Определение № 1115 от 23.07.2026, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1115 гр. Бургас, 23.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги Д. Пепеляшев

Членове:

Георги Хр. Иванов

СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от Г. Д. Пепеляшев Въззивно частно наказателно дело № 20262100600954 по описа за 2026 година

Въззивното производство е по реда на чл. 341, ал. 2, вр. чл. 249, ал. 3 НПК.

С Определение № 83 от 27.05.2026 г., постановено в разпоредително заседание по НОХД № 60/2026 г. по описа на Районен съд-Елхово, съдът прекратил съдебното производство по делото и го върнал на Районна прокуратура – Ямбол, доколкото установил допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила; изменил взетата по отношение на подс. Д.Р.Е.Х. /D.R.E.-H./ мярка за неотклонение „Задържане под стража“ в „Домашен арест“, която да се изпълнява и контролира на адрес:

*************** чрез електронно устройство за проследяване; и оставил без уважение исканията на Р. Н. М., А. В. М., А. Г. А., А. Д. М., О. А. Д., Б. Н. М. и М. М. А. за конституирането им в качеството на частни обвинители по делото.

Срещу така посоченото определение били подадени частен протест от прокурор при РП-Ямбол, въззивна частна жалба от пострадалия Р. М., чрез повереника му – адв. Стойко Славов от АК-София, и въззивна частна жалба от пострадалите А. М., А. А., А. М., О. Д., Б. М. и М. А. - чрез процесуалния им представител – адв. Николай Конарев от АК-Сливен.

С протеста се оспорва законосъобразността и правилността на съдебния акт за прекратяване на съдебното производство и изменението на мярката за 1 неотклонение. В тази връзка се сочи, че с определение по ВЧНД № 446/2023 г. по описа на Окръжен съд-Сливен, влязло в сила на 19.10.2023 г., не били констатирани допуснати в хода на досъдебното производство съществени нарушения на процесуалните правила и делото било върнато на Районен съд Сливен за продължаване на съдебното производство, поради което при новото разглеждане на делото от Районен съд – Елхово (след направени отводи на съдиите от РС-Сливен, РС-Нова Загора и РС-Ямбол), съдът изобщо не следвало да провежда разпоредително заседание, поради което така атакуваното определение следвало да се отмени като незаконосъобразно. По същество с протеста се възразява срещу извода на РС-Елхово, че обвинението не било конкретизирано в достатъчна степен. Специфичните обстоятелства около множеството отделни деяния, правели тази конкретизация невъзможна.

Пострадалите били малолетни и непълнолетни деца, повечето от които неграмотни, а сексуалните контакти, в които участвали били с висок интензитет и това не позволявало отделянето им по време и брой. Съдът некоректно основал крайния си извод за допуснати нарушения на процесуалните правила, позовавайки се на отдени изречения от обвинителния акт, без да бъде изследван в своята цялост, в резултат от което неправилно било заключено, че липсвало изложение на обстоятелствата, квалифициращи деянието като извършено при използване на положение на зависимост. В обстоятелствената част на обвинителния акт подробно била посочена цялостната му дейност и отношението, което подсъдимият бил оставил у децата. Той им купувал дрехи, обувки, храна, както за тях, така и за техните семейства, и водел децата на екскурзии, поради което всяко от тях се чувствало финансово и материално зависимо от подс. Х.. Според прокурора включените в обвинението деяние са описани във възможно най-голяма пълнота, предвид умствените и социалните умения на пострадалите, честотата, с която са се осъществявали престъпните посегателства, граничеща с „непрекъсваемост“, множеството лица, участващи при някои от сексуалните актове и различните форми на изпълнителното деяние. Опитите да се конкретизират броят и времето на сексуалните посегателства биха довели по мнението на прокурора до „ревиктимизация“, при което правата на жертвите на престъплението биха били нарушени. В заключение прокурорът сочи, че така изложените обстоятелства около извършваните деяния, правят невъзможно изпълнението на дадените с атакуваното определение указания 2 за: „в обстоятелствената част на обвинителния акт да се посочат ясно и еднозначно фактите, свързани с точния брой, приблизителните времеви и пространствени параметри на всяко от деянията спрямо всяко от пострадалите лица“. Настоява се за отмяна на определението.

В отделния частен протест, насочен единствено спрямо мярката за неотклонение, прокурорът е изложил несъгласието си с решението на съда да измени МНО „Задържане под стража“ в „Домашен арест“. Изминалият период от време от първоначалното вземане на МНО „Задържане под стража“ – 3 години и почти 10 месеца, на който се е позовал съда при промяна на мярката, не следвало да се отчита в такава степен, тъй като от една страна в съдебната фаза на процеса нямало ограничение на този срок, а от друга - опасността подсъдимият да се укрие или да извърши престъпление не била отпаднала, каквото било изискването на чл. 63, ал. 3 от НПК, с оглед броя, сериозността на престъпленията и тежестта на предвидената за тях санкция. Настоява се за отмяна на определението и в тази част и потвърждаване на взетата с определение от 12.08.2022 г. по ЧНД № 936/2022 г. по описа на РС-Сливен МНО „Задържане под стража“.

Във въззивната жалба от адв. Славов са изложени пространни съображения срещу решението на съда да остави без уважение искането му за конституиране на пострадалия Р. М. като частен обвинител. Счита, че въпросът за конституирането на страните бил решен с Определение от 25.07.2025 г. по ВЧНД № 284/2025 г. по описа на ОС-Ямбол, съгласно което доверителят му М. бил конституиран като частен обвинител още с определение от 22.04.2024 г. по НОХД 487/2025 г. по описа на РС-Сливен.

Представен е анализ на разпоредбите и съдебната практика, отнасящи се до конституирането на страните в съдебното производство и са разграничени две основни хипотези – при отмяна на присъда на първоинстанционен съд и връщане на делото за ново разглеждане; и при проведено разпоредително заседание и промяна на целия или част от съдебния състав, която хипотеза, счита, че е налице в настоящия случай. Дори и да не било упражнено при провеждане на първото разпоредително заседание, правото на пострадалия по чл. 77 от НПК не се преклудирало, тъй като производството започвало отначало и предходното разпоредително заседание следвало да изгуби процесуалната си стойност. Изложени са и пространни аргументи срещу начина на провеждане на коментираното първо разпоредително заседание от 3

05.09.2023 г пред РС-Сливен, в което пострадалите били записани в протокола с поредни номера от списък на лицата за призоваване и по този начин изобщо не ставало ясно кои лица всъщност се били явили в съдебното заседание.

Настоява се за отмяна на обжалваното определение и постановяването на ново, с което Р. М. да бъде конституиран като частен обвинител, а делото да се върне на РС-Елхово за продължаване на съдопроизводствените действия.

В жалбата от адв. Конарев, след хронологично пресъздаване на движението на делото и постановените по него съдебни актове, се сочи, че обжалваното сега определение от разпоредително заседание е незаконосъобразно, тъй като въпросите, разисквани в него, вече били уредени с влязъл в сила съдебен акт – определение от 22.02.2024 г., постановено по НОХД № 487/2023 г. по описа на РС-Сливен, което не било обжалвано и протестирано и било влязло в сила на 29.02.2024 г. Предлага се определението на РС-Елхово да бъде отменено, а представляваните от него пострадали лица – А. М., А. М., Б. М., А. А., О. Д. и М. А. да бъдат конституирани като частни обвинители по делото.

Бургаският окръжен съд, след като се запозна с материалите по делото и обсъди доводите във въззивните протест и жалби, прие следното:

Въззивните протест и жалби са процесуално допустими, тъй като са подадени от легитимирани страни, в преклузивния 7-дневен срок, срещу годен за въззивен контрол по реда на Глава ХХІI от НПК съдебен акт, и пред надлежния съд. Разгледани по същество, протестът е частично основателен, а въззивните жалби – основателни, но не изцяло по предложените в тях основания.

В РС-Сливен е било образувано НОХД 487/2023 г. въз основа на внесен в съда обвинителен акт от РП-Сливен, с който спрямо подсъдимия Д.Е. Х. са повдигнати обвинения за общо 14 самостоятелни престъпления, 11 броя от които за престъпления по чл. 157, ал. 7, вр. ал. 3, вр. ал. 1 от НК и 3 броя за престъпления по чл. 157, ал. 7, вр. ал. 1 от НК, преобладаващата част от които осъществени в условията на продължавано престъпление по чл. 26, ал. 1 от НК. След отводи на всички съдии от състава на РС-Сливен, РС-Нова Загора и РС-Ямбол, с определение № 149 от 13.03.2026 г. по ЧНД 236/2026 г. по описа на ВКС, делото е било изпратено за разглеждане от РС-Елхово, който на 2627.05.2026 г. провел разпоредително заседание, в рамките на което е 4 постановено оспореното сега определение на районния съд. Предмет на поредно разглеждане е първоначално внесеният от Районна прокуратура – Сливен и посочен по-горе обвинителен акт.

В хода на проведеното разпоредително заседание по делото, съдът приел, че са налице допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване процесуалните права на подсъдимия Д. Х., поради което прекратил съдебното производство на основание чл. 248, ал. 5, т. 1, вр. чл.

249, ал. 2 и ал. 4, т. 1 от НПК и върнал делото на прокуратурата за отстраняването им. Според първоинстанционния съд била налице непълнота в диспозитива на обвинението, тъй като не били посочени конкретните действия, с които било реализирано деянието, като посочването им в обстоятелствената част на обвинителния акт не било достатъчно, за да се приеме, че обвинението било конкретизирано. След като било прието от прокурора, че отделните престъпления били извършени чрез използване положение на зависимост, то вида на тази зависимост (материална, социална, възпитателска или друга), и представлявали особено тежък случай, то следвало тези обстоятелства също да бъдат посочени в диспозитива на обвинителния акт, конкретно за всяко отделно престъпление, а не общо за всички. Наред с това от описаните в обвинителния акт фактически обстоятелства около изпълнителното деяние „действия на полово удовлетворяване“ не било ясно дали деянието е довършено, или е останало в стадия на недовършения опит, тъй като престъплението било резултатно – осъществявало се с действия, „контакти между лица от един пол, които предизвикват оргазъм на единия или двамата партньори.“ Тъй като за част от престъпленията се твърдяло, че са извършени в условията на продължавано престъпление, то всяко едно деяние, включено в това продължавано престъпление, следвало да бъде отделно описано, а не както е сторил прокурорът – да посочи, че в инкриминирания период тези престъпления били извършени няколкократно, което било недопустимо.

Отделените деяния следвало да се индивидуализират с конкретни дати или период на извършване, място на извършване, изпълнително деяние, и да се направи преценка и относно фазата, в която се намира деянието – довършено ли е, или е във фазата на опита. С оглед посочените обстоятелства, съдът приел, че така допуснатите в съдържанието на обвинителния акт недостатъци били съществени, тъй като водели до нарушение на процесуалните права на 5 обвиняемия да разбере в какво бил обвинен, а също и възпрепятствали възможността на съда да разбере предметните рамки на обвинението и какви факти и обстоятелства подлежат на доказване.

Със същото определение, по отношение на наложената на подс. Х. мярка за неотклонение „Задържане под стража“, съдът приел, че изминалият период от време от първоначалното му задържане – 3 години и приблизително 10 месеца, ще въздейства възпиращо на подсъдимия да се укрие или да извършва престъпления, поради което приел, че адекватна на обществената опасност на деянията, за които на подсъдимия му е повдигнато обвинение, е мярка за неотклонение „Домашен арест“, като мярката следва да се контролира чрез електронно устройство за проследяване.