Решение № 260026 от 07.12.2020, Районен съд - Козлодуй

Р Е Ш Е Н И Е № … гр.Козлодуй, 07 декември 2020 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Козлодуйският районен съд, трети състав в открито съдебно заседание на 18.11.2020 г. /осемнадесети ноември две хиляди и двадесета година/ в състав:

Районен съдия: Борислав Методиев при секретаря Валентина Гъркова, като разгледа докладваното от съдията Б.Методиев административно наказателно дело № 267 по описа на РС-Козлодуй за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство e по чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по повод жалбата на А.М.Д. с ЕГН:********** *** срещу Наказателно постановление № 20-0288-000490/02.10.2020г. на Началник РУ-К. към ОД на МВР гр.В., с което за нарушение на чл.119, ал.1 от Закона за движението по пътищата / ЗДвП /, на основание чл.183, ал.5, т.2 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева и на основание Наредба №Iз-2539 на МВР са отнети общо 8 точки.

Жалбоподателят оспорва констатациите, като твърди, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно. Моли за неговата отмяна, като сочи, че е нарушена разпоредбата на чл.43, т.3 от ЗАНН. Сочи, че в акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление административнонаказващият орган не е посочил мястото, на което се твърди, че е извършено нарушението. Релевира, че не е извършил приписваното му нарушение, тъй като през всички пешеходни пътеки, през които е преминал не е имало стъпили на тях пешеходци или такива, които да са били в непосредствена близост с намерение да преминат по пешеходната пътека.

Жалбата е с правно основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, подадена е в преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Ответната страна не изпраща представител, не оспорва жалбата, не сочи доказателства.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 29.09.2020г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение за това, че на 29.09.2020г., около 10.35 часа, в гр.К. ул.“Х. Б.“, управлява лек автомобил „П. П.” с рег. №********, собственост на „А.“АД, Булстат:*********, като при приближаването си на пешеходна пътека тип „зебра“ не пропуска стъпилия на пешеходната пътека пешеходец. Като нарушена норма е посочена разпоредбата на чл.119, ал.1 от ЗДвП.

Административнонаказващият орган е приел нарушението за установено от фактическа страна и е издал обжалваното постановление, с което за нарушение на чл.119, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.5, т.2 от ЗДвП, е наложил на жалбоподателя административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева и на основание Наредба №Iз-2539 на МВР му е отнел общо 8 точки.

По делото като свидетели са разпитани, актосъставителят Д.Г.Т. и свидетелите-очевидци – В.И.К. и Н.К.К..

От показанията на актосъставителя

- Д.Т. и свидетеля В.К.,*** се установява, че на 29.09.2020г. около 10:30 часа двамата извършвали обход в гр.К. по ул.“Х. Б.“, когато забелязват, че срещу тях по същата улица се движи лек автомобил „П. П.“ с рег. №********. Водачът на този автомобил приближавайки пешеходна пътека, находяща се на ул.“Х. Б.“ на кръстовището с ул.“С. К.“, не спира и не пропуска стъпил на пешеходната пътека пешеходец. Полицейските служители спират за проверка водача на лек автомобил „П. П.“ и му извършват проверка. Установяват, че това е жалбоподателят А.М.Д.. Обясняват на водача повода за спирането му и извършването на проверка, като му съставят и акт за установяване на административно нарушение.

Жалбоподателят отказва да подпише акта, поради което отказът му е удостоверен с подписа на свидетеля В.К..

Разпитан като свидетел е и Н.К.К., която е била пътник в превозното средство на жалбоподателя, към момента на спирането му за проверка. Същата заявявя, че работи с А.Д. и въпросния ден са отишли в гр.К. служебно, за да напазаруват. Твърди, че се движили по ул.“Х. Б.“, когато преминават през пешеходна пътека, до която е имало жена, но същата не била стъпила на пешеходната пътека /не е била тръгнала/. Малко по-късно, след като отминават пешеходната пътека, били спряни от полицаи за проверка, които написали акт на Д..

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни доказателства и административно-наказателната преписка.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав съобрази следното:

Актът за установяване на административно нарушение е съставен при съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

В чл.42 в т.1 до т.10 от ЗАНН и в чл.57, ал.1 в т.1 до т.10 от ЗАНН, изчерпателно е посочено минимално изискуемото съдържание на акта за установяване на администратиивно нарушение и наказателното постановление.

При извършена проверка, настоящия съдебен състав констатира, че при съставянето на АУАН и атакуваното наказателно постановление са нарушени нормите на чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като не е посочено точното място на извършване на твърдяното нарушението. И в АУАН и в последващото го наказателното постановление е посочено, че управлляваният от жалбоподателя лек автомобил „П. П.“ с Рег. №******** се е движил в гр.К. по „ул.Х. Б.“, без да е уточнено, къде точно, в коя част на тази улица е извършено тръдяното нарушение. Отразено е, че не е пропуснат пешеходец на пешеходна пътека, но не е уточнено коя пешеходна пътека и къде точно се намира същата. Ноторно известно е, че ул.“Х. Б.“ е главната улица в гр.К., която преминава през целия град и по същата има множество пешеходни пътеки. Непосочването в акта за установяване на административно нарушение и последващото го наказателно постановление на точното място, за което се твърди, че е осъществено нарушението от жалбоподателя, създава неяснота у последния, досежно деянието, което му се вменява, че е извършил. По този начин, той не може да формира еднозначен извод, относно съдържанието на волеизявлението на актосъставителя, с което се засяга правото му на защита.

Както беше посочено по-горе, това от своя страна е съществено нарушение на процесуалните правила по издаването на акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление императивно, заложени от законодателя в чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.

Предвид горното, съдът намира, че

Наказателно постановление № 20-0288-000490/02.10.2020г. на Началник РУ-К. към ОД на МВР гр.В., с което за нарушение на чл.119, ал.1 от Закона за движението по пътищата / ЗДвП /, на основание чл.183, ал.5, т.2 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева и на основание Наредба №Iз-2539 на МВР са отнети общо 8 точки, следва да бъде отменено от настоящата въззивна инстанция, като незаконосъобразно и неправилно издадено.

Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Козлодуйският районен съд Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №

20-0288-000490/02.10.2020г. на Началник РУ-К. към ОД на МВР гр.В., с което за нарушение на чл.119, ал.1 от Закона за движението по пътищата / ЗДвП /, на основание чл.183, ал.5, т.2 от ЗДвП, на А.М.Д. с ЕГН:********** *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева и на основание Наредба №Iз-2539 на МВР са отнети общо 8 точки.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд- гр.Враца в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: