Решение № 48 от 14.01.2025, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 48 гр. София, 14.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Михаил Малчев при участието на секретаря Мариела П. Миланова като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно гражданско дело № 20241000501238 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение №619/02.02.2024 г. по гр. д. № 3685/2022 г. по описа на Софийски градски съд, е осъдена И. И. М., ЕГН **********, да заплати на „Мидера“ ЕООД, ЕИК 201083143, сумата от 28681,62 лева, с която неоснователно се е обогатила вследствие обедняване на "Мидера" ЕООД със същата сума, ведно със законната лихва от 12.10.2020 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлен предявения иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 287,08 лева като неоснователен. Със същото решение са отхвърлени предявените от И. И. М. срещу "Мидера" ЕООД насрещен иск с правно основание чл. 286 ЗЗД за заплащане на сумата от 12390,81 лева, претендирана част от възнаграждение за твърдени посреднически услуги и насрещния иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 5159,81 лева законна лихва върху главницата за периода от 30.10.2016 г. до 06.12.2020 г.

Посоченото решение е обжалвано от ответницата в първоинстанционното производство И. И. М., действащ чрез процесуалния си представител, в неизгодните за нея осъдителна част на първоинстанционното решение и в частта, с която са отхвърлени предявените от нея насрещни искове. Във въззивната жалба се излагат подробни съображения, че решението в обжалваните части е неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено в несъответствие със събраните доказателства и при допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди се, че и понастоящем ищецът не 1 е посочил кога твърди, че е платена на ответницата процесната сума от 28681,62 лева, поради което отправено възражение за погасяване на процесното вземане по давност не е преклудирано и следва да бъде разгледано по същество от въззивния съд. Поддържа се, че в нарушение на процесуалните правила СГС е уважил редица доказателствени искания на ищеца, които са били преклудирани, тъй като са направени след приемането на доклада по чл.

146 ГПК за окончателен и при липсата на предпоставките по чл. 147 ГПК. В тази насока се изтъква, че обжалваното решение се основава на недопустими доказателства. Излагат се също така подробно съображения за необоснованост и неправилност на обжалваните части от първоинстанционното решение.

Моли се решението да бъде отменено в обжалваните части, а предявените искове от ищеца да бъдат отхвърлени, съответно предявени насрещни искове да бъдат уважени. Претендира се присъждане на сторените пред двете съдебни инстанции разноски.

В установения от закона срок, въззиваемият и ищец в първоинстанционното производство - "Мидера" ЕООД, действащо чрез процесуалния си представител, е депозирал отговор на въззивната жалба. В него се излагат подробни съображения за нейната неоснователност. Оспорва се искането да бъде допуснат до разпит от въззивния съд свидетелят Х. С. при режим на призоваване, като се изтъкват доводи за неговата заинтересованост от изхода на спора. Моли се първоинстанционното решение да бъде потвърдено в обжалваните части. Претендира се присъждане на сторените във въззивното производство разноски.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от активно легитимирана страна в процеса против валидно и допустимо съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след преценка на изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото, съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК , приема следното:

Процесната исковата молба с вх.№ 22019380 е предявена на 13.10.2020 г. от „Мидера“ ЕООД пред СРС, като с нея са предявени обективно съединени при условията на евентуалност частични искове: главен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пред. 1 ЗЗД за осъждането на ответника И. И. М. да заплати на ищцовото дружество сумата от 750 лева, частично от общо 28 681.62 лева, като получена без основание, ведно с акцесорен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в размер на 287.08 лева за периода от 31.12.2016 г. до 08.10.2020 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от дата на предявяване на исковата молба до окончателното й заплащане; евентуален иск с правно основание чл. 145 ТЗ за 2 осъждането на евентуалния ответник И. Р. И. да заплати на „Мидера“ ЕООД сумата от 750 лева, частично от общо 28 681.62 лева, представляваща претъпени загуби от дейността на управителя на дружеството през 2016 г. - И.

Р. И., ведно с акцесорен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в размер на 287.08 лева за периода от 31.12.2016 г. до 08.10.2020 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от дата на предявяване на исковата молба до окончателното й заплащане. Исковата молба към този момент е била нередовна, най-вече в нейната обстоятелствена част, което е констатирано едва от въззивния съд и с определение от 14.05.2024 г. тя е оставена без движение. Нередовностите на исковата молба са отстранени с молба от 06.06.2024 г. От нея става ясно, че процесната сума в общ размер от 28 681.62 лева се твърди, че е изплатена без основание на И. И.

М. по следния начин и време - по банков път, на следните дати : на 04.12.2016 г. - 7000 евро, на 29.12.2016 г. - 7000 евро, на 29.12.2016 г. - 1300 лева.

Получените от И. М. суми са декларирани съгласно приобщена по делото сметка за изплатени суми и служебна бележка от 30.12.2016 г. Към м. 12.2016 г. едноличен собственик на капитала на „Мисера“ ЕООД, е М. Д. М., считано от 14.11.2014 г. По отношение на евентуалния иск се сочи, че твърдяната увреда на дружеството от страна на бившия управител И. Р. И. е установена непосредствено преди изготвяне, подписване и публикуване на протокол на решение на едноличния собственик на капитала на „Мидера“ ЕООД от 01.07.2019г., с нотариално удостоверени подпис и съдържание с рег.№ 17729, 17730, том V от 01.07.2019г. по описа на нотариус М. Г., вписана под № 622 на ПК, район на действие СРС. Поддържа се, че от И. Р. И. са извършени без правно основание в качеството й на управител на „Мидера“ ЕООД в полза на И. М. три банкови превода, както следва : на 04.12.2016г. - 7000 евро, на 29.12.2016г. - 7000 евро, на 29.12.2016г. 1300 лева. Налице е решение по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ. Ведно с решението се представя и протокол от решение на едноличния собственик на капитала на „Мидера“ ЕООД от 21.09.2020г., оповестено в ТР при Агенция по вписвания, ведно с нотариална покана, адресирана до И. И. М. и И. Р. И., с рег.№ 9010/29.04.2020г., връчена на И. И. М., лично на 30.04.2020 г., с която „Мидера“ ЕООД е поканило адресатите на поканата да възстановят неоснователно получени суми, сред които са и процесните - на 04.12.2016 г. - 7000 евро, на 29.12.2016 г. - 7000 евро, на 29.12.2016 г. - 1300 лева или общо в размер на 28 681.62 лева.

Междувременно молба с вх. № 251787516 от 20.12.2021 г. (намираща се на л.

198 от гр. д. № 49322/2020 г. по описа на СРС) на основание чл. 214, ал. 1 ГПК е увеличен размер на главния осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пред. 1 ЗЗД и на евентуалния с правно основание чл. 145, ал. 1 ТЗ, които считано от тази дата - 20.12.2021 г. следва да се приемат за предявени за съответно сумата в размер на 28 681.62 лева. Поисканото увеличение по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК е допуснато от СРС с протоколно определение от 05.04.2022 г. и поради обстоятелството, че осъдителните искове са над 25 000 лева производството пред СРС е прекратено и делото е изпратено на 3 компетентния съгласно чл. 119 , ал. 1 ГПК относно родовата му подсъдност съд – СГС, образувано като гр. д. № 3685/2022 г. по описа на Софийски градски съд.

С отговора на исковата молба от 08.12.2020 г. И. И. М. оспорва предявените срещу нея искове като неоснователни и от своя страна на основание чл. 211 ГПК предявява срещу „Мидера“ ЕООД следните насрещни искове – главният с право основание чл. 286 ЗЗД за осъждане на дружеството да заплати на И. Д. М., сумата от 12390.81 лева, част от договорено възнаграждение в общ размер от 21 000 евро съгласно чл. 5 от договор от 20.10.2014 г., сключен между „Мидера“ ЕООД като възложител, И. Д. М. като посредник и Х. Ц. С. като изпълнител, акцесорен иск с правно основание чл.

86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в размер на 5159.81 лева за периода от 30.10.2016 г. до 06.12.2020 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от дата на предявяване на насрещния иск – 08.12.2020 г. до окончателното й заплащане. В обстоятелствената част на отговора на исковата молба ответницата М. излага твърдения, че „Мидера“ ЕООД й дължи възнаграждение в общ размер 21000 евро по договор за посредничество за придобиване на вещни права върху имоти, сключен и изпълнен от М..

Поддържа се, че в полза на ищцата по насрещния иск М. била заплатена част от дължимото възнаграждение в размер на 28681.62 лева. Ответникът по насрещния иск „Мидера“ ЕООД дължал на ищцата И. Д. М. още 12390.81 лева.

С отговора на исковата молба от 07.12.2020 г. евентуалният ответник И.

Р. И. оспорва предявените срещу нея искове като неоснователни. На 24.04.2021 г. същата е починала, като на нейно място по реда на чл. 227 ГПК от страна на СРС на 13.05.2021 г. са конституирани нейните наследници по закон – И. И. И. (съпруг) и И. Д. М. (дъщеря). На 10.04.2022 г. И. И. И. също е починал и така и на негово място е конституирана единствения му наследник по закон И. Д. М.. С оглед на изложеното първоинстанционното производството надлежно е продължило с участието на този ответник и по евентуалните искове с правно основание чл. 145 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

И двамата ответници по първоначалните искове сочат, че основание за превеждането на сумата в размер на 28 681.62 лева от страна на „Мидера“ ЕООД в полза на И. Д. М. през 2016 г. е дължимото възнаграждение за извършени консултански услуги, видно от представените договори и допълнително споразумение, намиращи се на л. 22 до л. 27 от гр. д. № 49322/2020 г. по описа на СРС: договор от 22.01.2014 г., сключен между „София парксайд“ ЕООД, действащо чрез управителя си М. М. М. като възложител и И. Д. М. като изпълнител; допълнително споразумение към този договор от 22.01.2014 г., сключено между „София парксайд“ ЕООД, действащо чрез управителя си М. М. М. като възложител, И. Д. М. като посредник и „Мидера“ ЕООД, действащо чрез управителя си И. Д. М. и договор от 20.10.2014 г., сключен между „Мидера“ ЕООД, действащо чрез управителя си И. Д. М., като възложител, И. Д. М. като посредник и Х. Ц. С.

4 като изпълнител.

В законосустановения срок е депозиран отговор на насрещните искове на 26.02.2021 г. от страна на „Мидера“ ЕООД, с който те се оспорват като неоснователни. Представеното допълнително споразумение към договора от 22.01.2024 г., сключено между „София парксайд“ ЕООД, действащо чрез управителя си М. М. М. като възложител, И. Д. М. като посредник и „Мидера“ ЕООД, действащо чрез управителя си И. Д. М. и договор от 20.10.2014 г., сключен между „Мидера“ ЕООД, действащо чрез управителя си И. Д. М., като възложител, И. Д. М. като посредник и Х. Ц. С. като изпълнител, се оспорват като съставени само и единствено за нуждите на процесния съдебен спор и като антидатирани.

Със становище от 09.06.2021 г. от И. Д. М., тъй като до този момент не е била конкретизирана датата, на която се твърди че е получила сумата от 28 681.62 лева, прави възражение за погасяване по давност на това претендирано вземане от „Мидера“ ЕООД.

Въззивният съд приема за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните, а и от справка в Търговския регистър се установява, че „Мидера“ ЕООД, ЕИК 201083143, е имала следното представителство: от 12.03.2010 г. до 14.11.2014 г. управител на дружеството е И. И. М.; от 14.11.2014 г. до 09.07.2019 г. управител на дружеството е И. Р. И.