допуска безвъзмездно трето лице да го ползва или когато ограничава правото на другите съсобственици да ползват имота съобразно правата си – в този смисъл е Тълкувателно решение № 7 от 02.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГК, което разрешение е дадено по повод претенция по чл. 31, ал. 2 ЗС и е приложимо в случая.

В рамките на производството във втората фаза на делбата, считано от връчването на исковата молба, обективираща покана по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС, ответникът не доказа по делото, че е предоставил възможност на ищцата да ползва собствената й идеална част. Нещо повече, такива твърдения не са дори изложени.

По изложената аргументация следва извода, че претенцията по сметки, заявена от ищеца, се явява основателна за предявения период от 30.12.2023 г. /един ден след получаване на поканата/ – до 03.04.2025 г. /дата на предявяване на претенцията в хода на открито съдебно заседание, проведено на същата дата/.

Видно от заключението на вещото лице за този период средният пазарен наем за жилището е в общ размер на 14 447,99 лв. Ищцата с оглед притежаваната в съсобствеността квота има право на ½ част от тази сума или на екзактно 7 223,99 лв.