Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 560 от 14.08.2025, Районен съд - Разград

Съд
Районен съд - Разград
Дело
Гражданско дело 662/2025
Вид
Решение № 560
Подписан
14.08.2025
В сила
10.09.2025
Състав
СИЛВИНА ДАЧКОВА ЙОВЧЕВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 560 гр. Р, 14.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Р в публично заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА при участието на секретаря НАТАЛИЯ Д. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Гражданско дело № 20253330100662 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са кумулативно съединени осъдителни искове по чл. 153, ал.

1 от ЗЕ вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД

С искова молба, подадена от “Топлофикация С” ЕАД с ЕИК 831609046, представлявано от Александър Александров и Ивайло Ивов Епитропов, чрез процесуален представител Катрин Симеонова, с адрес: гр. С, ул. “Ястребец” 23Б, против П. Г. А. с ЕГН: **********, с адрес: гр. Р, ул. Св. К, бл.**, ет.*, ап.**, и А. Г. А. с ЕГН: ********** от гр. Р, ул. Св. К, бл.**,вх.*, ет.*,ап.**, в качеството им на законни наследници на Д. А. И. с ЕГН: **********, починала на 02.04.2024 г., се моли за осъждане на ответниците да заплатят в условията на разделна отговорност на ищцовото дружество в общ размер на 579,48 лв., от които 418,15 лв. главница за периода май 2020 г. до април 2021 г. и май 2022 г. до април 2023 г., 120,31 лв. лихва за периода от 15.09.2022 г. до 22.10.2022 г. върху платена главница за периода от май 2021 г. до април 2022 г., включваща и лихва за периода от 15.09.2021 г. до 26.03.2024 г. върху главница за периода от май 2020 г. до април 2021 г. и май 2022 г. до април 2023 г. и за дялово разпределение 34,64 лв. главница за периода от август 2021 г. до април 2023 г. и 6,38 лв. лихва за периода от 16.10.2021 г. до 26.03.2024 г., като се претендират и направените по делото съдебни разноски и ЮВ, при следните квоти:

П. Г. А. с ЕГН: **********, при квота 1/ 2, а именно за сумите в размер на 289,74 лв., от които 209,07 лв. главница за периода май 2020 г. до април 2021 г. и май 2022 г. до април 2023 г., 60,15 лв. лихва за периода от 15.09.2022 г. до 22.10.2022 г. върху платена главница за периода от май 2021 г. до април 2022 г., включваща и лихва за периода от 15.09.2021 г. до 26.03.2024 г. върху главница за периода от май 2020 г. до април 2021 г. и май 2022 г. до април 2023 г. и за дялово разпределение 17,32 лв. главница за периода от август 2021 г. до април 2023 г. и 3,19 лв. лихва за периода от 16.10.2021 г. до 26.03.2024 г.;

1

А. Г. А. с ЕГН: **********, при квота 1/ 2, а именно за сумите в размер на 289,74 лв., от които 209,07 лв. главница за периода май 2020 г. до април 2021 г. и май 2022 г. до април 2023 г., 60,15 лв. лихва за периода от 15.09.2022 г. до 22.10.2022 г. върху платена главница за периода от май 2021 г. до април 2022 г., включваща и лихва за периода от 15.09.2021 г. до 26.03.2024 г. върху главница за периода от май 2020 г. до април 2021 г. и май 2022 г. до април 2023 г. и за дялово разпределение 17,32 лв. главница за периода от август 2021 г. до април 2023 г. и 3,19 лв. лихва за периода от 16.10.2021 г. до 26.03.2024 г.

На основание чл. 219, ал. 1 ГПК, съдът е конституирал "Техем сървисис" ЕООД с ЕИК 130036512 като трето лице помагач на страната на ищеца.

Твърди се, че починалата Д. А. И. за процесния период е бил клиент на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката. С оглед настъпилата смърт на длъжника Д. А. И., ищецът насочва претенцията си срещу нейните наследници. Сочи се, че ответниците са битови клиенти по смисъла на нормативните актове. Съгласно чл. 63, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, при смърт на клиент - физическо лице, наследниците или лицето, придобило жилището по силата на договор за гледане и издръжка или по дарение, са длъжни да уведомят писмено продавача в срока по чл. 12, т. 12 (30-дневен срок), чрез подаване на заявление за промяна на партидата. Сочи се, че продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация С“ АД на клиенти за битови нужди в гр. С, които се изготвят от “Топлофикация С” ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране, които влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ без да е необходимо изричното им приемане от страна на клиентите. Сочи се още, че с тях се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на ТЕ и дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на ТЕ; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др.

Твърди се, че ответниците не са упражнили правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо тях са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация С” ЕАД на потребители за битови нужди в гр. С, одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор” в сила от 10.07.2016 г. В раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение”, в чл. 31, ал. 1 бил определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. Съгласно чл. 33 от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така имали задължение да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислявало обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал.

2, клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия. Твърди се, че ответниците са използвали доставяната от дружеството ни топлинна енергия за абонатен № 122962 през процесния 2 период и не са погасили задължението си. В изпълнение на разпоредбата на чл. 112г, ал. 1 от ЗЕЕЕ сградата-етажна собственост, в която се намирал топлоснабдения имот имала сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма “Техем сървисис” ЕООД.

На основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършило по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. В настоящия случай, в изпълнение на разпоредбата на чл. 1386 от ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се намира имота на ответниците, сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД за предоставяне на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Съгласно чл. 140, ал.

1, т. 2 от ЗЕ сумите за ТЕ за процесния имот били начислявани от „Топлофикация С” ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период били изготвени изравнителни сметки от ТЕХЕМ СЪРВИСИС ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Твърди се, че за имота на ответниците били издадени изравнителни сметки, приложени като доказателство. Съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, в случай че резултатът от изравнителните сметки е сума за доплащане, то тя се прибавяла към първата дължима сума за процесния период. В случай, че резултатът от изравнителната сметка има сума за възстановяване, то от тях служебно се приспадали просрочените задължения, като се започне от най-старото.

Основанието по отношение на претенцията им за цена на услугата дялово разпределение се съдържала във валидните за периода Общи условия, където в чл. 22, ал. 2 било инкорпорирано задължение на клиентите на топлинна енергия да заплащат на продавача на топлинна енергия, а именно „Топлофикация С” ЕАД, стойността на услугата. Клиентите заплащали на продавача стойността на услугата "дялово разпределение”, извършвана от избрания от тях Търговец. Цената на извършената услуга дялово разпределение се формира съгласно чл. 36 от Общите условия.

В срока за отговор ответницата П. Г. А. не депозира писмен отговор.

В срока за отговор ответникът А. Г. А. изразява становище за допустимост на предявените искове. Оспорва същите и моли за отхвърлянето им като неоснователни и недоказани. Сочи се, че с Нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 146, том II, рег. № ******, дело № 304 от **.**.**** г., Д. А. И. придобила собствеността върху недвижим имот – апартамент № 50, находящ се в гр. С, район „М“, ж.к. „М 2“, в жилищна сграда на блок № ***, вход В, на втори етаж, със застроена площ от 46,46 кв.м., състоящ се от една стая, кухня и други сервизни помещения. Д. А. И. прехвърлила правото на собственост върху горепосочения недвижим имот апартамент № 50, на своята племенница П. Г. А. с Нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот № 183, том II, рег. № 4234, дело № 303 от 30.10.2023 г. Д. А. И. починала на 02.04.2024 г., като оставила като наследници П. Г. А. и А. Г. А.. Ответникът сочи, че доколкото П. Г. А. е собственик на топлоснабдения имот с адрес: гр. С, район „М“, ж.к. „М - 2“, бл. ***, вх. В, ет.

2, ап. 50, то съществувало облигационно правоотношение между ищеца и нея с предмет „продажба на топлинна енергия“ при Общи условия, с чиито клаузи според правилото на чл. 150 от ЗЕ били обвързани клиентите, без да е необходимо изричното им приемане. Сочи се още, че ответникът не е наследил горепосочения недвижим имот от починалата, тъй като последната 3 го е продала на неговата страна П. А. през 2023 г., поради което ответникът не бил съсобственик с 1/2 идеална част от процесния имот. Изтъква се, че ответникът не е наследил 1/2 идеална част от самостоятелния обект в сградата съгласно чл. 10, ал. 2 от ЗН, тъй като процесния апартамент не бил част от наследствената маса, доколкото не е принадлежал на наследодателя Д. И. в момента на смъртта и. Сочи се, че ответникът А., не попада в този кръг от наследници, тъй като не е приел наследството от своята леля, представляващо недвижим имот, находящ се в гр. С, район „М“, ж.к. „М - 2“, бл. ***, вх. В, ет.

2, ап. 50, поради което не може да отговаря и за задълженията, с които то е обременено. А. А. не е и не е бил собственик и титуляр на вещно право на ползване в сградата - етажна собственост, въз основа на което исковата претенция за заплащане на сума в общ размер на 289,74 лв. (двеста осемдесет и девет лева и седемдесет и четири стотинки) била напълно неоснователна.

Изтъква се още, че ищецът некоректно се позовава на чл. 63, ал. 1 от ОУ, тъй като не се касае за смърт, а за придобиване на имота чрез договор за издръжка и гледане. Според ответникът П. А. е следвало да изпълни задължението си по чл. 61, ал. 1 от ОУ като подаде заявление промяна на партида по образец, като се прилага съответно чл. 60, което явно не била направила. Отделно се прави възражение на основание чл. 111, б. „в“ от ЗЗД за погасяване по давност на част от претендираните вземания, начислени за периода от 01.05.2020 г. до 25.06.2021 г. по отношение на претендирана главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия, доколкото исковата молба е подадена на 26.06.2024 г., т.е. твърди се изтичане на тригодишната давност за вземанията, чиято изискуемост е настъпила преди 26.06.2021 г. Оспорва се вземането, представляващо обезщетение за забава в размер на 60,15 лв.

(шестдесет лева и петнадесет стотинки), посочено в общата фактура. Изтъква се, че не са представени доказателства за доставената топлинна енергия в имота, количеството на реално потребената топлинна енергия, както и стойностите на начислените за това суми и тези за услугата дялово разпределение. Оспорва ме, че е налице възникнало задължение за плащане на исковата сума като равностойност за консумирана топлинна енергия, доколкото липсват документи, удостоверяващи отчети на показателите на съответните измервателни устройства. Твърди се, че ищецът не е представил никакви доказателства, че ответника е ползвал недвижимия имот, през процесния период, още повече че не е собственик.