Разпореждане № 121671 от 09.10.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 28563/2026
- Вид
- Разпореждане № 121671
- Подписан
- 09.10.2026
- В сила
- 09.10.2026
- Състав
- ГЕОРГИ КОНСТАНТИНОВ КАЦАРОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 127, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 127, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 127, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 128, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 129, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 129, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 423 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал. 1, т. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 72, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 121671 гр. София, 09.10.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело № 20261110128563 по описа за 2026 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 308539 от 07.10.2026 г., подадена от С. А. Х. срещу „АСВ“ ЕАД, ЕИК ********. С молбата се иска да бъде признато за установено, че ищцата не дължи на ответника вземанията, за които са издадени заповед за изпълнение от 28.04.2018 г. по ч. гр. д. № 52261/2017 г. на СРС, 27 състав, и изпълнителен лист от 21.12.2018 г.
Предмет на оспорване са сумите 3 709,42 евро, представляваща главница по твърдян договор за паричен заем с код 11315C от 11.01.2011 г., ведно със законната лихва от 31.07.2017 г. до окончателното изплащане; 3 747,22 евро, посочена в молбата като договорна лихва за периода 11.06.2011 г. - 11.01.2016 г.; 2 167,63 евро, представляваща обезщетение за забава за периода 11.02.2011 г. - 31.07.2017 г.; както и 426,47 лв. разноски по заповедното дело. В приложените заповед за изпълнение и изпълнителен лист сумата 3 747,22 евро е обозначена като „годишен процент на разходите“. Посочената обща цена от 9 624,27 евро съответства на сбора на първите три суми.
Според изложеното в молбата кредиторът се позовава на договор с „Г“ АД от 11.01.2011 г., а заявлението по чл. 410 ГПК е подадено на 31.07.2017 г. Ищцата поддържа, че към подаването му петгодишната погасителна давност е изтекла. Оспорва наличието на валиден договор и сочи, че писмен договор не е представен в заповедното производство. Излага и твърдения за последователни цесии от „Г“ АД на „З-М“ АД от 15.09.2014 г., от последното на „СФБ“ ЕООД от 08.12.2014 г. и от това дружество на ответника от 03.10.2016 г., за които не била надлежно уведомена.
Поддържа, че заповедта за изпълнение не е връчена редовно. Оспорва действията по връчване през 2018 г., включително изпращането на книжа до посочен работодател, получаването им от лице, обозначено като „ЦСв“, и залепването на уведомление на 17.12.2018 г. Твърди, че е узнала за принудителното изпълнение едва на 25.09.2023 г. при посещение в кантората на ЧСИ ГГК и получаване на съобщение по изпълнително дело № 14561/2021 г. Сочи, че е подала възражения по чл. 414 и чл. 423 ГПК и частна жалба срещу разпореждането за издаване на изпълнителен лист, а с Определение № 4539 от 27.03.2024 г. по ч. гр. д. № 529/2024 г. СГС е оставил без уважение защитата по чл. 423 ГПК.
Наред с тези твърдения ищцата се позовава на изтичане на давност в хода на принудителното изпълнение, като сочи предходно изпълнително дело № 894/2019 г. при ЧСИ ДВ и последващо изпълнително дело № 14561/2021 г. при ЧСИ ГГК. Излага общи съображения за действията, които прекъсват давността, и за необходимостта да се проверят периодите между тях. Твърди също нищожност и неравноправност на клаузи за лихви и неустойки и неяснота на изпълнителния лист.
Освен установяване на недължимостта, в т. 2 от петитума се иска обезсилване на заповедта за изпълнение вследствие уважаване на отрицателния установителен иск.
Претендират се разноски. Направени са искания за изискване на заповедното и 1 изпълнителните дела, за представяне на договорите за цесия и доказателствата за уведомяване, както и за разпит на лице, участвало във връчването.
При проверката по чл. 129, ал. 1 ГПК съдът установява, че молбата е подписана и е приложено адвокатско пълномощно. Представен е препис за ответника. По тези изисквания не са налице нередовности.
Към молбата обаче не е представен документ за внесена държавна такса.
При заявения предмет се оспорват отделни вземания за главница, договорна лихва/ГПР, обезщетение за забава и заповедни разноски. Държавната такса по чл. 72, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, е 148,38 евро за вземането от 3 709,42 евро, 149,89 евро за вземането от 3 747,22 евро, 86,71 евро за вземането от 2 167,63 евро и минималната такса от 25,56 евро за вземането за разноски от 426,47 лв., равностойни на 218,05 евро. Общият размер е 410,54 евро. Сборът на фиксираните оспорени вземания, включително разноските по заповедното дело, е 9 842,32 евро. Ако при уточняването бъде изменен предметът на исковете, размерът на таксата следва да се съобрази с това изменение.
Обстоятелствената част не позволява еднозначно да се установи дали ищцата поддържа конкретно настъпило погасяване по давност след влизането на заповедта в сила.
Твърдението за изтекла давност преди подаването на заявлението е ясно заявено. По отношение на последващия период са изложени общи и условни съображения, без да е индивидуализиран периодът, за който се твърди изтичане на давност, и без ясно разграничаване на двете фактически основания.
Това уточнение е необходимо и за проверката на допустимостта. При влязла в сила заповед за изпълнение защитата по чл. 439 ГПК по общо правило се основава на последващи факти. Съдът определя правната квалификация според изложените обстоятелства и петитума, поради което посочването на чл. 124, ал. 1 ГПК от ищцата само по себе си не е нередовност. Необходимо е тя да заяви ясно на кои факти основава оспорването за всеки от спорните компоненти на вземането. На този етап не се изисква да докаже предварително липсата на всички възможни действия, прекъсващи давността.
Позоваването на неравноправни договорни клаузи налага отделна преценка при съобразяване на чл. 7, ал. 3 ГПК. В Определение № 1199 от 09.05.2024 г. по ч. т. д. № 1304/2023 г., II т. о., ВКС приема, че стабилизирана заповед за изпълнение не препятства последваща проверка за неравноправност, когато предходното производство не е осигурило ефективен контрол върху съответните клаузи. Поради това допустимостта на защитата на това основание не може да бъде отречена автоматично само поради влизането на заповедта в сила. Следва да се уточнят известните на ищцата договорни уговорки, срещу които е насочено оспорването, и връзката им с конкретните вземания. Уточнението не е обусловено от представяне на договор, ако ищцата не разполага с него.
Необходимо е и изясняване на т. 2 от петитума. При уважен иск по чл. 439 ГПК законът предвижда прекратяване на изпълнителното производство по чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК.
Обезсилване на заповедта за изпълнение не следва автоматично от уважаването на този иск.
Следва да бъде уточнено дали се заявява самостоятелно искане за обезсилване, или се описва търсената последица от установяването на недължимостта.
В исковата молба съдебният адрес на адвоката е посочен като гр. София, ул. „П“ № 5, ет.
4, кантора 8, а в пълномощното като същата улица, номер и етаж, но кантора 26. За редовното съобщаване на указанията и последващите книжа следва да се уточни актуалният съдебен адрес.
Преди окончателната преценка за допустимостта следва да се изискат за послужване заповедното дело и делото на СГС по възражението по чл. 423 ГПК. От значение са данните за връчването, стабилизирането на заповедта, извършеният контрол върху договорните клаузи и точният резултат от проведената защита. По останалите доказателствени искания съдът ще се произнесе след отстраняване на нередовностите и преценка на допустимостта.
Предвид изложеното, на основание чл. 129, ал. 2 във връзка с чл. 127, ал. 1, т. 2, т. 4 и т.
5 и чл. 128, т. 2 ГПК, съдът
2
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба с вх. № 308539 от 07.10.2026 г.
УКАЗВА на ищцата в ЕДНОСЕДМИЧЕН СРОК от получаване на съобщението, с писмена молба с препис за ответника, да отстрани следните нередовности:
1. Да представи документ за внесена по сметката на Софийския районен съд държавна такса в размер на 410,54 евро..
2. Да заяви изрично дали наред с давността, за която твърди, че е изтекла преди подаването на заявлението по чл. 410 ГПК, поддържа и погасяване по давност след влизането на заповедта за изпълнение в сила. При положителен отговор да посочи за кои от оспорените вземания се позовава на това основание, началния и крайния момент на периода, за който твърди изтичане на давност, и известните конкретни обстоятелства, на които основава твърдението. Ако не е известна точната дата на стабилизиране на заповедта или на определено изпълнително действие, да посочи това изрично и да изложи известната последователност на събитията.
3. Да конкретизира твърденията за нищожност и неравноправност, като посочи срещу кои известни договорни уговорки са насочени и как те обуславят недължимостта на конкретните оспорени вземания. Ако не разполага с текста на договора и общите условия, да заяви това изрично. Да уточни дали сумата 3 747,22 евро, описана в исковата молба като договорна лихва, е същото вземане, обозначено в приложените заповед и изпълнителен лист като „годишен процент на разходите“, и какъв е заявеният обхват на оспорването на този компонент.
4. Да уточни т. 2 от петитума, като заяви дали поддържа самостоятелно искане за обезсилване на заповедта за изпълнение от 28.04.2018 г. по ч. гр. д. № 52261/2017 г. на СРС, или чрез тази формулировка изразява търсената последица от уважаването на отрицателните установителни искове. Ако поддържа самостоятелно искане, да посочи конкретните фактически обстоятелства, на които го основава, и да формулира ясно търсената защита.
УКАЗВА на ищцата, че изложените уточнения следва да съдържат ясни фактически твърдения и съответстващо на тях искане. Съдът служебно определя правната квалификация на предявената защита. С настоящото разпореждане не се изисква предварително доказване на всички твърдени основания за недължимост и не се извършва окончателна преценка за допустимостта или основателността на исковете.
При неизпълнение в срок, производството по делото ще бъде прекратено.
ДА СЕ ИЗИСКА за послужване ч. гр. д. № 52261/2017 г. по описа на Софийския районен съд, 27 състав, в цялост, включително заявлението, постановените актове, документите за връчване, възраженията и жалбите на длъжника и данните за влизане в сила на заповедта и разпореждането за издаване на изпълнителен лист.
ДА СЕ ИЗИСКА за послужване ч. гр. д. № 529/2024 г. по описа на Софийския градски съд, включително Определение № 4539 от 27.03.2024 г., с данни за съобщаването, евентуалното обжалване и влизането му в сила.
По останалите доказателствени искания съдът ще се произнесе след отстраняване на нередовностите и проверка за допустимостта на предявените искове.
Разпореждането не подлежи на самостоятелно обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3