Определение № 701 от 08.10.2025, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 701 гр. Пазарджик, 08.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Ил. Димитрова

Членове:

Албена Г. Палова

Николинка Н. Попова като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно частно гражданско дело № 20255200500785 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. във връзка с чл.248 от ГПК.

Пазарджишкият окръжен съд е сезиран с частна жалба от „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.

„Цариградско шосе“ № 115Е, ет. 5, представлявано от Н.П.П. против определение № 2245/17.07.2025 г., постановено по гр.д. № 757/2025 г., с което Пазарджишкият районен съд е отказал да измени решение № 658/02.06.2025 г., постановено по същото дело в частта за разноските.

Доводите, изложени в частната жалба, могат да се сведат до следното:

Неправилно РС-Пазарджик не е допуснал събиране на доказателства за материалното състояние на ищеца К. Й. А., ЕГН **********, с адрес с. С., общ. С., ул. „Д.“ № 15, за установяване неверността на отразеното в договора за правна защита и съдействие, че лицето е материално затруднено, поради което му е оказана безплатна адвокатска защита на основание чл.38, ал.1 т.2 от ЗАдв. Това обстоятелство било оспорено изрично от ответника и съдът бил длъжен да събере поисканите от него доказателства.

От приложения по делото договор за правна защита и съдействие не можело да се установи дали наистина той е свързан с гр.д. № 757/2025 г. по описа на ПРС, тъй като номер на делото не бил посочен в договора, а дължимата правна помощ се изразявала в „завеждане на исково производство“.

Неправилно районният съд бил присъдил разноски за всеки от двата уважени иска в общ размер на 800 лв., тъй като те произтичали от един интерес и защитавали един интерес. Неправилно бил определен и размерът на 1 адвокатското възнаграждение, тъй като Наредба № 1 за адвокатските възнаграждения и адвокатската работа нямала задължителен характер за съдилищата и обвързваща сила за клиентите. Делото не се отличавало с фактическа и правна сложност, по спорните въпроси съществувала значителен по обем практика, а съдът следял служебно за неравноправните клаузи. Наред с това ищецът не бил направил опит за доброволно уреждане на спора с ответника, поради което адвокатското възнаграждение следвало да бъде определено в значително по-нисък размер.

Искането е обжалваното определение да бъде отменено, вместо което да бъде постановено ново, с което да бъде отказано присъждането на разноски на ищеца или евентуално техният размер на бъде значително намален.

В законния срок е постъпил писмен отговор от К. Й. А., ЕГН **********, с адрес с. С., общ. С., ул. „Д.“ № 15, чрез неговия процесуален пълномощник с искане обжалваното определение да бъде потвърдено. Изложени са доводи, че ищецът е представил пред районния съд доказателства, че е бил материално затруднен към момента на предявяването на иска, защото е бил безработен, а още към този момент е подал и декларация за имотно и семейно състояние, в която бил декларирал, че не е женен.

Намира за правилни изводите на съда относно критериите за определяне размера на адвокатското възнаграждение и моли частната жалба да бъде оставена без уважение.

Окръжният съд след като се запозна с доводите, изложени в частната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, намира обжалвания съдебен акт за валиден и допустим, тъй като не страда от пороци, обосноваващи неговата нищожност или недопустимост.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:

С решение № 658/02.06.2025 г., постановено по настоящото дело, съдът е уважил предявените от К. Й. А., с ЕГН **********, с адрес с. С., общ. С., ул.

„Д.“ № 15, против „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление гр. София, бул „Цариградско шосе“ № 115Е, ет. 5, представлявано от Н.П.П. установителен и осъдителен искове, като е признал за установено в отношенията между страните, че сключеният между тях договор за потребителски кредит № ******** от 04.12.2024 г. е нищожен поради противоречие със закона - чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД и е осъдил ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 109,96 лева, представляваща заплатена без основание сума по Договор за потребителски кредит № ******** от 04.12.2024 г.

2

С решението съдът се е произнесъл по дължимите разноски от ответника „Сити Кеш“ ООД в полза на РС-Пазарджик, както и в полза на процесуалния представител на ищеца за оказана от него безплатна адвокатска помощ и съдействие на ищеца в производството като му е присъдил на основание чл. 38, ал. 2, във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. сумата в общ размер на 800 лева, представляващо адвокатско възнаграждение – по 400 лева за всеки от уважените искове.

Установява се от доказателствата по делото, че ответникът изрично е оспорил отразеното в договора за правна защита и съдействие, че лицето е материално затруднено, поради което му е оказана безплатна адвокатска защита на основание чл.38, ал.1 т.2 от ЗАдв. и е поискал да бъде допуснато събиране на доказателства в подкрепа на това твърдение: да се извърши справка в НБДН за съпруга на К. А.; да се изиска справка от НАП относно наличие на регистрирани работодатели и осигурителен доход за ищеца и неговата съпруга, за декларирани доходи с годишна данъчна декларация и изплатени доходи по чл.73 ЗДДФЛ за 2024 г. Искал е справка от данъчна служба – Община Пазарджик и ОДМВР за притежавани от ищеца и неговата съпруга недвижими имоти и автомобили.

Във връзка с това в първото по делото открито съдебно заседание ищецът е представил оригинал на декларация за семейно и имотно състояние от 21.02.2025 г., в която под страх от наказателна отговорност е декларирал, че няма сключен граждански брак, притежава автомобил марка „М., произведен през 2003 г., притежава 630 кв.м. земеделска земя и е безработен.

Представена е и справка за всички трудови договори на ищеца, от която е видно, че преди датата на завеждане на делото е работил по три регистрирани трудови договора, прекратени съответно на 16.01.2023 г., 23.06.2023 г. и 09.12.2024 г. Делото е заведено на 25.02.2025 г., решението по него е постановено на 02.06.2025 г., а ищецът е сключил следващия и последен трудов договор на 31.03.2025 г. и липсват данни към момента на издаване на справката този договор да е прекратен.

С протоколно определение от 22.05.2025 г. РС-Пазарджик е отказал да събира доказателствата за семейно и имотно състояние на ищеца, поискани от ответника поради представянето на такива от ишцовата страна.

При тези данни въззивният съд намира частната жалба за неоснователна по следните съображения:

На първо място неоснователно е искането за събиране на доказателства пред въззивния съд за семейния и имотния статус на ищеца, тъй като пред районния съд такива доказателства са събрани и от тях безспорно се установява, че към датата на предявяване на иска К. А. е бил безработен, не е 3 бил в брачна връзка, а притежаваните от него 630 кв.м. земеделска земя и лек автомобил на 22 години са недостатъчни, за да му осигурят дори минимален доход за живеене. Освен това ответникът е поискал от районния съд служебно да събира доказателства за оспорените от него обстоятелства при положение, че е бил длъжен сам да положи усилия за снабдяването си с доказателства, като поиска от съда да му издаде съдебно удостоверение, което да му послужи пред посочените от него институции и да се снабди лично с документите, които го интересуват, с оглед задължението си да докаже своите фактически твърдения при условията на състезателност в гражданския процес – нещо, което не е направил. Не го прави и във въззивното частно производство, а продължава да настоява доказателствата за твърдените от него факти да бъдат изискани служебно от съда. Следва да се припомни на частния жалбоподател, че съдът е арбитър, а не страна в гражданския процес и по дефиниция не може да събира служебно доказателства в подкрепа на тезата на една от страните.

Служебното начало в действащия ГПК е силно стеснено и е насочено предимно към защитата на правата и интересите на малолетните и непълнолетни лица, а съдът събира доказателства служебно само в изрично предвидени от закона случаи, но настоящият казус не е сред тях.

Неоснователни са твърденията относно липсата на връзка между договора за правна защита и съдействие и осъществената по повод на него правна защита на ищеца по гр.д. № 757/2025 г. Тук частният жалбоподател отново изказва твърдения, неподкрепени с никакви доказателства – като например да докаже, че със същия договор ищецът е бил защитаван от същия адвокат по друго гражданско дело. Очевидно е от този договор, че е сключен преди изготвянето на исковата молба и образуването на гражданско дело, поради което обективно не е било възможно в него да бъде посочен конкретен номер на дело. Затова пък няколко дни след сключването му исковата молба е изготвена и подадена и въз основа на нея е образувано гр.д. № 757/2025 г. по описа на ПРС, по което адв. М. е бил упълномощен да представлява ищеца и е осъществил неговата защита пред районния съд.

Неоснователно е и твърдението, че районният съд неправилно е определил размера на дължимото адвокатско възнаграждение. Определяйки го, той е взел предвид факта, че мака и делото да не се отличава с висока фактическа и правна сложност, процесуалният пълномощник на ищеца е свършил не малко работа. Исковата молба с приложенията и писменият отговор с приложените писмени доказателства не са малки по обем. Вярно е, че по спорните въпроси е налице многобройна съдебна практика, но именно заради големия й обем самото й проучване вече усложнява изготвянето на становище по спорните въпроси и линията на защита. Наред с това районният съд се е съобразил и с пазарните условия при заплащането на възнаграждения 4 за този вид дела.

Що се отнася до довода, че ищецът не бил потърсил доброволно уреждане на спора си с ответника, следва да се посочи, че на свой ред ответникът също те е потърсил доброволното уреждане на спора след получаване на препис от исковата молба; нещо повече, той е оспорил предявените искове по основание и размер и активно е участвал в първоинстационното производство, упражнявайки правото си на защита в пълен обем.

В обобщение – обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Въззивният съд се присъединява към мотивите на определението на районния съд по въпросите, по които не е взел отношения в настоящото определение и препраща към тях.

По изложените съображения Пазарджишкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2245/17.07.2025 г., постановено по гр.д. № 757/2025 г., с което Пазарджишкият районен съд е отказал да измени решение № 658/02.06.2025 г., постановено по същото дело в частта за разноските.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 701 гр. Пазарджик, 08.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Ил. Димитрова

Членове:

Албена Г. Палова

Николинка Н. Попова като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно частно гражданско дело № 20255200500785 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. във връзка с чл.248 от ГПК.

Пазарджишкият окръжен съд е сезиран с частна жалба от „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.

„Цариградско шосе“ № 115Е, ет. 5, представлявано от Н.П.П. против определение № 2245/17.07.2025 г., постановено по гр.д. № 757/2025 г., с което Пазарджишкият районен съд е отказал да измени решение № 658/02.06.2025 г., постановено по същото дело в частта за разноските.

Доводите, изложени в частната жалба, могат да се сведат до следното:

Неправилно РС-Пазарджик не е допуснал събиране на доказателства за материалното състояние на ищеца К. Й. А., ЕГН **********, с адрес с. С., общ. С., ул. „Д.“ № 15, за установяване неверността на отразеното в договора за правна защита и съдействие, че лицето е материално затруднено, поради което му е оказана безплатна адвокатска защита на основание чл.38, ал.1 т.2 от ЗАдв. Това обстоятелство било оспорено изрично от ответника и съдът бил длъжен да събере поисканите от него доказателства.

Разпечатката съдържа 56 от 87 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8fcd66eb-b8eb-4fd9-8f8e-f5853198b32d